КАРТАТА КАТО ОРЪЖИЕ НА ЗАБРАВАТА: КАК „ВЕЛИКА ТАРТАРИЯ“ СЕ ПРЕВЪРНА В ИМЕ, КОЕТО ОТДАЛЕЧАВА, А НЕ ОПИСВА

В началото на 17-ти век западноевропейските карти започват да показват умишлена промяна в начина, по който се наименува обширен регион от света. Докато по-ранните карти се отнасят просто до Тартария, по-новите карти, създадени в Англия, Франция и Холандия, все по-често заменят това име с Велика Тартария. Тази промяна обаче не се появява навсякъде едновременно и не отразява споделено решение между всички култури. Руските и китайските източници продължават да използват Тартария, което веднага повдига въпроса защо Западна Европа изобщо е почувствала нужда да промени името.

Вярвам, че изборът на думата „велика“ не е неутрален, тъй като в ежедневния език „велика“ често отбелязва дистанция, а не похвала. Инстинктивно не чуваме топлина или възхищение във фрази като „велика война“ или „велик пожар“, а когато говорим за прародители, ние всъщност признаване разделение, а не близост. Всяко добавено поколение отдалечава знанието от прекия опит — това, което бабите и дядовците знаят, е лично и подробно, но това, което оцелява още едно поколение по-късно, е по-тънко, вторична информация и вече непълно.

Така избледнява паметта на предците, защото знанието, предавано директно, носи контекст, емоция и разбиране. Когато се предава отново и отново, детайлите отпадат, значенията се размиват и сигурността се разтваря. С течение на времето това, което някога е било преживяно, се превръща в спомен, после в преразказ и накрая се свежда до фрагменти, които вече не се вписват правилно. Забравата не идва внезапно — тя настъпва чрез разреждане.

Когато Тартария е преименувана на Велика Тартария върху западноевропейските карти, същият процес се прилага към цивилизация, а не към семейна линия. Земята не изчезва и хората не изчезват, но името започва да препозиционира региона като нещо, което вече се отдръпва в миналото. „Велика“ поставя Тартария на разстояние, подсказвайки наследство, а не присъствие, и дистанция, а не приемственост. То фино казва на читателя, че това, за което се говори, вече не е напълно достъпно или пряко известно.

Картите не са пасивни записи — те оформят начина, по който се разбира реалността. Име, отпечатано на карта, носи авторитет, особено когато тази карта се възпроизвежда, копира и преподава. След като Тартария се превърне във Велика Тартария, всяко ново поколение се сблъсква с региона вече оформен като нещо далечно и историческо, дори ако той все още съществува в действителност. Промяната подготвя почвата за забрава, като отслабва връзката между името и преживяното.

Преименуването не е нужно да заличава сгради, градове или хора — необходимо е само да наруши паметта. След като приемствеността бъде прекъсната, знанието започва да се разпада само по себе си — това, което оцелява, става частично и непоследователно, което го прави по-лесно за отхвърляне, преосмисляне или поглъщане от други разкази. С течение на времето една цивилизация може да бъде сведена до етикет без съдържание — смътно запомняна, но никога ясно разбирана.

Преходът от Тартария към Велика Тартария отбелязва този момент на разделяне. Той сигнализира началото на процес, при който някога сплотена и настояща цивилизация постепенно се измества извън обсега — не чрез насилие или разрушение, а чрез език и време. Картите улавят началото на това отклонение, когато Тартария престава да бъде нещо познато и се превръща в нещо наследено несъвършено.

Това, което остава поколения по-късно, не е ясен спомен, а сянка, съставена от фрагменти, имена и предположения. Самата цивилизация не е изчезнала, но знанието за нея е изтъняло и разпръснато, докато не започне да се усеща като нещо далечно и абстрактно. Промяната на името позволява това да се случи тихо, докато видимостта за приемственост остава…

Ако бихте искали да научите повече за моята работа, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия от книгите ми, моля посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon, където се предлагат и във формат Kindle и Audible!

С най-добри пожелания,

Гай Андерсън – Автор