ЛЕМУРИЯ – ИЗГУБЕНИЯТ ТИХООКЕАНСКИ КОНТИНЕНТ, ЧИЯТО ПАМЕТ ЖИВЕЕ ВЪВ ВСЕКИ НАРОД И ВЪВ ВСЕКИ ОКЕАНСКИ ВЯТЪР

Лемурия, наричана още Му, е една от най‑древните и най‑мистичните легенди, които човечеството пази. Тя не е просто мит, не е просто приказка, не е просто измислица. Тя е колективна памет, разпръсната по света като парчета от огромен пъзел, чиито фрагменти се намират в устните традиции на хавайци, маори, полинезийци, аборигени, в древните текстове на Индия, в теософските учения, в подводните руини, в геоложките промени на Земята, в странните съвпадения между култури, разделени от хиляди километри океан. Лемурия е като сянка, която се движи под водата — неуловима, но винаги присъстваща. Тя е като спомен, който не може да бъде забравен, защото е твърде стар, твърде дълбок, твърде вплетен в самата тъкан на човешката история.

Според легендите Лемурия се е намирала в сърцето на Тихия океан — огромен континент или мрежа от свързани острови, които днес са само върховете на древни планини. Хавайците наричат тази земя „Му“ — Майката Земя, мястото, откъдето са дошли първите им предци. Полинезийците разказват за огромни земи, които са били погълнати от океана. Австралийските аборигени говорят за „земи на сънищата“, които са били отнесени от морето. Маорите имат легенди за Хаваики — първоначалната земя, която вече не съществува. Индонезийските митове говорят за потопени царства. Индийските текстове намекват за древни раси, живели преди милиони години. Всички тези истории звучат различно, но коренът е един и същ — спомен за изгубена земя в Тихия океан.

Теософията на Елена Блаватска описва Лемурия като първата велика човешка цивилизация — духовно напреднала, телепатична, хармонична, съществувала преди милиони години. Според тези учения лемурийците не са били технологични като атлантите, а духовни — същества, които са разбирали фините енергии, вибрациите, връзката между човека и природата. Те са живели в хармония със Земята, с океана, с небето. Те са били първите пазители на знанието, първите, които са разбирали, че светът е многоизмерен, че реалността е тъкан от честоти, че всичко е свързано.

Но Лемурия не е само духовна легенда. Под водата има следи — странни, масивни, необясними.

Йонагуни в Япония е една от най‑загадъчните структури на планетата. Открита през 1987 г., тя лежи на 25 метра дълбочина и представлява огромни каменни тераси, стълби, платформи и блокове, изрязани под прецизни ъгли. Някои учени твърдят, че това е природна формация, но други виждат в нея следи от древна цивилизация, която е съществувала преди 10 000 години — време, когато морското ниво е било много по‑ниско. Ако това е изкуствено съоръжение, то е по‑старо от пирамидите, по‑старо от Стоунхендж, по‑старо от всяка известна цивилизация.

Нан Мадол в Микронезия е друг мистериозен град — 92 изкуствени острова, изградени от базалтови блокове, тежащи стотици тонове. Канали свързват всичко, а местните легенди казват, че градът е построен от магьосници, които са използвали „летящи камъни“. Никой не знае как тези блокове са били пренасяни, защото дори днес това би било почти невъзможно. Нан Мадол е като спомен за свят, който е бил много по‑развит, отколкото си представяме.

Геологията подкрепя идеята за изгубени земи. Преди 12 000 години, в края на Ледниковата епоха, морското ниво е било със 120 метра по‑ниско. Огромни крайбрежни зони са били суша. Много тихоокеански острови са били свързани. Когато ледовете се стопили, водата бързо погълнала тези земи. Ако е съществувала цивилизация, тя би могла да изчезне без следа — освен в паметта на народите.

Лемурия се различава от Атлантида. Докато Атлантида е описвана като технологично напреднала, Лемурия е била духовна цивилизация. Хората там са общували телепатично, живели са в хармония с природата, познавали са фините енергии, работили са с вибрации, а не с машини. Те са били същества, които са разбирали Земята като жив организъм, а не като ресурс. Те са били първите лечители, първите астрономи, първите, които са разбирали, че човекът е част от космоса, а не отделен от него.

Следите от Лемурия се виждат и в културите на Тихия океан. Великденският остров, със своите гигантски Моай статуи, е загадка сам по себе си. Как една толкова изолирана цивилизация е създала такива монументи? Откъде са дошли техните предци? Някои смятат, че това е последният оцелял фрагмент от Лемурия. Моай статуите гледат към океана, сякаш чакат завръщането на изгубения континент.

Полинезийците, хавайците и маорите имат удивително сходни езици, митове и навигационни умения. Те са можели да прекосяват океана без компаси, използвайки звездите, вълните и интуицията. Техните легенди говорят за изгубени земи, за потопи, за древни предци, които са дошли от място, което вече не съществува. Това не може да бъде случайност.

Теориите за Лемурия са много. Някои вярват, че това е бил реален континент, който е потънал. Други смятат, че това е спомен от време, когато островите са били свързани. Трети вярват, че Лемурия е съществувала в друго измерение или честота — свят, който е бил паралелен на нашия, но е изчезнал, когато вибрациите на Земята са се променили. Четвърти смятат, че Лемурия е била духовен център, който е оставил следи в човешката ДНК, в интуицията, в подсъзнанието.

Истината е, че океанът крие много тайни. Подводни руини съществуват. Културните спомени са твърде сходни, за да бъдат случайни. Геологията показва, че огромни земи са били погълнати от морето. А митологията — тази древна памет на човечеството — продължава да разказва за Му, за Лемурия, за изгубения свят, който някога е бил дом на първите хора.

И така остава въпросът, който никой не може да игнорира:

Ами ако Лемурия е била истинска?

Ами ако преди Атлантида е имало друга, още по‑древна цивилизация?

Ами ако океанът пази история, която тепърва предстои да открием?

Тихият океан е огромен, дълбок и мълчалив.

Но понякога мълчанието е най‑силният пазител на истината.