КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА ТУК? КЪДЕ СМЕ? И КАК СТИГНАХМЕ ДОТУК? 

По някакъв напълно необясним за човешкия ум начин ние се озоваваме в така наречения живот на така наречената планета, без да знаем как сме попаднали тук, защо сме тук, кой ни е довел и с каква цел, и още по-странното е, че всички около нас се държат така, сякаш това е най-нормалното нещо на света, сякаш е напълно естествено да се събудиш в тяло, което не си избирал, в свят, който не помниш, в история, която не си виждал, и да приемеш всичко това за даденост, без да задаваш въпроси, без да се съмняваш, без да се чудиш какво, по дяволите, става тук. Сякаш сме попаднали в сън, от който не можем да избягаме, заседнали в свят от сънища, виждайки един и същ сюжет отново и отново, живот след живот, без начало, без спомен, без контекст, без обяснение, и въпреки това всички се преструват, че е нормално да ходят по улиците, да обядват, да планират сватби, да си купуват мебели, да обсъждат времето, да се карат за глупости и да се държат така, сякаш това е истинският свят, а не някаква странна игра, в която сме хвърлени без инструкции, без правила, без карта, без памет. Озоваваме се в игра без начало, без край, без спомен, без нищо, хвърлени тук кой знае кога и кой знае от кого, и въпреки това повечето хора се държат така, сякаш всичко е наред, сякаш така трябва да бъде, сякаш е напълно нормално да не знаеш нищо за себе си, нищо за света, нищо за произхода си, нищо за целта си, нищо за това какво се случва след смъртта, и въпреки това да продължаваш да играеш ролята, която някой друг ти е дал. Как стигнахме дотук? Как се озовахме в тази дупка и защо всички се преструват, че трябва да бъде така, когато не е? Каква вечеря, каква сватба, какви планове, когато ние дори не знаем правилата на играта, в която сме попаднали, и след всяка смърт се озоваваме тук отново и отново, без да помним нищо, без да разбираме нищо, без да се съмняваме, докато другите продължават да готвят вечеря и да планират сватба, всеки път, във всеки живот, като програми, които изпълняват един и същ код. СТОП. Нещо определено не е наред тук. И всичко тук не е наред. Защо не помним нищо? Кога започна всичко това? Как се съгласих да участвам в този експеримент? Дали изобщо се съгласих? От раждането ни се казва какво трябва и какво не трябва да правим, какво дължим, как трябва да живеем, какво да ядем, къде да учим, защо да работим, как да се държим, как да мислим, как да умрем, и след това, след смъртта, отново сме тук, защото никога не си тръгваме, дори след смъртта, те ни държат тук, за да не напуснем играта. Те ни разказват какъв е този свят, дори ни показват картини, учат ни да помним, а не да мислим, и всичко, което знаем за този свят, сме го научили от книги, написани от хора, които също не знаят нищо, но са научени да вярват, че знаят. Всичко, което вярваме, сме го взели от картинки в учебници, от думи на учители, от истории, които никой не е проверил, от снимки, които никой не е видял с очите си, от космос, който никой от нас не е видял, но всички вярват, че съществува, защото така пише в учебника. Мислим си, че живеем на топка, защото така е нарисувано в книгата. Никой не е виждал тази топка, но всички се смеят на тези, които се съмняват. Показват ни снимки от космоса, но никой от нас не е бил там. Всичко, в което вярваме, е базирано на чужди думи, чужди рисунки, чужди истории. Добре тогава. Но как стигнах дотук? Аз, живото съзнание, което осъзнава себе си точно сега, което мисли, което наблюдава, което пита, което се съмнява. Как се стигна дотук моето съзнание? Защо и с каква цел? Кой ме настани тук, кой ме довлече, кой ме измами? Какво става изобщо? Защо хората винаги се преструват, че всичко е наред, когато не е? Сигурно е, за да си спомним как сме стигнали дотук и откъде сме дошли, но ние не помним. Сякаш сме попаднали в сън без начало на сюжета. Спомни си сънищата си. Виждаш сюжета, хората, знаеш какво правиш и кои са те, но няма начало. Не си се родил в съня. Просто си заспал и си влязъл в картината. И продължаваш сюжета. Ние живеем по абсолютно същия начин. Без начало, без обяснение, без спомен, без смисъл. Само роботи, които ходят на работа, готвят вечеря и раждат други роботи. Здравейте. Събудете се. Това е лудост. Защо повярва на картинките в учебника и на древните текстове, написани от хора, които също не са знаели нищо? Защо са написали всичко вместо теб и след това просто са ти го натрапили? Откъде дойде ти, не като тяло, а като съзнателно парче енергия? Откъде идва мисленето ти? Откъде идва осъзнаването ти? Все едно просто сънуваме и продължаваме да разиграваме предварително зададен наратив, но защо всички сме съгласни с него? Защо никой не се опитва да се събуди и да се върне там, откъдето е заспал? Можем ли изобщо да се събудим? Какъв е този безумен сюжет без начало и край, като откъснато парче от филмова лента? Защо всички се преструват, че всичко е наред, когато не е? Има ли някой тук, който е още буден. Здравейте.