Звездни Цивилизации

понеделник, 5 септември 2016 г.

Привидение спасява влак




Инцидентът с експресен влак, спасен при мистериозни обстоятелства през 80-те години на 19 в., е сред най-любопитните случаи, доказващи според някои съществуването на свръхестествени феномени.
Снежната виелица
В нощта на 28 декември 1881 година по източното крайбрежие на Съединените щати бушува страховита зимна виелица. Температурите са около нулата и вали лепкав сняг, който, подхванат от мразовития вятър, бързо се натрупва по пътищата, образувайки ледена кора. Дори и лошото време обаче не е пречка за конкуриращите се железопътни компании, за които спазването на точния график на заминаващите и пристигащи влакове е главен приоритет.
Дежурен през тази нощ е и машинистът Дейвид Гарнет, оженил се само два дни по-рано за годеницата си Мери Уорън, който трябва да се отправи с експресен влак на запад. Преди да тръгне обаче, той внимателно оглежда във вагонното депо локомотива и проверява една по една спирачките, докато помощникът му натоварва няколко сандъка с пясък, нужен при спирането на влака, когато се хвърля върху замръзналите линии под колелата.
Няколко часа по-късно виелицата е в разгара си, а заради силния снеговалеж Дейвид и помощникът му са принудени през няколко минути да излизат извън кабината, за да почистват натрупалия се по стъклото сняг, и даже и яркият прожектор, разположен в предната част на локомотива, не може да разпръсне в достатъчна степен мрака наоколо, а светлината му осигурява едва няколко метра видимост за машинистите.
Привидението
В момент на напрегнато взиране в почти непрогледната тъмнина Дейвид неочаквано забелязва някакво странно проблясване в светлината на прожектора, а когато поглежда по-внимателно, вижда облаци пара, които постепенно приемат очертанията на женска фигура. Последната се движи във въздуха заедно с влака, като се приближава и отдалечава, губейки се в мрака, но след това отново се появява от снежната мъгла.
Когато непознатата се приближава достатъчно близо до кабината, чертите на лицето ѝ вече се виждат съвсем ясно, но поглеждайки я, Дейвид едва не губи управление над машината, след като разпознава в нея не някой друг, а съпругата си Мери. Първоначалната му реакция е, че има изключително ярка халюцинация, но след като става ясно, че и помощник-машинистът и огнярят също я виждат, подобна вероятност е категорично отхвърлена.
Наблюдавайки я като хипнотизирани, тримата мъже забелязват, че по лицето на тайнствената жена се чете огромна болка и страх, от което Дейвид още повече губи самообладание, решавайки, че любимата му Мери може би вече не е между живите, а това е духът ѝ, дошъл да се прости с него.
Колегите му започват да го успокояват, заявявайки, че със съпругата му всичко е наред и тя със сигурност вече е в леглото, където може би тъкмо сега го сънува, а това, което виждат, е само игра на въображението. Междувременно обаче, чувайки гласа на Дейвид, образът на Мери неочаквано изчезва, сякаш разтваряйки се в снежния вихър наоколо.
Малко по-късно влаковата композиция пристига благополучно на междинната гара, където Дейвид разбира, че кондукторът също е забелязал загадъчното видение, надничайки през един от прозорците на влака. Пасажерите обаче са в пълно неведение за събитията от изминалите минути, вече отдавна заспали в уютните си купета. В крайна сметка развълнуваните мъже решават, че видяното е знак, изпратен им от тайнствени сили, опитващи се да ги предупредят за някаква предстояща опасност.
Червената светлина
Когато влакът наближава моста над река Елкхорн, по който трябва да премине на отсрещния бряг, пред локомотива отново изненадващо се появява образът на Мери Уорън.
Този път обаче видът ѝ смразява всички, които я виждат, тъй като в очите ѝ се чете невъобразим ужас, а двете ѝ ръце са изпънати напред, сякаш се опитва да спре композицията, докато в същото време тя не откъсва поглед от Дейвид, с безмълвна молба, изписана на лицето ѝ.
След като не успява да постигне желаното, тя изчезва в нощния мрак, а влакът продължава да се носи напред, след като сигналната светлина на семафора в далечината ясно показва, че пътят е свободен за преминаване.
Няколко секунди по-късно обаче сигналната светлина изненадващо променя цвета си на червен и Дейвид и неговият помощник правят невъзможното, за да спрат аварийно композицията, хвърляйки пясък под колелата и извършвайки бърза маневра назад, оказвайки се само на метри от мястото, където би трябвало да е началото на моста над река Елкхорн, срутил се малко преди това в ледените води.
Когато обаче отново поглеждат към семафора, се оказва, че той все така продължава да свети със зелена светлина – мистерия, която озадачава всички, тъй като по онова време сигналите се променят ръчно от специални служители на железопътните компании, използващи особени ключове, до които имат достъп единствено те, с които отварят железните кутии на семафорите.
Разследването
Във връзка с инцидента по-късно е проведено щателно разследване – разпитани са множество свидетели и са анализирани всички обстоятелства по случая. Установява се, че мостът над реката се срутва буквално секунди преди пристигането на експресния влак и след като около двадесет минути преди това по него преминава товарна композиция.
Местният кантонер, включил добросъвестно зеления сигнал на семафора, така и не чува грохота от сгромолясването на съоръжението, заглушен от още по-оглушителния вой на снежната виелица навън.
Така и обаче не е намерено логично обяснение за мистериозното превключване на сигналните светлини, благодарение на което стотици хора са спасени от сигурна смърт в буйните води на река Елкхорн.
Самата комисия, разследваща случая, се отнася крайно скептично към разказа на Дейвид, считайки историята му за чиста халюцинация. Отношение, което впоследствие е продължено и от пресата, представила машиниста в изключително несериозна светлина. Стига се дотам, че той е принуден да напусне работа, макар и неколцината очевидци на случилото се да потвърждават, че жената, видяна от тях, много прилича на съпругата му Мери.
Честта му в известна степен е възстановена, когато комисията се отказва от първоначалната си версия за зрителна халюцинация, но шокът от преживяното не му позволява да се върне обратно на работа, а по-нататъшната му съдба е напълно неизвестна.
Съхранени са и показанията на самата Мери Уорън, от които става ясно, че през съдбовната нощ тя сънува кошмар, в който се опитва да спаси съпруга си, тичайки отчаяно пред управлявания от него влак, ръкомахайки и правейки му знаци да спре, които обаче той така и не успява да разчете. Тя се събужда от ужасния сън, потънала в пот, трепереща от необясним страх и с непоносимо главоболие, без обаче да си спомня от какво всъщност се е опитвала да предпази любимия си.
Възможните обяснения
Десетилетия наред удивителният случай с експресния влак остава загадка, макар че редица парапсихолози виждат в него проява на телекинеза, чрез която именно са сменени сигналните светлини на семафора, и чийто източник е Мери Уорън.
Според други става въпрос за колективно внушение, породено отново от съпругата на машиниста, успяла да предаде насън сигнали за опасност, които членовете на локомотивния екипаж успяват да възприемат, тъй като по същото време мислите им се намират на същата честота. Не е ясно обаче как самата Мери успява да разбере, че съпругът ѝ е застрашен от някаква опасност именно в района на моста над река Елкхорн.
Някои свързват случилото се с все още неразгаданите от науката извънтелесни преживявания, които могат да се проявяват не само по време на клинична смърт, но така също и при силен стрес, тежка травма, насън или след употреба на определени субстанции. В това необичайно състояние човек може да види физическото си тяло, а впоследствие да опише в детайли всичко, случило се междувременно край него.
Съществуват хора, които могат съзнателно да управляват този процес на отделяне, използвайки определени психотехники, чрез които освобождават астралния си двойник, за да получат чрез него информация за събития, случващи се на други места.
Наред с това астралният двойник може да бъде не само усетен, но и видян, появявайки се като призрака на човека, на когото принадлежи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар