Мината Каролина: Затварянето на една от най-мистериозните подземни структури в Аржентина

В сърцето на планините на Сан Луис, Аржентина, се намира мина, която днес е обвита в легенди, страх и мистерия. Мината „Каролина“, някога един от най-големите източници на злато в страната, е затворена през 1980 г. след поредица от необясними и зловещи събития, които продължават да предизвикват интерес сред изследователи, журналисти и любители на паранормалното. Но какво точно се случи в тази мина, за да бъде окончателно изоставена?

Началото на края: септември 1977 г.

Всичко започва с едно срутване. По щастливо стечение на обстоятелствата, инцидентът се случва през нощта, когато в шахтата няма работници. След разчистването, експертна комисия установява, че дървените подпори са били прорязани умишлено. Следите от трион са ясни, но инструментът, който ги е направил, не съответства на нито един от използваните в мината.

Започва разследване. Миньорите, работили в района преди инцидента, са временно отстранени. Но никой не признава вина, нито се открива доказателство за саботаж. След няколко седмици работата се възобновява, но странностите не спират.

Загадъчни изчезвания и необясними явления

През следващите месеци започват да се случват необясними инциденти:

Инструменти изчезват буквално от ръцете на работниците.

Светлините угасват без причина, фенерите се губят.

Отново се откриват прорязани подпори, но без следи от човешка намеса.

Миньорите започват да се страхуват. Някои напускат, други се опитват да игнорират случващото се. Но през 1978 г. започва нова вълна от странни събития — хвърляне на камъни от тъмни, необитаеми проходи. Няколко работници са ранени и хоспитализирани. Никой не вижда нападателите.

Пролетта на 1979 г.: психически сривове и контрол над съзнанието

През пролетта на 1979 г. един от миньорите нарушава правилата за безопасност и едва не убива трима свои колеги. Той твърди, че не е бил в контрол над действията си — сякаш някой го е управлявал. Това е първият случай на предполагаемо „обладане“. Скоро след това, други работници започват да проявяват подобни симптоми — внезапна загуба на разсъдък, агресия, пренебрегване на мерките за безопасност.

Един от инцидентите завършва с експлозия. Миньор внася газова бутилка и я запалва. 27 души остават заклещени под земята. Те са спасени, но разказите им шокират всички: описват срещи с джуджета със светещи очи, които ги нападат, хвърлят камъни и ги проклинат. Някои от миньорите губят разсъдъка си, други се бият помежду си. След освобождението си, всички отказват да се върнат в мината.

Предупреждението от подземния свят

Миньорите твърдят, че съществата са ги предупредили: ако хората продължат да копаят, ще последват още по-страшни събития. Ръководството на мината не вярва на тези истории, приписвайки ги на стрес и психическо напрежение. През лятото на 1979 г. мината се отваря отново, този път с нов екип. За кратко време всичко изглежда нормално. Някои от старите работници се връщат.

Но спокойствието е краткотрайно.

1980 г.: кулминацията и затварянето

Новата година започва с поредица от срутвания. Три групи работници остават заклещени под земята. Последният инцидент е най-страшният — шестнадесет души изчезват безследно. Те са били в новооткрита шахта, когато се правят опити за освобождаване. След като спасителите достигат до мястото, не намират никого. Няма тела, няма следи, няма обяснение.

Оцелелите миньори са убедени, че подземните същества са отвели колегите им. Те описват съществата като интелигентни, силни и зловещи. Един от тях казва: „Всеки път, когато слизахме под земята, се молехме да се върнем. Там долу има нещо, което не иска да бъдем там.“

Какво се крие под земята?

Историята на мината Каролина не е изолирана. Подобни разкази за подземни същества, необясними явления и мистериозни изчезвания се срещат в различни части на света — от САЩ и Австралия до Русия и Германия. Някои ги наричат криптиди, други — демони, трети — същества от паралелни светове.

В Аржентина, мината Каролина се превръща в символ на нещо по-дълбоко — на границата между човешкото и непознатото. Затварянето ѝ през 1980 г. не е просто административно решение. То е акт на капитулация пред сили, които не можем да разберем.

Заключение: легенда или реалност?

Мината Каролина остава затворена и до днес. Мястото е обрасло, достъпът — ограничен. Но спомените живеят. Миньорите, които са работили там, разказват истории, които не могат да бъдат обяснени с логика. И макар мнозина да ги отхвърлят като измислици, други вярват, че под земята има нещо — нещо, което не трябва да бъде събуждано.

Историята на мината Каролина е предупреждение. Човекът може да копае дълбоко, но понякога е по-добре да не знае какво ще открие.