ОГРОМНА ЧАСТ ОТ ДНЕШНАТА ПИСМЕНА ИСТОРИЯ Е ЛЪЖА И МАНИПУЛАЦИЯ
Материали по тезата за това, че хронологията на историята, която познаваме, е тотално сгрешена и преднамерено манипулирана. Съвременните математико-исторически изследвания сочат, че познатите ни исторически събития са не толкова назад във времето, а се простират в един доста по-кратък отрязък от време. В периода на Реформацията, чрез хронологическите трудове на група учени, историята е изкуствено удължена с повече от хиляда години. За да се запълнят новосформираните исторически пластове, се създават фантомни събития и личности, взети от многократно повтарящи се, реално случили се събития през средновековието.
ПИСМЕНАТА ИСТОРИЯ Е ЕДНА ГОЛЯМА ЛЪЖА
Писмената история е голяма лъжа
В продължение на много векове история е стояла на стража на политическите интереси на една или друга държава. Днес, в резултат на нови научни изследвания, стана ясно, че цялата световна история е чудовищно изменена, често умишлено.
Повечето от нас мислят, че фалшификация на историята в световен мащаб е невъзможна. Съвременният човек, възпитан в хронологическата версия на Скалигер-Питавиус, дори не подозира, че истинската история е подменена с измислена.
В края на 16-и и началото на 17-и век в Русия, настъпил политически разкол и, като резултат – промяна на царската династия. Това е Великата Смут, положила началото на сепаратизъм в Западна Европа. Единствената голяма световна империя се разпада, и васалните ѝ наместници в Западна Европа, останали без централизирана власт, започват кървава борба за територия и сфери на влияние (образуване на независимите европейски държави).
На новоизпечените западни управници и на узурпиралите властта в Русия Романови (Nova Romanov) им е била необходима нова история, която да обоснове правото им на престола. По-късно този период историците ще нарекат Реформация. Учебниците по история оскъдно го описват като религиозен разкол.
Много европейски народи дълго време не признават правото на реформаторите и продължават да се борят за възстановяване на старата империя. Днешните граници на европейските държави, са определени в 17-18 век, в резултат на множество кървави войни. Необходимостта от написването на една нова история сплотила реформаторите.
За да придадат значимост на своите новосформирани държави и на своите предци, западните владетели удължили историята със стотици и дори хиляда години. Така се появява нова епоха, царства и легендарни личности, които всъщност са фантоми на известни хора от 11-17 век в единната Руско-Ординска империя. По този начин, за няколко поколения, успява да се формира ново самосъзнание у младите народи и държави.
Подробно за метода на удължаване на историята може да прочетете в НОВАТА ХРОНОЛОГИЯ НА ИСТОРИЯТА
През 16-17 век са създадени и се въвеждат в употреба нови езици, в замяна на единния църковно-славянски език: френски, английски, немски и т.н. Например фактът, че са се печатали книги на славянски език в Западна Европа до 16 век, е добре известен на историците. Древногръцкият и древния латински също са били измислени в този период. Изграждането на езикови и религиозни бариери позволява на реформаторите да изтрият от народната памет съществуването на някога велика световна сила.
Подправяне на писмената история.
Всъщност, дейноста по фалшифициране на историята е била държавна общо-европейска програма.
Фламандският орден на йезуитите се ангажира да фалшифицира жизнеописанията на светиите (в периода от 1643 до 1794 г. са написани 53 тома!). За времето си цифрата е просто огромна! Бурната дейност на фламандския орден е прекъсната от френската революция.
Един още по-голям център за производство на фалшификати – бенедиктинският орден. Известно е, че монасите на ордена не само са пренаписвали древни ръкописи, но и са ги редактирали.
Френският абат Жак-Пол Мин в средата на 19 век преиздава трудовете на бенедиктинските монаси. Трудът „Патрология“ включва 221 тома на латинските “автори” и 161 тома на “гръцките” историци!
Също така, най-вероятно лично Скалигер, е написал незавършената хроника на Евсевий Памфил (твърди се, че оригиналът е бил загубен). В 1787 г. това произведение е намерено в арменски превод. Дори самият вид на хрониките навежда на мисълта за фалшификация – видът на хронологичната таблица точно повтаря таблиците, издавани в школата на Скалигер през 17-18 век. Повече от ¾ от датите, с които днес работят историците от цял свят, са взети именно от хрониките на Евсевий Памфил. Тези дати не са обосновани с нищо!
Проблемът на огласката на древните текстове.
В древността, както е известно, са писали думите само от съгласни букви. Гласните или отсъстват, или са били заменени с малки ударения. Материалът за писане е бил изключително скъп, така че писарите са го икономисвали, като пропускали гласните букви.
Това е т. н. проблем на огласката на древните ръкописи (и библейски, в частност). Ясно е, че за формирането на високо-художествен книжовен език, при недостиг на материали и дума не може да става! Само след откриването на технологията за масовото производство на хартия, се появява и възможността за упражнения в намирането на добър и образен писмен език.
Съответно, през средните векове, литературният език на много народи в Европа тепърва се е формирал. Изненадващо е, че по-древните антични текстове, са написани с изключително обработен и раздвижен език! Например, езикът в трудовете на Тит Ливий просто поразява въображението с ослепително цветното и многообразно повествование. Официалната история твърди, че с този, изпълнен с многожество думи език, Тит Ливий е написал в I век пр. хр. 144 книги! Но в края на краищата, хартия в древността не е имало и писателите са използвали пергамент. Това означава ли, че своят език Тит Ливий е усъвършенствал на пергамент!?
Нека да видим колко е бил достъпен пергаментът.
За производството на един лист пергамент е необходимо:
Да се одере кожата на агне или теле, на не повече от шест седмици възраст;
Одраната кожа да се размеква в течаща вода шест дни;
Да се остърже ципата от кожата със търгалка;
Кожата да се държи на влага 12-20 дни, за да може процеса на гниене да отдели вълната;
Да се остърже вълната от кожата;
За премахване на излишната вар, кожата да се оваля в трици;
За да омекне след изсъхване, кожата се накисва в растителни екстакти;
Втрива се в поръсената с тебешир кожа белтък от яйце, оловни белила или пемза, за да се премахнат неравностите.
Технология за получаване на пергамент била толкова сложна, че цената на пергамента се приравнявала на стойността на скъпоценни предмети. Колко овце и телета трябва да се заколят, за да могат ”античните” автори да усъвършенстват уменията си?! Трудно е за вярване, че за написаването на такова огромно количество томове, в древността са избивали цели стада, и то не едно. По-вероятно изглежда предположението, че т. н. “древни текстове” са били написани през средновековието, при разпространението на производството на хартия.
Великият фалшификатор.
Появата на съмнение допринася и фактът, че трудовете на уж древни автори са открити единствено в епохата на възраждането (15-16 век). В нито една библиотека или музей няма да намерите и един авторски оригинал. Само копия и преводи (понякога – двойни или тройни), направени, както ни убеждават, от загубе
ни след това (тоест – след “преписа”) оригинали.
Корнилий Тацит, римски историк, живял, както се твърди, в I в. от н. е., известен преди всичко с написания от него Първи и Втори Медицейски списъци. Оригиналите, както се досещате, не са се запазили, а т. н. копие се съхранява в библиотеката на Флоренция. За първи път историята на Тацит е отпечатана в 1470 г. с Втория Медицейски списък или копие от него, ако се вярва на официалната версия. Такава е мъгливата история за откриване на този списък.
Смята се, че през 1425 г. Поджо Брачолини „получил“ от абатството опис на ръкописи, в който е и списъкът на „трудовете“ на Тацит. Брачолини бил ненадминат подражател. Той, подобно на хамелеон, можел да пише като Тит Ливий, Петроний, Сенека, както и като много други.
Известният хуманист живеел с размах и постоянно се нуждаел от пари, така че не е чудно, че източник на допълнителни приходи за Брачолини е било изготвянето и редактирането на копия на “антични историци”. С помощта на Никола Николли, флорентински книгоиздател, Брачолини организирал, като сега биха казали, постоянен бизнес по обработка на антична литература. Били задействани доста хора, и изобщо, деятелността е била разгърната в невероятен мащаб.
И, както се казва, потръгнало добре…
Чудесните находки на Брачолини!
В изоставената кула на Сент-Хоменския манастир Брачолини „намерил“ огромна библиотека с древни ръкописи: писанията на Квинтилиан, Петиан, Флак, Пробо, Марцелло. По-късно, неуморимият хуманист (по съвместителство и археолог) открил писанията на Калпурний.
Уж оригиналните ръкописи и техните копия, Брачолини продавал за огромни пари. Например, от парите, получени от продадените на Алфонс Арагонски копия от трудовете на Тит Ливий, Брачолини си купил вила във Флоренция. Други клиенти на неуморния фалшификатор и имитатор са д,Есте, Сфорца, Медичи, Херцогския Бургундски дом, аристократи от Англия, италиански кардинали, богаташи и университети, които тъкмо започнали да попълват или разширявали своите библиотеки.
Получавайки от абатството опис на ръкописите („Историята“ на Тацит включително) през 1425 г., Брачолини веднага предложил на издателя Николли да купи описаните в описа книги на “антични” автори. Николли се съгласил, но Брачолини под различни предлози, отлагал сделката няколко години. Накрая, губейки тъпрение, Николлли поискал да му изпратят каталога на книгите. „Историята“ на Тацит там не присъствала! А в края на 19 в. учените Гошар и Рос, занимаващи се с трудовете на Тацит, са стигнали до извода, че написването на „Историята“ на Тацит се отнася към 15 век, а не към I век, и е написана от вече познатия ни Поджо Брачолини („История“ описва събитията от 12-15 век).
Фалшивите епоси.
Вацлав Ханка, виден деец на Възраждането, толкова силно искал да докаже високото ниво на култура на чешкия народ, че изфабрикувал Краледворския и Зеленогорския ръкописи, съдържащи, както се твърдяло, древни чешки легенди и митове. Фалшификацията открил Янге Бауер. Ханка е работел в Националната Пражка библиотека от 1823 г., където не останал нито един ръкопис, който той да не е фалшифицирал. Борецът за националната идея е подправял текстове, вмъквал и прилепял листове, зачерквал цели параграфи! Дори е измислил училище на древните художници и вписвал имената им в стари ръкописи.
Проспер Мериме издал „Гусли“ (колекция от песни) в 1827 г., под прикритието на превод от балканските езици. Дори Пушкин превел „Гусли“ на руски език. Своята мистификация Мериме сам разкрил във второто издание на песни, чрез ироничен предговор за тези, които са се хвана на въдицата.
Заслужава да се отбележи, че „Гусли“ е имала огромен успех сред специалистите историци, които ни най-малко не се усъмнили в нейната автентичност.
През 1849 г. излязъл карело-финският епос „Калевала“, който както по-късно се разбрало, съчинил проф. Елиас Леннрот от южна Финландия.
Други такива измислени в по-съвременни времена епоси са „Песен за Сид“, „Беоулф“, „Песен за Нибелунгите“, „Песен за Роланд“. И такива примери, стилизирани като древна литература, има много.
Как се е унищожавало миналото.
За да може новата история да измести истинската, писането на “древни” книги не било достатъчно. Необходимо е било да се унищожат писмените източници, противоречащи на новата концепция, внушавана от реформаторите.
Инквизицията е изпепелила десетки хиляди книги, които били определени за неправилни. В 1559 г. Ватикана въвежда „Индекс на забранените книги“, който съдържа не само отделни книги, но и списъци на забранени автори. Ако в „Индекс“ попадала поне една книга на определен автор, то на унищожаване са били подложени и останалите книги, написани от него.
Един пример – в книгата „Славянско царство“ е публикуван списък на автори, на чиито трудове се е позовал Мавро Орбини, докато е пишел книгата си. Повечето от тези автори са вече неизвестни. В „Индекса“ срещу всеки от тях е маркирано „проклет автор“.
Имало е даже списъци на подлежащи на прочистване и вече прочистени книги. Специално създадени комисии забранявали издания, изтривали части от текста, извършили претърсвания в домовете на хората и проверявали по границите. Комисарите на свещения съд дежурили във всички пристанища. Унищожаване на книги продължило дотогава, докато не била изтрита паметта за съществуването на Великата Империя на Изток.
Историята се повтаря!
Ако все още се съмнявате в съществуването в миналото на глобално подправяне, накратко описано по-горе, предлагам да си припомним последните събития, а именно, разпадането на СССР. За да разединят народите, живели от векове в една държава, е било достатъчно да им се внуши идеята за независимост. Отворете съвременните учебници по история на Грузия, Украйна, Латвия, Литва, Казахстан, Естония и ще останете изненадани от прочетеното. Точно така днес по митингите турският президент говори за възстановяване на старата Османска империя, заявявайки, че това са турски земи, отдавна принадлежащи на неговата нация. Всичко е много просто – за младите ново-образували се държави е необходимо, независимо от всичко, да се намерят доводи за оправдание в миналото на историческите претенции. Мисля, че вече някъде съм написал нещо:
НЯМА ПИСМЕНИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ПО-РАННИ ОТ 12 ВЕК.
В представите на съвременния човек думата „древност“ обикновено се асоцира със събития, по-ранни от, например 5 век от новата ера или изобщо преди новата ера. „Дълбока древност“ – това е по-рано от, да речем 10 век преди новата ера. „Най-дълбока дрвеност“ е вече зад пределите на второто хилядолетие преди новата ера.
Разпространената днес привичка именно към такива времеви мащаби се явява едно от сериозните психологически препятствия за възприемане на новата, скъсена хронология на историческите събития. Но това, станало обичайно днес, психологическо запълване на думата „древност“ със много столетия и дори хилядолетия, не е възникнало от самосебеси. И не толкова отдавна. Това е резултат от изкуствено внедряване в нашето съзнание през последните 300 години на Скалигеровската, силно удължена хронология на историческите събития в света.
Съвременната хронологическа подредба на историческите събития е съставена през 16 век и завършена в 17 век от двама французи от еврейски произход:
Иосиф Юстус Скáлигер (1540 – 1609)
Дионисий Петáвиус (1583 – 1652)
Видимо самата идея за „твърде дълга писмена история“ е легнала на подготвена почва на естественото човешко уважение към родовата памет, към своето генеалогично дърво. Може да разберем чувствата на човека, стремящ се да надникне в далечното минало на своите предци. Колкото по-назад във времето вижда, токова по-високо е нивото на личното му самоуважение. Особено ако това е коронована особа.
Новата хронология на историята оформя друга психологическа картина на възприемане на древността. Сега думата „древност“ трябва да се свързва с 15-17 век, тоест със събития преди 300-400 години, което не е никак, ама никак малък период. Изразът „дълбока древност“ трябва да се отнесе към събития от 13-14 век. А „най-дълбока древност“ – това вече е 11-12 век. Преди 10-11 век настъпва епохата на мълчание на писмените документи. От тези времена липсват каквито и да е писмени свидетелства – на хартия, на пергамент, на папирус, на камък, на кожа. Тоест понятията за древност остават в нашия лексикон, но се напълват с друго съдържание. Тези епохи се приближават съществено към нас. Мащабът на времевия период силно се съкращава. Трябва да приемем, че опирайки се на писмените източници, ние може да надникнем в миналото назад във времето, но не толкова назад, колкото сме си мислили досега. Повечето от събитията все пак са се случили, но не толкова отдавна и не винаги в географските места, за които науката е твърдяла досега.
Съвременните достижения на астрологическата наука доказват, че астрономическите и математически методики на изчисление на събитията, описани в историческите хроники, който са ползвали двамата френски учени, са били твърде неверни. Това е довело до голямо изместване твърде назад във времето на цели епохи исторически материал.
Освен това е установено, че през 17-18 век съзнателно са унищожавани огромно количество оригинални писмени източници, в резултат на което, събитията до края на 16 век са съзнателно фалшифицирани и подменени с ново съдържание.
Тази деятелност е продължила с неотслабваща сила почти 200 години. Особено старателно са унищожавани писмените източници от неотдавнашните тогава 15-16 век.
И затова днес не може да се надяваме, че в ръцете ни може да попадне подробна летопис, написана от очевидец на събитията от 16 век, в която правдиво да се разказва кое как се е случило. Разминаването в детайлите за събитията, описани в хрониките на различни автори от различни националности, до голяма степен помагат на съвременните изледователи да възстановят истинските събития или поне да предложат хипотези за тях.
В историята има ясна граница – първата половина на 17 век.
Всичко, което се е случило след нея, тоест по-близо към нас, ние знаем достатъчно добре. Във всеки случай, започвайки от края на 18 век. А какво се е случило преди нея, историческата наука знае доста зле. Тази граница – първата половина на 17 век – е възникнала изкуствено. Тя не се явява резултат от естествено забравяне на информацията. Нейната следа в скалигеровата версия на хронологията на историческите събития – това е границата между „мрачното средновековие“ и „новото време“. Според съвременните исторически изследвания на група учени – математици и аналитици, тя отделя „правилната история“ – по новата от „неправилната“ – тази от древността.
Историците от скалигеровата школа, а друга школа за историята на древността и средновековието просто няма, се явяват специалисти по фалшивата скалигерова версия и само по нея. Днес е прието за аксиома, че скалигеровата версия и реалната история сякаш са едно и също нещо. Както днес рабираме, това е невярно. Историците, смятащи, че изучават „древната“ и средновековна история, всъщност анализират не реалността (чрез дошлите до нас от древността документи), а изкуствен свят, приказен фантом-мираж, създаден от историците и редакторите в 17-18 векове. Днес историците ползват изменени и отредактирани в 17-18 векове текстове, погрешно смятайки ги за „оригинални древни първоизточници“.
Историците прекарват целия си живот, потопени в изкуствения исторически свят. Те не подозират, че „виртуалната реалност“ е измислена от техните отдавнашни предшественици, скалигеровските историци от 17-18 век.
ПОДМЯНА НА ЗНАЧЕНИЕТО НА ИЗПИСВАНЕ НА ДАТИТЕ В ДРЕВНОСТТА
До към края на 17 век, при изписването на датите, римската цифра Х, тоест „десет“, в латинското обозначение за век (например XI век) е била начална БУКВА Х на името на Христос (по гръцки). Затова, първоначално, съкращението „XI век“ е означавало просто Христос първи век, или първи век от Христа. При това БУКВАТА Х са отделяли с точка от следващите цифри, тоест са писали X.I, X.II и така нататък. По този начин, започвайки от Въплъщението на Исус Христос, хората започнали да отчитат годините в новата ера. Всички дати в тази ера записвали, започвайки с името на Исус Христос (което било напълно логично и абсолютно необходимо) с буквите X за века и I за годината. Работата е там, че римската цифра I, тоест „първи“, в арабското обозначаване на годината 1255, например, в първоначалното си изписване е била с първата буква на името Исус. Затова изражението „I.255 година“ в това далечно време означавало просто „от Исус 255-а година“. Почти до края на 17 век се е съхранявала традицията датите да се изписват във вида X.три цифри(за век) и I.три цифри(за година). Така, отделяйки с точка първите букви от името на Исус Христос от останалите три цифри, са обозначавали датите. Понякога вместо I са изписвали J.
Ето множество примери за това, как са отбелязвали датите преди годините на Реформацията и Ренесанса, които са важен период за хронологическата фалшификация, предприета в огромен мащаб.
Виждаме, че на някои от гравюрите сместо голяма I е изписана малка i.
Тук годините са изписани дори въобще без буквата пред тях
Един от главните методи за фалшифициране на хронологията на историята бил много прост. Първата буква Х (тоест Христос) хитро обявили за „десет“ в изписването на века, а първата буква I (тоест Исус) обявили за обозначаване на „хиляда“ в изписването на годината. В резултат на този метод на фалшификация, огромни масиви средновековни събития от 11-17 век „заминали назад във времето“ с примерно 1000 години. Така е възникнала фантомна „древна“ история. Кому и защо тя е била нужна, ще разгледам по-нататък. Важното за нас е това, че така смисълът на историческите събития занапред се е променил тотално, което е било в услуга на новоформиращата се управляваща класа на западна Европа през 17 век. Тогава, когато тепърва са започнали да се формират познатите ни днес „велики“ кралства Франция, Германия, Италия, Испания, Англия, Холандия, Дания и т.н. тяхната управляваща класа неочаквано и внезапно придобила своята „могъща и велика древна история“ на славни битки и велики деди.
НЕ Е ИМАЛО РИМСКА ИМПЕРИЯ В ДРЕВНОСТТА, ИМПЕРИЯТА Е БИЛА САМО ЕДНА – ВИЗАНТИЯ (РОМЕЙСКАТА ИМПЕРИЯ). МИТЪТ ЗА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ СЕ ФОРМИРА СЛЕД ПАДАНЕТО НА КОНСТАНТИНОПОЛ ПОД ТУРСКА ВЛАСТ В 1453 Г.
Тези богатства са били основата на разрастващата се мощ на малките тогава републики, които обаче са притежавали мощни флотилии. Тези флотилии са свършили добра работа, изнасяйки богатствата на западащата империя и през 15 век, когато залезът на империята е карал хиляди хора панически да напускат града.
Заселвайки се по земите на днешна Италия и Испания, а и чак в Холандия, тези хора са били гръбнака и финансовия донор на усилващите значението си малки крайморски републики.
Околностите на малкият тогава Рим са били известни с това, че там са се извършвали траурни церемонии и богослужения. Градът даже не се е казвал Roma, а Capitolia, тъй като е бил заселен основно капитолйския хълм.
Пристигналото от Константинопол висше духовенство е поискало да му бъде разрешено да построи свои сгради на хълма до една от големите извивки на река Тибър. Така се основава големият ансамбъл от жилищни и религиозни сгради на една от най-потайните и властни общности в света – Ватикан, която сега има дори статут на държава.
Между другото, днес Италия е единствената държава в света, която има свое посолство в друга държава, което се намира в рамките на собствената ѝ столица. Това е посолството на Италия във Ватикан.
Ватикан привлича несметните богатства от западащия Константинопол, като сградата на наричаният сега „Дворец Сант Анджело“ се оформя, като добре охраняваната съкровищница на първите папи на новосформираният западен християнски свят. Преди това сградата е била театър, който тогава са наричали цирк (заради кръглата си форма – circle).
Основната борба тогава е била за авторитета на църквата, както и респективно за авторитета на новите богати управници на Рим, Венеция, Падуа, Флоренция, Генуа и т.н. Огромното желание на всички пристигнали богати и знатни велможи на Византия е било да се опитат да възстановят величието на загиналата империя на новото място. Започнало е огромно строителство на величествени и знатни сгради, акведукти, булеварди и храмове. Много от каменните и мраморни украси са пристигнали от Константинопол, а други са пресъздадени отново от местните майстори. Рим, също като Константинопол, започнал да се застроява на седем хълма.
Кром в книга 22, лист 408 пише така за падането на Византийската столица:
О ТОЛИКОМ УБО ПАДЕНИИ ПРЕСЛАВНЫЯ ОНЫЯ
монархии с плачем вопити должно:
„О, колика сила греховного жала,
о, колико зла творит преступление!
О горе тебе, Седмохолмный,
ЗА ДА ПОГАНИИ ТОБУ ОБЛАДАЮТ!“
Така постепенно се формира митът за славните времена на „римската“ империя и нейните многобройни легиони, сенатски диспути и геройски завоевания.
Изледователи са установили, че проутият Колизеум е строен като развалина, така е бил замислен още от създаването му. Има редица доказателства за това, които няма да излагам тук. Неговото строителство стартира през 16 век върху останките на старо селище, а не както се твърди, че Нерон пресушил за целта малко блато. Над един от страничните му изходи има мраморна плоча, на която пише, че през седмата година на управлението папа Пий VII (1800-1823 г.) е дадено началото на обновлението на руините на амфитеатъра на Флавиите.
А това е 1807 г.
Ангел с пергел и строителен ъгъл
показва пректа за Колизеума
Амфитеатърът е бил построен по подобие на Константинополския, който сега преставят на туристите, като южната част на прочутият хиподрум в центъра на града, срещу катедралата Света София.
Но за разлика от Константинополския, на римския Колизеум е било абсолютно невъзможно да са се провеждали описваните „морски битки“, тъй като под него няма изградени хидро-технически съоръжения, а просто едни коридори от тухли.
Всички камъни, които са положени в стените са очукани да изглеждат старинни отвсякъде, тоест и тази тяхна страна, която е навътре в стената. Това се установило, когато се правел ремонта със старите камъни.
НЯМА ДРЕВЕН РИМ, ГРАДЪТ Е БИЛ ЖАЛКО ПОДОБИЕ НА ГРАД В РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ.
НЕ Е ИМАЛО ДРЕВНА ЕЛАДА, ВСИЧКО КОЕТО СЕГА ВИЖДАМЕ Е ОТ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ
Нека разгледаме тази карта от 1606 г. и как е изобразена южната част на Гърция и полуостров Пелопонес.
От нея разбираме, че Османската империя не е проявявала особен апетит към южните засушливи земи на Балканския полуостров. Тази недружелюбна част на Балканите не е била интересна и за Византия, която е разпростряла великите си цивилизационни процеси в едни по-благоприятни ширини. Знаем кои.
Именно поради това, областите около Атина през средните векове са имали възможност да развиват християнски образ на живот. Построените на хълма над града храмове са били християнски, като най-величествен е бил този на Богородица. Сега преставят историята така, че по времето на Византия превърнали езическия храм в християнски, но истината е, че той е построен през средните векове. Бил посветен на Атина Партенос, което на гръцки означава … Атина Непорочната.
Много други християнски църкви официалната наука сега представя, като антични храмове, приспособени по-късно на християнски църкви. Странното е това, че много от тях са запазили имената си от езическите времена. Например църквата Св. Димитър е „била“ по-рано храм на Деметра. За Партенона историческите сведения през средновековието са в пълно мълчание. Известно е, че славяните, които жиеели тук и в Пелопонес, напълно откъснали през 10 век тези територии от Византия, така че „никой византиец и не смеел да припари по тези места“. В тези години за „гръко-елини“ и помен не е имало.
Има съхранени фотографии, на които ясно се вижда, че след падането на Османската империя се разгръща мащабно строителство, по-скоро прочистване на хълма Акропол от всички християнски и мусюлмански останки.
Виждат се сипеите от разчитен материал
Турска наблюдателна цитадела до храм
На някои от тези снимки се вижда, че „античния“ храм и турската джамия в съседство имат общ постамент и са изградени от един и същ материал. Но английските ценители на античността разчистват всичко и оставят хълма да изглежда „античен“ и готов за туристи, които не след дълго нахлуват в Гърция.
ИЛИАДА И ОДИСЕЯ СА ПИСАНИ 650 ГОДИНИ СЛЕД СЪБИТИЯТА В ТЯХ И 150 ГОДИНИ СЛЕД СЛЕПИЯ ОМИР
Знае се, че Омир е бил сляп. Написано е, че е живял 400 години след описваните в неговите „песни“ събития. Той не е писал нищо, а е пеел, рецитирайки истории, различни по съдържание, които знаел „наизуст“. Огромният труд „Илиада“ днес е отпечатан на 700 страници със ситен шрифт. Такъв огромен фактически материал се твърди, че Омир е знаел наизуст?! 150 години след смъртта му събират от различни „певци“, които също помнели поемата, всички истории и издават „Илиада“ и „Одисея“.
Досещате ли се вече кога е станало това? Със сигурност книгопечатането вече е съществувало.
ЕГИПЕТ Е БИЛ ХРИСТИЯНСКИ И Е БИЛ ГРОБНИЦА НА ИМПЕРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ
Замисляли ли сте се защо повсеместно в християнския свят има „езически“ египетски обелиски, поставени на централни места по градовете на Европа?
Християнски православен кръст на ленената роба на мумията на Тутанкамон.
Надгробна плоча с кръст в храма на Луксор
Православен кръст на гърба на колосите на Мемнон
Отломка от храма в Едфу
Експонат в Каирския музей с православен кръст.
ПИРАМИДИТЕ В ГИЗА СА СТРОЕНИ ОТ БЕТОН ЗА СЪКРОВИЩНИЦИ ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ
Снимки на върха на Хеопсовата пирамида
КИТАЙ НЕ Е ДРЕВЕН, А СЕ Е УДРЕВНИЛ С ПРЕПИСАНА ОТ ЙЕЗУИТСКИТЕ МОНАСИ ЕВРОПЕЙСКА ИСТОРИЯ
ВАВИЛОН Е ДРЕВНОТО ИМЕ НА КАЙРО В ЕГИПЕТ
Снимки на върха на Хеопсовата пирамида
НЯМА ТЪМНИ ВЕКОВЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО, ТОГАВА СЕ Е ЗАРОДИЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА В ЕВРОПА
ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ СЕ ФОРМИРАТ СЛЕД РЕФОРМАЦИЯТА ПРЕЗ 15 ВЕК.
МАКЕДОНСКОТО КРАЛСТВО Е СЪЗДАДЕНО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ КАТАЛУНСКИ ПИРАТИ ПРЕЗ 15 ВЕК НА ДАРДАНЕЛИТЕ
http://langkochev.blogspot.com/2017/01/blog-post_23.html
СВЕТА СОФИЯ В ИСТАНБУЛ Е ХРАМЪТ НА СОЛОМОН В ЙЕРУСАЛИМ. ДРЕВНИЯТ ЙЕРУСАЛИМ ВСЪЩНОСТ Е КОНСТАНТИНОПОЛ. ХРИСТОС-АНДРОНИК Е РАЗПЪНАТ НА ХЪЛМА БЕЙКОС ПРИ БОСФОРА НА 16 ФЕВРУАРИ 186 Г.
Библията от 1775 г. ясно също показва, че в годината има 13 месеца...
Първият месец е март, а първият ден от седмицата е неделя
А след месец има четири седмици по 7 дни за общо 28 дни в месеца и 364 дни в годината...
ХРИСТОС-РАДОМИР Е РАЗПЪНАТ НА ХЪЛМА БЕЙКОС ПРИ БОСФОРА НА 16 ФЕВРУАРИ 186 Г. НО ВСЪЩТНОСТ Е 16 АПРИЛ 186 Г.
Радомир / ХРИСТОС / наистина е екзекутиран (принесен в жертва) от евреите на празника на еврейската Пасха, но не преди 2000 години, а преди 900 години - на 16 Април 1086 г. сл . Хр . И това трагично събитие се е случило не в Йерусалим, а в Константинопол (Цар-Град), на връх Бейкос.
Йерусалим в превод означава „Тук ще получа смирение“. Това е понятие, а не име на град. Йерусалим е ставал един или друг град през вековете. Събитията с Христос, описани в Библия, са се случили на бреговете на Босфора, на азиатската му част в град Йорос (Йорос-Салим). Андроник – Христос е разпънат на хълма Бейкос на 2 км от града. Сега там е место за поклонение на Свети Юши (тур. Hazret-i Yuşa Türbesi).
Разгледайте няколко картини, изобразяващи разпъването на Христос. Обърнете внимание на тучния пейзаж, изпълнен със свежа растителност, огромния воден басейн на заден план – река или море.
На някои от картините хората са облечени топло, с тюрбани на главите, войниците са с доспехи от средните векове.
И след всичко това историците искат да ни убедят, че е нарисувана жалката река Йордан.
Историците казват, че картините са били фантазии на художниците. Те не са познавали епохата и рисували от натура, от модели в съвременното им облекло. А дали ние днес знаем по-добре от тях къде, как и кога се е случило всичко това? И интересно ние откъде сме разбрали как са се обличали и какво е било въоръжението на „римските“ войници. И дали това не е била униформата не на „римските“, а на ромейските войници?
Разгледайте крепостта на град Йорос на Босфора и комплексът за поклонение на Юши (Юша, Исус) на хълма Бейкос.
В КЬОЛНСКАТА КАТЕДРАЛА СА ПОГРЕБАНИ ТРИМАТА ВЛЪХВИ
Кьолнският саркофаг
БОГОРОДИЦА Е РОДЕНА В КРИМ И УМИРА ТАМ
Крим, Марьям-Дере – в този Свято-Успенски манастир изживява последните си години Мария Богородична
ЙЕРУСАЛИМ В ДНЕШЕН ИЗРАЕЛ Е НАБЕДЕН ЗА “ЗЕМЯ ОБЕТОВАНА” ПРЕЗ 18 ВЕК. НА МЯСТОТО НА АРАБСКОТО СЕЛЦЕ ЕЛ-КУДС ЗАПОЧВА ДА СЕ ИЗГРАЖДА ДНЕШЕН ЙЕРУСАЛИМ.
Днес в града няма сграда по-ранна от 18 век.
ПОСЛЕДНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ НА ЕГИПЕТ, МАМЕЛЮКИТЕ, СА БИЛИ ХРИСТИЯНИ, КАЗАЦИ ОТ КАВКАЗ
ГРОБНИЦАТА НА ТУТАНКАМОН В ДОЛИНАТА НА ЦАРЕТЕ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ФАЛШИВА НАХОДКА ТАМ, НО НЕ И МУМИЯТА МУ
В СИБИР ДО 18 ВЕК Е СЪЩЕСТВУВАЛА НАЙ-ГОЛЯМАТА ДЪРЖАВА НА ПЛАНЕТАТА – ТАРТАРИЯ
Както съвсем обширно е описано в Английската Енциклопедия от 1771 г. Grande Tartarie е била най-голямата държава на земното кълбо.
На снимките са показани флаговете на различните части на Тартария, както и описание на облеклото и други данни за нея.
КИТАЙСКАТА СТЕНА Е ПОСТРОЕНА С БОЙНИЦИ, ОБЪРНАТИ НА ЮГ
На много места китайската стена има бойници за защита, изградени само на южната ѝ страна, тоест към днешен Китай.
На други места стената има бойници и от двете страни. Аз не виждам смисъл от толкова огромна и времеемка работа, при положение, че врагът ти е от едната страна на стената. Премине ли от другата, на теб няма да са ти нужни бойници въобще.
Очевидно е, че има участъци, които са построени в по-късно време. И те са основната забележителност, която показват на туристите.
ХОЛАНДСКИТЕ ОБЕДИНЕНИ ЩАТИ СА ПЪРВАТА РЕПУБЛИКА В ЗАПАДНА ЕВРОПА ПРЕЗ 17 ВЕК
СЛАВЯНСКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ Е ДОСТИГНАЛО ОСТРОВИТЕ АНГЛИЯ И ИРЛАНДИЯ НА ЗАПАД И ЯПОНИЯ НА ИЗТОК
УПРАВЛЯВАЩАТА КАСТА В ИНДИЯ Е СЪСТАВЕНА ОТ БЕЛИ ХОРА, СЛАВЯНИ ОТ СЕВЕР
УПРАВЛЯВАЩАТА ДИНАСТИЯ НА КИТАЙ Е ОТ БЕЛИ ХОРА ОТ СЕВЕР
ВСИЧКИ КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ СА БИЛИ ЗА БОГАТСТВАТА НА КОНСТАНТИНОПОЛ
ВСИЧКИ ИТАЛИАНСКИ РЕПУБЛИКИ СЕ ЗАМОГВАТ ОТ ПЛЯЧКОСВАНЕТО НА КОНСТАНТИНОПОЛ
ВЕЗУВИЙ Е НАКРИЛ ПОМПЕЙ И ХЕРКУЛАН ПРЕЗ 1631 Г., НА 16 ДЕКЕМВРИ.
На последната оцветена гравюра дори е написана 1630 г.
https://wordpress.com/post/pkochev.wordpress.com/330
ПЕТЪР I ЗАВЛАДЯВА РУСИЯ ОТ СЕВЕР С ВОЙСКИ НА ЗАПАДНА ЕВРОПА И ПОСТАВЯ СВОЯТА СТОЛИЦА НА НЕВА С НЕМСКО ИМЕ, ДАЛЕЧ ОТ ТОГАВАШНАТА СТОЛИЦА МОСКВА
Петър I е син на София, една от дъщерите на предния руски император Алексей Романов, с корфюрста на Бранденбург Фридрих Вилхелм. С въоръжената подкрепа на западно-европейските княжества, Петър узурпира руския престол, сваляйки от власт законния наследник чичо си Иван. Братята на майка му, Фьодър и Иван, са лукаво обявени за хора със силни психически отклонения, заточени в манастир и тайно умъртвени. Официалната история, силно редактирана от Романови, представя Фьодър, Иван и Петър за братя, а майката на Петър – за тяхна по-голяма сестра.
Самозванецът Петър успява с пруските войски да завладее северозападната част на Европейска Русия. Останалата част от Великата Ординска Империя, простираща се на изток от Волга и обхващаща цяла северна Азия (която сега е наречена Сибир). Границата е минавала трърде близо до Москва и затова той решава да устрои нова столица, която нарича по немски Петерсбург в блатистото устие на река Нева в Балтийско море.
Така той си е осигурявал безпрепятствено бягство, в случай на нападение от страна на войските на законната империя – Московска Тартария. Доказателство за това е и фактът, че той никак не се е боял от нашествие от запад. Шведските флотилии дори са пазели в кордон входа на Финския залив.
Петър въвежда „крепостното право“, което превръща на практика всички селяни в роби на богатата чуждестранна аристокрация. Напълва страната с чуждестранни учени, търговци, преустройва войската по западен образец. Въвежда в облеклото на мъжете дамските клинове, панделки и финтифлюшки. Задължава всички мъже да си обръснат брадите и да ходят „като жени“ – голобради, по западен маниер. Петър не знае руски и през целия си живот разговаря с придворните си на немски. Задължава всички да го наричат „Майн хер“ и мрази народа, когото управлява. Най-известната му фраза се изречена пред холандския посланик: „Трябва да превърнем скотовете в хора“.
В създадената Росийска академия на науките от 40 професори само 3 са руснаци. Всички останали са немци.
Трима немски историци написват историята на Русия, като я редактират до неузнаваемост.
Единствено бележитият учен Ломоносов е воювал за това, руската култура, наука и история да е дело на руски учени.
Едва след разгрома на войските на Велика Тартария, Руския на Романови получава възможност да изпраща в каторга неудобните на властта в Сибир. Преди това всички заточения са били на север.
ЗАЩО НАПОЛЕОН ВОДИ ВОЙСКАТА КЪМ МОСКВА, МАКАР СТОЛИЦАТА ТОГАВА, СПОРЕД ОФИЦИАЛНАТА ИСТОРИЯ, Е БИЛА ПЕТЕРБУРГ? В 1812 г. ТАЗИ ВОЙНА, ПО СВОЯТА СЪЩНОСТ, Е БИЛА СВЕТОВНА ВОЙНА.
Наполеон и Александър I са воювали заедно срещу Московска Тартария (чиято столица тогава е била Москва), последната голяма държава, останка от Великата Ординска Империя. Запазена е преписка между двамата преди и по време на войната, в която Наполеон нарича Владетеля на Росийската Московия братко мой, и в които му се извинява, че не е дал нему правото пръв да влезе в победената Москва.
А столицата на Московска Тартария се е отбранявала и не е била оставяна от войските на Кутузов. Те са се отдъпнали, за да може Наполеон да воюва със защитниците на Москва, както е било договорено и за каквото той е бил нает. Намерението му е било след завземането на Москва, с помощта на войските на Александър I да премине Волга и да завладее Индия.
Когато наближава Москва, той чака 3 дена, за да се изтеглят романовските полкове на Кутузов, преди да навлезе в града. Както е известно, Москва, е подпалена, но едва след излизането на наполеоновите войски. Докато те са разквартировани в града, методично взривяват различни части от московския кремъл, големи катедрали и войскови складове. С грандиозния пожар, който е последвал, са унищожени много ценни свидетелства от великата мощ на старата столица, ненужна на новата прозападна власт. Наполеоновите войски достигат до река Волга, но получават отпор от множеството конни казашки и калмицки войски. Жестоките студове на настъпващата зима принуждават Наполеон да предприеме поход на запад, придружен с огромни загуби в наемната му войска. Но основната мисия, за която е бил повикан е била изпълнена. Москва е престанала да бъде столица на Московска Тартария и е преминала най-после във владение на Росийската империя на Романови. В чест на тази победа са издавани немалък брой медали, на които двамата императори са един до друг, има дори медал за успешното оттегляне на войските от театъра на бойните действия. Наполеон е бил на особена почит сред дворянските и търговските среди на Руското общество, френският не само не запада а дори става официален „дворцов“ език на руския прозападен елит.
В същото време, оттатък океана, Северо-американските съединени щати са воювали с войските на Великобритания за установяване на господство на континента. Тази война е известна като Англо-американската война през 1812-1815 г. Това определя характера на т. нар. Наполеонови войни, като една световна война за разпределение на територии и сфери на влияние след окончателния разпад на Великата Ординска империя. Именно благодарение на тази война богатите еврейски фамилии на Европа успяват да установят тотално господство на капиталовия пазар и установяват силното банково влияние над целия свят.
НЕМСКИЯТ ЕЗИК СЕ ФОРМИРА ОТ МАРТИН ЛУТЕР ПРЕЗ 16 ВЕК, А НОРВЕЖСКИЯТ – ПРЕЗ 20 ВЕК
http://langkochev.blogspot.com/2016/12/blog-post_12.html
ДО 15 ВЕК ЦЯЛА ЕВРОПА Е БИЛА КОЛОНИАЛНА ПРОВИНЦИЯ НА ВЕЛИКАТА ИМПЕРИЯ – ТАРТАРИЯ
Европа в това време е била изпъстрена с множество малки графства, херцогства и княжества. Всички те са били васални на голямата империя на Изток, която те наричали Тартария. Всички те плащали данък на императора под една или друга форма. Едва с отслабването на централната власт, на запад се формира движението на Реформацията, което под формата на религиозно реформаторско течение, създава условия за отхвърляне на имперската зависимост.
Новосформираните местни държавни образувания първоначално са се обединили в „Свещена“ европейска „римска“ империя, а в последствие са се разделили на отделни държави. Думата „римска“ е означавала „военна“. Всички по-големи градове са имали военни гарнизони, наричани РИМ и затова много градове имат ROMAN в името си. Така постепенно се формира мита за изчезналата „Римска империя“, изпратена назад във времето с 1000 години, за да се тушира и забрави доскорошния господар на Европа. Така в историята изведнъж се формира епохата на „тъмните векове“, за която няма никакви сведения, епоха, в която сякаш са забравени всички високи строителни умения и технологии на „античността“, спират да се отливат дори монети. И всичко това тържествено се „открива“ отново в епохата на Великото възраждане или Ренесанс.
ВЛАД ДРАГУЛОВ (ГРАФ ДРАКУЛА) Е БИЛ БЪЛГАРИН, ХАН КРУМ Е ОТ ЗЕМИТЕ НА ОНОГУРИЯ – ДНЕШНА УНГАРИЯ
http://langkochev.blogspot.com/2016/10/blog-post_20.html
ПЪРВИТЕ СУЛТАНИ НА ОСМАНСКАТА (ОКТО-МАНСКАТА) ИМПЕРИЯ СА БИЛИ И ХРИСТИЯНИ
До наши дни белег на тази близост се установява в архитектурните традиции при строежа на джамиите в Константинопол, който изцяло и неизменно копират архитектурата на християнската катедрала Света София, която, между другото, също никога не е преименувана от новите владетели на престолния град и запазва своето име и до днес.
ИСТАНБУЛ ПОЛУЧАВА ТОВА ИМЕ ПРЕЗ 1930 г. с указ на Мустафа Кемал Ататюрк, с който указ се установява светска република в Турция. А ДОТОГАВА ГРАДЪТ ВИНАГИ Е БИЛ КОНСТАНТИНОПОЛ. Името Турция се формира в този период, за да се отхвърли всякакво напомняне за османската власт на султана. Освен това, в бившата империя е имало най-различни мусюлмански народности и за да няма сръдни, той решава да кръсти всички поданници на страната на името ѝ – турци.
ГРЕН(ГРИЙН)ЛАНДИЯ Е БИЛА СВЪРЗАНА СЪС СКАНДИНАВИЯ И Е БИЛА ЗЕЛЕНА ГОРИСТА ЗЕМЯ
МАРКО ПОЛО НЕ Е ПЪТУВАЛ ДО КИТАЙ, А ДО СИБИР
КОЛУМБ Е ПРАТЕН ОТ ЕВРЕИТЕ ДА ТЪРСИ ЗЛАТОТО НА АМЕРИКА
Според официалната история американският континент е открит от испанците, а по-точно от кастилците и португалците. Но в средните векове, а както и сега, Испания и Португалия са били неголеми европейски страни, при това раздробени. В периода между 14-16 векове Кастилия и Португалия са носили името Велика Порта, тоест Порта Главна (оттам и името Португалия). Там се е намирал военно-морския флот на Източната Велика Империя, откъдето са тръгнали експедициите за откриване на новите земи. А те са били познати на първопроходците на Империята, навлезли откъм Аляска в северо-американския континент през Беринговия пролив, наричан тогава Аниански пролив.
АНГЛО-САКСОНЦИТЕ СА ПОЛУЧИЛИ ДОСТЪП ДО ЗАПАДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ НА АМЕРИКА ЕДВА СЛЕД РАЗПАДА НА ТАРТАРИЯ И ЧАК ТОГАВА УЧРЕДЯВАТ САЩ
Англо-саксите толкова зле са познавали западното крайбрежие на Северна Америка, че изобразявали калифорнийския полуостров, като остров.
НИКОЙ НЕ ИЗСЛЕДВА ПРОИЗХОДА НА ЗЛАТОТО ОТ ФАРАОНСКИТЕ ПОГРЕБЕНИЯ – В ЕГИПЕТ ЗЛАТО НЯМА
ЦЪРКОВНО-СЛАВЯНСКИЯТ ЕЗИК И ЛАТИНСКИЯТ ЕЗИК СА СЛУЖЕБНИ ЕЗИЦИ НА ЦЪРКВАТА
ТРОЯНСКАТА ВОЙНА Е БИЛА НА БОСФОРА
ИСЛЯМА, ЮДАИЗМА И БУДИЗМА СА КЛОНОВЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО ОТ 15 ВЕК
Шестовърхата звезда (шестовръхния кръст), позната днес като изключително юдейски символ (т.н. Еврейска звезда), в древността е била исключително християнски символ. Тя е изобразявала християнското единство през 12-15 векове.
Своите названия новите религии ще придобият едва през 17-18 векове. Всички изброени по-горе религии са клони на една единна религия – царското, а по-късно апостолското християнство през 12-13 векове. Голяма школа от учени-богослови са установили това още през 19 век, развивайки така наречената сравнителна религия. След обработване на огромен масив от материали, те установили поразителни прилики между религиите.
Единното преди християнство, през 16 век се е разклонило на няколко направления, всяко от които наследило значителна част от предишния култ, но видоизменяйки го. При това, те поделили и символиката, която е била единна преди това. Широкият кръст започнал да се употребява от православното християнство, тесния кръст – от католическото, шестовърхата звезда – от юдейството, а звездата с полумесеца (също форма на кръста) – от исляма. Малко известен факт е, че един от символите на византийското християнство е полумесецът. Този факт е отразен на много от фреските и картините от средновековието. Сега твърдят, че това е наследство от нашествието на османите, но полумесецът е масово употребяван и преди това. След разклонението на християнството, мусюлманите добавят звездата над полумесеца (който може да изобразява, също така, слънчево или лунно затъмнение).
Нека разгледаме символите, които са по върховете на куполите на истанбулските джамии.
Нито един от тях не е класическия полумесец със звезда.
Особено пък този от султанския дворец Топ-Капъ.
А какво ще кажете за предположението, че това е стилизирано изображение на опашка на комета?
По-късно силно се е разпространил двуглавия орел в символиката на гербовете. Той е видоизменен символ „полумесец със звезда“, който е форма на кръста и наподобява „звездата на Давид“ – друга форма на кръста.
Също така, практиката да се строят хареми в царския дворец е съществувала, както в мусюлманската традиция, така и във Византия и в древна Русия, включително до Петър Първи. При това, те навсякъде са изпълнявали една и съща функция – там са живеели жените и децата на монарсите. Харемите били пазени изключително строго, там не се допускали странични лица, освен монарха. При това там е било мястото, където отрастват бъдещите наследници на престола.
И така, през 15-17 векове започват да се формират основните направления в религиите.
1. ПРАВОСЛАВИЕ, тоест отродоксално християнство, вероятно на-близко до първоначалния култ, сдържано и сурово по дух. До 15 век православието се е наричало католическо, но този термин изменил своя смисъл през 16-17 векове. От термин, означаващ по-рано единно християнство, той се свил до значението единствено на западно-европеското християнство, оформило се едва в 16-17 векове.
2. МУСЮЛМАНСТВО ИЛИ ИСЛЯМ – на Изток, първоначално твърде близко до православното християнство. И също толкова строга и аскетична религия. Тази близост е отразена в архитектурните традиции на строежа на джамиите в Константинопол, който изцяло и неизменно копират архитектурата на християнската катедрала Света София, която, между другото, също никога не е преименувана от новите владетели на престолния град. Библията на мусюлманите „Коран“, което идва от арабското „куран“ (четене), отначало не е била четена, а текстовете са се заучавали наизуст, от уста на уста. По-късно е започнато да се записва, като окончателно е оформена в книга през 1651 г. Тоест 200 години след установяването на Османска власт в Константинопол.
3. КАТОЛИЦИЗЪМ – основно на Запад. Той се е отдалечил от първичната сдържаност на християнския култ от 12-14 векове. Известно време католицизмът съществувал под формата на „гръко-римския“ пантеон на богове, с елементи на вакхическо-оргиастичен култ. Това е било през 15-16 векове.
Вследствие на разпространението на вакхичната практика на екзалтирани оргии, в някои страни на Западна Европа възникнали болести, наречени венерически, от името на Венера – богинята на любовта. Впоследствие, с цел овладяване на положението, западната католическа църква ограничава тези практики, заклеймява ги и ги обявява за срамни. За целта учредява Инквизицията, която затяга свободата в практикуването на вярата, освен че се явява и удобен инструмент на църквата за подавяне на всякакво инакомислие или стремеж към знания. И за да заличи срама, отпраща далеч назад във времето спомена за тези оргии, приписвайки вакхическия култ на измислената епоха на Римската империя и езическите култове по нейно време. Благодарение на Инквизицията, католическата църква силно ограничава отклоненията в религията и формира познатата ни днес, също толкова аскетична и сдържана форма на християнския култ.
4. ЮДАИЗЪМ – както на Запад, така и на Изток. Първоначално това е била форма на християнството. С течение на времето, юдаизмът е еволюирал, твърде отдалечавайки се от него. В юдейската традиция, както и в мусюлманската, тялото на покойника се погребва, завито голо в бял чаршаф.
5. БУДИЗЪМ – на Изток в Китай и Индия.
В ранните години на християнството, до църквите не е имало камбанарии. Леенето на камбани се е развило в по‐късни времена. Имало е стълбове, със стълби, наковани на тях (те затова са се наричали стълбове, де). На върха на този голям кол имало дъсчена площадка, от която свещеникът е призовавал миряните за служба.
Оттогава тази традиция е останала и сега минаретата на джамиите напомнят за това. Само че, нашият мюезин се е наричал столпник. Траяновата колона, както и вида на повечето минарета по света, е по същината си същият този стълб. Във Виена една от главните църкви, Свети Карл, има по едно минаре от двете страни на главния си вход и това не изненадва никого. Оттам идва и думата стълпотворение. П‐то се е появило от руския, в който думата се пише като столп. По‐късно на търтеите им измислили камбаната и те престанали да врякат на главите на хората, но измамната вяра е останала трайно вътре в тях.
Траяновата колона отвътре е куха, в нея има стълба, по която се стига до площадката горе, от която явно са чели християнските проповеди. Статуята на върха е на Св. Петър.
Друго такова минаре, наречено днес „Колона на Марк Аврелий“.
И в тази колона има винтова сълба и площадка за проповеди, както при Траяновата колона.
ЕВРЕИТЕ СА ОБСЛУЖВАЛИ ПЪТЯ НА КОПРИНАТА И СЕ ЗАСЕДЯВАТ В ПРИСТАНИЩАТА НА ЕВРОПА ЕДВА СЛЕД ВЕЛИКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ОТКРИТИЯ
Просто след огромните възможности на корабоплаването, значението на сухопътните керванни маршрути намалява.
„ДРЕВНИТЕ“ АВТОРИ ОМИР, ДЕМОКРИТ, ДЕМОСТЕН, ПЛАТОН, ПЛУТАРХ, СОФОКЪЛ, ЕВРИПИД И ДРУГИ НЯМАТ ОРИГИНАЛНИ ЗАПАЗЕНИ СЪЧИНЕНИЯ – ВСИЧКО Е „ПРЕПИСИ“ ОТ 14-15 ВЕК
ЧЕРНО МОРЕ Е БИЛО ЕЗЕРО ПРЕДИ 7000 ГОДИНИ, СЛЕД ТОВА СРЕДИЗЕМНО Е ПРЕЛЯЛО ПРЕЗ БОСФОРА
Дори и сега в Гугъл карти се вижда как делтата на Дунав продължава десетки километри навътре в морето. Там където пропада изведнъж е бил брегът на старото езеро.
Този своеобразен потоп е влачил флора и фауна навътре в езерото с буйните си води. Така се формира онзи плътен слой от отровен газ, който не дава да живее нищо на дълбочини над 180 м. За щастие така се запазва много добре дървото, което е благоприятно за подводната археология.
ОТНОВО ЗА ТАТАРИЯ
Отдавна не е тайна, че не е имало „татарско-монголско иго“ и няма татари с монголите да завладяват Русия. Но кой и защо фалшифицира историята? Какво се криеше зад татарско-монголското иго? Кървавата християнизация на Русия ...
Има голям брой факти, които не смо недвусмислено опровергават хипотезата за татарско-монголското иго, но също така казват, че историята е била изкривена умишлено и че това е направено с много определена цел ... Но кой и защо умишлено е изкривил историята? Какви истински събития искаха да скрият и защо?
Ако анализираме исторически факти, става очевидно, че „татарско-монголското иго” е измислено, за да скрие последствията от „кръщението” на Киевска Рус. В крайна сметка тази религия не беше наложена по мирен начин ... В процеса на "кръщението" голяма част от населението на Киевското княжество беше унищожено! Ясно става ясно, че силите, които стояха зад налагането на тази религия, впоследствие измислиха история, фалшифицирайки исторически факти за събитията за своите цели ...
Тези факти са известни на историците и не са тайни, те са публично достъпни и всеки лесно може да ги намери в Интернет. Пропускайки научните изследвания и обосновките, които вече бяха описани доста широко, нека обобщим основните факти, които опровергават голямата лъжа за „татарско-монголското иго“.
Велик е само онзи, който сее знания и умения, без да очаква жътва от благодарност и развитие на несъществуващ потенциал.
Показвам ви лингвистичната карта на света, която обяснява толкова много неща...
Сред потресаващите факти, изплуващи от Полиглота Европа (1741г.) са:
TuRcica е TRACIA, тоест лингвистично близките наименования са за една област. Турция няма нищо общо със сегашното си географско положение, тъй както Румъния не е Romania, Монголия не е Моголия, Татария не е Тартария, България не е Волжска Булгария, Германия не е Алемания и т.н.
Писмеността в Тракия, и в столицата ѝ Константинопол, според този анализ, а и според множество други е Туркика, сродна на Тартарика, Мавританика, Персийска, Триполитанска и други "арабски" писмености. В самата Турция (новият ѝ вариант) никога не е ползвана арабска писменост. Самият турски език е производен на Константинополския тракийски, който в известна степен е запазен в по-крайните романийски провинции, Албания, Косово, Босна.
"Русия" е истински лингвистичен ПОТРЕС, и то само в европейската си визуализация. няколко "кирилици", производни на египетската Coptic, а може би и от Севера, от Хиперборея, от остатъка на Арктика, Новая Земля. Виждате ново-землийската кирилица?
Колосална част от Европа ползва Славоница ("кирилица" и нейни варианти), която се изписва и на коптско писмо, и на глаголица, а може би и на опростен коптски ("елинска" азбука). Нова Турция пише на "гръцки" и на латински. Македония наистина е център на Кирилицата и явно основна причина за двуезичие в Romanian Empire (Тракия и Македония са основните царства в тази Федерация).
"България" има допир с готско-германската писменост, което обяснява инфузията на Пруски и Немски князе, царе и изедници по-късно, вкарали ни и в саксонския ЕС, през 2005-та.
Келстките езици и писменост са брутално смазани, камък върху камък не е останал в днешни дни. А в Швеция има толкова красива писменост, сродна на разширената "кирило-глаголица". От БГ и РУС азбуките затова може би изчезват и неудобните носовки, юсовки и други глобални красоти, които са маркери за различна истина.
Британия е лингвистично чудо, но явно по-късно е превзета от Гало-Нормандия. дано като излязат от ЕС, да се окопитят, клетите.
Виждате и Тартария, наистина я има. Тя пише на Turcica... хей, ТРакия, ТРкика, ТРтария, не е ли малко, много сходството? Поради което в "България" уж има "турско робство", а в Русия - "уж та(р)тарско". А монетите и от Русия, и от Мала Скития (Добруджа) са двуезични - "кирилица" и "турцица". А не е ли тази не е ли тази "арабица", в действителност... "Тракиица", "Константинополица"?
Да видим какво се твори в Азия?
Въх, влъх!
Скито Хиперборея? Леле мале! Това ми взриви мозъка. Скитите все пак потомци на Севера. затова са руси, синеоки, широки "славянски" очи. Е баш Варненци, Мала Скития. Артур и той такъв, както и повечето "британци". И ето защо тамошният "келтски" е толкова "кирилически".
Грузия и Армения са лингвистични колоси, които днес са джуджета. Но евала, за историята. И днес арменците са задружен народ... и са част от Тракия, във всеки добър тракийски градец има арменски квартал.
Индия е сложна, не съм дорасъл да я коментирам. Само знам, че Ария + Хиперборея са ключ за цивилизацията преди Първия потоп (-400 години назад). А санскрит е остатък от стария глобален език.
Интересно Малайзия, Индонезия, Виетнам защо ползват тракойска писменост. За Персия и Арабия е доста логично.
Въпреки, че наричаме Чина, Китай, там си има Чиника… много интересно какво общо имат узбеките с това? От друга страна, много е вероятно узбеките да са генератор на език и писменост за Чайна.
Джапония избива рибата, на тази карта е с напълно различна писменост. Но като знаем, че "японците" са подменени преди 200 години, това е много логично.
Скито Татария има много интересен вариант "арабица". Интересно Тартаро Чина каква азбука имат?
А това вече е най-интересният, най-великият Континент - АФРИКА! Заради който светът е на два пъти рестартиран. Към 1741-ва все още е зелен, населен, могъщ, няма ги пустините и водородният взрив, предизвикал "Окото на Сахара". И от него тръгват всички езици и писмености. По всяка вероятност Константинопол е по-малкият брат на Кайро, на Египет. Да видим какво става...
Коптицата, така наречената по-късно кирилица, която обяснява и гръцката, и етруската азбука и езици.
Картата е динамична! Вижда се, че тъкмо Мавритания е сменила езика и писмеността от Тракиица на нещо друго? Затова авторът е драскал с маркер, а може би някой коректор десетина години по-късно... към 18-век, когато Наполеон отива да налага Галийският нацизъм.
В Африка е може би и най-велика държава от новите цивилизации, Етиопия. Етиопицата може би е в основата на глаголицата. Самите етиопи са чудо на расовото богатство, в основата са на евреите, имат и отрицателен резус фактор, може би обясняват и изолираността на баските.
Америките шокират! Дребни кахъри са, че към тези години Канада и Бразилия няма. Това, че Калифорния е отделен остров преди втория "потоп" също не е кой знае какво чудо за някой от над трети масонски дан.
Но ползването на персийска и брахманийска азбука, а може би и на тези езици в Америките вече си е шок и явно доказателство, че в училище ни програмират на дебилство.
Има карти преди няколко века, Антарктида без лед а със гори и реки. А сахара в Африка била не пустиня а покрита с гори, реки и животни към 1551 - 1553. Африка била много по различна от сега. Дали да стане пустиня както други пустини по света не са използвани ядрени бомби преди векове в дадени градове и това място след време станало пустиня, както тогавашните природни катаклизми и промяна на земната ос още повече влошили нещата тези области да се превърнат в безплодни пустини.Според някои изследователи на истинската история на света а не днешната фалшива и манипулирана история преди 200 години дори към 1812 - 1816 г даже света бил глобален имало атмосферно бежично електричектво , трамвайте се движили без жична електрическа мрежа, и разни технологични постижения.Но започнало световна , дори ядрена воина както и природен катаклизъм зареди приближаването на комета близо до земята и метеоритен огнен дъжд унищожил тогавашния свят.А след това се пренаписала нова история на света а бежичната енергия била заменена с електрическа жична мрежа а всички технологични постижения които се откривали и създавали били унищожавани или прибирани от власта на планетата тея които дърпат конците на света в посока на деградация и унищожение днес.Преди векове хората имали контакти с извънземни раси дори които им помагали технологично нещо даже а сега всичко е в таина и се мълчи. Дали пустините на земята като Сахара и Гоби са резултат от ядрената воина преди няколко века а не както ни лъжат че се образували преди милиони години.Вижте сега карти на пустинята сахара преди няколко века , при което няма пясък а растителност, реки, и животни като слонове.
По-голямата част от Африка вече е покрита с пясък , но на картата от 1575 г. се вижда, че в Африка има много градове и реки.
Чингис хан
Преди това в Русия за управление на държавата отговаряха 2 души: князът и ханът . Князът отговаряше за правителството в мирно време. По време на войната ханът или "военен княз" пое контрол над себе си, в мирно време на плещите му лежеше отговорността за формирането на ордата (армията) и поддържането й в бойна готовност.
Чингис хан - това не е име, а титлата „военен принц“, което в съвременния свят е близко до поста главнокомандващ на армията. И имаше няколко души, които носеха такова име. Най-забележителният от тях беше Тимур и именно за него обикновено говорят, когато говорят за Чингис хан.
В запазени исторически документи този човек е описан като висок войн със сини очи, много бяла кожа, мощна червеникава коса и гъста брада. Което очевидно не съответства на признаците на представителя на монголоидната раса, но напълно отговаря на описанието на славянския облик (Л. Н. Гумильов - „Древна Русия и Великата степ.“).
В съвременната „Монголия“ няма нито един народен епос, който да казва, че тази държава някога в древни времена е завладяла почти цяла Евразия, точно както няма нищо за големия завоевател Чингис хан ... (Н. В. Левашов „Видимо и невидим геноцид ”).
2. Монголия
Държавата Монголия се появява едва през 30-те години на миналия век, когато болшевиките стигат до номадите, живеещи в пустинята Гоби, и ги информират, че са потомци на великите монголи, а техният „сънародник“ е създал Великата империя по това време, която те бяха изненадани и възхитени. Думата "Могол" е с гръцки произход и означава "Велика". С тази дума гърците наричали нашите предци - славяните. Това няма нищо общо с името на която и да е нация (Н. В. Левашов, „Видим и невидим геноцид“).
3. Съставът на армията на "татаро-монголите"
70-80% от армията на "татаро-монголите" са руснаци, останалите 20-30% са от други малки народи на Русия, всъщност, както сега. Този факт ясно потвърждава фрагмент от иконата на св. Сергий Радонежки, „Битката при Куликово“.
Това ясно показва, че едни и същи воини се бият от двете страни. И тази битка е по-скоро гражданска война, отколкото война срещу чужд завоевател.
4. Как изглеждаха „татаро-монголите“?
Обърнете внимание на рисунката на гробницата на Хенри II Благочестив, убит на полето Легница:
Само катастрофа може да обясни внезапното унищожаване на велика страна, забравата на древните знания и технологии, загубата на ведическата вяра, европеизацията на арийската култура.
А. Кунгуров и други изследователи се опитват да обяснят смъртта на Големия Татар с ядрени удари от враждебни сили. Демонстрирайте множество кратери .Да, може и да е така но не всички удари са от ядрено оръжие . Алексей Кунгуров счита този ядрен удар, защото живее в 21 век, ако беше живял през 19 век, ударът щеше да е TNT. Междувременно, ако погледнете най-близката до нас Луна, или Марс, или Меркурий, или други планетни спътници, които не са обхванати от атмосферата, ще открием картина, подобна на някои региони на Земята. Всъщност езерата близо до Челябинск приличат на лунни кратери. Само наличието на биосфера на нашата планета бързо изглажда подобен релеф, превръщайки го в резервоари, скривайки растителността и унищожавайки създадени от човека средства.
Мраморен саркофаг Най-интересното е, че макар да се казва, че е намерен другаде, той изглежда само на две хиляди и половина години, но е направен с качество, което е трудно да намерим сега. Когато след това изследвах други необикновени предмети, като атласите на Ермитажа (снимка по-долу) и етапа им на производство, успях да предположа, че саркофагът и атласите са направени от геополимерен бетон . Ермитажът в Атланта
Оказа се, че нашите предци са знаели тайната на геополимерния бетон преди 2500 и 200 години и с нашето ниво на развитие не можахме да преоткрием този материал до края на 20 век. И ако това беше най-разпространеният материал само преди 200 години, какво се случи така, че значително намали паметта ни и обеднее знанията ни? Всички изследвания, резултатите от които са публикувани в официални източници, не дават отговори на зададените въпроси при анализирането на тази изумителна информация. Затова въз основа на „метода за технологична реконструкция“, успешно прилаган от Алексей Артемиев и описан от него в статията „Град на майсторите“, той предлага метод за изследване на истинността на историята въз основа на реконструкцията на нивото на технологично развитие на обществото, т.е. което е необходимо за производството на артефакти и (или) изграждането на мегаструктури.
Ако знаем инструмента, можем да предположим, че те могат да го направят и да видят произведения обект, за да определят инструмента. Например: Ако открием съвременен танк Т-80 в гробницата на Тутанкамон, можем да предположим, че по времето на неговото производство е имало стругове, валцови мелници, развита индустрия на електроника, която съответства на съвременната ни. Обектите на моето изследване бяха стоманени мегалити и невероятна (по смисъл и красота) сграда. В резултат на проучванията, описани в тази статия, беше установено, че много сгради и конструкции, които са построени преди 200-300 години, като Ермитажа, Катедралата Свети Исаак и Казанската катедрала, Александърската колона, са направени с технологии, т.е. тяхното ниво е било много над нивото на обществото по времето, описано от официалната история днес.
Голяма Тартария беше заличена от лицето на земята чрез ядрени бомбардировки
На Земята не винаги е имало такава бъркотия, каквато е сега. Съвсем наскоро почти цялата земя, подходяща за жилища на планетата, принадлежеше на Голямата Тартария - най-голямата страна. Но паразитите, както местни, така и извънземни, не харесваха това много ...
Смъртта на Тартария
Фиг. 1 Разширяването на територията на Русия от 1613 до 1914 година. (официална версия)
Велика Тартария изчезна от политическата карта на света преди около двеста години.
По-точно, тя е изтрита от тази карта (фиг. 1).
Тя беше изтрита толкова внимателно, че почти двеста години никой не беше чувал за нея. И не знаех Докато не се появи работата на академик Фоменко върху новата хронология, те върнаха в научен тираж много доказателства за съществуването на тази държава. Най-голямата някога съществува на нашата планета.
Естествените граници на Голяма Тартария, която през Средновековието е заемала цялото Северно полукълбо, са били океански брегове (фиг. 2, 3).
Освен това три от четирите налични океана - Арктически, Тихи и Атлантически - всъщност са били вътрешните му води.
Към края на осемнадесети век (според съвременния календар), поддавайки се на покваряващото влияние на монотеизма (юдаизъм, християнство и ислям), населението на европейската част на Велика Тартария изпада в кървавия ужас от религиозни и агресивни войни, политически интриги, бунтове и революции. И се откъсна от Азия. Тя успява да устои на злия натиск на новите световни религии и запази моралната чистота и вярата на своите предци. Границата между Метрополис и западните, поразени земи преминаваха от Арктика до Индийския океан. Покрай Уралските планини, бреговете на Каспийско море и върховете Загрос (фиг. 4, 5).
Великая Тартария (1680 г.)Що се отнася до Наполеон, след пожара в Москва той е живял още девет години. И той умря, едва преминавайки границата от половин век (фиг. 53). През последните години от живота си здраво се разклати здравето му. Въпреки че преди този пожар, той не се оплаква от това. Официалната наука не е установила причината за преждевременната смърт на френския император. Някой смята, че затворниците го отровиха с арсен. Някой си мисли, че е умрял от рак. Някой вярва, че и от двете.
Смъртта на Наполеон.
Възможно е обаче Наполеон да е претърпял съдбата на хибакуша.
Както бе споменато по-горе, по време на атомната експлозия в Хирошима загинаха седемдесет хиляди души, в Нагасаки - шестдесет. Но списъкът на жертвите на ядрен удар далеч не е изчерпан. Общият брой на хибакуша (хора, изложени на експлозията), починали през следващите пет години от радиационна болест и други дългосрочни последици от атомните бомбардировки, възлиза на повече от двеста и петдесет хиляди души.
Общата мощност на ядрените заряди, използвана през зимата на 1816 г. през територията на Голяма Тартария, която изгори всички руски гори и причини тригодишна „ядрена зима“ в Северното полукълбо, климатолозите бяха оценени на около осемстотин мегатона. С други думи, четиридесет хиляди Хирошима. Някои от кратерите, останали след експлозиите и превърнати в „карстови“ езера, свидетелстват за използването на не само ядрени, но и термоядрени боеприпаси. С капацитет от един до десет мегатона. Но дори и в този случай споменатият брой бомби трябваше да е достатъчен, за да гарантира унищожаването на всички селища на Велика Тартария. Както големи градове, така и малки манастири. И големи села, и отделни стопанства. И благороден Кремъл, и малък граничен затвор.
Ето защо след смъртта на Големия Татар няколко по-малки държави не се появиха на нейната територия, както обикновено се случва след разпадането на империите или разпадането на големи държави!
Ето защо татарите не вдигнаха клуба на народната война, както винаги правят славяните-арии в случай на военно поражение!
Ето защо безграничните простори от Урал до Аляска в средата на деветнадесети век, когато започва развитието им, се оказват практически пусти .
Валкирия над победения войн (тънък. К. Василиев)
По-голямата част от населението на Големия Татар изгаря при пожара от атомни експлозии. Това обяснява липсата на останките на милиони загинали. Оцелелите се задушавали в дима от пожари или умирали от студ и глад. А също и от лъчева болест и рак. И те бяха предадени на очистващия пламък от другарите. Защото изпълняването на Крода (отпътуване към Сорта чрез погребална пира) е свято задължение и свещен дълг на всеки славянин-Арий към своите паднали или починали братя!
Освен това последният от оцелелите, осъзнавайки, че за него няма да има кой да уреди Крода, може да извърши самозапалване ...
Огромна цъфтяща страна внезапно се превърна в радиоактивен пепел. И те останаха много години. Но минаха години На мястото на изгорели гори тайгата се издигна. Фуниите, превърнати в езера. И повечето от радиоактивните изотопи се разпадат.
Радиоактивният фон в епицентъра на ядрена експлозия не остава висок за дълго, защото основните изотопи се разпадат доста бързо. Активността на Цезий-137 спада два пъти за тридесет години, Стронций-90 - за двадесет и девет, Кобалт-60 - за пет години, Йода-131 - за осем дни.
Ето защо развитието на безкрайни пространства от Урал до Аляска започва едва в средата на XIX век. Когато радиоактивният фон най-накрая спадне до безопасно ниво. Но дори половин век по-късно заселниците не посмяха да се приближат до странните кръгли езера, по някаква неизвестна причина се оформиха на най-удобните за селище места. И дадоха на тези езера напълно безсмислени имена - езерото Адово, езерото Шайтан, езерото дявол, мъртвото езеро и т.н.
Като започна използването на атомната бомба срещу Наполеон и се увери в изключителната ефективност на това оръжие, инициаторите на неговото използване успяха да убедят онези, които го притежават, да го използват отново. Срещу основния им враг - Великата славяно-арийска сила. Защото по никакъв друг начин не беше възможно да я смажем ...
И така Съберете заедно различните факти.
През 1816 г. в Северното полукълбо започва " ядрена зима ", която продължи три години. Малко преди това най-голямата държава в света изчезна от лицето на Земята заедно с цялото й население. В същото време всички руски гори изгоряха. И се появиха много странни кръгли корита и карстови езера. Презаселването на безлюдни земи започна едва след половин век. И всяко споменаване на Големия Татар и Тартар беше забранено.
Какво се случи?
Ако отхвърлим всички невъзможни хипотези, то останалата, колкото и малка да е вероятността, е истината.
Земите на Тарх и Тара бяха подложени на масирани атомни бомбардировки.
Но през XIX век нито Русия, нито Великобритания са имали ядрени оръжия . И не можаха да го приложат. И така, кой го приложи?
Няма колеги пътешественици.
Annuit coeptis - договорени предприятия - както биха казали древните римляни.
По искане на онези, които имат контакт с най-горната част на пирамидата, Великата славяно-арийска власт е унищожена от тези по-нагоре и наблюдават какво се случва ...
Що се отнася до 1812 г., в памет на нея е създаден сребърен медал. Същото за всички. И за милиции, и за войници, и за генерали. Отначало те искаха да поставят на лицевата страна профил на управляващия суверен и автократ, както винаги се правеше в такива случаи по-рано, но Александър I Благословен нареди да се направи друго изображение (фиг. 56). И нокаутирайте думите от псалма на Давид: „Не на нас, не на нас, а на вашето име“ ...
Възпоменателен медал "1812"
PS Скептично настроен читател може да си помисли, че авторът очерта в тази статия сюжета на следващия си роман в жанра на алтернативната история. Принуден да го разочаровам. Сега алтернативната история се преподава в училища и университети. Историята ни е лъжа и пълна с полу истини и дезинформация и винаги победителите пишат историята. И какво наистина се случва в света, тепърва започваме да откриваме.
Източници:
• Артемиев А. Кой изгори Москва през 1812 г. ? • Артемиев А. Разбирам твоята
вечна тъга ... • Артемиев А. Имах сън ... Не всичко в него беше сън.
• Артемиев А. На нас вече е нанесен ядрен удар.
• Кулагин А. Сплит на Русия.
• Клепов А. Александър I и пожарът на Москва през 1812 г.
• Носовски Г. В., Фоменко А. Т. Пугачев и Суворов. Загадката на сибирско-американската история.
Източник: Смъртта на Тартария
Ще говоря за планетарна катастрофа, която може да доведе до такива последици като средновековното наводнение, епидемиите от чума и други последици. За Холокоста, който историците все още усърдно притишват ...
Катастрофа
В предишната статия „Светът след средновековния потоп“ разгледахме карта, показваща географската картина на света след бедствието. В тази статия ще разгледаме описание на бедствието, което може да е довело до такива последици. Намерих книгата, описваща катастрофата, благодарение на моя колега писател, авторът на уебсайта на Tartary Info, FreiTana. Тя спомена тази книга в статията си „Шестата част на балета„ Мерлесън “. Страхотно разследване. Въпроси без отговор ”. Книгата се нарича "The черен смъртта и на танци манията " (черна смърт и танц мания), публикувано в Лондонпрез 1888г. Неин автор е германският лекар и медицински писател Юстус Хекер (1795-1850). Първо той описва пандемията от чума, която според официалната версия е избухнала по целия свят през 14 век. И след това описва събитията преди да се е случило. Английската дума „чума“ се превежда на руски не само като „чума“, но и като „бедствие, мор, язва, умора, наказание“. Същото нещо и с френския, с добавка на "холера". Тези. По-рано тази дума наричаше не само чумата, но всяка епидемия или бедствие, мор - голяма смъртност.
Земни преврати
И така, за причините за тази висока смъртност в Европа:
„Разследването на причините за Черната смърт няма да завърши без важни резултати в изследването на епидемиите, посетили света, въпреки че не може да надхвърли обобщението, без да влезе в поле, което все още не е обработено и дотогава е напълно неизвестно. То беше предшествано от мощни революции в тялото на Земята, за които имаме надеждна информация . От Китай до Атлантическия океан земята се тресеше - в цяла Азия и Европа атмосферата беше развълнувана и застрашена поради разрушителното си влияние както върху растителния, така и върху животинския живот. "
Холандският политик, предприемач, картограф Николаас Витсен (1641-1717) и германският учен-енциклопедист Петер Семен Палас (1741-1811) също пишат за революциите на Земята.Прочетете повече за това в статията "За древните руини на Сибир". Оттам Витсен, описвайки Холандия:
„Има и малки черупки, донякъде подобни на черупките на св. Яков, но по-криви и с изпъкнала оребрена гърбица, белезникав на цвят. Всички те вече не се намират тук, но са често срещани в Източна и Западна Индия. Може само да се гадае как тези морски създания и слонове са стигнали толкова дълбоко под земята, по време на Потопа или по време на друго наводнение, катаклизъм на земята или растежа на нейните слоеве. Трябва да се отбележи, че ако тези животни се удавят, те вероятно биха отишли на дъното и тогава нямаше да отплават толкова далеч. "
Палада, описвайки Сибир:
„Друго място е още по-забележително: там открихме удивителни останки от древните революции на нашия свят , разкопавайки желязно находище, недалеч от Тамакулска (214 км източно от Челябинск - мина); виждаме там кръстовище на сух канал, с поток Атух, който изтича в малки езера.
Но по-нататък какво ни казва Justus Hecker:
„Поредица от тези велики събития започнаха през 1333 г. , 15 години преди избухването на чумата в Европа, те се появиха за първи път в Китай . Тук в района на страната, измит от реките Кианг и Хоай, започна пареща суша, придружена от глад. Това беше последвано от толкова силни дъждовни бури по това време в и около Кинсай, столицата на империята, че според традицията, над 400 000 души загинаха в потопа. Накрая планината Чинчоу (Цинчжоу) паднала в земята и образувала огромен процеп. На следващата година (1334), имайки предвид невероятни легенди, околностите на Кантон (сега Гуанджоу - приблизително мина) наводнени; по това време в Че възникна чума след безпрецедентна суша, за която се твърди, че е убила около 5 000 000 души. няколко месеца по-късноземетресение се случи в и около Кинсай; и след падането на планините Ки-минг-чан се образува езеро с обиколка над сто лиги (около 73 км в диаметър - приблизително мина), където хиляди хора отново намериха своя гроб.
В провинциите Хокуанг и Хонан сушата продължи пет месеца; и безброй рояци скакалци са унищожили растителността; докато гладът и морът последваха последователно, както обикновено. Свързани описания на състоянието на Европа преди тази голяма катастрофа не трябва да се очакват от писатели от 14 век. Прави впечатление обаче, че едновременно със сушата и възобновяването на наводненията в Китай през 1336 г. в северната част на Франция са наблюдавани много необичайни атмосферни явления., а през зимата - чести гръмотевични бури; и вече през следващата 1333 г. избухна Етна (вулкан в Сицилия - моята бележка). Според китайските хроники около 130000 души са загинали в резултат на глад в околностите на Цян през 1337 г .; и наводнения, облаци от скакалци и земетресение, продължило шест дни, предизвикаха невероятно опустошение. През същата година се появяват първите рояци от скакалци във Франкония (район в югоизточна Германия - приблизително мой), които през следващата година са заменени от безброй тези насекоми. През 1338 г. земетресение с продължителност десет дни удари Кинсай; в същото време Франция страда от неуспех на реколтата; и оттогава до 1342 г. в Китай се наблюдава непрекъсната поредица от наводнения, земетресения и глад... През същата година в районите на Рейн и във Франция настъпиха тежки наводнения, които не можеха да се отдадат единствено на дъжд; тъй като навсякъде, дори по върховете на планините, избухваха извори и сухите райони бяха необяснимо под вода . На следващата година планината Хонг-чанг в Китай падна и предизвика опустошително наводнение; а в Пиен-чеу и Лианг-чеу, след тримесечен дъжд, последваха безпрецедентни наводнения, които унищожиха седем града. Силни земетресения се случиха в Египет и Сирия ; а в Китай те стават все по-чести оттогава;защото те се върнаха през 1344 г. във Венчеу, където в резултат морето преля; през 1345 г. в Ки-чеу и през следващите години в Кантон с подземен гръм. Междувременно наводненията и гладът опустошават различни райони до 1347 г., когато яростта на стихията в Китай утихва. "
Земетресение в Кинсай
И така, от 1333 до 1347 г. в продължение на 14 години целият континент Евразия и Северна Африка се разклаща, залива с вода и изгаря със суша. По същото време загинаха много хора. Река Кианг е Яндзъ, а Хоай е най-вероятно Жълтата река или Жълтата река, втората по големина река в Китай. Тази карта показва всички реки и езера в Китай , включително:
Както се вижда от съдържанието, той посвети около 30 страници на самото описание на този град. Ето извадки от това описание:
„ Градът Кинсай е толкова голям, че е с диаметър 100 мили. И има 12 000 каменни моста , повечето от тях толкова високи, че под тях може да мине страхотен флот. И нека никой не се учудва, че има толкова много мостове, защото виждате, че целият град стои така, сякаш е във вода и е заобиколен от вода, така че са необходими огромен брой мостове, за да преминат свободно през него. А мостовете са толкова високи, подходите са толкова добре обмислени, че каруци и коне ги пресичат. "
Не се знае точно каква стойност е имал предвид под „миля“. Ако британците (1,6 км), тогава диаметърът на този град беше 160 км; ако френски (4,44 км), то - 444 км. Останалите мили са още по-дълги. Но за ориентация той дава описание на езерото, разположено в центъра на града:
„Вътре в града има езеро с диаметър около 30 мили.; и около него са издигнати красиви дворци и имения, най-богатите и изящни структури, които можете да си представите, принадлежат на благородниците от града. На бреговете му има и много абатства и идолопоклоннически църкви. В средата на езерото има два острова, всеки от които се издига богата, красива и просторна сграда, декорирана в стил, който изглежда подходящ за двореца на императора. И когато някой от гражданите искаше да организира сватбен празник или да организира някакво друго забавление, той го правеше в един от тези дворци. И всичко ще бъде там готово за поръчка, например сребърни прибори за хранене, подноси и чинии, салфетки и покривки и каквото друго е необходимо. Царят постави това условие за удовлетворение на своя народ и мястото беше отворено за всички, които искаха да празнуват “.
Има изображение на този град въз основа на описанието на Марко Поло:
Xuntien alias Quinzay, източник от 1638 г.
Но сега виждам, че това изобщо не му отговаря. На първо място, фактът, че е много по-малък от този, даден в описанието на града. В тази област има езеро с точно такъв диаметър. Нарича се Тайху и е 3-то по големина сладководно езеро в Китай.
Сателитна карта на Югоизточен Китай
Сега на него има около 90 острова, някои от тях са много мънички (с дължина само няколко метра), а други се простират на няколко километра. Тайху е свързан с известния Велики китайски канал и Яндзъ. Източник
Това езеро се намира между градовете Шанхай и Хангжу. Разстоянието между тях е 180 км. Така че там имате 100 мили с кръгло езеро в центъра, 30 мили в диаметър - напълно в съответствие с описанието на Марко Поло. В момента населението на Шанхай е над 24 милиона души. Това е най-големият град по отношение на населението в Китай и света. Населението на Ханджоу е повече от 5 милиона души. Какво е било населението на Кинсай, чиято територия обединява тези два града и 12 000 каменни моста? И дали това беше единственият мегаград на Средновековието, или имаше много такива градове? Изследователят Alekseyzayats е свършил чудесна работа с картографирането на каналите в този регион. Ето какво направи той:
Сателитна карта на Югоизточен Китай с нанесени канали върху нея. Източник
Дали всички тези нови канали или някои от тях вече са съществували по времето на Марко Поло и са били възстановени едва по-късно? Но гледайки ги, съобщението от 12 000 моста вече не изглежда толкова фантастично. Хамбург има най-голям брой мостове сред съвременните градове - приблизително 2300-2500 моста . На второ място е Амстердам -1281 моста. На третия - Берлин, официално - 916 моста, но като се вземат предвид малките пешеходни преходи над канали и железопътни надлези, броят на мостовете ще се увеличи до 1650. Санкт Петербург -426 моста, а Венеция - 400.
Но не само мостовете бяха невероятни в Кинсай, но и пътищата:
„Всички улици на града са покрити с камъни или тухли, както и всички основни пътища в целия Манзи, така че можете да шофирате и да се движите във всички посоки без неудобство. Ако не беше тази настилка, нямаше да можете да направите това, защото страната е много ниска и равна, а след дъжда е дълбоко в блатото и водата. Но тъй като куриерите на Великия хан не можеха да яздят конете си по тротоара, за тяхно удобство крайпътният път остана неасфалтиран . Настилката на главната улица на града също е облицована в две успоредни пътеки, широки десет крачки от двете страни, оставяйки фино чакълесто пространство в средата, под което има сводести дренажи, които насочват дъждовната вода в каналите; и затова пътят остава сух. "
Какво са карали по тротоарите по това време, ако част от черния път е оставена специално за езда? За съжаление Марко Поло не разяснява по-подробно това. Не знам какъв глагол е бил там в оригинала, но в английските преводи се използва глаголът „ride“, което означава „to go, roll, swim“. Широчината на пътищата също е впечатляваща. Ако направим 10 стъпки, равни на 85 см, тогава се оказва, че главните улици са били приблизително 20 м широки. Съвременната ширина на високоскоростна магистрала с 4-лентово движение е 15 м. Обикновената градска улица е 7 м. Но това е чисто ширината на пътното платно, с тротоари отстрани ще бъде по-широка. Това ми напомни за описанието на Санкт Петербург в началото на 20-ти век, дадено от Джордж Добсън, кореспондент на London Times в Санкт Петербург, в книгата му „Санкт Петербург“.
„В разходките си авторът не видя пренаселени бедняшки квартали, тесни, криволичещи улички и алеи, нито блокове, които да пречат на съвременните изисквания. Градът трябва да е проектиран с големи идеи за бъдещия растеж на трафика му и въпреки че се е увеличил значително по времето на писателя, все още има достатъчно място за по-нататъшно развитие. Според мен има само един незначителен пример за разширяване на улиците в Санкт Петербург, за да отговори на нуждите от увеличен трафик през цялата му история. Това се случи наскоро, когато два или три моста на канала бяха разширени, за да се даде повече място за нови електрически трамваи. "
Но завършвам с описание на великолепието на Кинсай. Марко Поло го има за 30 страници, статията не е за това. Връщайки се към описанието на бедствието, случило се в този огромен град, ще повторя откъс от текста, който цитирах по-горе:
„Няколко месеца по-късно имаше земетресение в и около Кинсай; и след падането на планините Ки-мин-чан се образува езеро с обиколка над сто лиги (около 73 км в диаметър - приблизително мина), където хиляди хора отново намериха своя гроб. "
Това се е случило според уверението на автора през 1334г. В тази област има само едно голямо езеро - Тайху, за което вече писах. Но Марко Поло го описа като вече съществуващ и дори красиво обзаведен. И той е бил там приблизително между 1271 и 1291 г., според официалната версия, т.е. приблизително 50 години по-рано от описаните катастрофални събития. Какви са възможностите за такива наслагвания: или Марко Поло е бил там по-късно, отколкото се смята, или катастрофата е настъпила по-рано от определената дата, или като цяло всичко е измислено през 19 век, както сега твърдят някои изследователи?
Падането на метеорита, унищожил древната култура.
Според официалната версия, отново басейнът на езерото Тайху е бил оформен като кратер с удар преди 4500 години и е причинил изчезването на културата Лианджу. „Ударен картер“ означава, че е образуван от удара на метеорит . В интернет има кратери, но всички кратери там се приписват на възрастта на милиони години. Най-големият от тях с диаметър 300 км се намира в Южна Африка . Най-голям брой кратери има в Канада -15. В Русия -9, в Китай по някаква причина кратерите изобщо не са посочени. Списъкът явно не е пълен. Уикипедия пише, че културата Liangzhu внезапно изчезва преди около 4200 години, когато достига своя връх- о, как вече го знаем! Културните слоеве са прекъснати от кални или блатисти и пясъчно-чакълести пластове с заровено дърво - и това вече се е случило в описанията на последиците от наводнението от Николаас Витсен и П.С. Палада. Палас дори споменава заровените покриви на къщи в Източен Сибир, което ясно показва не хиляди години, а много по-кротък период от време. Това са „ритуалните“ дискове, оставени от културата Лянгжу:
Диск от културата Liangzhu. Национален музей на Китай, Пекин Източник
И много други елементи с неизвестна цел могат да се видят на същата връзка. Учените не са напълно сигурни, че тези дискове са били специално ритуални. Но нищо друго не ми хрумна.
Унищожение в Европа и разруха на живописта
Продължение на описанието на катаклизмите в книгата "Черна смърт":
„Признаци на земни вълнения започнаха в Европа през 1348 г., след като междинните територии в Азия вероятно вече ги изпитваха.
На остров Кипър вече избухна чума от Изток; когато земетресение разтърси основите на острова и беше придружено от такъв ужасен ураган, че жителите, като убиха своите мохамедански роби, за да не бъдат поробени от тях, избягаха във всички посоки с тревога. Морето беше пренаселено - кораби бяха разбити на парчета по скалите и малцина оцеляха след огромното събитие, превърнало този плодороден и процъфтяващ остров в пустиня . Преди земетресението отровният вятър разпространява такава отровна миризма, че мнозина, потиснати от него, изведнъж падат и умират в ужасна агония. "
Не съм намерил споменаване в съвременните източници на толкова голямо земетресение в Кипър по това време. Най-близкото разрушително земетресение до тази дата се е случило тук през 365 г. „Тогава градът-държава Курион беше унищожен. Катастрофата бележи края на ерата на езическата древност , храмовете на древните богове впоследствие не са възстановени. " Източник
Друга култура се срина, достигайки връх. И следващите земетресения се случват през 1221, 1489, 1584, 1904, 1905 г. - само в Лимасол, очевидно, не толкова разрушително, защото този град все още съществува. Вероятно унищоженото в Европа по това време е било върнато в древността. И всички художници, рисували руините, бяха обявени за мечтатели, измислили специално име за своята картина:
„ Капричио (италиански капричо, буквално„ прищявка “) е жанр на пейзажна живопис, популярен през 17-18 век. Картините от този жанр изобразяват архитектурни фантазии, главно руините на измислени древни структури . " Източник
В него се споменават отровните газове, причинени от земетресението, а освен това авторът пише, че на много други места атмосферата е била отровена:
„Естествениците никога не са открили в атмосферата странични елементи, които да са били ясно усещани и пренасяни от ветровете, разпростиращи се на големи площи, пренасящи болести из всички части на планетата, както се съобщава през 1348 г. Следователно, още повече, трябва да се съжалява, че в този необичаен период, поради ниското научно ниво, имаше малко точни наблюдатели. Германските доклади обаче изрично заявяват, че от Изтока е излязла гъста, миризлива мъгла и се е разпространила в цяла Италия;и при такова осезаемо явление не може да има измама. Достоверността на неприкрасените традиции, колкото и малко да удовлетворяват физическите изследвания, трудно може да бъде поставена под въпрос, когато разглеждаме връзката на събитията; защото по това време земетресенията са били по-мащабни от всякога в исторически обхват.
Бездна, образувана на хиляди места, от които избягаха вредни пари; и тъй като по това време природните явления се превръщат в чудеса, се съобщава, че огнен метеор , който е ударил земята далеч на изток, е унищожил всичко в обиколката на повече от сто лиги (230 км - приблизително мина), заразявайки въздуха надалеч . Последиците от безброй наводнения допринесоха за същия ефект; обширни речни зони бяха превърнати в блата; мръсни изпарения бяха навсякъде, усилени от миризмата на гниещи скакалци. Което може никога не са затъмнени на слънцето с дебели рояци и безброй трупове, които не знаят как да почистите дори и в най-добре регулирани страните от Европа... Следователно е вероятно атмосферата да съдържа до голяма степен чужди и осезаеми примеси, които поне в по-ниските райони не могат да бъдат разложени или са неефективни при разделяне. "
„Докато проследяваме хода на тези големи сътресения, откриваме безпрецедентно земетресение, което разтърси Гърция, Италия и съседните страни на 25 януари 1348 г. Неапол , Рим, Пиза, Болоня, Падуя, Венеция и много други градове страдат много ; цели села бяха погълнати. Замъците, къщите и църквите бяха разрушени и стотици хора бяха погребани под руините им. В Карина бяха разрушени тридесет села, заедно с всички църкви; повече от хиляда трупове бяха извадени от боклука; град Филах (Австрия) беше толкова унищожен, че много малко от жителите му бяха спасени; и когато земята спря да се тресе, се оказа, че планините са преместени. Записано е, че по време на това земетресениевиното в бъчвите стана мътно и това твърдение може да се счита за доказателство, че са настъпили промени, които са причинили замърсяване на атмосферата .
По време на това земетресение, което според някои е продължило една седмица, а други - две седмици, хората изпитваха необичаен ступор и главоболие и много припадаха.
Тези опустошителни земетресения се простират чак до околностите на Базел и се повтарят до 1360 г. в цяла Германия, Франция, Силезия, Полша, Англия и Дания и много по-на север.
Големи и необичайни метеори се появиха на много места и бяха приети със суеверен ужас. Огненият стълб , който на 20 декември 1348 г. остана цял час при изгрев слънце над двореца на папата в Авиньон; огнена топка , която през август същата година е била видяна при залез слънце над Париж и се е различавала от подобни явления с по-голямата си продължителност, да не говорим за други случаи, примесени с прекрасни пророчества и поличби, записани в хрониките от онова време.
Редът на сезоните изглеждаше преобърнат; дъждове, наводнения и щети на реколтата бяха толкова чести, че малко области бяха свободни от тях. И въпреки че историкът от този век ни уверява, че в житницата и складовете е имало изобилие, всички негови съвременници единодушно му противоречат. Скоро се усетиха последиците от неврожата, особено в Италия и съседните държави, където тазгодишните дъждовни месеци унищожиха семената. През пролетта на 1347 г. големите градове бяха принудени да прибягват до раздаване на хляб на бедните, особено във Флоренция, където построиха големи пекарни, от които през април ежедневно се раздаваха 94 000 хляба. всеки е 12 унции (340g). Ясно е обаче, че хората биха могли само частично да смекчат цялостното бедствие, но не и да го премахнат напълно. "
Книга за чудесата в Аугсбург
Тези описания ми напомниха на книга, издадена в Германия в средата на 16 век. Съдържа около 200 илюстрации, изобразяващи необичайни явления. Затова го нарекоха „ Книгата на чудесата"(Книгата на чудесата) вече по наше време, защото оригиналното заглавие на книгата не е оцеляло. Не знам дали цялата тази книга е свободно достъпна. Успях да намеря само няколко снимки. Може би най-интересният, или може би, напротив, най-безвредният? Повечето от тях са посветени на необичайни явления, настъпили в Германия и Европа, главно през 15-16 век. Някои от чертежите са номерирани в него. Така че можете грубо да проследите последователността на събитията. Повече от 120 илюстрации попадат в периода от 1300 до 1552 г. Тези. приблизително едно изображение годишно. Няколко илюстрации са посветени на някои години. Много от тях изобразяват комети, прелетели над Европа.през 1007, 1300, 1401, 1456, 1506, 1527, 1531. Някои комети, прелитащи от, причиняваха ужасна мор с отровните си газове, други падащи - разрушителни земетресения. Например появата на комета в небето в Германия през 1401 г. е последвана от обширна и ужасна чума в Швабия. През 1456 г., след като в някоя област се появи комета, от небето заваля кръв и парчета месо. През 1527 г., след преминаването на кометата, се появяват орди скакалци:
Което Юстус Хекер споменава в книгата си. През 1531 г. в небето на Холандия се появиха 4 комети едновременно и те се виждаха в небето едновременно:
През 1531, четири комети стояха един срещу друг в небето, те може да се види в някои части на Холандия, тъй като те са привлечени Източник
Мисля, че ми стана по-ясно защо хората са обръщали толкова много внимание на астрологията и са изграждали толкова сложни обсерватории. Тъй като метеорити-комети падаха от небето като грах и в същото време бяха с размерите на футболно игрище. Може би хората се опитаха да изчислят предварително времето и мястото на падането на небесно тяло, за да минимизират максимално щетите, поне да евакуират хората от мястото на евентуално поражение. Мисля, че тази причина е по-логична от желанието да се разбере в кои дати полетата трябва да бъдат засети с пшеница и подобна земеделска информация. Може би някакво небесно тяло - сателит е взривен близо до Земята? Или съседна планета? И неговите / нейните фрагменти продължиха да падат на Земята дълго време.
Епидемия от чума
Целият континент Евразия , според автора, е бил разклатен в продължение на 26 години: от 1333 до 1359 г. Въздухът е бил развален, земята е била залята с атмосферни води или изгорена от парещото слънце. Много животни и растения загинаха. Напротив, вредните насекоми са се размножили. Изглежда, къде са още повече бедствия? Но всички тези бедствия бяха последвани от ужасна епидемия от чума. Започна в Китай, както е посочено в книгата, която разглеждаме. На същото място, където започнаха природните бедствия. След това, постепенно разпространявайки се от изток на запад, достига до Европа. Въпреки че авторът също така съобщава, че чумата е възникнала в Европа още преди пристигането на чумата от Изтока:
„Поне отчасти Черната чума може да е възникнала в самата Европа. Мръсотията на атмосферата идваше от Изтока; но самата болест не дойде на крилете на вятъра, а само се развълнува и засили от атмосферата, в която съществуваше по-рано. "
За това информира и "Книгата на чудесата". Въпреки че събитията от тези две книги изглежда са разделени от времето, ако се абстрахираме от него, картината става по-пълна. В Германия и в северните царства на Европа чумата е била наречена „Черна смърт“ заради черните петна, които се появяват по кожата и показват гнилостно разлагане на тялото, а в Италия - „la mortalega grande“ (Голяма смъртност).
„Чумата се разпространява с по-голяма ярост, тъй като се разпространява от болни на здрави, като огън сред сухо и маслено гориво и дори контактът с дрехи и други предмети, използвани от заразените, изглежда причинява заболяване. С напредването си не само хората, но и животните се разболяват и скоро умират, ако докоснат неща, които принадлежат на болни или мъртви. "
Напредъкът и развитието на болестта бяха бързи:
„Във Франция тази чума дойде на север от Авиньон и там беше по-опустошителна, отколкото в Германия , така че на много места не повече от двама от двадесет жители оцеляха. Мнозина бяха ударени като мълния и умряха на място, по-често сред младите и силните, отколкото старите ; пациенти с разширени жлези в подмишниците и слабините едва оцеляват два или три дни .
В Англия болестта, както и в Авиньон, възниква с плюене на кръв и същата смъртност, така че пациентите, които са били засегнати от този симптом или от повръщане на кръв, умират в някои случаи веднага, в други в рамките на 12 часа или най-късно след два дни."
Аз не съм физик, нито химик, нито лекар, но по мое любителско мнение това описание не звучи като описание на бактериална инфекция. Когато човек умре на място, сякаш ударен от мълния, докато е млад и силен ... Съвременно описание на чумата:
„ Инкубационният период е 2-6 дни (по-рядко до 12 дни). Най-често срещаните форми на чума са бубонна и пневмонична. Преди това смъртността при бубонна чума достига 95%, при пневмонична - почти 100%. В момента при правилно лечение смъртността е 5-10%. ” Източник
В Книгата на чудесата също има снимка, показваща явление, много подобно на последиците от радиоактивно замърсяване:
Страница от източника „Книга за чудесата“
Описание:
„През 1547 г. тази малка пшеница расте в графство Фландрия, на три мили от Гент, в различни форми и форми - няколко - с уши, плътно притиснати една към друга, няколко - с отделени класове, както и 4, 8, 12, до 15 уши на едно стъбло, както е показано тук.
Маргарета Вайс фон Рот, на 13,5 години. Удивително чудо през 1539 г. - младо момиче от Рот от епархията на Шпайер се въздържа от физическо хранене в продължение на две години и 12 седмици. По това време такова окосмено грозде расте и на Некар и Рейн, както е посочено по-горе. "
Момичето пада от този ред, но растенията се вписват добре в него. Има и снимка, показваща хора, които са родени с няколко ръце и крака. Такива различни подобни отклонения се наблюдават в засегнатата зона от аварията в атомната електроцентрала в Чернобил.
„ Примери за мутация на растения и животни в Чернобил.
В горите в близост до AE, боровите дървета променяха цвета на иглите от зелен в червен за няколко часа под въздействието на радиация.
След аварията в Чернобил растенията придобиха ненормален вид: 2-етажни цветя, двойно стъбло, двойни цветя и т.н.
Животните се раждаха с две глави, три крака и т.н.
Гъбите достигнаха гигантски размери.
Червеите, живеещи в района на радиоактивно замърсяване около атомната електроцентрала в Чернобил, започнаха да се размножават по полов път, въпреки че са хермафродити. " Източник
Освен това учените са забелязали, че някои живи организми не са чувствителни към радиация. Тези. техните популации, напротив, се увеличават в зоните на радиоактивно замърсяване и не намаляват. Може би с оглед на намаляването на броя на техните естествени врагове?
„Противно на общоприетото схващане, много организми имат невероятно радиоустойчивост. Например, в хода на изучаването на околната среда, растенията и животните в района на аварията в Чернобил беше открито, че въпреки високото ниво на радиация, много видове оцеляват напълно непредсказуемо. Бразилските проучвания на хълм в щата Минас Жерайс с естествено високи нива на радиация от уранови отлагания разкриха и много радиоустойчиви насекоми, червеи и растения . Някои екстремофили като бактерията Deinococcus radiodurans и tardigrades са в състояние да издържат на най-високата доза йонизиращо лъчение от порядъка на 5000 Gy. “ Източник
Това не е ли произходът на безбройните орди от скакалци и патогени на различни инфекции, описани в книгата „Черна смърт“? Като опция. Вариантът на причината за епидемията, даден в книгата:
„Причините за чумата и епидемиите са предимно астрални (звездни) влияния, особено във връзка с планетарни връзки; след това обширният гниене на животни и растителни тела, както и земния гниене (разваляне, разложение) (corruptio in terra): което може да бъде улеснено от лошо хранене и липса. Санта София разглежда гниенето на скакалците, които загинаха в морето и отново бяха изхвърлени, съчетани с астрални и земни влияния, като причина за епидемията във важната година на „голямата смъртност“.
Той също така съдържа официалната присъда на медицинския факултет на Париж , най-известният през 14 век , относно причините за чумата:
„Ние, членовете на Колежа на лекарите в Париж, след внимателно обмисляне и консултация относно настоящата смъртност, събрахме съветите на нашите стари майстори в тази област и възнамеряваме да обясним причините за това заболяване по-ясно, отколкото би могло да се направи в съответствие с правилата и принципите на астрологията и природните науки. следователно заявяваме следното:
„Известно е, че в Индия и в околностите на Голямото море съзвездията, които се бориха със слънчевите лъчи и топлината на небесния огън, действаха особено силно срещу това море и яростно се биеха срещу неговите води. (Следователно, често има изпарения, които обгръщат слънцето и превръщат светлината му в тъмнина.) Тези изпарения се издигат и падат последователно в продължение на 28 дни, но накрая слънцето и огънят въздействат върху морето толкова силно, че го привличат и водите океаните се издигнаха под формата на пара; по този начин водата на някои места беше толкова развалена, че рибата в нея умря. Слънчевите лъчи не могат да унищожат тези замърсени води, както и други полезни води, градушка или сняг и роса. Напротив, тези пари се разпространяват във въздуха на много места по земята и ги обгръщат в мъгла. "
Какво би могло да бъде? Някой да има опции? Освен ако, разбира се, не трябва сериозно да обмислите този документ. Но предполагам, че оцелелите свидетели на катаклизма и масовите смъртни случаи от това време не са били забавни. Съвременна официална версия:
„XIV век беше време на глобално охлаждане , което замени топлия и влажен малък климатичен оптимум на VIII-XIII век. Изменението на климата в Евразия беше особено рязко. Причините за това явление все още не са точно установени , но най-често те се наричат намалена слънчева активност , за която се предполага, че е достигнала минимум в края на 17 век, както и сложни взаимодействия между атмосферната циркулация и Персийския поток в Северния Атлантик. " Източник
"Намалена слънчева активност", за разлика от горните твърдения. В допълнение към споменаването на слънчевата активност, дадено в този текст, Книгата на чудесата съдържа няколко илюстрации с 3 слънца вместо едно: през 1174 г., през 1520 г., през 1533 г. и през 1549 г. През 1551 г. се виждат цели 5 слънца. Отново повтарям, че намерих около 40 илюстрации от 167 в книгата.
За тази и последвалите епидемии са написани много книги. Ако не стотици, то много десетки. Можете да го видите на сайта на Интернет архива по етикета "Чума", както и по етикетите "Епидемии, черна смърт, хорея, епидемия, истерия, епидемия, епидемии". На кого му пука, разбира се. Повечето от тях са написани през 19 век. Но има и книги, публикувани през 18 и дори през 16 век.
1816 г се описва че е било година без лято и имало мини ледников период и че реколтата в северна европа и Америка била унищожена също настъпил глад и чума. Някои автори описват че тогава имало ядрена воина и света бил развит и всичко се прикрива от нас .Ония времена комети постояно посипвали света с метеорити и хората смятали още от тогава че опашатите звезди носят нещастия, разруха и чума. Според някои изследователи на миналата ни история смятат че кометите са виновни за промяната в климата и огнения дъжд тогава дори смятат че близкото минаване на комети до земята се случвало период от 200 - 1000 години. Дори има сведения в епохата на Нострадамус света също бил под заплаха от метеорити от комета и плъзнала чума.Кометите били считани за лоша поличба дори до днес.
Танцова мания
Злополуките на населението от онова време не свършват дотук. Когато огнищата на чумата започват да избледняват, започват огнища на друга, неизвестна досега болест , наречена „танцова мания“. Но те вече не бяха толкова тежки, още по-малко хора загинаха, но все пак имаше жертви.
„Последствията от Черната смърт все още не бяха утихнали и гробовете на нейните милиони жертви едва ли бяха затворени, когато в Германия се появи странна мания, която завладя умовете на хората, и въпреки божествеността на нашата природа, хвърли тяло и душа в магическия кръг на адските суеверия.
Това беше конвулсия, която по най-необичаен начин вбеси човешкия облик и предизвика изненадата на съвременниците в продължение на повече от два века , оттогава тя не се появи отново. Наричан е танцът на св. Йоан или св. Вит заради вакханските скокове, с които е бил характеризиран и който е давал всички признаци на обсебеност на страдащите по време на изпълнението на дивия им танц, крещене и бушуване от ярост . Той не е останал ограничен до определени населени места, а е бил разпространен като демонична епидемия в цяла Германия и съседните страни на северозапад, които вече са били готови да го получат от преобладаващите мнения на времето. "
„Там, където болестта се разви напълно , припадъкът започна с епилептични припадъци. Жертвите паднаха на земята в безсъзнание, дишайки тежко и лакомо. Те се пенят в устата и изведнъж започват танца си сред странните лудории . "
„През 1418 г. Страсбург беше посетен от Танцуващата чума и сред хората имаше същата страст, както в градовете на Белгия и Долен Рейн. Много от засегнатите от жертвите първо привлякоха вниманието със своето объркано и абсурдно поведение, а след това непрекъснато следвайки групи танцьори. Те бяха виждани денем и нощем да минават по улиците, придружени от музиканти, свирещи на гайда, и безброй зрители, привлечени от любопитство, към които бяха добавени тревожни родители и роднини на болните.
Ужасна танц дължи на Майкъл Wohlgemuth, публикувана през 1493 г. в Хроника на Световната Хартман Шедел на източника
Намерих тази книга в Интернет: „Registrum huius operis libri cronicarum“ (Книга на хрониките), 1493, 660 страници. На латински е, така че е трудно за четене, но съдейки по снимките, има описания на чумата, танцовата мания и много други.
Нещо подобно се е случило с някои от северните ни народи в края на 19 век. Това явление беше наречено Meneric:
„ Менерик (вариант:„ промяна “или„ излъчване “) е етноспецифично психично разстройство, вид истерия, характерна за редица сибирски народи (якути, юкагири, евенци) до втората половина на ХХ век. Първите описания датират от края на 19 век. Тази болест беше спомената по-специално от полския етнограф В. Л. Серошевски в книгата му „Якути”.
Интересно е да се отбележи, че в англоезичната литература има описание на подобно разстройство, което се наблюдава от западни изследователи сред ескимосите, живеещи в Арктическия кръг; известен е още като английски. „Полярна истерия“ или английски. Арктическа истерия.
В. Л. Серошевски описва това разстройство по следния начин:
„Проявява се периодично и понякога се причинява под формата на изолирани припадъци от тежко психическо или физическо страдание. Пациентът извива, крещи, ридае, разказва приказки и го счупва, кара го, хвърля го от ъгъл на ъгъл, докато изтощен, той заспива . Жените са податливи на това заболяване, особено тези, които страдат от женски болести след брак или след нещастно раждане; мъжете са податливи на него, но рядко " Източник
Юстус Хекър нарече това заболяване психични инфекции. И той вярваше, че той е магнетичен по природа. Или може да бъде причинено от някакъв вид електромагнитно излъчване, вероятно от естествен произход?
Не знам дали това може да се сравни с пример от наши дни:
" 1970. Чили. Журналистът Роландо Караско описва скандирането, използвано по време на митинги по време на президентската кампания през 1970 г. в Чили, "Който не кара, е мумия." Протестиращите скочиха, за да се стоплят. На митинг, проведен на Националния стадион на 4 ноември 1970 г., в деня, в който Алиенде пое президентството, публиката възторжено прие предизвикателството на младежите и всички започнаха да подскачат: по пътеките и по трибуните, по футболното игрище и по пистите за бягане.
1996 г. Чехия . За чешкия хокей и по-рядко за футболните фенове скандирането звучеше така: „Който не скача, не е чех“ (Kdo neskáče, není Čech!). През 1996 г. „Земская газета“ пише, че фенове се събират на площада на Стария град, за да отпразнуват сребърния медал на чешкия футболен отбор на европейското първенство. Информационната агенция ČTK съобщи по същото време, че звучи на Стария градски площад: "Който не кара, не е чех, гоп, гоп, гоп!"
2013 Украйна. "Hto not skache, toy Moskal") е популярно скандиране от Евромайдан и интернет мем. Песнопението показва на примера на Украйна, че хората, които се събират в тълпа, губят индивидуалната си интелигентност и са подвластни на стадни инстинкти, които се предават на всички индивиди в тълпата. " Източник
В дизайна на статията е използвана илюстрация от „Книгата на чудесата в Аугсбург“ със следното описание:
„През 1506 г. кометата се появи за няколко нощи и обърна опашка към Испания. Тази година много плодове са израснали и са напълно унищожени от гъсеници или плъхове. Това беше последвано от земетресение през осмата и девета година в тази страна и в Италия, толкова силно, че много сгради бяха разрушени в Константинопол и много хора загинаха.
галилео!!
какво е видял???
някои от рисунките представляват падащи метеорити а на други прилитащи над земята комети.
Миналите векове опасноста от комети била огромна те минавали покраи земята с огромната си опашка и посипвали света с рояк от огнени метеори които предизвиквали , земетресения, пожари, и чума.Затова и до днес се предава че кометите носят нещастие и разруха.
Източник на статията - https://pkochev.wordpress.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар