Четирима плеядианци оцелели след удара в Тунгуска – алтернативна теория за космически кораб и неговите пилоти

Тунгуското събитие от 1908 г. остава една от най-големите загадки в съвременната история. Официалната версия гласи, че над Сибир е избухнал метеорит или комета, причинявайки експлозия с мощност, сравнима с атомна бомба. Но липсата на кратер, необичайните свидетелства и странните находки в района подхранват десетки алтернативни теории. Една от най-необичайните, но и най-обсъжданите сред уфолозите, е тази за катастрофата на извънземен космически кораб – и оцеляването на четирима негови пилоти, предполагаемо плеядианци.

Първите съмнения относно метеоритната версия се появяват още в началото на XX век, когато експедиции не успяват да открият нито кратер, нито фрагменти от космическо тяло. Вместо това, изследователи като Юрий Лавбин и Константин Тверской откриват метални артефакти с необичаен състав – сплави, съдържащи редкоземни елементи и минерали, които не се срещат в земната индустрия. Това поражда въпроса: ако не е метеорит, какво е било?

През 1936 г. представител на евенките – коренното население на Сибир – споделя история за двама „мъже в метални дрехи“, които се появили след експлозията. Те не говорели, а „предавали картини“ – вероятно телепатично или чрез холографски проекции. Не се хранили, не пиели, но търсели топлина. След като се стоплили край огъня, взели въглени и изчезнали. Това описание не съответства на нито една известна човешка група, а поведението им подсказва нещо извънземно.

През 1951 г. в тайгата е открит старец, живеещ в изолация. Той не говори, но рисува на земята сцена на падане от небето, последвана от изображения на момиче и трима мъже. После ги задрасква един по един. Някои вярват, че това е последният оцелял от катастрофата – пилот, който е преживял удара и е останал на Земята.

Историята продължава. През 1966 г. жител на Красноярския край твърди, че баща му е бил един от пилотите. Според него, мъжът се появил през 1929 г., срещнал майка му, а година по-късно се родило дете. Мъжът не говорел, а показвал образи чрез „огледало“, което проектирало сцени – град със златни кули, космически кораб, експлозия над гората и четири фигури: той, момиче и двама мъже. Описанието му – висок, рус, с яркосини очи и сияеща кожа – съвпада с популярните представи за плеядианци.

Контактът между него и жената бил необичаен – не интимен в човешкия смисъл, а чрез докосване на корема с длан, която светела и осветявала вътрешността на тялото. Това подсказва технология, която надхвърля нашето разбиране – може би форма на генетично предаване или диагностика.

През 1970 г. друга жена от същия регион съобщава, че е родила дете, въпреки че е била девствена. Лекарите потвърждават това. Тя твърди, че е била посетена от същество, подобно на описания плеядианец. Това засилва теорията, че оцелелите пилоти са използвали свои технологии, за да се размножават и да оставят потомство на Земята.

До края на XX век се появяват още свидетелства – хора, които твърдят, че са потомци на съществата от катастрофата. Те описват необичайни способности, различна физиология, чувствителност към светлина, телепатични моменти и усещане за принадлежност към нещо по-голямо. Макар тези твърдения да не са потвърдени научно, броят им расте.

Първите експедиции, тръгнали да търсят останки от метеорита, не откриват нищо. Но според някои, това е защото не е имало метеорит – а космически кораб, който се е самоунищожил или е бил унищожен. Теорията за плеядианците предполага, че корабът е бил част от мисия за наблюдение или контакт, но нещо се е объркало. Четирима пилоти – трима мъже и едно момиче – оцеляват и се адаптират към земната среда.

Разбира се, тази теория е алтернативна. Тя не се основава на официални документи, а на свидетелства, легенди и косвени доказателства. Но тя предлага нов поглед към едно събитие, което и до днес остава необяснено. А понякога, именно в легендите се крие зрънцето истина, което науката все още не е готова да приеме.

Тунгуското събитие може да е било не просто природен феномен, а момент на контакт – трагичен, но съдбоносен. И ако четирима плеядианци наистина са оцелели, може би техният отпечатък върху човечеството е по-дълбок, отколкото сме склонни да признаем.