Звездни Цивилизации

понеделник, 5 септември 2016 г.

Историята на легендарната Рух





Според легендата размахът на крилата ѝ достига шейсет стъпки, а всяко едно от перата ѝ е с дължина осем стъпки. За да бъде обиколено огромното ѝ яйце, е нужно да се направят повече от петдесет крачки, а размерите и силата ѝ са достатъчни, за да сграбчи с ноктите си и вдигне високо във въздуха не само човек, но дори цели три слона. Образът ѝ може да бъде свързан с арабската птица Анка, персийския Симург, египетския Феникс, еврейската Зиз, както и с огромните птици от европейските и северноамериканските легенди.

Най-известното споменаване на загадъчната птица е в приказния сборник „Хиляда и една нощ“ – необикновени и увлекателни истории, които дъщерята на персийския везир, Шехерезада, разказва всяка нощ на цар Шахриар, за да се спаси от сигурна смърт. През четиристотин и четвъртата нощ тя представя историята на Абдул Рахман Мароканеца и неговото пътешествие до далечен остров в Китайско море, на чийто бряг той вижда необикновен бял купол с височина сто лакътя, оказал се яйце на птицата Рух. Мъжът и неговите спътници разбиват здравата като скала черупка с дървета, камъни и брадви, а след това убиват безпомощното пиле, отнасяйки със себе си част от месото и перата му. Докато плават в морето обаче, се появява ужасяващата и разгневена майка, сграбчила в ноктите си скала, чиито размери надвишават значително тези на самия кораб. Тя пуска каменния къс върху ужасения екипаж, който като по чудо успява да се спаси от огромната вълна, образувала се след падането на скалата в морето. По-късно Абдул Рахман и останалите мъже, сред които има и няколко белобради шейхове, решават да сготвят месото, за да се нахранят, но на сутринта с изумление установяват, че брадите на всички са гарвановочерни, а впоследствие нито един от вкусилите месото дори и не посивява.

За Рух се говори и във второто пътешествие на Синдбад Мореплавателя, разказано от Шехерезада през петстотин четиридесет и третата нощ. Синдбад е изоставен от разбунтувалия се екипаж на кораба, с който пътува, на необитаем остров, където изненадващо се натъква на огромен купол с диаметър петдесет стъпки. Докато се удивлява на необичайната находка, неочаквано се появява огромна птица, чиито крила закриват слънцето, в която той разпознава описваната в множество истории Рух, хранеща малките си със слонове, и разбира, че огромният купол не е нищо друго освен яйцето ѝ. За да се спаси, Синдбад успява да се завърже към един от краката на Рух, която го отнася на следващия ден на друг остров, обитаван от гигантски змии.

В петстотин петдесет и шестата нощ Шехерезада разказва историята и за четвъртото пътешествие на Синдбад, който отново попада на острова на страховитата птица и вижда огромното ѝ яйце. Глухи за неговите предупреждения, спътниците му разбиват яйцето и убиват безпомощното пиле, отрязвайки от него големи късове месо. Вече в открито море те са настигнати от разгневените родители, които потапят кораба с огромни камъни, но Синдбад успява да се спаси, привързвайки се за една плаваща дъска, с която достига до сушата.
„Хиляда и една нощ“ не е единственият източник, в който се споменава за птицата Рух.
През XII век за нея съобщават в книгите си географът Ал Касвини и естествоизпитателят Ал Варди.

За подобна птица се говори и в индийския сборник с приказки „Джатаках“ от IV в. пр.н.е., а през V в. пр.н.е. египетски жреци разказват на Херодот за гигантска птица, способна да вдигне във въздуха човек.

През XIII в. за нея разказва в дневниците си и легендарният пътешественик Марко Поло, който пише в главата, посветена на остров Мадагаскар, че според местните Рух се появява веднъж годишно в южната част на острова. Тя прилича на орел, но е значително по-голяма и е способна да убие слон, пускайки го от въздуха върху назъбените скали. Венецианецът разказва също така и за индийски владетел, чул за необикновената птица, който изпраща придворните си до Мадагаскар, откъдето те му донасят перо, дълго цели девет педи.

През 1658 година е отпечатана книгата на френския адмирал и пътешественик Едиен дьо Флакур „История на големия остров Мадагаскар“, предизвикала подигравките на неговите съвременници заради разказа за необикновена птица с размерите на слон.

През 1834 година френският пътешественик Гудо открива на острова половин яйчена черупка с размери, позволяващи да бъде използвана като съд за вода. Той изпраща скица на черупката на парижкия орнитолог Веро, който на базата на рисунката кръщава непознатата птица с името епиорнис. Няколко години по-късно в Париж са доставени две огромни яйца, а след това в блатата на Мадагаскар са намерени няколко гигантски кости, първоначално приети за останките на слон или носорог, които обаче изненадващо се оказват на птица с тегло над половин тон.

Специалистите, внимателно съпоставили голям брой факти, свързани с тайнствената птица, считат, че може би имат обяснение на загадката – предположение, което едни нови находки биха могли да потвърдят или да опровергаят. Самата хипотеза се заключава в следното: през III хил. пр.н.е. жителите на Индостан предприемат множество морски пътешествия, включително и до остров Мадагаскар, където се натъкват на невероятно богата флора и фауна. По онова време там се срещат в изобилие големите птици епиорниси, историите за които моряците, надарени с по-богато въображение, впоследствие значително разкрасяват, прибирайки се вкъщи, разказвайки за огромни и свирепи летящи птици, станали част от древните епоси на перси, араби и много други народи.

Местните жители на Мадагаскар вярват, че и днес най-гъстите гори на острова са населявани от гигантски птици, които обаче не могат бъдат видени толкова лесно. В местните предания обаче не се споменава каквото и да било за лов на епиорниси, което означава, че те не са изтребени заради месото си. Намаляването на броя или дори изчезването им може да се дължи на обезлесяването и пресушаването на блатата, но в Мадагаскар все още има огромни територии девствена джунгла и блата, сред които епиорнисите биха могли да живеят и днес, необезпокоявани от никого.

Няма коментари:

Публикуване на коментар