Звездни Цивилизации

неделя, 4 септември 2016 г.

Земята е куха и обитаема отвътре








На 23 ноември 1968 година американският космически апарат ESSA-7 направил няколко снимки на Северния полюс при пълно отсъствие на облаци. На тези снимки ясно се вижда огромна черна дупка в района на полюса.

Снимките са автентични – нееднократно е провеждана експертиза. Тяхната публикация отново подгряла интереса към теорията, че нашата планета е куха и не е изключено да съществува друг живот там, вътре.

Теорията за кухата Земя не е нова. От век на век тя вълнува умовете на хората, смятат я за абсурдна, ненаучна, надсмиват й се, но тя намира все нови привърженици.

Идеята за кухата земя пронизва всички религиозни текстове, които описват „друг свят“, намиращ се под земята – Орфей е търсил там Евридика, там се е спускал Одисей, под земята се намира адът на християните и задгробният свят на китайците.

Кухата земя е описана в романа на акад. Владимир Обручев „Плутония“, за нея е писал Жул Верн в романа „Пътешествие до центъра на Земята“ и много други автори.

Мистиците на Тибет вярват, че под земята се намират легендарните Шамбала и Агарта, там живеят същества, притежаващи огромна психическа сила, които понякога излизат на повърхността на Земята.

Много сериозно към тази хипотеза се отнасяли в Третия райх и дори предприели търсене на проходи към вътрешността на Земята. През 1969 година излязла популярната книга „Кухата Земя“ на д-р Реймонд Бернард, който по това време изчезнал в пещерите на Южна Америка, тоест добрал се до подземния свят, както смятат неговите последователи.

Да се опитаме да проследим историята на тази хипотеза. За първи теоретик на кухата Земя се смята Платон, след това тази идея издигнал известният учен и член на Петербургската академия на науките, математикът Леонард Ейлер. Според една от теориите на Ейлер нашата планета е куха и във вътрешността й се намира още едно Слънце, което сияе над обитаемите континенти. Той признавал съществуването на една куха обвивка, отделена на голямо разстояние от ядрото.

Тази обвивка според него има изходи на Северния и Южния полюс. Както смятал ученият, такова устройство на Земята би осигурявало по-добра устойчивост на планетата, отколкото няколко обвивки.

Идеята за кухата Земя през 1692 година е отстоявал и прочутият астроном Едмънд Халей, същият, който е открил Халеевата комета. Той смятал, че Земята се състои от обвивки с дебелина около 800 км, две външни концентрични обвивки, разделени от атмосфери и имащи свои магнитни полюси, и централно ядро с диаметри като на Венера, Марс и Меркурий. Освен това сферите се въртели с различна скорост. Халей смятал, че изтичане на вътрешната атмосфера се явява причина за северните сияния.

През 1818 година американският инженер Джон Клийвс Саймс се обърнал към Американския Конгрес с молбата да финансира експедиция по търсене на проход във вътрешността на Земята. На 15 април 1818 година членовете на Конгреса, директорът на университета и няколко големи учени получили такова послание:

До целия свят. Заявявам, че Земята е куха и обитаема отвътре. Тя се състои от няколко твърди концентрични сфери, поместени една в друга, и има отвори на полюсите от 12 до 16°… Необходими са ми сто смели другари, за да тръгна от Сибир в края на лятото със северни елени и шейни…

Обещавам, че ще намерим топли и богати земи, изобилстващи от полезни изкопаеми и животни, а може би и хора… Наемам се да докажа истинността на това изказване и съм готов да изследвам вътрешността на Земята, ако ми помогнат институциите.

Клив Саймс, бивш капитан от пехотата“
Естествено, не му дали пари и дори не вникнали в неговата теория, макар че след това той се сдобил с множество последователи.

През 1908 година излязла книгата на Уилис Джордж Емерсън със странното заглавие „Опушеният Бог“, в която се разказва за загадъчното приключение на норвежеца Олаф Янсен и неговия баща. По време на плаване на север те пропаднали в дупка около Северния полюс и се озовали в неизвестен свят, където обитавала високоразвита цивилизация. Нейните жители общували телепатично и се движели с огромна скорост на дисковидни летателни апарати. Там имало и Слънце, разположено в центъра на Земята.

След две години бащата и синът излезли от този свят през дупка чак на Антарктида на Южния полюс! При излизането бащата загинал, а синът оцелял и по някакъв начин се върнал в Европа. Заради своите разкази за неведомия свят Олаф Янсен бил затворен за 24 години в психиатрична болница, а когато излязъл, се преместил в САЩ, в Калифорния, и там срещнал Уилис Джордж Емерсън. Той му разказал подробно за своето приключение, като подкрепил разказа си с дневници и карти на маршрута. Олаф до самата си смърт убеждавал околните в достоверността на случилото се с него и неговия баща.

Колкото по-фантастична да е теорията, толкова тя е по-жива, и през ХХ век отново изплувала – в трудовете на известния мистик конспиратор Мигел Серано. Той бил политик, посланик на Чили в Индия, България, Австрия, общувал с Рьорих, Индира Ганди, Далай Лама ХIV и много други известни световни знаменитости. След Втората световна война дълго време работил в Комисията по атомна енергетика на ООН.

Но при всичко това той издигнал невероятно безумната теория за развитието на човечеството и появата на раса на свръххора, която Серано публикувал преди началото на Втората световна война. Тя толкова се харесала на Хитлер и теоретиците на Третия райх, че те я взели на въоръжение. Един от разделите на тази теория е посветен на съществуването на куха Земя.

Серано приема буквално теорията на кухата Земя и смята, че вътре в Земята съществува пространство, годно за живот на хора, което има свое Слънце, трева, дървета, реки. В кухата земя живеят представителите на бъдещата раса на Земята, а там може да се попадне през система от пещери в Хималаите, на Тибет, Памир, Андите, но има входове и на полюсите – Арктика и Антарктида. Серано споменава за наличието на оазис с топли води близо до бреговете на Антарктида, той самият извършил пътешествие в Антарктида с чилийска военна експедиция.

Освен Серано нацисткият теоретик на доктрината за „вечния лед“ на Ханс Хорбигер също твърдял, че Земята е куха отвътре и там трябва да се укрият хората, когато Луната падне на Земята. В тази идея сериозно вярвали нацистите и техните многобройни експедиции на Антарктида са добре известни.

В района на Земята на кралица Мод техните подводници открили гигантска система от вътреконтинентални кухини, образуващи огромни пространства с топъл въздух (Серано смята, че част от членовете на СС, особено езотеричните отдели и Аненербе, са били своевременно преведени в подземните коридори на Антарктида).

През 1943 година гросадмирал Карл Дьониц произнесъл доста забележителна фраза: „Германският подводен флот се гордее с това, че на другия край на света е създал за фюрера непристъпна крепост.“ Излиза, че от 1938 до 1943 г. нацистите са изграждали секретна база в Антарктида.

Съществувало секретно съединение на германските подводници „Конвой на фюрера“, в което влизали 35 подводници. В самия край на войната в пристанището на Кил от тях било свалено торпедното въоръжение и те били натоварени с контейнери с различни стоки, а на борда им се качили тайнствени пътници, чиито лица били скрити с хирургически маски.

Екипажът за подводниците се избирал сред моряци, които нямали семейства или останали живи роднини, а заедно с тях самите вземали и „обет за мълчание“. Командир на една от подводниците бил 25-годишният Вилхелм Бернхард и в нощта на 13 април 1945 година подводницата U-530 излязла от Кил. Достигайки бреговете на Антарктида, членовете на екипажа открили там подходяща ледена пещера и внимателно разтоварили контейнерите с реликви на Третия райх, включително документи и лични вещи на Хитлер.

Това бил първият етап от операцията под кодово название „Валкирия 2“. На 10 юли 1945 година U-530 навлязла в аржентинското пристанище Мар дел Плата и се предала на победителите. И такива подводници били три…

Край на разследването на дейността на силите на Третия райх в Антарктида станала операцията „Висок скок“, проведена през 1947 година от Военноморските сили на САЩ под командването на контраадмирал Ричард Бърд, като съставянето на плана за операцията съвпадало по време с края на разпита на бившите командири на подводниците…

Експедицията на контраадмирал Бърд се смята за строго научна, но била финансирана от ВМС на САЩ. Те се отправили в Антарктида в съпровод на самолетоносача „Касабланка“ с 25 самолета и 7 хеликоптера на борда, подводница, ледоразбивач и 12 танкера, на които се намирали 4800 души. На 1 февруари 1947 година експедицията, предвидена за 8 месеца работа, пристигнала в Антарктида в района на Земята на кралица Мод.

Била извършена мащабна работа по аерозаснемане, оборудвана била полярна станция, но след това в ефира се появили много странни съобщения:

Те ни атакуват. Ние понасяме големи загуби.“
Не е известно с кого е воювал контраадмирал Бърд, но на 3 март 1947 година всички работи внезапно били прекратени и експедицията спешно се върнала в Америка. Материалите от експедицията веднага били засекретени, а за причините за бягството на адмирала от Антарктида нищо не било съобщено.

Но след година в пресата започнали да се появяват съобщения, че експедицията не се е върнала в пълен състав – бил загубен един кораб, били изведени от строя 13 самолета и около 68 души от личния състав били убити, а новият самолетоносач спешно бил изпратен на ремонт.

В пресата се появили съобщения, че контраадмирал Бърд през април 1947 година дал подробни обяснения на секретно заседание на президентската комисия във Вашингтон. В резюмето на комисията имало такива пасажи:

Корабите и самолетите на Четвърта арктическа експедиция на САЩ са подлагани на нападение от странни „летящи чинии“, които „излезли изпод земята“ и движейки се с огромна скорост, нанесли значителни щети на експедицията.“
Контраадмирал Бърд бил затворен в психиатрична болница за 5 години. Но интересно, че когато шумотевицата утихнала, той излязъл от психиатрията и отново преспокойно заел ръководен пост във ВМС на САЩ – вероятно правителството изобщо не го е смятало за луд.

В пресата по повод тази странна война са изказвани различни версии, включително, че контраадмиралът е воювал със силите на „Четвъртия райх“ или с „Нова Швабия“, базирана в кухините на Антарктида, а летящите чинии са секретни разработки на нацистите.

Кухата Земя и подземните цивилизации
Но някои стигнали по-далече и изказали предположение, че нацистите са успели да открият в Антарктида входа към подземния свят и да се разберат с неговите жители, а странните летящи чинии били с вътреземен произход.

Теорията за кухата Земя изцяло завладяла умовете на теоретиците на нацизма и чак до края на войната те търсили входа към подземния свят. Но нацистите вярвали не само в кухата Земя.

През април 1942 година те решили да проверят още една безумна хипотеза, възникнала през 1920 година – теорията за издълбаната Земя – това, че нашият свят се намира във вътрешността на Земята и животът протича на нейната вътрешна повърхност.

Тази доктрина на немския авиатор Бендер била приета сериозно от нацисткото ръководство. За нейната проверка най-добрите специалисти по радиолокация под ръководството на д-р Хайнц Фишер, известен с работата си по инфрачервеното лъчение, кацнали на остров Рюген в Балтийско море. Радарите били насочени към небето под ъгъл 45 градуса и в продължение на много дни тяхната посока останала неизменна.


Схема на кухата Земя от архивите на нацистките езотерични организации.
Хитлер се надявал чрез отражение да получи изображение на ескадрата на английския военноморски флот, която стояла на котва в Скапа Флоу (Северна Шотландия). След неуспеха на експедицията на остров Рюген авторитетът на Бендер спаднал, а самият той бил хвърлен в концлагер, където починал.

Основателят на Езотеричното общество на Грузия – Гиви Алазнис Пирели – твърди, че Хитлер е знаел за съществуването на гигантска кухина в Земята, входът към която се намира в Кавказ. Той разбрал за съществуването на кухината от известния мистик Георгий Гурджиев, емигрирал след революцията на Запад.

Гурджиев учил в семинарията заедно с Йосиф Джугашвили (Сталин) и навремето, възможно, му е разказал за входа в кухината, който се намира в местността Нуниси, около която възрастните твърдели, че виждали Сталин. Дали Сталин е вярвал в подземните светове, не е ясно, но заповядал да разстрелят известния руски мистик и масон Барченко след връщането му от експедиция на Колския полуостров, организирана от КГБ.

Какво е търсил там, не се знае и до днес, какво е намерил – също, материалите му продължават да са засекретени. Известно е само, че е открил пещера, чийто вход след края на експедицията бил взривен така, че да е невъзможно да бъде открит. Може би това е бил входът към подземния свят?

В по-нови времена привържениците на теорията на кухата Земя като аргументи използват снимки, получени от спътници на НАСА.

Според общоприетото обяснение полярното сияние е светене на разредените слоеве на атмосферата под въздействието на протоните и електроните, проникващи от Космоса, които се спускат към полюсите под въздействието на магнитното поле на Земята. На видеозаписи, взети от сървъра на НАСА, се вижда ясно, че южното полярно сияние излиза от отвори на континента Антарктида. (Подобни описания на северното сияние имат и полярни изследователи – Нансен и други, писали, че сиянието се издига от хоризонта и отива нагоре.)

Отвор, подобен на гигантска фуния на пясъчен часовник и отиващ в дълбините на Антарктида, бил разположен между американската база Макмърдо, Южния полюс и руската база „Восток“, на 84,4 градуса южна ширина и 39 градуса източна дължина. Интересно е, че полярни сияния са открити и на други планети, съществуват снимки на сияния на Марс и Юпитер, а също и излъчване на топлина от полюсите на инфрачервени снимки на Венера.

Възниква резонният въпрос: защо тези отвори не са открити досега? Привържениците на хипотезата на кухата Земя поясняват, че всъщност те са били открити – за това е писал в своите дневници вече известния ни контраадмирал Ричард Бърд, който обявил, че през 1947 година по време на експедиция в Арктика е попаднал във вътрешността на Земята и открил там подземни обитатели.


Контраадмирал Ричард Бърд. Снимка: Library.osu.edu
Контраадмирал Бърд е ръководител на седем научни експедиции в Арктика през 1926 година и в Антарктида, като се започне от 1929 до 1957 година. По време на експедицията през февруари 1947 година той предал по радиото, че в района на Северния полюс вижда под себе си зелени гори и загадъчни животни и дори кацнал в неизвестния свят и се срещнал с неговите обитатели.

Той описал това в своите дневници, публикувани след неговата смърт:

11 март 1947 година. Току-що разказах в Пентагона за срещата с краля на подземния свят. Съобщението е регистрирано. Докладваха на президента за него.

Изследват ме лекари. А шест часа и половина след моето заявление съветникът на президента ми заповяда заради благото на човечеството никога да не разказвам за това, което съм видял в Арктика. Напомниха ми, че съм военен човек и трябва да изпълня заповедта…

30 декември 1956 година. Всички тези години криех великата тайна, макар че това не ми харесваше. Сега реших, че целият свят трябва да разбере за това. В района на Северния полюс има вход в друг свят.“
Но доколко са автентични тези дневници? Нали по това време Бърд се е намирал в Антарктида, което е известно със сигурност, а през март е давал обяснения за своята „странна“ война? Дневниците са публикувани чак след неговата смърт. Възможно е те да са били записани с неговите думи. Северният полюс да е бил сбъркан с Южния, а Арктика – с Антарктида.

По повод това, че отворите на полюсите могат да се открият трудно, привържениците на хипотезата твърдят, въз основа на рядка снимка на Командването на въздушната отбрана на Северна Америка (NOPAD), траекториите на орбитите на спътниците, въртящи се над полюса, преминават не над самия географски Северен полюс, а всички те преминават странично от полюса, като го заобикалят.

Официално въпросното изместване се обяснява с това, че така се облекчава проследяването, но привържениците на кухата Земя са сигурни, че първите полярни спътници са се въртели точно над полюсите, но при преминаване над тях се отклонявали от орбитата си и се разбивали.

Нежеланието на правителството да открие тази тайна се обяснява от привържениците с липсата на снимки на полюсите – само едни бели облаци, изцяло закриващи гледката. Те смятат за странен и фактът, че територията на облаците започва от 83 ширина – оттам, според тях, започва полярният отвор.

Все пак на 23 ноември 1968 година американският космически апарат ESSA-7 (Environmental Science Service Administration) направил няколко снимки на Северния полюс при пълно отсъствие на облаци.

Противниците на невероятната теория за кухата Земя са много повече от нейните привърженици. Учените я опровергават въз основа на данни, с които разполага науката в наши дни – за преминаването на сеизмични вълни през земната кора, за средната плътност на Земята, за здравината на земната кора. Теорията на кухата Земя противоречи на съвременните научни представи за зараждането на планетите от газово-прахов облак и на теорията на гравитацията.

И все пак… Както отбелязват изследователите, температурата с приближаването на полюсите се увеличава (повече – в Арктика, по-малко – в Антарктида), в северната полярна област в океана плуват семена на растения – там, където не трябва да ги има изобщо, и то често свежи, а не след много месеци плаване по океанските простори; насекоми се намират в студената област недалеч от Северния полюс.

Някои видове птици в Северното полукълбо мигрират преди зимата на север – за което трябва да има някакво основание. Много видове малки и големи животни и птици – тюлени, гъски, патици, зайци, вълци и лисици – присъстват в крайните северни ширини. Айсбергите около Северния полюс се състоят от замразена прясна вода, а не от морска, освен това на тези айсберги се среща червен прашец с неизвестен произход.

Плаващи дървета (включително редки видове) в изобилие се срещат покрай крайбрежието на Шпицберген и Гренландия, понякога височината му достига до 5 метра, и това е на 86 градуса северна ширина.

Мамут, слон, носорог, хипопотам, лъв и хиена са открити в ледовете около Северния полюс, а на северното крайбрежие на Сибир са открити голямо количество гигантски слонови кости. В стомаха на замразените мамути са намирани тропически растения, които не растат в полярните области.

„Заявявам, че Земята е куха и обитаема“
Има ли развита цивилизация под Земята
Могъщите ктони: племето от дълбините на Земята
Известният тибетски мистик Т. Лобсанг Рампа в своята книга „Здрачът“ пише:

„В будизма присъства понятието Вътрешен свят. За него дори съществува специална дума – агарта. Тази дума често се използва в свещените будистки текстове. В Тибетската традиция доста по-често се споменава Шамбала, в която живее Кралят на целия свят, скрит от милионите, живеещи на повърхността.

Тибетците твърдо вярват, че Кралят, живеещ във вътрешността на света, не е демон – той е необикновено добър. Този духовен владетел вечно съществува на два плана – физически и духовен. Естествено, на територията на Тибет има тунели, водещи дълбоко-дълбоко. Съществуват множество легенди за странни хора, идващи от тези тунели и беседващи с високопоставените лами… На Земята съществуват няколко места, през които посветеният може да премине към центъра на Земята и да се срещне с представителите на вътрешната цивилизация.

Според будистките книги преди много хилядолетия са започнали колебания на земната кора и на много територии е започнало изменение на климата. Това изменение е принудило племената да се преместят от студените зони. По време на това пътешествие едно от племената, преди 25 000 години, се е добрало до мястото, което сега наричаме Северен полюс.

Те всички вървели и вървели, докато не открили, че Слънцето винаги виси над главите им, никога не изменя своето положение, никога не се изкачва и не се спуска. След известно време те разбрали, че са попаднали във вътрешността на Земята, и открили, че Земята е куха.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар