СВЯТ БЕЗ КОЛИ

Мразя колите и не разбирам защо още нямаме масово летящи автомобили, защо човечеството продължава да се влачи по асфалт като ранено животно, защо се придържаме към технология, която е реликва от викторианската епоха, механизъм от времето на парните машини, защо двигателят с вътрешно горене, този шумен, треперещ, димящ остатък от индустриалната революция, все още управлява живота ни, защо автомобилите, които по своята същност са изкривяване на природните закони, продължават да доминират над света, защото в природата всичко голямо е бавно, а всичко бързо е малко, но колата е едновременно огромна и бърза, и затова причинява смърт, инвалидност, разрушение, и затова е нарушение на естествения ред, на хармонията, на баланса, и затова не би трябвало да съществува в количествата, в които съществува днес. Колите бяха въведени умишлено в живота ни, за да го изкривят, за да направят градовете огромни, неудобни, задушени от бетон, за да ни заобикалят боклуци, мръсотия, отработени газове, за да седим на петролната игла и да купуваме бензин, да купуваме масло, да купуваме гуми, да купуваме ремонти, да купуваме всичко, което поддържа тази машина, която ни държи в плен. Концепцията за автомобила произлиза от средновековната карета, но каретите са били собственост на графове и херцози, а днес всеки чистач има кола, всеки чиновник има кола, всеки човек има кола, и има твърде много коли, толкова много, че задушават света, задушават улиците, задушават въздуха, задушават бъдещето. Колите пречат на развитието на други видове транспорт, пречат на изграждането на пешеходни улици, пречат на велосипедите, пречат на хората, защото хората по природа са пешеходци, но днес пешеходците получават само прах, мръсотия, изкоренени тревни площи, шум, опасност, защото колите имат предимство, колите имат власт, колите имат пътя. Представете си, че си купите красива градина и започнете да шофирате из нея, да разкъсвате тревата, да разрушавате цветята, да каните приятели на състезания, да превръщате градината в писта – това е светът ни днес, една градина, превърната в магистрала. Трябва да се отървем от колите постепенно, защото там, където живеят хора, не трябва да има коли, не трябва да има метални кутии, които летят с 80 километра в час покрай детски площадки, не трябва да има машини, които убиват, не трябва да има двигатели, които тровят. В началото можем да запазим превозните средства за доставки и строителство, да върнем професията шофьор, да кажем ясно: ако не работиш като шофьор, не ти трябва кола, защото идеята е да се предотврати необходимостта всеки чиновник да шофира из града два пъти на ден, да се предотврати безсмисленото движение на милиони автомобили, които превръщат градовете в задръствания. След изчезването на автомобилите градовете ще станат по‑компактни, по‑чисти, по‑тихи, без огромни възли, без паркинги, без гаражи, без празни парцели, без асфалтови пустини, и пешеходците и велосипедистите ще имат прави, непрекъснати пътища, а главните артерии ще имат движещи се пътеки, хоризонтални ескалатори, които ще позволят на хората да се движат бързо, без да се блъскат в коли. Разбира се, транспорт за доставки ще остане – електрически, с човешка сила, с дронове – но с изчезването на автомобилите речният транспорт, въздушният транспорт и подземният транспорт най‑после ще се развият, защото колите ги задушават, колите ги спират, колите ги блокират. Ако премахнете колите и цялата инфраструктура около тях – пътища, възли, гаражи, сервизи, дилъри – градът ще се свие два или три пъти, всичко ще бъде наблизо, всичко ще бъде на пешеходно разстояние, всичко ще бъде човешко. Толкин също е бил противник на индустриализацията, защото какъв е смисълът от прогрес, който носи комфорт на едни и мръсотия и смърт на други, какъв е смисълът от технологии, които разрушават света, какъв е смисълът от машини, които убиват. Елиминирането на колите не е крачка назад, а движение напред, защото ще премахнем огромните, димящи машини, които разрушават градовете ни, и това е прогрес, истински прогрес, защото технологиите се развиват по‑бързо от морала, по‑бързо от етиката, по‑бързо от човешкия ум, и затова създадохме ядрени оръжия, които могат да унищожат Земята, но не сме развили мозъците си, за да спрем унищожението. Автомобилът е реликва от миналото, като гигантските компютри с размерите на апартаменти, но много по‑опасен, защото убива всеки ден. Светът е покварен от колите, но в бъдеще няма да се чудим къде отиват, защото няма да ги има, и ще можем да стигаме навсякъде пеша, с влак, с метро, с велосипед, с чисти, тихи, човешки средства. За свят без автомобили.

 С уважение, Александър Грим.