СКРИТИТЕ СПОСОБНОСТИ НА СЛЪНЦЕТО

Скритите способности на слънцето са тема, която човечеството е усещало интуитивно от древността, защото вечерното, следобедното и сутрешното слънце са напълно различни слънца, различни лица на една и съща космическа сила, различни проявления на един и същ източник на живот, светлина и мистерия, и когато човек застане под слънчевите лъчи, той не просто се топли, той влиза в контакт с нещо по‑голямо, по‑старо, по‑мъдро от самия него. Моите уважения, дами и господа, казвам се Александър Грим и днес няма да говоря за баналности, няма да говоря за бретарианци, за древни култове, за религиозни символи, макар че всички те са вплели слънцето в своята същност, защото днес ще се придържаме към спецификата на онова, което е скрито, онова, което не се казва, онова, което се усеща само от онези, които умеят да гледат отвъд очевидното. Слънцето винаги е било повече от звезда, повече от източник на топлина, повече от физически обект, защото слънцето е сила, която преобразява, пречиства, подрежда, разтваря, и древните народи са знаели това, усещали са го, живели са с него, и затова са го почитали като бог, като учител, като лечител, като око на небето. Слънцето винаги е било символ на пречистване, защото светлината му разпръсква мрака, а мракът не е просто липса на светлина, а липса на яснота, липса на посока, липса на вътрешна сила, и когато човек стои под слънцето, той усеща как нещо в него се подрежда, как мислите му стават по‑ясни, как тежестта в душата му се разтваря, как тревогите му се стопяват, сякаш слънцето изгаря невидимите сенки, които се натрупват в човешкия ум. Слънцето влияе на човека не само физически, но и психически, емоционално, духовно, защото светлината му е ритъм, пулс, вибрация, която събужда вътрешни процеси, които науката едва започва да разбира, но които древните са познавали чрез опит, чрез интуиция, чрез живот. Сутрешното слънце е слънцето на пробуждането, на новото начало, на чистия ум, на ясната мисъл, на онзи момент, в който светът още не е натежал върху човека, и затова древните са медитирали на изгрев, защото изгревът е врата, през която светлината влиза най‑меко, най‑чисто, най‑нежно. Следобедното слънце е слънцето на силата, на действието, на движението, на онзи момент, в който човек е най‑активен, най‑енергичен, най‑възприемчив към света, и затова толкова много древни ритуали са се извършвали по обяд, когато слънцето е най‑високо, когато светлината пада най‑директно, когато сенките са най‑къси, когато истината е най‑видима. Вечерното слънце е слънцето на размисъла, на завършека, на равносметката, на онзи момент, в който човек поглежда назад към деня и вижда какво е направил, какво е пропуснал, какво е разбрал, и затова залезът винаги е бил символ на мъдрост, на спокойствие, на вътрешно съзерцание. Слънцето влияе на човешката психика по начини, които не могат да бъдат сведени само до химия, защото светлината е информация, светлината е ритъм, светлината е език, който тялото разбира без думи, и когато човек стои под слънцето, той усеща прилив на енергия, прилив на яснота, прилив на вътрешна сила, защото слънцето активира онези части от човешката природа, които спят в тъмното. Слънцето винаги е било символ на здраве, защото древните са вярвали, че светлината му пречиства, че топлината му лекува, че присъствието му укрепва духа, и макар днес да знаем, че здравето е сложна тема, не можем да отречем, че слънцето влияе на човешкото настроение, на човешката енергия, на човешката жизненост, и че липсата на светлина води до апатия, до тъга, до вътрешно изтощение. Слънцето е било използвано в древни ритуали за пречистване, за укрепване на духа, за възстановяване на вътрешния баланс, защото светлината му е символ на ред, на яснота, на истина, и когато човек се излага на слънце, той усеща как вътрешният му свят се подрежда, как хаосът се разсейва, как мислите му се избистрят. Слънцето влияе и на децата, защото детската психика е по‑отворена, по‑възприемчива, по‑чиста, и древните са вярвали, че слънцето укрепва духа на детето, че му дава жизненост, че му дава сила, че му дава устойчивост, и затова толкова много култури са имали ритуали, свързани с излагане на светлина. Слънцето е било символ на растеж, на развитие, на жизнена сила, и макар днес да знаем, че здравето изисква грижа, внимание и професионална подкрепа, не можем да отречем, че светлината влияе на човешката психика по дълбоки, древни, инстинктивни начини. Слънцето е учител, който не говори, но показва, който не обяснява, но разкрива, който не настоява, но присъства, и когато човек се научи да наблюдава слънцето, да усеща ритъма му, да разбира различните му лица, той започва да разбира и себе си, защото човекът е същество на светлината, същество, което се нуждае от светлина, за да живее, да мисли, да чувства, да бъде. 

С уважение, Александър Грим.