Неразпознатото същество от Австралия: Четири срещи за 70 години и мистерията, която остава

Австралия – континент, известен със своите уникални животински видове, сурови природни условия и необятни гори – крие тайни, които не се вписват в научните класификации. Една от тях е свързана с загадъчно същество, наблюдавано само четири пъти през последните седем десетилетия. Макар да няма категорични доказателства, разказите на очевидци са достатъчно силни, за да предизвикат въпроси, съмнения и страх. Това не е легенда, а поредица от реални срещи, които остават необяснени.

Първият доклад идва от 1953 година. Валентина Милс, служителка в национален парк, се натъква на нещо, което променя представите ѝ за дивата природа. Докато патрулира, тя чува силно ръмжене, което я кара да спре. Поглежда нагоре и вижда огромно черно животно, покрито с дълга козина, кацнало на дърво. Тялото му е над два метра, лапите – с дълги, черни, извити нокти. Лицето му остава скрито, но присъствието му е плашещо. Валентина се отдръпва бавно, а съществото не я преследва. Когато докладва случилото се, управата отхвърля историята ѝ, твърдейки, че в парка няма опасни животни. Но страхът ѝ остава реален.

Седемнадесет години по-късно, през 1970 г., фотограф-любител решава да заснеме австралийската природа. Очаква спокойствие, липса на хищници и идеални условия. Но докато се движи през гората, чува тежки стъпки и дрезгаво дишане. Пред него се появява огромно черно същество – с два големи зъба, заоблени уши и поглед, който сякаш прониква в душата му. Страхът го парализира. Фотоапаратът пада, звярът замръзва, изръмжава и продължава. Мъжът бяга, оставяйки зад себе си доказателства, които никога не успява да възстанови.

През 1991 г. двама опитни ловци – Глен Хигинс и Руд Виктор – излизат на лов за диви свине. Те използват специална свирка, имитираща звуци на глиган. Но вместо свиня, се появява нещо десет пъти по-голямо. То препуска през храстите, чупи дървета и се насочва към тях. Ловците не стрелят – знаят, че това би било безсмислено. Те бягат, а съществото спира и ги наблюдава. След този инцидент, мъжете прекратяват лова. Те категорично отхвърлят възможността това да е мечка – твърдят, че никога не са виждали нещо подобно.

Последната среща е от 2009 г. Жителка на Нов Южен Уелс посещава Национален парк Дейнтри. Докато следва красива птица, се изгубва. През това време покрай нея минава черно, рошаво същество на четири крака, високо почти два метра в рамото. То хрипти, диша тежко и не ѝ обръща внимание. Жената преживява най-големия ужас в живота си, но оцелява. По-късно описва съществото като нещо, което не може да бъде класифицирано.

И така, четири срещи. Четири различни свидетелства. Всички описват едно и също – голямо, черно, космато същество с мощни нокти, зъби и необяснимо поведение. Мечка? Много от очевидците отхвърлят тази теория. Австралия не е известна с популации на големи мечки. Нито един от описаните случаи не съвпада с поведението на известни хищници. Нито едно от съществата не напада, но всяко предизвиква страх, паника и усещане за нещо извън нормалното.

Може би става дума за криптид – същество, което науката все още не е открила. Може би това е реликт от древни времена, оцеляло в изолирани райони. Или пък е нещо съвсем различно – създание от паралелна реалност, от друго измерение, което се появява само в определени условия. Австралийските гори са необятни, труднодостъпни и слабо изследвани. Кой знае какво се крие в тях?

Историята на това същество остава отворена. Няма доказателства, няма снимки, няма научни потвърждения. Но има свидетелства – искрени, подробни, последователни. И те заслужават внимание. Защото понякога най-големите тайни не се крият в далечни галактики, а в сенките на собствената ни планета.