Звездни Цивилизации

събота, 30 януари 2016 г.

Вавилонската кула




Бургас е построен върху част от подземен град, изграден по времето на късните лемурийци, около 35 000 г. пр.Хр. След упадъка и изчезването на лемурийската раса там са живели атланти.

Миланов смята, че градът е бил изграден изцяло от пирамиди, изработени от злато, кристали и непознати на съвременната наука сплави. Тези пирамиди са имали различни размери и форми – върховете нагоре, с върховете надолу или комбинирани.

Този подземен град е имал едно-единствено предназначение – да служи като център за приемане, ретранслиране, премодифициране и излъчване на енергийни потоци с различни честоти, параметри и др. Градът е бил буквално предавателна станция за сигналите на Вавилонската кула.

Самата Вавилонска кула се е намирала и най-вероятно още са намира на дъното на Черно море. Хора, посветени в тайната на лемурийците и атлантите, твърдят, че е библейската кула е построена в неутрални води – на изток от Несебър и на северозапад от Анкара.

В скритото минало на човечеството Вавилонската кула е функционирала като мощен локатор и ретранслатор на информационни банки в Галактиката.

В близост до нея лемурийците построили, а атлантите развили мегаполисен град, носещ името – Вавила (оттам и наименованието на кулата – Вавилонска). Градът процъфтявал в продължение на хилядолетия, докато зловещ природен катаклизъм не го разрушил.

Гигантски вълни се надигнали от морето и залели град Вавила и Вавилонската кула. Морската вода успяла да стигне до кулата, което довело до късо съединение и взрив в централната сграда. Взривът объркал импулсите, които кулата предавала.

Оцелелите от катаклизма атланти така и не успели да възстановят нито града, нито кулата. Тя била единственото съоръжение на Земята, което имало връзка с информационните банки в Галактиката, служела за преводач на данните, постъпващи от модули на извънземни цивилизации.

Няма коментари:

Публикуване на коментар