Алуксите: загадъчният подземен народ на Мексико

В сърцето на Мексико, сред джунглите, планините и древните руини, се разказва една история, която не просто оживява в легендите, а продължава да вълнува съзнанието на хиляди хора. Това е историята за алуксите – миниатюрни същества, които според местните вярвания живеят под земята, притежават собствен език, култура и дори способност да строят храмове. Макар да звучи като приказка, мнозина твърдят, че са ги виждали със собствените си очи.

Произход и описание на алуксите

Алуксите са описвани като малки хора, високи едва 12–15 сантиметра. Обличат се в сиви или оранжеви дрехи, а на краката си носят чехли, изплетени от листа и клони. В ръцете си държат пръчки, които използват като тояги, а понякога – малки факли, с които осветяват пътя си. Те се движат на групи, обикновено от три до десет индивида, и предпочитат да се придвижват през гъста растителност, където остават невидими за човешкото око.

Местните криптозоолози и фолклористи са събрали стотици свидетелства от хора, които твърдят, че са срещали алукси – в селски райони, в джунглите, дори в покрайнините на градове. Според тези разкази, съществата притежават собствен език, който не прилича на нито един от местните диалекти.

Архитектурни способности и следи от цивилизация

Едно от най-удивителните твърдения за алуксите е, че те могат да строят. И не просто временни убежища, а цели храмове, дворци и църкви – макар и в миниатюрен мащаб. В джунглите на Мексико са открити пет руини на малки каменни структури, които напомнят на християнски катедрали. Местната католическа църква дори предполага, че алуксите са били християни, тъй като архитектурата на две от тези структури е поразително сходна с класическите католически храмове.

В древността, когато алуксите са се появявали на повърхността, те са строили градове от глина и пясък – наричани „едногодишни“, защото често са били разрушавани от дъждове и наводнения. Въпреки това, някои каменни постройки са устояли на времето и днес могат да бъдат открити като руини, скрити сред растителността.

Интелигентност и културна идентичност

За разлика от животните, алуксите използват огън, изработват дрехи, обувки и предмети от бита. Това предполага наличие на интелигентност, която според някои изследователи дори превъзхожда тази на ранните хора. Те не се страхуват от човешко присъствие, но предпочитат да останат незабелязани. В някои случаи, речта им може да бъде чута, но самите същества остават скрити.

Еволюционната теория не изключва съществуването на подобни същества. Мексикански учени предполагат, че ако хората са еволюирали от общ прародител с шимпанзетата, то е възможно друг интелигентен вид да е произлязъл от по-дребни примати – например пигмейската мармозетка. Това би обяснило миниатюрния размер на алуксите и тяхната способност да изграждат сложни структури.

Срещи с хора и религиозни препратки

През 60-те години, отец Пинеда – католически свещеник в Мексико – твърди, че е бил посетен от група алукси. Макар да не разбирал езика им, той извършил ритуал за пречистване и ги благословил. След това те си тръгнали и никога не се върнали. Това събитие е записано в местни църковни архиви и се предава като част от местната история.

През 2017 г., при строителството на търговски център в Санопан, работници откриват подземни проходи, зали и стъпала, които не съответстват на известни археологически структури. Някои от тях твърдят, че са видели малки хора, които крещели и бягали, когато техниката започнала да копае. Президентът на Мексико по това време – Енрике Пеня Нието – нарежда спиране на строителството и поканва учени да изследват мястото. Резултатите от тези изследвания остават засекретени.

Фолклор и визуални свидетелства

Индианските легенди от Централна Америка често споменават „мънички хора, десет от които могат да се поберат в саксия“. Барелефи и изображения ги показват като същества, по-малки от човешка длан, облечени в традиционни дрехи и носещи инструменти. Това предполага, че алуксите са били част от културния пейзаж на региона още преди хиляди години – по времето на маите, ацтеките и други древни цивилизации.

Скептицизъм и научни спорове

Разбира се, не всички приемат тези истории за достоверни. Много учени смятат, че става дума за фолклорни измислици, породени от страхове, суеверия или колективна памет. Но фактът, че толкова много хора – от различни региони и социални слоеве – разказват сходни истории, поставя под въпрос категоричното отхвърляне на темата.

Някои изследователи настояват за по-задълбочени археологически проучвания, особено в районите, където са открити миниатюрни руини. Други предлагат да се използват съвременни технологии – като георадар и термални камери – за да се изследват подземните структури, без да се нарушава целостта им.

Заключение: реалност, мит или нещо между двете?

Историята на алуксите е едновременно очарователна и загадъчна. Тя съчетава фолклор, археология, криптозоология и религиозни вярвания в едно цяло, което трудно може да бъде игнорирано. Дали тези същества наистина съществуват, или са плод на колективно въображение – това предстои да бъде установено. Но едно е сигурно: Мексико пази тайни, които все още не са напълно разкрити. И може би, някъде под земята, в тишината на древните проходи, малките строители продължават да живеят, да творят и да наблюдават света на хората от своето скрито царство.