Историята на момиче от бъдещето, озовало се в Япония през 1962 г.

През студената зима на 1962 г., на няколко километра от Токио, близо до федерална магистрала, шофьор на камион забелязва нещо необичайно – голо момиче, стоящо неподвижно край пътя, треперещо от студ. Сцената е толкова необичайна, че мъжът спира и я пита дали има нужда от помощ. Тя не отговаря, а се разплаква. Мъжът веднага се обажда на спешните служби, които пристигат и я отвеждат в болница. Там лекарите установяват, че страда от хипотермия, но няма други физически увреждания. Момичето не говори, не реагира на въпроси, не разбира езика. Изглежда западноевропейка или латиноамериканка, но никой не може да определи точно произхода ѝ.

Японските власти започват разследване. Свързват се с международни институции, проверяват списъци с изчезнали лица, но никъде не откриват съвпадение. Момичето не фигурира в нито една база данни. Не носи документи, няма лични вещи, не казва нищо. Така започва една от най-странните и необясними истории в японската съвременна история. Непознатата е настанена в център за бежанци, където остава цели 37 години. През това време тя постепенно научава японски и започва да комуникира. Историята, която разказва, е толкова невероятна, че мнозина я отхвърлят като измислица. Но тя я повтаря с постоянство и детайли, които трудно могат да бъдат плод на фантазия.

Момичето няма име. Нарича себе си 16407 – номер, който ѝ е бил даден в света, от който идва. Тя твърди, че е изкуствено създадено дете, родено в лаборатория в далечното бъдеще. В този свят човечеството е преживяло катастрофи, войни и екологични бедствия, които са унищожили 80% от природата. Оцелелите живеят в куполни градове, където се поддържат изкуствени условия – температура, въздух, вода. В този свят се създават хора с три основни цели: физически труд, осиновяване и донорство. 16407 е създадена за последната – органи. Когато достигнат полова зрялост, тези деца се демонтират, за да се използват техните органи за други хора. Това е индустрия, регулирана от правителства и корпорации.

Тя разказва, че заедно с още шестима се е опитала да избяга. В лабораторията, където са отглеждани, е имало транспортно устройство – тунел, който позволява пътуване назад във времето. Използван е от учени, за да добиват биоматериал от миналото. Групата решава да използва този тунел, за да избяга от съдбата си. При опита за бягство охраната получава заповед да ги елиминира. Всички са убити, освен нея. Тя успява да се втурне в тунела и да активира устройството. Не знае къде ще се озове, нито в кое време. Просто се надява да избяга. Така се озовава в Япония през 1962 г.

Първоначално е напълно объркана. Не разбира езика, културата, света около себе си. Но постепенно се адаптира. Учи японски, започва да чете, да пише, да разбира. Разказва за света, от който идва – свят на контрол, изкуственост, липса на свобода. В нейното време няма истински семейства, няма природа, няма избор. Всичко е регулирано, подчинено на нуждите на системата. Тя никога не е имала родители, никога не е знаела какво е любов, приятелство, радост. В Япония за първи път усеща какво е да си човек. Да дишаш чист въздух, да ядеш храна, да се смееш, да учиш, да живееш.

Лекарите я изследват подробно. Генетичният ѝ код е необичаен – смесица от латиноамерикански, европейски и индийски гени. Кръвта ѝ има различен минерален състав. Но като цяло е напълно човешка. Това поражда спорове. Някои я смятат за обикновена бежанка, която си е измислила историята, за да получи убежище. Други вярват, че тя наистина идва от бъдещето. Няма доказателства, няма документи, няма начин да се провери. Историята остава загадка.

През 1999 г. 16407 умира. Погребана е в немаркиран гроб в покрайнините на Токио. Никой не знае истинското ѝ име, нито откъде е дошла. Живяла е 37 години в нашия свят, пристигнала е на 18 – значи е починала на 55. Нейната история остава забравена, записана само в архивите на няколко журналисти и лекари. Но за онези, които са я срещнали, тя е била нещо повече от мистерия. Била е символ на надежда, на бягство от тиранията, на човешкия стремеж към свобода. И макар никога да не е доказано, че е дошла от бъдещето, нейният разказ остава едно от най-странните и трогателни свидетелства за това какво може да означава да си човек.