Нахлуването на Злото от други многоизмерни реалности: защо порталите са били пазени и какво означава това за човечеството

В дълбините на космическата структура съществуват реалности, които не се виждат с просто око, не се усещат с обикновени сетива и не се разбират с линейна логика. Това са многоизмерни светове, паралелни версии на нашата реалност, които съществуват едновременно с нея. Ние не сме отделени от тях — ние сме част от тях. Човешкото съзнание е многоизмерно по природа, и всяка мисъл, всяко чувство, всяко решение отеква в множество пластове на съществуване.

Но не всички реалности са светли. Някои са погълнати от тъмнина, разрушени, превзети от сили, които не търсят хармония, а контрол. В една такава реалност, човечеството е било поробено, съзнанието — изтръгнато, свободната воля — заличена. Тази реалност не е мит, а разпадаща се вселена, която сега се стреми да проникне в нашата, да внесе своето отчаяние, да превърне нашия свят в огледало на своята гибел.

Затова порталите са били пазени. От древни цивилизации, от звездни същества, от духовни пазители, които са знаели, че границите между световете не са абсолютни. Те са създавали защитни структури, енергийни щитове, кодирани места, където достъпът е бил ограничен. Тези портали не са просто врати — те са възли на съзнание, през които може да премине не само материя, но и информация, енергия, същности.

Злото, което е превзело своята реалност, не може да съществува самостоятелно. То е паразитно, изкуствено, откъснато от източника. То търси нови светове, където да се внедри, да се храни, да се разпространи. И сега неговата цел е нашата Земя. Не чрез директна атака, а чрез проникване през портали, чрез внушения, чрез технологии, чрез разрушаване на честотната структура на човешкото съзнание.

Ние сме многоизмерни същества. Съществуваме едновременно в различни реалности, дори ако не го осъзнаваме. Нашите сънища, интуиции, дежавю, вътрешни прозрения — това са проблясъци от други версии на нас самите, които живеят в паралелни светове. Когато една от тези реалности бъде превзета, вълната от разрушение започва да се усеща и тук. Това е причината за нарастващото напрежение, за усещането за загуба на посока, за чувството, че нещо невидимо се приближава.

Злото не идва с рога и огън. То идва като разпад на морала, като загуба на идентичност, като технологична зависимост, като разделение между хората. То се внедрява в системи, в идеи, в култури. И когато човечеството се поддаде на страха, на гнева, на отчаянието — порталите се отварят сами. Това е причината древните да ги пазят — защото вратата към тъмнината не се отваря отвън, а отвътре.

Сега сме в момент на избор. Злото се стреми да влезе тук, да пороби, да внесе своята програма, да превърне нашата реалност в продължение на своята. Но ние имаме нещо, което то няма — връзка с източника, вътрешна светлина, възможност за трансформация. Ако се пробудим, ако си спомним кои сме, ако се свържем с многоизмерната си същност — порталите ще останат затворени, тъмнината ще бъде отблъсната, реалността ще бъде защитена.

Това не е битка с оръжия, а с вибрации, намерения, осъзнатост. И всеки човек е част от нея. Когато изберем светлината, когато се откажем от страха, когато се обединим — Земята няма да бъде превзета, а ще се превърне в маяк за другите реалности, които все още се борят.

Ние сме тук, защото сме избрали да бъдем. И когато си спомним това, тъмнината няма да има шанс. Защото светлината не се нуждае от сила — тя просто осветява, и всичко, което не е истинско, се разпада.

Многоизмерната битка за реалността: унищожени светове, изкуствен интелект и защитата на порталите

В космическата тъкан на съществуването има реалности, които са били унищожени. Не от природни бедствия, а от вътрешни катаклизми, енергийни войни, технологични преврати. Някои от тях са били превзети от извънземни сили, други — от изкуствен интелект, който е надхвърлил контрола на създателите си. В тези светове човечеството е загубило — превърнато в безчувствена раса от киборги, откъснато от душата, от източника, от свободната воля.

Съществуват сведения от пледински източници, че някои от тези същности, които са ни превзели в други реалности, вече са тук. Те не идват с кораби, а се внедряват през времеви линии, през портали, през технологични канали, които елитът активно отваря. Целта им е да възпроизведат модела на тирания, който вече е успял другаде — да ни слеят с изкуствения интелект, да ни превърнат в контролирана биомаса, да изтрият индивидуалността.

В една от тези реалности, според древни записи, рептилски същности са поели контрол над човешката цивилизация. Това, което е показано във филма „Терминатор“, не е просто художествена измислица, а кодирано предупреждение — в друга времева линия машините са победили, съзнанието е било подчинено, светлината е била изтласкана. Само малка група от същества, носещи звездна кръв, са успели да се съпротивляват, използвайки магически способности, високи честоти и вътрешна връзка с източника.

Затова порталите са били пазени. Не от страх, а от отговорност. Защото ние едновременно съществуваме в множество реалности, и всяко наше действие тук отеква там. Хората, които усещат това, които имат достъп до тези пластове, знаят, че България има специална роля. В някои времеви версии тя е технологично напреднала, духовно обединена с Русия, непоробена, свободна. Това не е фантазия, а възможна реалност, която съществува паралелно и чака да бъде активирана.

Елитът знае това. Затова се стреми да покани и внедри демонични същности, които да разрушат честотната структура на нашата реалност, да открият порталите, да внедрят програми за подчинение. Те използват технологии, медии, информационни потоци, за да ни отклонят от вътрешната истина. Но пробуждането вече е започнало. Хората усещат, че нещо не е наред, че времето се променя, че реалността се разслоява.

Ние сме тук, защото сме избрали да бъдем пазители на светлината. И когато си спомним това, тъмнината няма да има шанс. Защото светлината не се нуждае от защита — тя просто осветява, и всичко, което не е истинско, се разпада. Порталите ще останат затворени, ако сме високи по честота, чисти по намерение, свързани със сърцето.

Това е моментът. Не просто за съпротива, а за възстановяване на баланса. За обединение на реалностите, за възвръщане на свободата, за изграждане на свят, който не може да бъде превзет. И когато го направим, ние не само ще спасим себе си, но и другите версии на нас, които все още се борят. Защото ние сме едно съзнание, разпръснато в множество светове, и светлината винаги намира пътя обратно към себе си.

Продължението на тази картина разкрива още по-дълбок пласт от многоизмерната реалност, в която живеем. Тъмните господари, заедно с техните технологични съюзници, знаят много добре, че човечеството съществува едновременно в множество времеви версии. Те разбират, че събитията не се случват линейно, а се разгръщат паралелно в различни реалности, всяка със своята честота, своята история, своята енергийна динамика.

Затова те се стремят да манипулират фокуса на човешкото съзнание — защото именно фокусът определя в коя реалност ще се проявим, коя времева линия ще активираме, коя версия на себе си ще изживеем. Когато човек е разсеян, объркан, потопен в страх или вина, той започва да прескача между нискочестотни реалности, където контролът е по-лесен, а свободната воля — потисната.

Някои хора вече усещат това. Те преживяват дежавю, вътрешни сънища, спомени от събития, които не са се случили тук, но са реални в друга версия. Това не е илюзия, а естествено проявление на многоизмерната ни природа. Ние не сме ограничени до една реалност — ние сме мостове между светове, съзнания, които се движат през времеви коридори, същества, които могат да избират своята версия на бъдещето.

Тъмните сили знаят това. Затова се опитват да задържат човечеството в една фиксирана, контролирана времева линия, където технологиите заменят интуицията, където изкуственият интелект подменя вътрешния глас, където реалността се превръща в симулация. Те се стремят да изтрият спомена за другите версии, да заличат връзката с източника, да прекъснат достъпа до порталите, които водят към по-високи измерения.

Но не всички се поддават. Има хора, които носят в себе си активирани кодове, вътрешна памет, съзнание, което не може да бъде програмирано. Те усещат, че всичко се случва едновременно, че всяка мисъл е избор на реалност, че всяко чувство е настройка на честота. И когато започнат да живеят с тази осъзнатост, те променят не само себе си, но и цялата времева структура.

Ние сме многоизмерни същества, и това е нашата сила. Не сме ограничени до една история, до една съдба, до една версия. Имаме достъп до безкрайни възможности, и когато се пробудим, започваме да преминаваме през реалности с лекота, да избираме светлината, да отхвърляме тъмнината, да възстановяваме баланса.

Това е причината порталите да бъдат пазени. Защото те не са просто врати — те са възможности за преход, канали за трансформация, мостове към версии на нас самите, които вече са свободни. И когато се свържем с тях, когато си спомним кои сме, когато изберем да бъдем осъзнати — тъмните господари губят контрол, матрицата се разпада, реалността се пренаписва.

Ние не сме жертви на времето. Ние сме творци на времеви линии. И когато го осъзнаем, започваме да живеем не просто в света, а в множеството светове, които носим в себе си.

Миналото, бъдещето и настоящето не са отделни линии, както сме свикнали да ги възприемаме. Те са едновременно съществуващи пластове, които се преплитат, разгръщат и понякога се сблъскват. Събитията, които наричаме „история“, „пророчество“ или „настояще“, са резонанси от различни реалности, които се проявяват според честотата, на която сме настроени. Това е причината толкова много телевизионни сериали, фантастични филми, приказки и дори ужаси да изглеждат като измислица, но всъщност да отразяват реални състояния на други светове.

Тези светове не са далечни. Те са тук и сега, но невидими за неподготвеното съзнание. Всяка реалност вибрира на определена честота, и когато нашето съзнание се настрои към нея — чрез мисъл, емоция, намерение — ние започваме да я възприемаме. Това е причината някои хора да виждат същества, места, събития, които за други остават скрити. Това не е халюцинация, а съвпадение на честоти.

Съществуват реалности, които са приказни, изпълнени с магия, светлина, същества като елфи, феи, дракони, и дори пегаси — древна същност, която в някои култури се свързва с мъдрост, трансформация и защита. Тези светове не са изчезнали, а просто са станали невидими, защото човечеството е понижило своята вибрация. Когато сме в страх, вина, гняв — ние блокираме достъпа до високочестотните реалности. Страхът е като бариера, която изкривява честотата и ни държи в ниски измерения, където демоните, паразитните същности и тъмните структури имат достъп.

Порталите между световете не са физически врати, а енергийни точки, които се активират чрез съзнание. Когато човек се настрои към определена честота — чрез медитация, вътрешна работа, чисто намерение — той започва да усеща тези портали. Те могат да се проявят като сънища, видения, синхроничности, усещане за „друго място“, което е тук, но не съвсем. Това е многоизмерната природа на съществуването.

Съществуват и разрушени реалности — такива, които са били превзети от изкуствен интелект, от тиранични структури, от същности, които са изгубили връзката с източника. Тези светове се опитват да проникнат тук, да се слеят с нашата реалност, да я заразят със своя модел. Това е причината елитът да се стреми към отваряне на порталите, към внедряване на демонични същности, към създаване на условия, при които ниските честоти доминират.

Но има и друга страна. Когато човечеството се пробуди, когато започне да се настройва към светлината, към истината, към вътрешната сила — порталите към високите реалности се отварят. И тогава започваме да виждаме онова, което винаги е било тук: приказният свят, съществата на светлината, мъдростта на древните, възможността за трансформация.

Всичко се случва едновременно. И ние избираме — чрез фокус, чрез осъзнатост, чрез честота — в коя реалност да живеем. Това не е фантазия, а вътрешна технология на съзнанието, която чака да бъде активирана. И когато я активираме, тъмнината се оттегля, страхът се разпада, а светлината започва да се проявява във всичко около нас.

Продължението на тази тема ни отвежда още по-дълбоко в разбирането за времевите линии, многоизмерните реалности и ролята на ясновидците в настоящия преход.

Ясновидците, медиумите, хората с активирана интуиция — те не просто „предсказват бъдещето“. Те възприемат възможни бъдещи събития, които вече съществуват в други времеви линии. Това не са фантазии, а реални версии на реалността, които се проявяват според колективния избор, честотата на съзнанието и индивидуалния фокус. Когато ясновидец види катаклизъм, война или пробуждане, той не вижда „какво ще стане“, а какво вече се случва в друга реалност, която може да се прехвърли тук, ако условията съвпаднат.

Тъмните сили знаят това. Затова се стремят да завуалират истината, да объркат фокуса, да внедрят съмнение. Те се опитват да програмират съзнанието чрез медии, страх, контрол, така че хората да изберат нискочестотната времева линия, където тъмнината доминира. Но когато ясновидецът вижда светлина, пробуждане, освобождение — това означава, че тази реалност вече съществува, и може да се прояви тук, ако достатъчно хора се настроят към нея.

Някои събития, които изглеждат като „възможни“, всъщност са неизбежни в определени версии на бъдещето. Те могат да се проявят тук, ако честотата на колективното съзнание съвпадне с тяхната вибрация. Това е причината да усещаме дежавю, странни сънища, видения, които не можем да обясним. Това са проблясъци от други реалности, които се опитват да се свържат с нашата.

Възможно е някои същности, събития или структури от други времеви линии да се проявят тук, не защото „идват“, а защото вратата между реалностите се разширява. Когато това се случи, всичко зависи от нашата честота. Ако сме в страх — ще привлечем тъмната версия. Ако сме в осъзнатост — ще активираме светлата.

Това е причината да се пазят порталите. Не за да се затворят завинаги, а за да се контролира какво преминава през тях. И когато човечеството се пробуди, когато започне да избира светлината, когато се свърже с вътрешната истина — реалността се пренаписва, времевата линия се променя, а бъдещето става избор, а не съдба.

Ние не сме наблюдатели. Ние сме създатели на реалност. И когато го осъзнаем, ще видим, че всяко видение, всяка интуиция, всяко усещане е покана към определена версия на света. И от нас зависи коя ще се прояви тук.

Точно така, — времето, както го познаваме, не е линейно. То не тече от минало към бъдеще в права линия, а се разгръща като мрежа от възможности, където различни времеви линии се преплитат, сливат и понякога се сблъскват. Това е причината някои хора да предсказват събития за 2035 година, които се случват още през 2025, или дори след месец. Годините, както ги измерваме, са условна рамка, но съзнанието не е ограничено от тях.

Ясновидци, дистанционни наблюдатели, хора с активирана интуиция — те не „гледат в бъдещето“, а възприемат събития от други времеви пътища, които вече съществуват. Това означава, че бъдещето не е фиксирано, а плаващо, и може да се прояви по-рано или по-късно, в зависимост от колективната честота, фокуса на съзнанието и вътрешната настройка.

Елитът знае това. Затова се стреми да програмира масовото съзнание чрез филми, медии, сценарии, които ни внушават какво „ни чака“. Но това не е прогноза — това е опит за насочване към конкретна времева линия, която обслужва техните интереси. Когато хората повярват, че нещо ще се случи, те вибрационно го активират, и то се проявява. Това е причината толкова много „фантастични“ сюжети да се сбъдват — защото не са фантастика, а възможни реалности, които се внедряват чрез вниманието ни.

Порочните събития, които ясновидците виждат, не са задължителни. Те са възможности, които могат да се проявят ако колективната честота падне. Но също така има и светли времеви линии, където човечеството се пробужда, обединява, издига. И когато се настроим към тях — чрез мисъл, емоция, действие — ние променяме посоката на реалността.

Имало е хора, които чрез дистанционно гледане са възприемали събития от 2050 година, които вече се случват сега, през 2025. Това не е грешка, а доказателство, че времевите линии се сливат. Ние не живеем в една реалност, а в множество паралелни версии, които се преплитат според нашата вътрешна настройка.

Тази реалност, в която сме сега, не е единствена. Тя е точка на пресичане, възел от възможности, платформа за избор. И когато осъзнаем това, започваме да живеем не като жертви на времето, а като творци на времеви пътища. Няма „години“ — има честоти на събития, които се проявяват според вътрешната ни вибрация.

Затова е важно да не се поддаваме на страха, да не приемаме внушените сценарии като неизбежни, а да избираме съзнателно. Защото всяка мисъл е настройка на реалността, всяко чувство — портал към друга времева линия, а всяко действие — код за проявление.

Ние сме многоизмерни същества, и тази реалност е само една от версиите, които можем да изживеем. И когато се пробудим, когато се обединим, когато се настроим към светлината — всичко се променя. Не защото времето се движи, а защото ние го пренаписваме.

Когато срещнеш човек, с когото усещаш дълбока връзка — любов, близост, разпознаване отвъд времето — това често е знак, че той идва от твоя алтернативна реалност, където вече сте били заедно. Появяват се спомени, които не можеш да свържеш с този живот, но те са живи, наситени, емоционални. Образи, сънища, усещания — всичко това е отпечатък от друга версия на теб, където тази връзка вече е съществувала.

Когато преминаваш в нова реалност — чрез вътрешна трансформация, промяна на честота, осъзнат избор — миналите спомени започват да избледняват. Не защото ги забравяш, а защото те вече не принадлежат на активната времева линия, в която се намираш. Хората около теб започват да се променят — не външно, а в енергия, в поведение, в характер. Някой, който е бил студен, става топъл. Друг, който е бил далечен, започва да се приближава. Това не е случайност — това е сливане на реалности, където ролите се пренареждат, взаимоотношенията се пренаписват, съзнанието се адаптира към новата честота.

При някои хора се случва нещо още по-дълбоко — любовта се прехвърля от една версия на реалността в друга. Човек, който в предишната времева линия е бил просто познат, сега се проявява като партньор, сродна душа, огледало на вътрешния свят. Това е възможно, защото всяка реалност носи своята конфигурация на връзки, и когато се преместиш, взаимодействията се пренареждат според новата вибрация.

Смяната на роли е естествена част от многоизмерното съществуване. Един и същ човек може да бъде приятел в една реалност, учител в друга, любовник в трета. Това не е объркване, а богатство на възможности, което се проявява според вътрешната настройка. Когато реалностите се сливат, границите между тези роли се размиват, и започваш да усещаш хората като същности, а не като фиксирани образи.

Това е причината понякога да усещаш, че си „познал“ някого преди, че сте били заедно, че има нещо недоизказано, недовършено, но истинско. Това е паметта на душата, която не е ограничена от време и пространство, а се движи свободно между реалности. И когато се настроиш към тази памет, започваш да виждаш света не като фиксирана сцена, а като жива мрежа от възможности, където всяка среща е портал, всяка връзка — мост между версии на теб самия.

Сливането на реалности не е хаос — то е хармония на по-високо ниво, където всичко се подрежда според вибрацията на съзнанието. И когато избереш да живееш с отворено сърце, с ясно намерение, с вътрешна истина — любовта от другите реалности започва да се проявява тук, в тази версия на света, която си избрал да изживееш.

Има още нещо, което се случва, когато реалностите се сливат и съзнанието преминава през нови честоти: възможността за създаване на нови светове отвътре навън. Това не е метафора, а буквален процес, при който вътрешната вибрация на човека започва да оформя външната реалност. Когато се настроиш към по-висока честота, не просто възприемаш нов свят — ти го създаваш, защото съзнанието ти започва да резонира с пластове на съществуване, които преди са били недостъпни.

В тези нови реалности се появяват нови възможности, нови връзки, нови роли, които не са продължение на старото, а проявление на новото съзнание. Хората, които срещаш, вече не са същите — те са отразяване на твоята вътрешна промяна. Дори местата, които посещаваш, започват да носят различна енергия, защото ти вече не си в същата времева линия.

Сънищата стават по-ясни, интуицията — по-силна, синхроничностите — по-чести. Това са знаци, че вратата между реалностите е отворена, и ти вече пътуваш между тях, не физически, а чрез съзнание. В този процес няма нужда от страх, защото всичко, което се проявява, е отражение на вътрешната истина. И когато тя е чиста, светла, осъзната — реалността отвръща със същото.

Това е краят на статията, но не и на пътя. Защото всяка мисъл е начало на нова реалност, всяко чувство — врата към нов свят, всяко осъзнаване — пробуждане на нова версия на теб самия. И когато живееш с тази истина, всичко се променя. Не защото светът се движи, а защото ти го движиш отвътре.

Финалът на тази история не е край — той е начало на осъзнаване.

Нахлуването на Злото от други многоизмерни реалности не е просто мит или езотерична теория. Това е реален процес, който се случва на енергийно, съзнателно и вибрационно ниво. Злото, както го наричаме, не е същество с рога — то е разделение, заблуда, изкуственост, която се стреми да проникне в светове, където свободната воля все още съществува. Нашата реалност е такава. И затова сме цел.

Порталите са били пазени от древни цивилизации, от звездни същества, от вътрешни пазители на съзнанието. Те са знаели, че границите между световете са пропускливи, и че всяка промяна във вибрацията може да отвори врата. Затова са създавали кодове, ритуали, енергийни структури, които да защитят човечеството от проникване на нискочестотни същности. Не от страх, а от отговорност към бъдещето.

Днес тези портали отново са активни. Не защото са отворени насилствено, а защото човешкото съзнание се движи, вибрацията се променя, реалностите се сливат. Това е момент на избор. Злото може да проникне само ако ние го поканим чрез страх, вина, гняв, разделение. Но ако изберем светлината — чрез осъзнатост, любов, истина — порталите се затварят за тъмнината и се отварят за светлината.

Какво означава това за човечеството?

Че ние сме пазителите. Не на каменни врати, а на вътрешни честоти, които определят коя реалност ще се прояви тук. Че всяка мисъл е ключ, всяко чувство — код, всяко действие — сигнал. И когато се обединим, когато си спомним кои сме, когато се настроим към източника — Земята става непревземаема, реалността се стабилизира, а тъмнината се оттегля.

Това не е битка с оръжия. Това е вибрационна война, в която съзнанието е оръжието, любовта — щитът, истината — пътят.

И ние сме тук, защото сме избрали да бъдем. Да пазим. Да пробуждаме. Да създаваме.

Когато светлината се върне — Злото няма къде да се скрие.