„Същество изникна от светещ цилиндър“: Неразгаданата история от узбекското село Нишан

В началото на 1990 г., в малкото узбекско село Нишан, разположено в Кашкадарьинска област, се случва нещо, което и до днес предизвиква недоумение сред изследователи, журналисти и местни жители. Случаят е толкова необичаен, че дори най-големият вестник в Ташкент по онова време – „Правда Востока“ – публикува подробна статия за него. По-късно историята се разпространява и в други медии, а група независими изследователи решават да пътуват до Нишан, за да се срещнат лично с главния герой – ученикът Тулкин Айтматов.

Началото на необичайното

На 7 март 1990 г., около 5:00 сутринта, 17-годишният Тулкин, ученик в 11-ти клас, тръгва към дома на приятеля си Илгор, за да се подготвят за сутрешна тренировка. Денят започва като всеки друг – тихо, спокойно, с лека утринна мъгла. Но по пътя, докато върви замислен, Тулкин усеща внезапно парене в очите. Ярка светлина, идваща от небето, го заслепява. Опитва се да се скрие, но краката му отказват да се движат – сякаш са залепени за земята.

Светлината се спуска и отслабва, разкривайки източника си – цилиндричен обект, висок колкото едноетажна къща, който се разделя на две части. Цветът му се променя от бял към червен, а от него се появява фигура – човекоподобно същество, облечено в светещ костюм със сребристо-златист оттенък.

Срещата с непознатото

Съществото се приближава към Тулкин. То има необичайна анатомия – ръце с два лакътя, дълги кичури коса, но без видими черти на лицето. Момчето губи съзнание и се събужда в бял, мек стол, с гледка към море, което блести с всички цветове на дъгата. Звучи тиха, успокояваща музика, а съществото стои неподвижно до него. Атмосферата е хипнотизираща, почти сънна. Тулкин отново губи съзнание и се озовава обратно на пътя – точно пред движеща се кола, която едва не го блъска.

Изчезнал за 23 часа

Когато се прибира у дома, Тулкин разбира, че е бил в неизвестност почти денонощие. Родителите му са уведомили полицията, приятели, съседи – целият квартал е участвал в издирването. Майор Х. Сайфулаев и разследващият О. Хусаинов лично ръководят операцията. Свидетели съобщават за странна светлина – първо бяла, после червена – и за временно прекъсване на електричеството в района. Един мъж твърди, че кучето му е реагирало агресивно, сякаш е усетило заплаха.

Реакцията на обществото

След завръщането си, Тулкин е подложен на медицински прегледи. Не са открити следи от наркотици или психични отклонения. Учителите му, треньорът и родителите потвърждават, че той е дисциплиниран, отговорен и никога не е проявявал склонност към измислици. Въпреки това, момчето избягва да говори за случилото се. Само няколко интервюта са дадени, и то с голямо нежелание.

Какво се е случило всъщност?

Историята на Тулкин Айтматов остава необяснена. Нито един учен не успява да даде категоричен отговор. Някои предполагат, че това е бил контакт с извънземна цивилизация. Други – че момчето е преживяло състояние на изменено съзнание, предизвикано от неизвестен природен феномен. Трети – че това е бил експеримент, за който никой не е бил информиран.

Но какво би могло да бъде целта на подобен контакт? Защо точно Тулкин? И какво означава онова море от светлина, музиката, неподвижната фигура? Това са въпроси, на които човешката логика трудно може да отговори. Ако съществото е било разумно, то вероятно мисли по начин, който е напълно чужд за нас.

Наследството на една среща

Днес, десетилетия по-късно, историята от Нишан продължава да вълнува. Тя е включена в сборници с необясними случаи, обсъждана е в научни и паранаучни среди, и остава една от най-странните срещи, документирани в Централна Азия. Тулкин Айтматов, вече възрастен, живее далеч от медийното внимание. Но онова, което преживява през онази утрин, остава завинаги част от него – и от мистериите, които човечеството все още не е разгадало.