Звездни Цивилизации

неделя, 18 септември 2016 г.

ТАЙНОТО ЗНАНИЕ НА ТАМПЛИЕРИТЕ






Според преданията на тамплиерите, превъплъщенията на посветените през 1114 г. рицари живеят между нас (макар и да не знаем). Целта е завършване на настоящата еволюционна отсечка и „изпълнение на божественият план” съгласо Закона за резонанса (6).Всеки път, когато тялото на един от тези пет тамплиера загуби силата си, душата му преминава в друго тяло, което е подготвено за промяната. На английски има понятие за подобно странстване на душите: walk-iп.Първичното знание се съхранява и същевременно тамплиерите запазват актуална позиция относно нивото на развитие и познание за настоящата епоха.Хелга Хофман-Шмит съобщава следното важно събитие: „След като има видение за мястото, при разкопки през 1946 г.френският изследовател и учен Роже Ламой открива 19-те каменни саркофага от Ковчега на завета в подземна зала на рушаща се тамплиерска община в Жисор, между Париж и Руан. Той се натъква и на 30 големи ракли (с тамплиерски надписи), както и на статуи на Исус и 12-те апостола.Преди да успее да отвори раклите или саркофазите, цялата находка е конфискувана от военните и френската тайна полиция и е обявена за държавна тайна.След около 25 години на петима души, живеещи в различни държави, са предадени части от документите. Точно както петимата тамплиери са били отговорни за определена област от битието ни (икономика, религия, политика, общество, наука), така и сега, при предаването на документите, традицията е спазена.” Текстовете разказват историята на Атлантида и на цивилизациите преди нея; както разбираме, случвало се винаги едно и също: еволюция до висок технологичен стандарт, който впоследствие е използван от егоисти и властници за лични цели. Цивилизациите дегенерират и приключват с войни, които водят до тотално унищожение.Според документите в момента сме изправени пред сходна ситуация; тя вероятно ще протече по начина, описан в Откровението на Йоан. От текстовете не става ясно дали тя може да се предотврати, а по-скоро, че хората с трезва мисъл, добро сърце и интуиция ще оцелеят и ще изградят следващия „нов свят” по-добре. Разпадането на нашата цивилизация, респективно унищожението й, не е пречка и загуба. Това по-скоро е крачка на развитие за душите, инкарнирани в момента. Бихме могли да приемем ситуацията за задължителен прочистващ процес – подобно на гладуването или отделянето на плявата от зърното.От текстовете става ясно едно: съществува голям космически план, т. нар. План на творението – матрица или хелиографско копие, което в текстовете от Атлантида е наречено „А-Омега-проект”.За него от оригиналните документи научаваме следното:„В тези текстове ще намерите светлината на истината; предполага се, че имате духовната зрялост и притежавате силата на толерантността, чрез която любовта съществува във всички форми.По волята на нашия пра-създател пра-знанието за законите на космоса и за законите, определящи всяко битие, ще бъде открито още веднъж, за да може човешката раса да осъзнае и разбере смисъла и целта на живота си на Земята.Това се прави за благото на хората, за да могат отново да разберат, че същността им като дух, привързан в природната материална душа, нерушим според космическите закони, е с божествено начало.Това е смисълът на живота.” „А-Омега-проектът” е живот според Закона за резонанса и следователно човек трябва да осъзнае, че той (притежавайки силата на мисълта) е творец и сам създава всички свои житейски ситуации, така както учи народната поговорка: „Каквото посееш, това ще пожънеш.”В тамплиерските текстове се обяснява, че Законът за резонанса не е произволен закон, а физически процес, който действа така, че всичко, което мислим, се реализира от нас самите, т.е. се материализира. И тук спадат – без никакви изключения – всички житейски ситуации, било то болести, нещастни случаи, големи успехи, комичното в обкръжението ни и т. н.Целта е пълно господство на силата на мисълта. Тя трябва да бъде използвана единствено по начин, който е в услуга на Творението – в смисъла на любовта, която не оценява и не съди.Тъй като всеки човек разбира какво създава със своите мисъл-форми, понасяйки всички (и позитивни, и негативни) въздействия със собственото си тяло, ние сме подложени на Закона за резонанса, за да се научим да се отнасяме по-осъзнато и с повече любов към нашите мисли – както самият Христос го е правил. Кое винаги ни отклонява от пътя?Илюзиите и завистта. Можем да се оправдаваме, че те са дело на противника на човешкия род „Луцифер” (или както там го наричат), но именно той е подправката в живота. Ако не съществуваше подстрекател, който да ни показва тъмната страна в нас и да се взира в нашия мрак като Носител на светлина, да ни осветява и да ни накара да осъзнаем кое още е в безпорядък и какво още не е дозавършено, никога нямаше да познаваме нашите слаби места.Следователно крайната цел е всемирната любов – любовта към самите нас и света.В зависимост от действията ни Творецът ни е оставил да бъдем щастливи или да страдаме. Един ден ще трябва да усетим със собственото си тяло всичко, което сме мислили. Когато изкрещим в гората, ехото връща гласа ни при нас. Ако успеем просто да приемем това, което ни е сполетяло, без да го оценяваме и съдим, и после да го изоставим, то малко по малко животът ни ще се превърне в рай.Тамплиерите, открили онова неочаквано знание, което не им давало мира: че човекът някога е дошъл от космоса и отново ще се върне там – един ден! „Понеже тамплиерите живеели изцяло по космическите законите на Бога, нашия Създател, за кратко време спечелват безмерно знание и материално богатство и се превръщат в най-властните мъже на онова време. Те са в състояние да направляват съдбата на човечеството по начина, който бил и продължава да е тяхна задача.Бернар от Клерво използва своето влияние и моли папата да благослови „устава” на ерусалимските рицари (нещо като правилник за поведение), така че тамплиерите да получат легитимност и сигурен статус пред църквата. Най-накрая това става на 31 януари 1128 г., когато Юг дьо Пайен е поканен на църковния събор в Троа. Като легитимен папски представител заседанието е председателствано от кардинал Албано. На него освен архиепископите на Реймс и Сенс, присъстват и не по-малко от десет епископа и множество абати, сред които е и Бернар. Молбата на тамплиерите е приета и така рицарите получават правото да носят наметало – което по онова време е чисто бяло – и да имат собствена конституция. Сега вече били рицари със собствено „законодателство” -легитимирано от църквата (която по-късно става отговорна за бруталното унищожение на ордена през 1307 година).След като през 1128 г. тамплиерите официално получават правото за собствена конституция, влиянието и материалните им владения светкавично нарастват. Неочаквано те са подкрепени от много влиятелни земевладелци. От целия католически свят към тях започват да текат пари и имения. Когато две години след заминаването си Юг дьо Пайен и Анри от Монбар отново се връщат в Ерусалим, притежават не само папската благословия (за конституция), но и невероятно много пари, ценни предмети, поземлена собственост. Те водят първата група от над сто благородници-новобранци. През 1130 г. орденът вече притежава земи във Франция, Англия, Фландрия, Испания, Португалия и Шотландия. (Шотландия, защото съпругата на Юг дьо Пайен, Катерина от Сен Клер, е шотландска благородничка.)
Трябва да се отбележи, че само за няколко десетилетия те се превръщат в най-силната и най-богата организация на Европа. Манастирите и командориите на тази тайнствена организация никнат като гъби в резултат от съвмесната дейност на Тамплиерския и Цистерцианския орден .По време на възхода (доколкото може да се определи исторически) между 1153 и 1170 г. Велик майстор на ордена е Бертран от Бланптфор, което е странно. Той произлиза от южнофренска династия на катари. Официално тамплиерите са смятани за католици и положението наистина е много особено, когато катар става главнокомандващ на католически орден – все едно католик да стане равин при евреите! След дългогодишни офанзиви, четирийсет години по-късно катарите почти изцяло са избити от папската армия .Тамплиерите обаче притежават и нещо, което засяга финансовите дела. В книгата си „Банки, хляб и бомби”, том 1, Щефан Ердман пише следното: „Тамплиерите са първите заемодатели и съответно първите банкери на Средновековието. Настоящата парична система има дълга история; произходът й ни отвежда векове преди Христос. До създаването на паричната система хората са извършвали разменна търговия – стока за стока или стоки срещу злато.С увеличаването на транспортните и търговските пътища и интернационализирането на колониалната политика принудително се разширява и радиусът на търговията и обмяната на стоки. Количествата на стоките нарастват и започват да се пренасят на по-далечни разстояния. Съответно печалбите също се увеличават. Натуралната система обаче се оказва непрактична, защото е трудно да се транспортират разменни стоки на дълги разстояния. Твърде опасно е да се носят големи количества златни и сребърни монети.За търговците най-сигурно било да не носят със себе си златни и сребърни монети, а да ги заместят с техен еквивалент. Така възникват първите търговски каси, които съхраняват богатството на търговците, докато те необезпокоявано обикалят и вършат делата си. Като доказателство търговците получават подпечатана и подписана квитанция, т. нар. „ценно писмо”.При това развитие на нещата малко по-късно пред банкерите се открива неочаквана възможност. С времето съхраняваният при тях капитал (златни и сребърни монети), за който гарантирали „ценните писма”, се натрупвал. Те започват да заемат чуждо злато, което си е измама още от самото начало, защото то всъщност е чужда собственост.Не минало много време преди търговците да започнат да си разменят само квитанции. Хартийките ставали все повече, така че можели да се обменят във всеки град. На този принцип възникват първите съвременни банки, които се издържат от даване и търгуване с квитанции, докато в същото време трупат огромни печалби. В замяна на златото са въведени хартиени банкноти.” От „ценните писма” възникват банките. Последствията от тях обаче са големи. В книгата си „Смяна на властта” Армин Ризи пише: „Изведнъж всички стоки и услуги трябвало да се пресмятат в хартиени пари. Скоро започват да се обменят само хартиени банкноти. Нужна е нова сриксация на цените и заплатите. Колко „пари” струва един топ коприна, едно прасе, един клафтер дърва, един ден работа? Всичко се дефинирало с парична стойност. Работата, стоките и хората стават зависими от парите, а също и от тези, които правели възможен паричния поток – от банкерите.Междувременно банките отдавна вече били започнали да пускат квитанции, които нямат покритие.
Крахът на тамплиеритеЗа краха и преследването на тамплиерите има много исторически сведения; без съмнение всичко е свързано с богаството, което е улеснявало политическото им влияние. Още през 1187 г., след падането на Ерусалим, тамплиерите отстъпват пред султан Саладин. От този момент започва упадъкът им; загубите на хора са големи. Т са принудени да слязат от сцената. Щефан Ердман описва ситуацията така: „Изглежда, сякаш с падането на Ерусалим те губят поставената си цел. Упадъкът им продължава в Палестина и Европа.Въпреки че губят властта си, тамплиерите все още имат влияние и богатство. През 1291 г. падат последните бастиони в Палестина и островното укрепление Акон, така че разгромените рицари избягали в Кипър. Жак дьо Моле е избран за новия Велик магистър през 1293 г. Когато през 1307 г. Моле отново тръгва за Париж, конфликтът с френския крал (Филип Хубави), който вижда в тамплиерите заплаха за властта си, се изостря. От една страна, кралят е силно респектиран, защото въпреки големите загуби в борбите за последните укрепления в страната се завръщат много отлични бойци. От друга Филип знаел, че те вече не са толкова боеспособни, колкото в своя разцвет.Селищата на тамплиерите са повече от хиляда. По-голямата част от импозантните им владения се намирали във Франция; централата им в Париж е почти държава в държавата. Френският крал извършва тайни приготовления в цялата страна, за да ликвидира ордена с един силен и изненадващ удар. Естествено, кралят е хвърлил поглед на богатството им, което се надявал да получи след унищожението им.”Ситуацията се изостря и най-важните документи, текстовете от Атлантида, както и други артефакти са пренесени на сигурно място.Много от рицарите бягат от Франция и търсят убежище в по-сигурните райони на Португалия, Англия и Шотландия, където влиянието на Ватикана не е толкова силно. Някои от тях се вливат във вече съществуващите масонски ложи и работят под нова идентичност за протестантската реформация, за да отмъстят на католическата църква.Част от тамплиерите учредяват нов орден в Португалия, променят името си на Рицарите на Христос и са реабилитирани от папа Климент V. Властта им се увеличава.Други бягат с кораби по море. Тамплиерите всъщност притежават отлична флота, която вечерта на 12 октомври 1307 г. пуска котва в пристанище Ла Рошел. Когато кралската ударна команда в петък, 13-ти, се появява в пристанището, флотата (вероятно от 18 кораба) е изчезнала безследно. До днес не се знае какво е станало с нея!Има спекулации, че тамплиерите са заминали за Новия свят (Америка), тъй като притежавали географски карти на цялото земно кълбо.Някои съвсем официално заминават за Новия свят – за Lа Меriса (Америка). Сведения не липсват: в Масачузетс, в малкия град Уестфорд, близо до Атлантическия океан, има скала, в която е издълбан образът на рицар. Облеклото му напомня униформите на тамплиерите. Странното е, че на щита на този рицар е изобразен платноход, а над него Слънце, Луна и една петолъчна звезда, в посока от Слънцето към Луната, т.е. на запад! В древномандайския език Зорницата (Венера)света, притежавани от тамплиерите, рицарите разбрали за тази „страна под звездата Мерика” и я нарекли на родния си френски език просто „Lа Меriса”.Официалната заповед на краля за унищожение на ордена е приведена в действие на 13 октомври 1307 г. Само във Франция са проведени хайки в повече от хиляда центрове, които водят до безброй арести.Няколко седмици по-късно църквата под ръководството на бившия си глава папа Климент V подкрепя офанзивата срещу тамплиерите и заповядва навсякъде в Европа и Кипър членовете им да бъдат задържани. Основното обвинение: богохулство и ерес! Те измамили Христос и поругали кръста. Въпреки че много от признанията са изтръгнати с мъчения, се смятало, че отношението на тамплиерите към Исус Христос не отговаря на учението на официалната католическа църква. Въпреки че орденът получава признанието си чрез църквата, тамплиерите тайно изповядвали други идеи.Щефан Ердман описва случилото се с последния Велик магистър на тамплиерите – и колко „християнски” се държала църквата с него. Нали уж човек трябва да прощава на враговете си…На 18 март 1314 г. Филип IV заповядва Жак дьо Моле заедно с още двама братя да бъдат изгорени в Париж. Когато Моле се изправил на кладата, извикал заканително срещу папата и краля (което ясно показва властта на тамплиерите по онова време): „Климент, несправедливи рицарю”, призовавам те в срок от 40 дена пред престола на Всевишния. Филип, теб те призовавам в срок от една година!” И завършил с думите: „Veкат, Аdопаi!” – „Отмъсти, Господи!”Папата и кралят умират още същата година! Наследникът на Петър умира само месец по-късно от неясно „страдание” – вероятно инфекциозно заболяване (дизентерия). Филип умира преди края на годината, без да се знае причината за смъртта му .

Няма коментари:

Публикуване на коментар