Звездни Цивилизации

понеделник, 19 септември 2016 г.

Историята на Скачащия Джак




През 30-те години на 19 в. викторианска Англия е ужасена от появяването на тайнствено хуманоидно същество с необичаен външен вид и ексцентрично поведение, забележително с умението си да прави изумително високи скокове, заради което е наречено Скачащия Джак

Първи срещи
Като най-ранно съобщение за наблюдение на Скачащия Джак може да бъде считан разказът на минувач от Лондон за мистериозен скачащ човек, датиращ от 1817 година. Първото му документирано появяване обаче е от септември 1837 година, когато лондонски бизнесмен, прибиращ се през гробището късно вечерта, забелязва човекоподобно същество с остри уши и нос, с дълги нокти на ръцете и огромни светещи очи, което прескача с един скок високата ограда на гробищния парк и изчезва в мрака.
Малко след това съществото се появява през нощта на една лондонска улица и напада няколко минувачи. Първата му жертва е мъж, чието палто успява да скъса, а веднага след като изплашеният гражданин се спасява с бягство, се насочва към момиче на име Поли Адамс, работещо като сервитьорка в местен бар. Часове по-късно тя е намерена в безпомощно състояние от патрулиращи полицаи, а неколцината свидетели, чийто страх не им позволява да се намесят своевременно, разказват, че първоначално съществото я сграбчва и разкъсва дрехите ѝ, след което я хваща за прелестите и забива ноктите си в корема ѝ, причинявайки ѝ тежко кръвотечение, станало причина тя да изпадне в кома, от която обаче впоследствие се събужда.
Следващата поред жертва е момиче на име Мери Стивънс, което на 1 октомври 1837 година вечерта се отправя след гостуване в дома на родителите си в Батърси към Лавендър Хил, където работи като прислужница. Преминавайки през Грифин парк, от мрака на пътя пред нея неочаквано изскача странно хуманоидно създание, което я сграбчва, извива ръцете ѝ и започва да я целува по лицето, като едновременно с това разкъсва дрехите ѝ и започва да опипва тялото ѝ с ноктестите си ръце, чието докосване тя впоследствие описва като студено и лепкаво, подобно на докосването на мъртвец. Обезумяла от страх, Мери все пак намира сили да се разкрещи, което принуждава нападателя ѝ да избяга, а секунди по-късно на виковете ѝ се отзовават неколцина местни жители, които правят опит да открият непознатия, но без успех.
На следващия ден съществото е забелязано в района около дома на Мери, където извършва и първото си нападение посред бял ден – пътен инцидент с движещ се по улицата дилижанс, върху чийто покрив скача, при което водачът губи контрол над возилото и заедно с пътниците получава сериозни наранявания. Многобройните очевидци на случилото се разказват, че съществото напуска сцената на катастрофата, прескачайки една триметрова стена и смеейки се с висок и звънък глас.
Няколко дни по-късно безцеремонното създание отново избира за своя жертва безпомощна жена, която издебва и напада в двора на една църква в Клапхем Комън, Южен Лондон. Този път обаче случаят не остава незабелязан от полицията, която за пръв път проявява по-сериозен интерес, след като на мястото на нападението са открити необичайни следи с дълбочина около 3 инча (7,5 см). При по-внимателно вглеждане във вътрешността на следите са открити и странни „рисунки“, което навежда на мисълта, че в подметките на нападателя по всяка вероятност има инсталирани някакви устройства, най-вероятно свиващи се пружини. За съжаление обаче с това интересът на органите на реда се изчерпва, тъй като случаят не е определен като особено важен, заради което не е извършена каквато и да било експертиза, нито пък са направени гипсови отливки на следите, и няколко дни по-късно те са заличени от проливен дъжд.

Началото на легендата
Постепенно слуховете за мистериозния нападател се разпространяват из цялата английска столица, превръщайки се бързо във вестникарска сензация, благодарение на което съществото се сдобива с името, с което по-късно влиза в историята – Скачащия Джак.
Няколко месеца след тези най-първи инциденти, на 9 януари 1838 година, статия за Скачащия Джак е поместена в „The Times“, а на следващия ден и няколко други по-големи издания също публикуват информация по въпроса.
На 11 януари английският лорд-мер сър Джон Ковън получава огромно количество писма от различни райони на Лондон и предградията, в които хората разказват за срещите си със създанието – някои безобидни, но други завършили с телесни наранявания и дори смърт. В крайна сметка лордът се вижда принуден да обещае, при все че се отнася с недоверие към историите, считайки ги за сериозно преувеличени, че виновните по случая ще бъдат заловени и наказани. Полицията получава указания да търси извършителите, а наред с това е предложено и парично възнаграждение за информация за Скачащия Джак. В издирването се включват и множество известни и уважавани граждани на Лондон, но всички усилия остават без резултат, като дори през въпросния период нападенията стават още по-дръзки отпреди.

Нападенията над Люси Скейлз и Джейн Олсъп
Може би най-известните нападения на Скачащия Джак са над две млади момичета – Люси Скейлз и Джейн Олсъп, получили широка публичност и отразени подробно в пресата от онова време.
Инцидентът с Джейн Олсъп се разиграва в нощта на 20 февруари 1838 година, когато някой почуква на вратата на бащината ѝ къща на Бихайнд-лейн. Непознат мъж се представя за полицай и моли за свещ, заявявайки, че Скачащия Джак е заловен в близката алея. Когато девойката излиза навън със свещ в ръката, тя вижда висок мъж, загърнат в голям плащ, който неочаквано сваля наметката си, откривайки ѝ отвратителната си външност. Непознатият изпуска от устата си синьо-бели пламъци, а очите му напомнят на червени огнени топки. Наред с това на глава си има нещо като шлем, а под плаща е облечен в плътно прилепнали бели дрехи, изработени сякаш от мушама. Съществото се нахвърля на парализираната от страх девойка и започва да разкъсва дрехите ѝ с острите си нокти, които изглеждат частично метални. Тя все пак успява да се отскубне и побягва с писъци към дома си, но е настигната на стълбите, където получава няколко наранявани по ръцете и шията си от ноктите му. Джейн е спасена от двете си сестри и други свои близки, които успяват да я приберат обратно в къщата, а нападателят ѝ се измъква под носа на привлечените от шума полицаи с огромни скокове.
На 23 февруари 1838 година Джак се появява около търговска къща на Търнър стрийт, където позвънява на вратата и съобщава на появилия се прислужник, че желае да разговаря с господин Ейсвърт. Когато въпросният мъж и прислужникът отварят вратата, те виждат ужасяваща фигура на мъж със светещи червени очи. Изплашен, слугата започва да крещи, заради което е ударен през лицето от непознатия, който с един скок скача на покрива на съседната сграда, при което плащът му се отмята, откривайки отдолу риза, на гърба на която има избродирана със златни букви буквата „У“, много приличаща на фамилен герб.
Пет дни по-късно, на 28 февруари, 18-годишната Люси Скейлз и нейната сестра Маргарет се прибират през нощта от дома на своя брат Уилям – месар, живеещ в престижния лондонски квартал Лаймхаус. Вървейки по алеята Зеления дракон, двете момичета забелязват човешка фигура, стояща отстрани на пътя. Когато я приближават, непознатият неочаквано изпуска в лицето на Люси струя син пламък от устата си, от което тя за момент губи зрението си и пада на земята, гърчейки се в пристъп, продължил няколко часа. Впоследствие Маргарет описва непознатия като висок и слаб джентълмен, загърнат в голям плащ, с фенер или лампа в едната си ръка, каквито често се използват по онова време от полицията. По същото време тайнственият непознат е забелязан от най-малко четирима души да се придвижва със скокове по покривите на сградите, но усилията да бъде заловен така и не дават резултат.

Първото убийство
След тези случаи Скачащия Джак става една от най-известните фигури в Англия от онова време и в част от популярната култура, превръщайки се в герой на евтини таблоиди и треторазредни пиеси. Въпреки нарастващата му слава обаче, появяванията му стават все по-редки. Това се променя през 1843 година, когато започва да се появява из цялата страна, а през 1845 година извършва и първото си убийство в Якоб-Айлънд, Бермондси, в южната част на Лондон. Там става причина за удавянето на 13-годишната жрица Мери Дейвис, която бута от един паянтов мост, след като преди това избълва в лицето ѝ огън от устата си. Случаят е определен като нещастен случай, макар че местните жители твърдо вярват, че истинският убиец е именно Скачащия Джак.

Инцидентът във военния лагер в Алдършот През 70-те години на XIX отново се появяват съобщения за мистериозното създание в различни части на Англия. Най-известното от тях датира от август 1877 година, когато на северния вход на военния лагер в Алдършот се появява странна фигура. Дежурният часови нарежда на непознатия да спре, но последният не се подчинява и когато застава пред него, го удря няколко пъти с ръка през лицето, като и този път докосването е сравнено по-късно с това на мъртвец. Часовият стреля от упор в него, но това по никакъв начин не го наранява, а когато няколко войници се отзовават на виковете на приятеля си, той със скок скача върху портата, откъдето ги наблюдава с усмивка на лицето, взирайки се в тях с горящите си очи. Малко след това скача обратно на земята и започва да преследва изплашените войници, бълвайки от устата си сини пламъци, след което се качва отново със скок върху портата, откъдето изчезва в мрака с удивително грациозни движения.

Последни появявания
През есента на 1877 година Скачащия Джак е забелязан на известната Нюпортска арка в град Линкълн, Линкълншир, и по покривите на околните къщи, облечен в овчи кожи. Разярена тълпа местни жители успява да го притисне в една задънена улица и стреля по него, но куршумите и този път се оказват безсилни, като само особен металически звън се разнася, когато те достигат тялото му. Джак успява да се изплъзне, скачайки ловко над главите на преследвачите си.
През 1888 година е документирано негово нападение над уличен скитник в Ливърпул, а през септември 1904 година се появява за последно на покрива на църквата „Свети Франциск Ксавиер“ в Евертън, Ливърпул, където е видян от голям брой очевидци, включително миряни и полицаи. От покрива на храма той изненадващо скача на земята, където е заобиколен от тълпата, описала го впоследствие като висок и физически здрав мъж, облечен в бял костюм и с яйцевиден шлем на главата. Взирайки се известно време в множеството около себе си, той неочаквано избухва в смях и с гигантски скок се озовава на покрива на една близка сграда, откъдето изчезва със скокове по покривите на околните къщи.

Обяснения на феномена
Съществуват множество теории и версии, опитващи се да дадат обяснение на наблюдавания през десетилетията феномен.
По-скептично настроените изследователи считат, че става въпрос или за случаи на масова истерия, допълнително подклаждана от безкритичната вяра на хората във всевъзможни загадъчни същества, битуваща в Англия векове наред, или пък за преувеличени градски легенди за реален човек, катерещ се по покривите на къщите и набеден за обладан от демонични сили.
Според други зад тайнственото създание се крие конкретен човек (или група от хора) с извратено чувство за хумор, като подозренията падат най-вече върху една конкретна персона – ирландския аристократ маркиз Уотърфорд, наричан Безумния маркиз. В полза на това се посочва увлечението на ексцентричния и скандален аристократ по техническите науки, изобретенията и гребането, както и тайнствената буква „У“, видяна на гърба на Скачащия Джак, която съвпада с първата буква на фамилията му. След смъртта му през 1859 година извратеното му занимание най-вероятно е продължено от други шегаджии.
Съществуват и множество паранормални хипотези, според които Скачащия Джак е извънземен, посетител от паралелен свят или демон, но нито една от тях не дава убедително обяснение на феномена, което впрочем не успяват да направят и рационалистичните хипотези.

Влияние върху популярната култура
Скачащия Джак оказва огромно влияние върху популярната култура през изминалите години. През 19 в. той е главен персонаж в голям брой издания и булевардни пиеси. Първоначално е изобразяван като изцяло отрицателен герой, но впоследствие придобива част от чертите на супергероите, превръщайки се през 20 в. в напълно положителен образ, повлиял значително върху комикс-културата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар