В центъра на Земята няма ядро. Там е сърцето на планетата: Свидетелството на Валентин Солдатенков след контакт с Мойо

В света на науката има твърдо установени догми – Земята има ядро, мантия и кора. Това е основата на геофизиката, върху която се гради разбирането ни за планетарната структура. Но какво се случва, когато някой твърди, че е видял нещо съвсем различно? Когато преживяването му не може да бъде обяснено с познатите закони на физиката? Историята на Валентин Солдатенков е точно такава – необичайна, провокативна и дълбоко мистична.

След като преживява клинична смърт на 15 години, Валентин започва да възприема света по нов начин. Вижда символи, енергийни потоци, усеща вибрации, които другите не забелязват. Въпреки това, животът му остава нормален – има семейство, работи в сферата на недвижимите имоти, не търси внимание. Но през 2007 година, по време на сън, чува глас. Той му казва, че съзнанието му е освободено и че контактът вече е възможен.

Така започва комуникацията с Мойо – същество, което не притежава фиксирана форма, а е съставено от течащи енергии, постоянно променящи се. Мойо се представя като представител на цивилизация, която вдъхва живот на планети. Според него, Земята не е просто скалиста сфера, а жив организъм. Това, което наричаме ядро, всъщност не съществува. В центъра на планетата се намира сърцето ѝ – енергиен съсирек, който поддържа живота.

Мойо обяснява, че почти всяка планета може да бъде превърната в живо същество. За това е необходимо сърце – енергиен център, който събира и разпределя жизнената енергия. Мантията, както я наричаме, е защитен слой, който предпазва сърцето от външни влияния. Тази структура не е случайна – тя е създадена от същества като Мойо, които имат мисия да вдъхват живот на планетите.

Валентин получава покана да „посети“ центъра на Земята. По време на сън, неговата енергийна същност напуска тялото и се спуска надолу, водена от Мойо. Преминава през земната кора, през защитния слой, и достига до огромна кухина, изпълнена с течност. В нея се намират хиляди енергийни образувания, всяко от които излъчва лъч към централна точка – сърцето на планетата.

Сърцето не прилича на нищо познато. То не бие, не пулсира, а представлява вихър от енергии, вещества и неидентифицирани структури. Валентин описва усещането като нещо, което не може да бъде изразено с човешки думи. Знанията ни са твърде ограничени, за да обхванат това явление. Мойо му обяснява, че те не са подвластни на време и пространство. Те съществуват извън нашите измерения и поддържат живота на планетата през целия ѝ цикъл.

Според Мойо, във Вселената има милиарди планети, всяка със свое сърце. Когато Вселената навлезе в нов етап – жизнена суспензия – се появяват нови същества като него, които търсят подходящи планети за вдъхване на живот. Това е безкраен процес, който винаги е съществувал. Земята е една от тези планети, избрана заради своите характеристики и потенциал.

Мойо предупреждава, че човешката цивилизация не трябва да се стреми към надмощие. Борбата за власт е безсмислена, защото съществуват сили, способни да унищожат цели галактики. Планетата не може да бъде разрушена от човешка ръка, но може да бъде наранена. Енергийният баланс е крехък и всяка намеса може да има непредвидими последици.

Той казва, че само 0,01% от хората са способни на комуникация с тях. Това са индивиди с отворен канал на съзнанието, които могат да възприемат реалността извън материалното. Информацията се предава в премерени дози, защото човечеството не е готово да я приеме. Но с времето, обществото ще започне да преосмисля своите възгледи и да осъзнава, че науката, както я познаваме, е само част от по-голямата картина.

Много контактьори от различни страни съобщават за срещи с Мойо. Япония, Австралия, Италия, Гърция, България, Етиопия, Перу, Индия – списъкът расте. Всички описват същества от енергия, които предават послания за живота, за планетата, за Вселената. Това не може да бъде случайност. Може би наистина живеем върху живо същество, което ни поддържа, наблюдава и очаква да се пробудим.

Историята на Валентин Солдатенков е само една от многото. Но тя поставя въпроси, които не могат да бъдат игнорирани. Какво има в центъра на Земята? Ядро от метал? Или сърце от енергия? И ако планетата е жива, какво означава това за нас – нейните обитатели? Може би е време да започнем да слушаме. Не само с уши, но и със съзнание. Защото понякога най-важните истини не се чуват – те се усещат.