Гърция между инвестиционната еуфория и социалната криза: Когато чуждестранният капитал изтласква местните

В последните години Гърция се превърна в магнит за чуждестранни инвеститори, които търсят не просто имоти, а врата към Европа. Програмата „Златна виза“ обещава лесен достъп до европейския пазар срещу инвестиция в недвижимост. На пръв поглед това изглежда като икономически успех – приток на капитал, оживление на пазара, международен интерес. Но под повърхността се разгръща друга история: тази на социално изключване, на изтласкване на местните жители, на превръщането на градовете в територии, където гърците вече не могат да си позволят да живеят.

Програмата „Златна виза“ – врата за едни, стена за други

С минимален праг от 250 000 евро, „Златната виза“ е една от най-достъпните схеми за пребиваване в Европа. Тя предлага не само право на престой, но и данъчни облекчения, фиксирани ставки и възможност за безпроблемно движение в Шенгенското пространство. За заможните чужденци това е златна възможност. За местните – златна клетка. Защото тези инвестиции не създават нови домове, а изкупуват съществуващи. Имотите, които някога са били достъпни за средната гръцка фамилия, сега се превръщат в активи за чуждестранни портфейли.

Израелци и турци – водещи в новата вълна

Според последните данни, най-голям интерес към програмата проявяват граждани на Турция и Израел. Само през юли 2025 г. са издадени над 900 нови разрешителни, като турските граждани водят с ръст от 80%, а израелците – с над 42%. Това не е случайно. И двете страни имат историческо и икономическо присъствие в региона, а нестабилността в собствените им геополитически реалности ги тласка към търсене на сигурност в чужбина. Гърция, с нейната стратегическа позиция и сравнително ниски прагове за инвестиция, се превръща в идеалната цел.

Но какво означава това за гръцките граждани?

Пазарът на недвижими имоти в Атина, Солун и на островите се нажежава. Цените скачат, наемите се удвояват, а достъпът до жилище се превръща в лукс. Млади семейства, пенсионери, студенти – всички те усещат натиска. Апартаментите, които преди са били част от кварталната тъкан, сега се превръщат в инвестиционни обекти, често празни, използвани само за краткосрочни наеми или като активи за препродажба. Градовете се изпразват от живот, а социалната структура се разпада.

Инвеститорите не строят – те изкупуват

Един от най-големите проблеми е, че чуждестранните инвеститори рядко участват в създаването на нови жилищни пространства. Те не изграждат, а придобиват. Това означава, че вместо да се увеличава жилищният фонд, той се преразпределя – от местните към външните. И докато правителството празнува икономическия растеж, социалната реалност се влошава. Хората губят домовете си, кварталите се превръщат в инвестиционни зони, а усещането за принадлежност се разпада.

Златната виза – икономическа възможност или социална заплаха?

Програмата носи приходи, безспорно. Данъчни постъпления, капиталови инжекции, международен интерес. Но на каква цена? Когато достъпът до жилище се превърне в привилегия, когато местните жители бъдат изтласкани от собствените си градове, когато социалното измерение бъде пренебрегнато – тогава икономическият успех се превръща в социална криза. И тази криза не може да бъде решена с нови регулации, ако липсва политическа воля да се защити обществения интерес.

Гърция – между глобалния капитал и местната реалност

Страната се намира на кръстопът. От една страна – възможността да се утвърди като инвестиционна дестинация. От друга – рискът да загуби социалната си тъкан. Израелци, турци, китайци, американци – всички те виждат в Гърция сигурност, стабилност, достъп до Европа. Но гърците виждат в това загуба – на домове, на квартали, на идентичност. И ако тази тенденция продължи, страната може да се превърне в територия, където местните са гости, а гостите – собственици.

Заключение: време за преосмисляне

„Златната виза“ е инструмент. Но като всеки инструмент, тя може да бъде използвана разумно или разрушително. В момента тя служи на капитала, но не и на обществото. И ако Гърция иска да запази баланса между икономическо развитие и социална справедливост, трябва да постави граници. Да защити достъпа до жилище. Да насърчи строителството на достъпни домове. Да ограничи спекулативните покупки. Защото страната не е просто пазар – тя е дом. И този дом трябва да остане отворен за онези, които го наричат свой.