Звездни Цивилизации

понеделник, 19 септември 2016 г.

Четвъртия свят  - Макдоливуд



"...над европейската култура е надвиснала страшна опасност. Заплахата се крие в масовата култура, която идва отвъд Атлантика... Действително буди учудване, че една силна, дълбоко интелигентна и хуманна в същността си европейска култура отстъпва пред примитивната бъркотия от насилие и порнография... и евтини идеи." - Михаил Горбачов
Прекрасният нов свят на Хъксли
Хъксли Идеите, или визията за бъдеще на автори като Хъксли, Оруел, Уелс, Хънтингтън и на Збигнев Бжежински едва ли се градят на пророчески видения. По-скоро може да се приеме, че въпросните автори продължават с доизмислянето на процес, намиращ се в начален стадий.

Не бива да се забравя, че Хъксли например е от хората, свързани с ,,Тависток". Друго лице - наред с вече Арнолд Тойнби (в продължение на петдесет години член на Съвета на Кралския институт за международни отношения (RIIA) и шеф на изследователския отдел към британската тайна служба), - което оказва голямо влияние върху Олдъс Хъксли, е Хърбърт Дж. Уелс, за когото тепърва ще говорим.

В издадения през 1932г. роман ,,Прекрасният нов свят" Хъксли описва съвременен свят, в който хората водят празен, безсмислен живот, тласкани от животински, плътски инстинкти, и в същото време свят на високи технологии.

Родителите, семейството и бракът са забравени. Властващите ги заменят с изкуственото възпроизвеждане чрез оплождане в епруветка - идея, която прокарва и Бжежински в книгата си ,,Технотронната ера" от 1968г.

Всички хора в романа на Хъксли се създават и отглеждат в Държавни центрове по обучение. По-късно той споменава и клонирането на хора.

,,Еднояйчни близнаци - но не в някакви си незначителни двойки и тройки, както в отминалата епоха на живородените, когато понякога някоя айцеклетка най-случайно се е разделяла, а всъщност по десетки, по няколко десетки наведнъж... Деветдесет и шест еднояйчни близнаци, работещи на деветдесет и шест еднакви машини."

В този футуристичен роман Хъксли посочва, че ,,прекрасният нов свят" ще се контролира от Световен контролен съвет (Единно световно правителство), състоящ се от десетима мъже. Ясно прозира връзката между идеите на Хъксли и целите на властимащите и правителствата в съвременния свят. Един от неговите герои, представител на висшата каста, казва: ,,Помислете безпристрастно по този въпрос, господин Фостър, и ще видите, че никоя простъпка не е толкова ужасна, колкото престъпването на общоприетите правила за поведение. Убийството лишава от живот само отделния индивид - но в края на краищата какво представлява отделният индивид? .. Та какво по-лесно от това да произведем един или колкото си искаме нови индивиди? Престъпването на общоприетите правила за поведение е заплаха не само за живота на отделния индивид. То нанася удар по самото Общество."

,,1984" е днес...
Оруел описва в романа си едно бъдещо общество от хора, които водят безсмислен, роботизиран живот и биват контролирани. Ясно се вижда аналогът с представите на Хъксли.

Хората живеят в постоянен страх, защото непрекъснато се води война. Светът е разделен на три супердържави: Океания, Евразия и Изтазия, които воюват помежду си. Войната обаче е задкулисна, скалъпена история, тя служи само като параван за супердържавите, за да могат да следят и контролират изцяло народа. Постоянният страх, който владее хората, трови всякакви човешки отношения, като се започне от семейството.

Главният герой на име Уинстън Смит се опитва да се освободи от ужасната тирания, за да може да се почувства по-независим. Единственият начин да постигне целта си го кара да основе нелегална партия. Партията има за цел да се бори срещу ,,Големия брат" и се нарича просто Братство. Те се обръщат към един другар от Партядрото, който се представя за агент на Братството. Двамата получават от него легендарната забранена книга на опозицията. Джордж Оруел използва около читирийсет страници, за да представи съдържанието на въпросната книга. Това е същността на романа ,,1984", защото Оруел разкрива - от гледна точка на опозицията - плановете на олигархията (,,Власт на малцина"; форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от елита на обществото). С това Оруел доказва, че има богата информация относно плановете на илюминатите, която оповестява пред обществеността под формата на литературно произведение. Заглавието на фиктивната опозиционната книга е ,,Теория и практика на олигархичния колективизъм".

Оруел не оставя място за съмнение, че съществуването на богатия елит се дължи на инстинктивния стремеж към власт и той се характеризира с непрекъснатото си желание все по-вече да концентрира и разпространява влиянието си. В историческата част на книгата Оруел пише: ,,В сравнение с днешните стандарти дори католическата църква от Средновековието се отличава с търпимост. Една от причините е, че в миналото нито едно правителство не е било в състояние да държи под постоянно наблюдение всичките си граждани."

С развитието на техниката става възможно хората постоянно да са поставени под наблюдение. Условие за това е пълното елиминиране на средната класа, което според планираните икономически и военни действия достига кулминационната си точка с премахването на частната собственост.

В романа на Оруел обществото в Океания, Евразия и Изтазия се състои от две класи - класата на контролиращите и класата на контролираните: ,,След това идват безмълвните маси, които обикновено наричаме ,,проли" - те вероятно представляват осемдесет и пет на сто от населението... Пролетариатът не представлява никаква опасност. Оставен сам на себе си, той ще продължи от поколение на поколение и от век на век да се труди, да се плоди и да умира не само без никакво желание за бунт, но и без възможността да осъзнае, че светът би могъл да бъде друг."

Контролираната класа се състои от Партпериферията и Партядрото, съответно Партядрото представлява елитарната прослойка на посветените (тайно общество). Тя стои начело на диктатурата, докато Партпериферията изпълнява ролята на нейна маша. От раждането, та чак до смъртта си всички членове биват надзираващи, а нарушаването на партийните закони води до арестуване, и смъртна присъда, която се изпълнява от колегите. Това се отнася най-вече за Партядрото, което много силно напомня на правилата на реално съществуващите тайни общества, както и предполагаемите брой членове: ,,След Големия брат идва Партядрото, в което членуват не повече от шест милиона души, или под два процента от населението на Океания."

Властниците планират всеобща механизация и индустриализация, за да надзирават хората и в крайна сметка да отстранят средното съсловие и да наложат пълен контрол. Но все по-развиващите се технологии, с всички откриващи се възможности, крият и опасност: ,,Въпреки това опасностите, породени от машините, остават налице. От момента, когато се появи първата машина, за всички мислещи хора стана ясно, че необходимостта от робския човешки труд, и следователно до голяма степен от неравенството между хората, ще изчезне.. Също така беше ясно обаче, че всеобщото увеличаване на благата заплашва със смърт - в известен смисъл дори вече беше смърт за йерархическото общество."

Решението е следното: ,,Проблемът беше как да се въртят колелата на промишлеността, без да се увеличава реалното богатство на света. Трябваше да се произвеждат стоки, но не биваше те да се разпределят. На практика единственият начин да се постигне това бе чрез непрестанна война. Основната цел на войната е унищожаването на непременно на човешки живот, а на продуктите на човешкия труд... Същевременно съзнанието за състояние на война и оттук на опасност обуславя съсредоточаването на цялата власт в ръцете на малобройна каста, което изглежда неизбежно, естествено условие за оцеляване."

Въпросната малка прослойка е вътрешното ядро на Партядрото, така наречените надзиратели. Но самите те също не стоят на върха на пирамидата. Истинските господари са тези, които символично наблюдават с всевиждащо око от триъгълника на върха на пирамидата върху еднодоларовата банкнота. Банкнотата е в обращение опт 1932г. В същата година Джордж Оруел издава своя роман.

Може да се смята, че той казва следното: ,,На върха на пирамидата е Големия брат. Големия брат е непогрешим и всемогъщ. Смята се, че всеки успех, всяко постижение, всяка победа, всяко научно откритие, всички знания, всичката мъдрост, всичкото щастие, всичката добродетел са постигнати единствено под неговото ръководство и са вдъхновени от него. Никой никога не е виждал Големия брат."

Визията за прекрасния нов свят...
,,,би могла да изглежда ето така:
Пълен контрол на всеки един човек с помощта на имплантирани чипове, сателити, видеокамери, подслушвателни устройства от всякакъв вид, чрез телефона, факта, пощата, имейлите, данни от компютъра за посетени страници.
Много наивници дори сами ще участват в процеса, водени от максимата ,,Нямам какво да крия".
С прилагането на модерни методи за ,,хляб и зрелища", на наркотици и медикаменти, недоволните маси ще бъдат омайвани, за да не се бунтуват. Един ден децата и внуците им ще ги проклинат заради тяхната доверчивост.
С изключение на малък брой марионетки обикновените хора ще работят за мизерни заплати, защото безработицата ще е толкова голяма, че човек ще работи, само и само да не умре от глад.
Всеки борец за свобода (доколкото има такива) ще бъде преследван като враг на Конституцията, на свободата и демокрацията, или като терорист. Такъв човек няма да може да намери убежище в никоя страна, ако въобще съществуват отделни държави, защото всички те ще бъдат контролирани от властта на парите, а правото на политическо убежище ще е премахнато като ,,непотребно". Бездруго властниците няма да правят разлика между ,,десни" и ,,леви" сили които преди това - въпреки някои общи идеали помежду си - успешно насъскват едни срещу други, водени от принципа ,,Разделяй и владей".
Вече няма да има пари в брой. Плащанията ще се извършват само чрез кредитни карти. Така всеки разход ще е проследим.
Сметките и кредитните карти на бунтовници, критици и противници на системата ще бъдат замразявани или закривани. За ,,враговете на Конституцията" няма да има никаква работа. Който оказва помощ на противниците, също ще бъде смятан за враг.
Чрез масмедиите, интернет и интернет-училищата (традиционните училища ще бъдат закрити) всички от най-ранна детска възраст ще бъдат възпитавани едностранчиво, в интерес на господстващите (мото: ,,Състави си мнение"), така че 99% от хората няма вече да могат да изграждат собствено мнение.

Хърбърт Джордж Уелс - повече от утопист...
Романите на Хъксли, Оруел или Уелс биха могли да започват и така: ,,Имало едно време една страна от далечното бъдеще, страна на неограничените възможности, която се казваше МакДоливуд... В тази далечна страна управниците успешно контролирали поданиците си... Властта им се отличавала с надзираване, тирания, глад, преследване, мъчения и войни.."

Новият световен ред, понятие, използвано от политиците и писателите от съзаклятническото направление, се използва в смисъла на дългосрочен план за създаването на световно правителство с олигархичен тип управление на нашата планета. Днес няма никакво съмнение, че подобни планове наистина съществуват. Който се съмнява или отхвърля фактите, нека си направи труда да се осведоми по-задълбочено за историята и преди всичко относно задкулисната политика (напр. във връзка с Руската революция, Първата и Втората световна война, следвоенна Германия, 11 септември, Иракските войни и т.н.) на миналия век и последиците за световната политика.

През целия минал век (и до днес) могъщи елитарни групировки, тайни общества и политици ревностно се занимават с подготовката на един Нов световен ред - в интерес и с превес на ограничен елит.

Може ли да се определи като чиста ,,случайност", че стратегическият план за контрол на хората и на цели държави е описан точно и ясно във фантастичните романи на писатели като Уелс, Хъксли, Оруел?

Колко е важно даден писател и неговите политически възгледи и подбуди да се разгледат по-отблизо, без съмнение проличава от примера с Х. Дж. Уелс.

Джим Кийт пише за Уелс: ,,Хърбърт Джордж Уелс е нещо повече от съвременен Жюл Верн, какъвто го изкарват историческите справочници. През Втората световна война той е началник на британската тайна служба, а негова любовница е Маура Бенкендорф, една жена, която се определя като ,,може би най-дейната и влиятелна агентка на Съветския съюз, появявала се някога на лондонската политическа и интелектуална сцена". Х. Дж. Уелс е знаел за какво говори, когато е възхвалявал плановете за Нов световен ред. Като публицист той агитира за истинските стратези, които се трудят невидимо зад кулисите. Той е представител на елитарното тайно общество ,,Кръглата маса на Сесил Роудс" (,,Round Table") - самият Роудс е агент на конгломерата от банки на Ротшилд и в третото си завещание остава имуществото си на лорд Ротшилд."

Групата ,,Round Table" по-късно се разцепва и от нея произлизат влиятелният Съвет по външни отношения, както и други групи. Решаваща крачка по посока създаване на световно правителство като резултат от усилията на Съвета е направена веднага след края на Втората световна война с учредяването на ООН.

През 1890г., в писмо до В. Т. Стед, Роудс пише: ,,Каква ужасна мисъл, че ако не бяхме загубили Америка или ако бяхме постигнали споразумение между сегашните членове на американската долна камара и нашата долна камара, световният мир щеше да е гарантиран за вечни времена. Бихме могли много добре да настаним вашия федерален парламент за пет години във Вашингтон и пет години в Англия. Единственият начин за реализиране на тази идея е тайно общество, което ще привлича постепенно световното богатство, за да го предостави за една такава цел..."

По друг повод Роудс още по-ясно разкрива идеите си:
,,Утвърждаването на британското господство в целия свят, усъвършенстването на емиграционна система от Обединеното кралство и колонизация на всички държави от британски поданици, където средствата за препитание са постижими чрез енергия, работа и предприемачество... и окончателното повторно придобиване на Съединените американски щати като интегрална съставна част на Британската световна империя."

По всичко личи, че Уелс е бил свързан с ,,Кръглата маса", ето защо написаните от него книги през 20-те и 30-те години на миналия век заслужават особено внимание. В тях той описва истинските планове за поробване на цели държави и създава точна представа за настъпващия Нов световен ред.

Най-известните произведения на Уелс несъмнено са научнофантастичните му романи ,,Машината на времето" (1895) и ,,Войната на световете" (1898), както и повестта ,,Невидимия" (1898).

Той пише поредица от трудове, които открито рекламират края на съществуващите национални държави и създаването на едно-единствено световно правителство. Става дума за: ,,Отворената Конспирация: сините записки за световна революция (1928), ,,Новият световен ред" (1940) и ,,Формата на нещата, които идват: последната революция" (1933).

Във ,,Формата на нещата, които идват" Уелс извършва пространен обзор на миналото, настоящето и бъдещето от перспективата на трийсетте години. Той кръщава въведението ,,Мечтаната книга на д-р Филип Равен". Тя уж е историческо произведение, написано от гражданин на една утопия, който представя гледната си точка. Уелс определя книгата като ,,кратка история на света през следващия век и половина" и ,,схема на бъдещето".

Повествованието започва с повторение на действителната история  и описва как еволюцията на комуникационните и транспортни средства улеснява хората, както никога досега, да установяват по-тесни контакти помежду си. Авторът казва: ,,Разпределението на благата, издаването на документи и информационните служби бяха в ръцете на могъщи групи, способни да изключат всякакви... вражески школи на общественото влияние. Те успешно пресоваха общественото съзнание в стереотипни форми."

Не буди учудване, че Уелс държи отговорно лондонското Сити - международният център на банкерите - и царящите там възгледи за икономическото развитие през последните сто години. С нововъведенията и комуникациите и финансите, както и с разочарованията и войните (така казва той) в живота на независимите държави постепенно се прокрадва идеята за световна държава.


Хърбърт Джордж Уелс
,,По това време (1919г. сл Хр.) в света имало значителен брой интелектуалци, които разбрали спешната необходимост от световно правителство, и още по-голямо мнозинство... което инстинктивно усещало това, но все още никой не притежавал интелектуалната мощ да се заеме сериозно с проблема, да замени правителствата със световна система."

Той описва Единното световно правителство като ,,единственото възможно решение за хорските проблеми". Новият световен ред трябва да се диктува от малцина, от горната прослойка, от англичанина и неговия американски съюзник. Има препратка към мирните преговори във Версай след края на Първата световна война. Уелс споменава американския президент Удроу Уилсън като ,,човекът, който е най-възприемчив за внушения от бъдещето... Но едва ли някога е прозрял, че световен мир означава световен контрол над всички общи жизненоважни интереси на човечеството."

Друго интересно представяне на концепцията за Нов световен ред откриваме в произведението на Уелс ,,The Open Conspiracy" (Откритата конспирация"), издадено през 1928г. Тук Уелс предлага следната конспиративна програма:
,,Пълното практическо и теоретично признаване на преходния характер на съществуващите правителства и нашата търпимост към тях
Решението с всички налични средства да се сведат до минимум конфликтите, раздухвани от тези правителства, тяхното агресивно използване на хора и имущество и вмешателството им в изграждането на Световна икономическа система.
Решимостта да се замени частното регионално или национално статукво, поне що се отнася до наличните активи, транспортните средства и най-важните промишлени стоки, с отговорен Световен директорат, който служи на общополезните цели на хората.
Реалното признаване на необходимостта от световен биологичен контрол, например в сферите население и заболявания.
Постигането на един минимум по отношение на индивидуална свобода и благоденствие.
Върховното задължение личният живот да се подчини на създаването на Световен директорат, способен да изпълни тези задачи, и общото поощрение на човешкото знание, производителност и сила."
Черно на бяло са представени теоретичните основи за изграждането на Нов световен ред. Не се назовава обаче върховната цел, както пише Джим Кийт: ,,Това е план за унищожаването на националните граници и конституции и изграждането на контрол - тотален контрол - чрез едно аристократично правителствено тяло.
Планът за Нов световен ред по-късно е продължен от Съвета по външни отношения (CFR), Римският клуб, института ,,Тависток", Трилатералната комисия и групата ,,Билдерберг" и е реализиран под формата на институции като ООН, Международния валутен фонд и Световната банка. Никоя от тези групи и никой от членовете не действат самостоятелно, по-скоро са като многоглава хидра. Техните действия неизменно са координирани, помежду им цари единодушие, а общата им цел винаги е била пълен контрол на света."


Няма коментари:

Публикуване на коментар