Нормални, естествени еритроцити (червени кръвни клетки – на снимката), опитващи се да неутрализират МРЪСНА вътрешна човешка среда, изменяйки се по показания начин. Именно само ЧАСТИ от тези НОРМАЛНО борещи се с мръсотията клетки, след като са изхвърлени от организма, са НАРЕЧЕНИ от Бялата мафия "вируси“. В естествена и ЧИСТА човешка ВЪТРЕШНА среда не е видян НИТО ЕДИН жив организъм, който причинява вреда. Всичко, което се представя за вирус (не само Корона), е ЧАСТИ НА УМРЕЛИ клетки и ЧАСТИ (остатъци) на РНК и ДНК, обвити в остатъци от протеини. Т.е.
ДУМАТА „вирус" обозначава биохимични структури, които НЕ СА ОРГАНИЗМИ, т.е. не могат да причинят умишлена вреда на (да НАПАДАТ) който и да било организъм, ако той е ЧИСТ... Не е възможно нещо УМРЯЛО ДА НАПАДА (човек).
Ако пък ЗАМЪРСЯВАНЕТО е достатъчно голямо, тогава наистина е опасно за здравето. Организмът няма да се справи САМ ДА СЕ ПРЕЧИСТИ без нашето участие. Т.е.
БОЛЕСТТА НЕ СА ВИРУСИТЕ, А ЗАМЪРСЯВАНЕТО
ако няма замърсяване, „вирусите“
(набедените с гадни свойства МЪТВИ ЧАСТИ)
са безобидни.
Т.е. ЛЪЖАТА се състои в КЛЕВЕТАТА, че тия МЪРТВИ ОСТАТЪЦИ от плът са опасни. Те затова не са опасни, защото са МЪРТВИ и са ИЗХВЪРЛЕНИ УСПЕШНО от самия организъм, без човек да прави усилия за това. Толкова ли ще е ГЛАМАВ организмът, след като ги ИЗХВЪРЛИ веднъж, пак да си ги прибере???
Виж, ако те попаднат в ДРУГ МРЪСЕН човек, е друго нещо. Неговият организъм също ще започне РЕАКЦИЯ по отстраняването им и в интервала от време, когато организмът разбере какво става, когато прегрупира силите си и когато действа НОРМАЛНО, докторите набеждават НОРМАЛНИТЕ ДЕЙСТИЯ на организма в този интервал от време за "зараза"!!! Но ако организмът е достатъчно МРЪСЕН, реакцията ще бъде неуспешна и едва след като мине интервалът от време за подготовка и реакция на организма, едва тогава може да се говори за болест. Защото тия УМРЕЛИ структури ще бъдат нападнати ЗА ХРАНА от бактерии и гъбички и организмът ще ги сметне за врагове, защото са чужди за организма... Но докторята не правят разлика между нормалната реакция на организма в посочения интервал време и времето след този интервал, когато вече организмът се е предал...
Т.е. само МРЪСНИ хора може да пострадат от тия структури. Не и чисти. Затова БОРБАТА трябва да е за ПРЕЧИСТВАНЕ НА ОРГАНИЗМА, а не ДА СЕ
„ТРЕПЯТ“ ВЕЧЕ УМРЕЛИ (ЧАСТИ ОТ) КЛЕТКИ,
„ДЕЗИНФЕКЦИЯ“ = ДА НАПРАВИШ УМРЯЛОТО ПО-УМРЯЛО,
както прави официалната (формалната) медицина. А една и съща клетка може да бъде раздробена на сто части. Т.е. така получавате сто различни „вида вируси“. А като сметнете КОМБИНАЦИИТЕ между тия ЧАСТИ, броят на „видовете вируси“ става десетки хиляди. Еееее, няма отърваване от тия буби. Е те на тая измама лежи цялата вирусология... За пари...
Науката, изследваща вирусите, се нарича ВИРУСОЛОГИЯ. Т.е. като заменим тая дума с нейния СМИСЛОВ синоним (понеже вирусите са УМРЕЛИ клетки и части от клетки), получаваме ДЕЙСТВИТЕЛНОТО НАИМЕНОВАНИЕ на вирусологията, а именно.
УМРЯЛОЛОГИЯ!
ЦЕЛТА Е ДА СЕ
ОТКЛОНЯВАМЕ ОТ
ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА ЗА БОЛЕСТИТЕ
(ЗАМЪРСЯВАНЕТО),
т.е. не САМИ да се лекуваме (пречистваме), а да продължаваме
да се замърсяваме, т.е. да се разболявамe и
ДА СИ ХАРЧИМ ПАРИТЕ ПО ОФИЦИАЛНИТЕ ИДИОТИ,
наречени „доктори“
Целта й е ясна - да печели, а не да ни лекува.
Ковид-19 също е „причинен“ от такива УМРЕЛИ КЛЕТКИ. Измамата „вируси“ започва още от 1892 година, т.е. Ковид-19 не е нито първата, нито последната измама на Бялaта мaфия, официално наречена „медцина“. Измамата не започва от Бил Гейтс. Той само паразитира върху измамата. Знае се и кой, кога и защо получава Нобелова награда за тая измама.
Ако цялата медицина не беше фалшифицирана постоянно и тотално и употребявана за пълнене на банкови сметки, т.е. ако нямаше КАПИТАЛИЗЪМ, основан на кражбата на труд, и ПАРТИЙНА СИСТЕМА да го пази, фалшификатът Ковид-19 нямаше да е възможен. Прочети още за
Защо "пандемията" е измама, както и защо въобще
ВИРУСНАТА ТЕОРИЯ Е ИЗМАМА,
вижте в
ПОДРОБНО НАУЧНО-ПОПУЛЯРНО ИЗСЛЕДВАНЕ
Не вирусите и микробите ни разболяват а тежките метали и отрова с които ни пръскат от небето и химическата киселина храна която ядем. Колкото повече химически токсини вкарват в нас толкова по трудно организма ни ще се освободи от тая вредна отровна химия.
Болестта на практика винаги се дължи на грешки в диетата или начина на живот, като микробите присъстват единствено като чистачи на мъртви и отпадъчни тъкани и храни, а не като причина за болестта.
Микробите или бактериите нямат никакво влияние върху живите клетки. Микробите или микробите процъфтяват като чистачи на мястото на болестта. Те просто живеят на необработени метаболитни отпадъци и болна, недохранена, неустойчива тъкан на първо място. Те не са причина за болестта, както мухите и червеите не причиняват боклука. Мухите, личинките и плъховете не причиняват боклук, а по-скоро се хранят с него. Комарите не водят до застояване на езерото! Винаги виждате пожарникари в горящи сгради, но това не означава, че те са предизвикали пожара ...
"Болестта е кризата на пречистване на токсичното елиминиране. Симптомите са естествените защитни сили на организма" - Хипократ - 460 пр.н.е.
Болести причинени от Химическите Пръскания - Кемтрейлс.
Болести причинени от Химическите Пръскания Най-честите симптоми, съобщавани от свидетелите на Chemtrails са: постоянна кашлица, проблеми на горните дихателни и храносмилателни разстройства, пневмония, екстремна умора, летаргия, световъртеж, дезориентация, тежко главоболие, болки в ставите и мускулите, схванат врат, кървене от носа, депресия, тревожност, загуба на контрол на пикочния мехур и нервни тикове. Симптомите първо засягат стари и изтощени хора и деца.
Д-р Майкъл Педжа, лекар от Аризона, съобщава за бързото увеличаване на броя на пациентите с описаните нарушения, възникнали в неговия регион. "Забелязах, че лабораторният анализ на проби от косата, които направих на някои от моите пациенти, винаги показват високо ниво на барий. Аз съм доста добре запознат с начина на хранене, и честно казано, не мога да се сетя за нито един вид храна, която съдържа значително количество барий. Въпреки това, изглежда, че имаме високо ниво на барий в косата, което означава, че нашата коса е замърсена от външен източник ".
Алергични реакции към тези частици са една от причините за симптомите, но те не могат напълно да обяснят целия синдром, който придружава Chemtrails. Падането на температуратурата на кръвта, придружено с "грип" без треска, е знак за хронична гъбична инфекция. Съобщава се за различни автоимунни заболявания, от хронична умора и фибромиалгията до тежки болки в ставите, световъртеж, умствено объркване и краткосрочна загуба на паметта.
Някои Chemtrails се свързват с епидемия от особено странна и противоречива болест "Morgellons", която се разпространява през последните години в южната част на САЩ.
Химическият състав на Chemtrails
Отдавна една голяма група от хора изследва тези небесни дейности, вземат се проби от тези следи и според резултатите от някои частни лаборатории, в тях се намират различни биологични вещества и патогени от микроорганизми до някои метали като соли на барий и алуминиеви частици с фини размери.
Досега в тези химически следи от самолетите са открити следните вещества:
1. Pseudomonas Aeruginosa - бактерия, която напада главно дихателната система на човека
2. Pseudomonas fluorescens - причинява инфекции на кръвта и дихателната система
3. Serratia marcescens - пневмония, възпаление на мозъка, възпаление на сърдечния мускул
4. Mycoplasma fermentes incognitus - видове патогенни микроорганизми, за които се предполага, че са създадени в американските военни лаборатории, и които са открити при 45% от американските войници, които страдат от така наречените голфски синдром.
5. Streptomyces и други видове гъбички
6. Някои видове мая
7. Някои бактерии, които съдържат специфични ензими, които са способни да променят човешкия ген
8. Бариеви соли
9. Алуминий - частици с размер микрона (интересно е, че хората, които страдат от Алцхаймер имат по-голямо количество алуминий в мозъка)
10. Етилен дибромид (дибромоетан) C2H4Br2 – канцерогенен, добавка за гориво и инсектицид, мирише на хлороформ; причинител на депресия на централната нервна система, белодробен оток и дразнещ лигавицата на дихателните пътища - изглежда, че той е причина за характерната кашлица ("кемтрейлс кашлица"), която се проявява при хора след пръскане на определени райони
11. Дехидратирани човешки червени и бели кръвни клетки (еритроцити и левкоцити)
12. Влакнести нишки (задача им е да осигурят възможността да достигнат живи до земята специфичните микроорганизми, които се намират в тази химическа смес, защото нормалните атмосферни условия биха ги унищожили. Така, че в зоните на запрашеност могат да се намерят влакнести нишки, подобни на паяжините, които са много токсични).
13. Вирусите и прионите не са официално потвърдени, за тяхното присъствие може само да се предполага.
Както и да е, кратко време след пръскането много хора в засегнатите райони се разболяват, по време на изследването, от различни респираторни заболявания, подобни на грипа. Всичко това е съпроводено с повишена смъртност при възрастните хора и децата. Също така сред населението се явява и една обща летаргия и други симптоми на заболявания на нервната система.
Беше отбелязано, че областите, в които редовно се пръска стават сухи и това кара мнозина да заключат, че тук се работи за промяна на климата. Но все пак изглежда, че причиняването на суша е само един от страничните ефекти на химичните следи.
Пръскат ни с литий от 1970 г. Ако целта на „владетелите на света” е да третират медикаментозно масите, за да създадат глупави роби, които дори не осъзнават своето пленничество, това е добър метод за постигане на целта.
• В статията „Приложение на аерозолните ваксинации върху населението”, публикувана в научното медицинско списание „Пуб Мед“ (Pub Med), се дискутира как аерозолните ваксини могат да бъдат използвани в развиващи се страни и бедстващи райони. Статията потвърждава, че няколко хиляди души са били вече ваксинирани чрез аерозолно пръскане за дребна шарка и грип. В нея се казва също, че това е добър метод за контрол при страни с многобройно население. И, както изглежда, се случва още от 2003 г.
• Друга дискусия за аерозолните ваксинации може да се намери в „Журнал за медицина Ню Ингланд”, където се твърди, че тези ваксини са тествани на деветмесечни деца в Индия.
България е сред активно обработваните държави
Световната здравна организация проучва аерозолните ваксини от години, но активни действия и досега няма предприети. А в това време „филантропските” агенции твърдят, че целта им е само да стерилизират масите. И никак не им е трудно да осъществяват целите си, тъй като са освободени от всякаква съдебна отговорност за прилагане на медикаменти върху населението.
И това се случва не само в САЩ. Много нации са подложени на такова насилствено ваксиниране. На картата със страните, които се „обработват” активно години наред, е и нашата държава. Преди у нас пръскаха от въздуха с пестициди плевелите, сега с всякакви вируси, химически смеси и други агенти пръскат нас – „плевелите“ - хора.
Централата на Генния технологичен регулатор (OGTR) обсъжда да даде лиценз на „ПаксВакс“ (PaxVax) Австралия за планирано пръскане на ГМО-ваксина, съдържаща жива бактерия на холера в Куинсланд, Южна Австралия, Западна Австралия и Виктория.
Какво представлява литият?
Литият променя начина, по-който мислим, като влияе върху нивата на серотонина и норепинафрина, секретирани от ендокринната система. Променя и мозъчната система, въпреки че чиновниците в НАСА твърдят, че не е опасен и не вреди на населението. Дори психиатрите, които изписват медикаменти, съдържащи това вещество на психично болни хора, признават, че терапията с него е рискова и опасна, тъй като е трудно да се прецени правилната доза.
Литият е опасен според специалистите дори и под контрола на психиатър, за психично болни хора. А как ще се оцени рискът за всички нас, които слава Богу нямаме такива здравословни проблеми? А за децата ни? А за внуците ни?
Води се открита биовойна срещу човечеството
В повечето страни са забранени ГМО-храните и водата, третирана с флуорид, който е признат невротоксин. Властите обаче не се съобразяват със законите на повечето държави и продължават да пръскат въздуха им с литий, безброй бактерии, вируси, паразити, гъбички, карциногени, токсини, влияещи на хормоните лекарства, антифлора, антифауна, микропрах, модифициращ гените. Това е биовойна срещу световното население и дали ще ги наречете чемитрейлс или с друго име, резултатът е един и същ.
Съзнателната и интелигента манипулация на организираните навици и мислене на масите е важен елемент на демократичното общество. Тези, които манипулират невидимия механизъм на обществото, представляват невидимото правителство, което е истинската управляваща власт.
Знаете ли, че...
Независимо изследване през последното десетилетие потвърждава, че чемитрейлс съдържа опасен и крайно токсичен микс от химикали, който включва:
Алуминий
Тялото няма органична нужда от него. Този елемент е токсичен за хората. Причинява дегенерация, дисфункция и увреждане на мозъка. Мозъчните клетки умират. Резултатът е деменция и Алцхаймер.
Барий
Стерилитет, рак, увреждане на бъбреците, смърт.
И ако не вярвате в изнесената дотук информация, посетете сайта на НАСА: тези два елемента заедно с лития са официално публикувани там като вещества, които се впръскват в атмосферата уж за проучвания и контрол над глобалното затопляне.
В добавка към тази отровна „супа”, освен всичко изброено дотук, можем да посочим и още няколко, специално подбрани за всички нас екстри: радиоактивен торий, кадмий, хром, никел, изсушена кръв, плесенни спори, гъбичен микотоксин, полимерни фибри и др.
Краткотрайни ефекти от токсичната супа, наречена чемитрейлс:
• алергии, безпокойство, астма, замаяност
• необясними проблеми с дишането, хронично възпалено или раздразнено гърло, очни и кожни раздразнения
• раздразненост на червата и стомаха, грипонаподобяващи симптоми, главоболие, необясним сърбеж и кървене от носа, гадене
• панически атаки, мисли за самоубийство
• упорита кашлица, респираторни проблеми, пищене, шум в ушите и др.
Дълготрайни последствия:
• хиперактивно разтройство и синдром на намаленото внимание, алергии, Алцхаймер, натрупване на алуминий в епифизната жлеза
• астма, аутизъм (проучвания доказват връзката му с натрупването на меркурий), автоимунни заболявания, кръв в урината, неопределено личностно разстройство
• рак, хронична умора, запек, депресия, предразположеност към травми, проблеми с очите
• фиброма, гастрит, аритмия, болести на сърцето, хипогликемия и хипергликемия
• Паркинсон, шизофрения, загуба на краткотрайната памет, смущения в съня, спукани капиляри, звънене в ушите, обложен език и много други.
Кемтреилс - металите в нас и облъчването от микровълнова радияция
Да дам един пример само.
Една микровълнова печка с мощност от 1200 до 1300 вата се нуждае от 110 волта, за да работи. Ако сложите вилица в микровълнова печка, имайки предвид, че печката е резонансна кухина и е предзначена да усилва вълните, то вие ще получите достатъчно количество волтаж на върха на тази вилица, за да се стигне до това, се нарича дилектричен разпад на въздуха. На върха на вилицата ще има заряд от почти един милион волта, въпреки че микровълновата печка се захранва само от 110 волта. То ако в нас има кемтрейлс метални наночастици, с които ни пръскат от небето , то тези метални наночастици попадат в мозъка ни, защото микровълновите излъчватели, като рутерите , мобилните телефони, и клетъчните кули, отварят - кръвно мозъчната ни бариера позволяваики на металните наночастици да влязат в мозъка ни. Щом наночастиците останат в мозъка ни и са постоянно облъчвани от високи 5G вълни особено се получава волтова дъга , която сварява, претоварва и унищожава мозъка.
Нарочно ни тровят с метали.Повечето консерви са алуминии за храна , дори и газирани напитки са алуминии, има алуминиеви тигани тави, определени храни също слагат алуминии и други тежки метали да ни тровят.Има алуминии в кемтрейлс с които ни пръскат. Силно подчертавам връзката между внедряването на метали в телата ни и целия заговор срещу нас.Няма как да избегнем вдишването на кемтрейлс наночастиците от въздуха, но поне можем да избегнем поглъщането на метални частици през устата си. Не пийте алуминеви кутийки, не ползвайте алуминеви съдове за готвене, не използваите алуминеви антиперспиранти, спрете да ползвате сода за хляб които също може да има алуминии проучетея дали съдържа вредни съставки.Четете етикетите и съставките на продуктите.Не допускаите микровълновите емисии в дома си може да запазите главата си като си поставите алуминиево фолио шапка на главата си или покриете прозорците с фолио.Бежичните мрежи отварят кръвно - мозъчната бариера, позволяват на металите да навлязат и после тези метали остават в нас. След това тези метали биват отнова постоянно облъчвани от енергийните радиочестотните полета и така се освобождава волтови заряди в човешкия мозък. Ето също когато държите продължително мобилен телефон близо до главата си , вие започвате да се чувствате странно и ставате замаяни . Знаете за какво говоря.Полезно да взимате храни на витамин С и Д както и желязо. И особено храни и билки които да изчистите от вас тежките метали в тялото си. Като лимони, портокали, киви, червено цвекло, чесън, морски водорасли, ябълков пектин магданоз и особено Кориандърът е отлична храна за отстраняване на тежки метали като живак, алуминий и олово от организма. За тази билка се смята, че преминава кръвно-мозъчната бариера и премахва тежките метали от мозъка. Според доктора по медицина Robert C. Atkins, приемането на 400 мг кориандър на ден може да изчисти тежките метали от организма само за две седмици.
VІІІ. Разграждане на теорията за вирусите – Д-р Щефан Ланка
Разграждане на теорията за вирусите „Вирусът на морбили“ като пример
Защо трябва да се съмняваме в съществуването на вирусите? Какво представляват вирусите и какво те не са? Как вирусите са научно доказани, че съществуват?
Учените трябва да поставят под въпрос всичко и най-вече това, което обичат най-много, тоест собствените си открития и идеи. Това основно правило на научните изследвания помага да се избегнат погрешни разработки и разкрива онези, които вече съществуват. Също така, на всички трябва да ни е позволено да поставяме под въпрос статуквото, в противен случай бихме живели в диктатура. Освен това науката не може да бъде ограничавана до подбран брой институции и експерти. Наука може и трябва да се прави от всеки, който има необходимите знания и подходящите методи.
Науката може да се счита за наука, само ако нейните твърдения са проверими, възпроизводими и ако позволяват предвиждания и прогнози. Науката също така се нуждае от външен контрол, защото, както ще видим, една част от Медицинските науки са загубили връзка с реалността от доста време. Всеки, който има познания за биологията и генезиса на живота, за развитието и функциите на тъканите, на тялото и мозъка, веднага би поставил под въпрос предположенията за вируси.
В реалността на тялото и на неговите механизми няма място за хипотетични злокачествени процеси. Всички биологични процеси, включително тези, които могат да завършат със страдания, болка и смърт, първоначално са предопределени да бъдат полезни.
Различен подход към явлението вируси е възможен и необходим: всеки лаик с основни знания, четейки научните трудове за патогенните вируси, може да осъзнае, че такива вируси не съществуват, а това, което се описва, са само типичните съставни части и отличителни белези на клетките. Тези основни знания ще бъдат предоставени в тази статия.
Произход на идеята
Настоящото понятие за вирус се основава на древната идея, че всички болести са причинени от отрови („токсини“) и че Човеците биха си възвърнали здравето, произвеждайки „антитоксини“ като „противоотрова“ (антидот). Настина, много малко болести са причинени от отрови. По-късната идея, че тялото може да възстанови здравето си, като произвежда или му си дават „противоотрови“, се зародила, когато било наблюдавано, че Човеците оцелявали след приемането на голямо количество отрова (като алкохола например), когато тялото им било тренирано, посредством консумирането на бавно увеличаващи се количества от тази отрова. Обаче, в действителността антидоти не съществуват, а вместо това организмът произвежда ензими, които неутрализират и елиминират отровите (като алкохола).
През 1858 година Рудолф Вирхов[1], основателят на съвременната Медицина, плагиатствал находките на други учени, потулил съществените им открития и по този начин един фалшив възглед за причините за болестите бил роден и наложен като догма, която фактически и до днес все още действа. Според тази догма всички болести уж се пораждат вътре в клетките[2]. Клетъчната патология на Вирхов отново въвежда в Медицината древната и опровергана хуморална доктрина и твърди, че болестите се развиват от патогенни отрови (на Латински: вируси).
Търсенето на тези патогенни отрови остава безплодно и до днес, но когато били открити бактериите, било предположено, че те произвеждат патогенните отрови. Това предположение, наречено „Микробна теория“, било незабавно прието и остава много успешно и до днешно време. Тази теория е толкова сполучлива, че мнозинството от Човеците все още не са наясно с факта, че така наречените бактериални токсини всъщност са нормални ензими, които или не могат да се появят у Човека, или, ако се появяват, те никога не са в такова количество, което да ги направи опасни.
После било открито, че когато започват бавно да умират, бактериите създават малки, очевидно безжизнени форми на оцеляване, така наречените спори. След това било предположено, че тези спори били токсични и че те били така наречените патогенни отрови. Това предположение впоследствие било опровергано, тъй като спорите много бързо се разрастват в бактерии, когато жизненоважните им ресурси биват възстановени. Когато учените в лабораториите наблюдавали, че слабите силно инбридни[3] бактерии загиват много бързо, като се превръщат в много по-малки структури от спорите, вначалото било предположено, че бактериите били убивани от предполагаемите патогенни отрови, наречени вируси, и че по такъв начин вирусите се репликират.
Поради вярването, че тези (по времето на откриването им все още невидими) структури убивали бактериите, те били наречени фаги или бактериофаги, „изяждащи бактериите“. Едва по-късно било определено, че само силно инбридните и следователно почти нежизнеспособни бактерии могат да бъдат превърнати във фаги, както и бактериите, които са унищожавани толкова бързо, че нямат време да образуват спори.
Въвеждането на електронната микроскопия доведе до откриването на структурите произлизащи от трансформацията на бактериите, когато последните внезапно умират или когато метаболизмът на силно инбридните микроби е затруднен от процеси, предизвикани от добавянето на „фаги“. Освен това било открито, че има стотици различни по вид „фаги“. Откриването на фагите, така наречените бактериални „вируси“, подсилило погрешното предположение и убеждение, че съществуват Човешки и животински вируси, които изглеждат по същия начин и имат идентична структура. Случаят не е и не може да бъде такъв, поради няколко различни причини.
След въвеждането в биологията на техниките за химично изследване, било установено, че има хиляди типове фаги и че фагите от един тип винаги имат една и съща структура. Те се състоят от една специфична молекула, изградена от нуклеинова киселина, която е покрита с обвивка от протеини с определен брой и състав. Едва по-късно било открито, че само бактериите, които били силно инбридирани в епруветка, могат самите те да се превърнат във фаги посредством контакт с фаги, но това никога не се отнася към естествените бактерии или за бактериите, които са току-що изолирани от естествената им среда. В този процес било разкрито, че тези „бактериални вируси“ всъщност служат, за да осигуряват с важни молекули и протеини други бактерии, и че самите бактерии са възникнали от такива структури.
Преди да може да се установи, че „бактериалните вируси“ не могат да убиват естествените бактерии, но вместо това им помагат да живеят, и че самите бактерии възникват от такива структури, тези „фаги“ вече били използвани като модели на предполагаемите Човешки и животински вируси. Било предположено, че Човешките и животинските вируси изглеждали като „фагите“, уж убивали клетките и по такъв начин причинявали заболяванията, като в същото време произвеждали нови болестотворни отрови, предавайки по този начин болестите. Към днешна дата, много нови или на пръв поглед нови заболявания са приписвани на вирусите, ако произходът им е неизвестен или не е потвърден. Този умозрителен рефлекс намерил очевидно потвърждение при откриването на „бактериалните вируси“.
Важно е да се отбележи, че теориите за борбата и заразите били приемани и високо ценени от мнозинството специалисти, само ако и когато Държавите или регионите, в които те живеели, също страдали от несгоди и война. В мирни времена, други концепции доминират в света на науката[4]. Много важно е да се отбележи, че Инфекциозната теория, започвайки от Германия, била световно разпространена чрез Третия райх, когато Еврейските изследователи, повечето от които се противопоставяли и опровергавали политически експлоатираните Инфекциозни теории, били отстранени от заеманите длъжности.
За откриването на фагите
Съществуването на фагите много бързо може да бъде доказано. Първа стъпка: тяхното присъствие се потвърждава посредством един резултат, а именно превръщането на бактериите във фаги, а също и чрез електронна микрография на тези фаги. Контролните експерименти показват, че фагите не се появяват, ако бактериите не се променят или ако бактериите случайно започнат да се разлагат поради внезапна външна анихилация, без да образуват фаги.
Втора стъпка: течността, съдържаща фагите, се концентрира и се прилага върху друга течност, която има висока концентрация на дъното на епруветката и ниска концентрация в горната част на епруветката. Епруветката с фагите след това се завърта силно (центрофугира) и всички частици в нея се натрупват според тяхната маса и тегло на мястото на собствената им плътност. Плътността е съотношението на теглото (масата) за единица обем, изразено съответно като Kg/l или g/ml. Ето защо тази стъпка на концентрация и пречистване на частиците с еднаква плътност се нарича центрофугиране с градиент на плътност.
Слоят, в който се събират много частици с еднаква плътност, става „мътен“, което се нарича „лента“ (зона). Този етап се документира, след това частиците, концентрирани, пречистени и утаени във всяка зона, се отстраняват със спринцовка с игла. Извлеченото концентрирано количество частици се нарича изолат. Една бърза и проста електронна микрография ще потвърди наличието на фаги в изолата, което в същото време е признак за чистотата на изолата, ако микрографът не показва други частици, освен фагите. Външният вид и диаметърът на фагите също ще бъдат установени с помощта на тази микрография. Контролният експеримент, изпълнен за този етап, се състои в обработка и центрофугиране на течността от бактерии, които не са образували никакви фаги, при който в края на процедурата не се появяват фаги.
След етапа на успешно изолиране на фагите следва решаващата биохимична характеристика на фагите. Биохимичната характеристика на техния състав е от съществено значение за идентифициране на специфичния тип фаги, тъй като различните видове фаги често изглеждат сходни. Изолатът, получен чрез центрофугиране с градиент на плътност, сега се разделя на две части. Една част се използва за определяне на размера, вида и състава на нуклеиновата киселина; при отделна процедура другата част се използва за определяне на количеството, размера и морфологията на протеините на фагите. От 70-те години на ХХ-ти век тези тестове са прости стандартни техники, които се изучават от всеки студент по биология в първите му семестри.
Тези тестове представляват биохимичната характеристика на фагите. Почти във всички случаи тези резултати са били и се публикуват само в една публикация, тъй като фагът има много проста структура, която е много лесна за анализ. Контролните експерименти за тестовете използват течност от бактерии, които не образуват фаги и по този начин не могат да дадат никакво биохимично доказателство. По този начин, беше научно доказано съществуването на приблизително две хиляди различни типа фаги.
За предполагаемото доказателство за патогенните вируси
Бактериофагите“, правилно дефинирани като непълни мини спори и градивни елементи на бактерията, са научно изолирани, докато предполагаемите патогенни вируси никога не са наблюдавани у Човеците или животните или в телесните им течности и никога не са били изолирани и впоследствие биохимично анализирани. Към днешна дата никой от изследователите, участващи в този вид работа, изглежда не е осъзнал това.
След 1945 година, използването на електронния микроскоп и биохимията много бавно се завръщали към нормалното си състояние и никой не осъзнавал, че нито един патогенен вирус никога не е бил изолиран от Човек или животно, и така, от 1949 година изследователите започнали да прилагат същата идея, използвана за (бактерио) фагите, за да възпроизведат Човешките и животинските „вируси“. Джон Франклин Ендърс[1], роден през 1897 година в семейството на богат финансист, след като завършил образованието си бил активен в различни братства, после работил като агент по недвижими имоти и изучавал чужди езици в продължение на четири години, преди да се насочи към бактериалната вирусология, която го очаровала.
Впоследствие Ендърс просто прехвърлил идеите и концепциите, които бил изучил в тази изследователска област, върху предполагаемите патогенни вируси в Човешкото тяло. Със своите ненаучни експерименти и интерпретации, които никога не е потвърждавал чрез отрицателни контроли, Ендърс доведе цялата „вирусна“ инфекциозна медицина до задънена улица. Важно е да се отбележи на това място, че Ендърс, подобно на много специалисти по инфекциозни болести, е работил за Американските военни, които винаги са били и остават и досега огромна жертва на страха от заразяване. Главно Американските военни разпространиха погрешното си убеждение, че освен химическо оръжие има и биологични оръжия под формата на бактерии и вируси.
През 1949 година Ендърс обявил, че е успял да култивира и отглежда предполагаемия вирус на полиомиелита (детски паралич) ин витро върху различни тъкани. Американското експертно мнение веднага повярвало на всичко. Това, което Ендърс направил, било да добави течности от пациенти с полиомиелит към тъканни култури, за които твърдял, че били стерилизирани, след което той твърдял, че клетките умирали заради вируса, че вирусът се репликирал по този начин и че можело да се събере ваксина от съответната култура. По онова време летните епидемии от полиомиелит (полиомиелит = слаба парализа) били много чести през лятото и за тях се смятало, че са причинени от полиомиелитни вируси. Една ваксина трябвало да помогне за ликвидирането на предполагаемите вируси. След въвеждането на полиомиелитната ваксина, симптомите на полиомиелита по това време били наново диагностицирани, наред с други неща, като: множествена склероза, остра хладка парализа, асептичен менингит и други, а по-късно започнало да се твърди, че полиомиелитът е изкоренен.
По време на експериментите си Ендърс и колеги стерилизирал тъканните култури, за да се изключи възможността бактериите да убият клетките. Онова, което той не взел под внимание, било, че стерилизацията и третирането на клетъчната култура при подготовката й за предполагаемата инфекция е точно това, което убива клетките. Вместо това, той интерпретирал цитопатичните ефекти като доказателство за съществуването и действието на полиомиелитните вируси, без изобщо да е изолирал нито един вирус и да е описал неговата биохимия. Необходимите отрицателни контролни експерименти, които биха показали, че стерилизацията и третирането на клетките преди „инфекцията“ в епруветката убива клетките, никога не са били извършвани. Въпреки това, през 1954 година Ендърс получил Нобелова награда за своето „представление“.
1954 е също годината, в която Ендърс приложил и въвел идентична техника, уж за да репликира вируса на морбили. И, тъй като той вече бил получил Нобеловата награда за предполагаемия вирус на полиомиелита през същата година, всички изследователи повярвали, че техниката му е научно валидна. Така, и до днес цялата концепция за морбили се основава на този технически похват. Следователно, ваксините срещу морбили не съдържат вируси, а частици от мъртва бъбречна тъкан от маймуни или Човешки ракови клетки.
Към днешна дата, не са правени никакви отрицателни контролни експерименти по отношение на така наречения вирус на морбили, което би показало, че именно лабораторните процедури водят до цитопатичните ефекти върху клетките. В допълнение, всички твърдения и експерименти, направени от Ендърс, колеги и следващите изследователи водят до единствения обективен извод, че фактически в епруветката те наблюдават и анализират умиращи клетъчни частици и дейността от това, неправилно интерпретирайки ги като частици и характерни белези на предполагаемия вирус на морбили.
Джон Франклин Ендърс (1897–1985) беше Американски учен, наричан „бащата на съвременните ваксини“. Неговият баща, Джон Остром Ендърс, бил изключително богат и заемал длъжността Изпълнителен директор на Националната банка в Хартфорд, оставяйки му наследство от $19,000,000, които се равняват на $509,606,000 днес. След завръщането си от войната, Ендърс завършил Йейлския университет, където бил иницииран в Масонската Ложа „Свитък и ключ“, както и в „Делта Капа Епсилон“. – Бел. прев.
Вирусът на морбили като пример
Следващите обяснения се отнасят до всички така наречени (Човешки или животински) „патогенни вируси“.
Шестте доклада, предоставени от Д-р Бардънс в хода на „процеса морбили“ като доказателство за съществуването на вируса на морбили, описват по дидактически идеален начин различните стъпки във веригата от погрешни тълкувания, водещи до вярата в съществуването на вирус на морбили. Първият доклад е публикуван през 1954 година от Ендърс и колеги: „Размножаване в тъканни култури на цитопатогенни агенти от пациенти с морбили“ (Proc Soc Exp Biol Med. 1954 Jun; 86 (2): 277–286). Тази публикация може да бъде намерена в интернет, както всички други публикации, представени в „процеса морбили“.
В този експеримент Ендърс и колеги намалили драстично хранителния разтвор и добавили унищожаващи клетките антибиотици в клетъчната култура преди въвеждането на предполагаемо заразената течност. Последвалото умиране на клетките след това било тълкувано погрешно като присъствие и също така изолиране на вируса на морбили. Не били проведени контролни експерименти, за да се изключи възможността, че лишаването от хранителни вещества, както и антибиотиците, са довели до цитопатичните ефекти. Слепотата на Ендърс и неговите колеги може да бъде обяснена с факта, че той наистина искал да помогне на Човеците, докато вирусната истерията се засилвала след войната и по време на студената война. Тя може да бъде обяснена и с факта, че Ендърс и много от колегите му нямали никаква представа от медицина и се състезавали със Съветския Съюз за разработването на първата ваксина срещу морбили.
Такъв натиск за успех може също така да обясни защо Ендърс и колегите му пренебрегнали собствените си резерви и предпазни мерки, изразени през 1954 година, когато наблюдавали и отбелязали, че много клетки също умрели, след като били нормално третирани (тоест без да са „заразени“), което те сметнали, че било причинено от неизвестни вируси и фактори. Всички тези факти и предпазни мерки впоследствие били пренебрегнати.
Вторият доклад, представен от ищеца в процеса морбили, е публикуван през 1959 година [1] и по причините, представени по-горе, авторът стига до заключението, че техниката, въведена от Ендърс, не е подходяща за изолиране на вирус. Това опровержение не само НЕ се обсъжда от всички останали изследователи, но се и игнорира.
В третия доклад[2] авторите заснели типични клетъчни частици вътре в клетките и ги интерпретирали погрешно като вируси на морбили. Те не изолирали нито един вирус. По необясними причини те не успели в отделен експеримент да определят и да опишат биохимичната структура на това, което представят като вирус. В краткото описание на използваните методи може да се прочете, че авторите не са приложили стандартната техника за изолиране на вируси, тоест центрофугирането с градиент на плътност. Те просто центрофугирали фрагменти от мъртви клетки на дъното на епруветка и след това, без да опишат биохимичната им структура, неправилно интерпретирали клетъчните отломки като вируси. От начина, по който били извършени експериментите, може само да се заключи, че клетъчните частици били погрешно интерпретирани като вируси. Ние откриваме същата ситуация и в четвъртата[3] и в шестата[4] публикации, представени от ищеца като доказателства за съществуването на вирус на морбили.
Петата публикация[5] е преглед, описващ консенсусния процес относно това кои молекули нуклеинова киселина от мъртвите клетки биха представлявали така наречения геном на вируса на морбили. Резултатът е, че десетки изследователски екипи работели с къси парчета от специфични за клетката молекули, след което, следвайки даден модел, сглобили всичките парчета на хартия. Този пъзел, обаче, изработен от толкова много парчета, никога не е бил научно доказан, че съществува като цяло, и никога не е бил изолиран от вирус, тъй като вирусът на морбили никога не е бил наблюдаван, нито в Човек, нито в епруветка.
Споменавайки тази публикация, назначеният от съда експерт заяви, че тя описва златния стандарт, тоест целия геном на вируса. Очевидно е, че експертът не бе прочел този доклад, чиито автори заявяват, че точният молекулен състав и функции на генома на вируса на морбили ще трябва да бъде обект на по-нататъшни изследвания, поради което те трябвало да разчитат на други вирусни модели, за да могат да постигнат консенсус относно структурата и функциите на генома на вируса на морбили.
Най-лесното за всеки да забележи е, че във всички тези публикации, както и във всички останали публикации за „вируса на морбили“ и другите патогенни вируси, никога не са правени контролни експерименти. Нито един изследовател не използва техниката на центрофугиране с градиент на плътност; вместо това те центрофугират единствено клетъчни отломки на дъното на епруветка. Тази техника, използвана за събиране на всички частици от течност, се нарича пелетизиране. От логическа и научна гледна точка може да се каже, че във всички публикации за така наречените „патогенни вируси“ изследователите в действителност показват само частици и характерни белези на клетките.
В следващия ни брой на WissenschafftPlus ще публикуваме научното опровержение на твърдението, че вирусът на морбили съществува, което се отнася за всички така наречени патогенни вируси.
Бихме искали да посочим и друга статия, в която описахме така наречените гигантски вируси[1], тоест обвита нуклеинова киселина, която може да се намери навсякъде в морето и в основните организми. Както всички бактериални фаги, те не само са безвредни, но имат полезни функции. Те също могат да бъдат изолирани чрез центрофугиране с градиент на плътност, което доказва тяхното съществуване (вижте графиката по-горе).
Също така препоръчваме съответната рецензия на Проф. Людке от 1999 година[2]. Той отбелязва, че в началото на вирусологията повечето вирусолози винаги стигали до заключението, че структурите, които те обърквали с вируси, се оказвали съставни части на клетките, като по този начин били резултат от самия експеримент, а не причина за наблюдаваните промени. След откриването и характеризирането на фагите и след въвеждането на догмата, че нуклеиновата киселина е геномът на всички клетки и вируси, се роди консенсусът, според който такива вируси трябва да съществуват и в Човеците и в животните.
В научната общност, догмата определяща, че нуклеиновата киселина е генотип на всички клетки, е оттеглена през 1992 година. През 2008 година тя бе оттеглена също така за част от Немската общественост[3]. Догмата за патогенните вируси, обаче, все още се популяризира.
Групата от Пърт[4] в Австралия, ръководена от Елени Пападопулос-Елеопулос, Вал Търнър и Джон Пападимитриу (Eleni Papadopulos-Eleopulos, Val Turner and John Papadimitriou), доказва с научни аргументи, че ХИВ не е доказан, че съществува. Именно Елени Пападопулос-Елеопулос още през 1992 година ме насърчи и ми предложи научна подкрепа, за да приема реалността за ХИВ, да изуча фактите и да споделям знанието, че няма патогенни вируси. Много съм благодарен на нея и на нейния екип.
Няма коментари:
Публикуване на коментар