Воини от племената на Папуа Нова Гвинея разказват за мистериозни същества в джунглата

Дълбоко в джунглите на Папуа Нова Гвинея, където гъстата растителност и влажният климат създават условия за живот, непознат на останалия свят, местните племена пазят истории, които озадачават изследователи от десетилетия. Сред най-необяснимите са разказите за същества, които не се вписват в познатата биология, но които воините твърдят, че са срещали лично.

През 70-те и 80-те години на миналия век пътешественици и учени започват да документират тези разкази. Макар самите те да не са виждали съществата, описанията, получени от местните ловци, са толкова подробни и последователни, че започват да се разглеждат като потенциални свидетелства за неизвестни видове.

Най-известното от тези същества е описано като змия с необичайна глава, наподобяваща цвете. Тялото ѝ е дълго до четири метра, а устата ѝ се състои от три до шест венчелистчета, които се разтварят при нападение. Всеки от тези венчелистчета носи широки, плоски зъби, а централният отвор може да се разшири значително, за да погълне дори човек. Според местните, това същество прекарва по-голямата част от времето си неподвижно под вода, дебнейки жертвите си.

Срещите с тази змия се случват най-често в блатисти райони и езера. Ловците разказват, че тя може да остане неподвижна с месеци, особено след като се нахрани. Мускулите ѝ са толкова силни, че веднъж захванала жертвата си, тя не може да се измъкне. Поради тази опасност, племената изпращат ловни групи от по няколко души, за да се защитават взаимно. В редки случаи са успявали да убият съществото, но никога не са яли месото му, твърдейки, че миризмата е непоносима и че то може да съдържа останки от техни близки.

Освен тази змия, местните разказват и за друго същество – огнената или електрическата змия. Тя е значително по-малка, с дължина колкото ръката на възрастен човек, и живее в короните на дърветата. Зад главата си има две кожени торбички, които съдържат течност с агресивни свойства. При заплаха, змията изстрелва тази течност, която причинява силно парене. Някои свидетели твърдят, че са били ударени от електрически заряди, излизащи от тялото ѝ.

Тази змия не е агресивна по природа, но реагира бурно при заплаха към себе си или потомството си. Използва течността си, за да ловува насекоми и малки птици. Разказите за нея напомнят на легендата за олгой-хорхой от Монголия – червей, който бълва киселина и електрически заряди. Макар науката да не е потвърдила съществуването на нито едно от тези същества, приликите между легендите от различни континенти са поразителни.

Серпентолозите са документирали над сто вида змии в Папуа Нова Гвинея, но нито един от тях не съответства на описанията, дадени от местните. През последните десетилетия множество експедиции са се опитвали да открият нови видове, но без успех. Това поражда въпроса дали местните преувеличават, или науката просто не е достигнала до най-дълбоките и тъмни кътчета на джунглата.

Папуа Нова Гвинея е едно от най-богатите биологично места на планетата. Много от нейните територии остават неизследвани, а нови видове се откриват всяка година. Възможно е съществуването на животни, които не са признати от науката. Местните легенди могат да съдържат зрънце истина, обвито в митология. Научните експедиции продължават, но достъпът до някои райони е изключително труден.

Историите за мистериозни същества в джунглите на Папуа Нова Гвинея са едновременно плашещи и очарователни. Те ни напомнят, че светът все още крие тайни, които не сме разгадали. Дали цветната змия и огнената змия са реални, или са плод на въображението – това остава въпрос без отговор. Но докато местните воини продължават да разказват, а изследователите да търсят, надеждата за откритие остава жива.