Форми на живот от „финия свят“: теорията на съветския физик Виктор Наумов

Виктор Наумов, завършил с отличие Московския авиационен институт, е един от онези редки учени, които не се ограничават в рамките на приетото. Неговата кариера, макар и белязана от академична подготовка, се развива в посока, която мнозина биха нарекли нетрадиционна. Той посвещава живота си на изучаването на кълбовидната мълния – явление, което според него не само крие огромен енергиен потенциал, но и представлява форма на живот от така наречения „фин свят“.

Наумов вярва, че кълбовидната мълния е не просто природен феномен, а интелигентна енергийна структура, способна да взаимодейства с околната среда. Според неговите изчисления, дори малка кълбовидна мълния може да захрани цяло селище. Той си представя бъдещето на космическите технологии като зависимо от двигатели, които използват именно този тип енергия – непрекъснато възникващи и разреждащи се кълба, освобождаващи енергията си в контролирана среда.

Въпреки че не успява да създаде такава инсталация, Наумов остава запомнен с нестандартните си идеи и с твърдението, че кълбовидната мълния, плазмоидите и кълбата са проявления на същества от друг енергиен пласт на реалността. Той нарича този пласт „фин свят“ – пространство, което съществува паралелно на нашето, но е недостъпно за сетивата и инструментите на традиционната наука.

Физикът провежда експедиции в планински райони, пещери и подземни структури, където наблюдава явления, които не могат да бъдат обяснени с познатите физични закони. Според него, „финият свят“ е населен с енергийни форми, които понякога проникват в нашата реалност. Най-висшата от тях е кълбовидната мълния – същество, което притежава интелект и способност за взаимодействие. Плазмоидите са подобни, но по-малко мощни, а кълбата – най-примитивни, но и най-дълготрайни.

Наумов твърди, че енергията е основният двигател на живота, а материята без енергия е безжизнена. Според него, законите на физиката управляват материята, но не и енергията, която идва от „финия свят“. Тази енергия е в основата на съзнанието, мисълта и душата – понятия, които науката трудно дефинира.

В своите трудове той пише, че ако премахнем енергийния компонент от света, всичко ще спре – не само биологичният живот, но и самата структура на реалността. Това води до извода, че нашият свят е част от по-голяма система, която няма научно име, но се проявява чрез явления като кълбовидната мълния.

Докато изучава тези явления, Наумов открива, че след разреждането на кълбовидната мълния остава фантомно поле – енергийна следа, която може да се реабсорбира и освобождава отново. Това поле е трудно за наблюдение в природата, но може да бъде регистрирано в лабораторни условия. Той провежда експерименти в Медведицката гора, където кълбовидни мълнии се появяват често, но фантомите не се задържат поради нестабилната среда.

Плазмоидите, подобно на кълбовидната мълния, проявяват поведение, което Наумов описва като интелигентно. Те реагират на присъствието на хора, понякога се приближават, друг път се отдалечават. Ако се създадат подходящи условия, те могат да останат в нашия свят и да излъчват енергия. Това предполага, че съществуват граници между измеренията, които могат да бъдат преодолени при определени обстоятелства.

Кълбата, най-примитивните форми, са особено интересни за Наумов. Те нямат собствена енергия, което им позволява да съществуват в нашия свят за дълги периоди. Срещат се навсякъде – в градска среда, в жилища, но най-често под земята. В пещерите на Алтай, Урал и Кавказ той наблюдава струпвания от стотици кълба, които реагират на топлина и светлина. Когато се запали свещ, те се събират около нея, сякаш търсят източник на енергия.

В пещерата „Джин“ в Краснодарския край, Наумов преживява необичайно събитие. При навлизане в пещерата усеща тревожност, страх и физически дискомфорт. Оказва се, че около него се намира голямо струпване на кълба. Колкото повече се увеличават, толкова по-силни стават неприятните усещания. В крайна сметка губи съзнание и трябва да бъде изваден от пещерата. Това преживяване го убеждава, че кълбата не са просто енергийни структури, а форми на живот, които могат да влияят на човешката психика.

Наумов вярва, че тези същества са доказателство за съществуването на друго измерение. Според него, нашият свят не е самостоятелен, а част от по-голяма енергийна система. Материализмът, както го познаваме, не може да съществува без енергията на „финия свят“. Тази енергия е невидима, но реална, и се проявява чрез явления, които науката все още не може да обясни.

Неговите идеи остават спорни. Мнозина ги отхвърлят като псевдонаука, други ги приемат като вдъхновение за нови изследвания. Но независимо от мнението, трудът на Виктор Наумов поставя въпроси, които не могат да бъдат игнорирани. Какво е енергията? Какво е съзнанието? И дали нашата реалност е единствената?

Физикът не дава окончателни отговори. Той предлага хипотези, подкрепени с наблюдения и личен опит. И макар да не успява да създаде енергийна инсталация, която да използва кълбовидната мълния, неговата работа остава като мост между науката и мистиката – между видимото и невидимото, между материята и енергията. И може би, някъде там, във „финия свят“, се крие отговорът на въпросите, които човечеството си задава от векове.