Злото в басейна – истинската история на едно прокълнато място

Всяко село има своите легенди – истории, предавани от поколение на поколение, които понякога звучат като приказки, а друг път – като предупреждения. Но понякога тези разкази се оказват не просто фолклор, а реални преживявания, оставили дълбоки белези в съзнанието на хората. Такава е историята на мъжа, който още като дете се сблъскал с нещо, което никога не успял да забрави – злото, живеещо в басейна край селото му.

Когато бил малък, баща му го предупреждавал: „Можеш да ходиш на реката, но не и на басейна.“ Това място било избягвано дори от възрастните. Нямало обяснение, само страх и мълчание. Но както често се случва, забраненото поражда любопитство. Заедно с приятелите си, момчето решава да наруши правилото. След кратко плуване в реката, те се отправят към басейна – място, което изглежда спокойно, но крие нещо зловещо.

Водата била тиха, бреговете – чисти. Нищо не подсказвало опасност. Но докато двама от приятелите му вече се плискали във водата, единият – Мишка – внезапно потънал. Без борба, без вик – сякаш нещо го дръпнало надолу. Фрол, другият приятел, успял да доплува до брега, а момчето хукнало към селото за помощ. Рибари от съседното село пристигнали бързо, но вече било късно. Момчетата били изчезнали.

Търсенето продължило три дни. Без резултат. Нито следа, нито тяло. Това не било обикновено удавяне. Басейнът се превърнал в символ на трагедията, а страхът се заселил дълбоко в сърцата на местните. С времето, хората започнали да говорят за проклятие, за зъл дух, за нещо, което живее във водата и чака.

Години по-късно, когато мъжът вече бил на 30, представители на градската комисия пристигнали със смели планове – да превърнат басейна в кей. Проектът бил одобрен, работници изпратени. Но още в първите дни, трима от тях били изтеглени във водата. Оцелелите разказвали за ледени ръце, които ги хващали за краката. Ужасът бил реален. Следващата група преживяла същото. Проектът бил прекратен.

Изследователи с техника пристигнали, но не открили нищо необичайно – само плитка вода и дребни риби. Никакви дупки, никакви подводни течения. Но хората продължавали да изчезват. Военни водолази били извикани. Един от тях бил завлечен, друг успял да се освободи, след като наръгал нещо под водата. Това било последният опит за рационално обяснение. След него, басейнът бил запълнен с пясък.

Но дори тогава, странностите не спирали. Жители на съседни села започнали да виждат полупрозрачни фигури край водата – плачещи, ридаещи, понякога дори пеещи тъжни песни. В селото, хората също ги виждали. Един от тях – Митяй, смятан за „блажен“ – дори разговарял с тях. Според него, това били душите на загиналите – не зли, а изпълнени с мъка.

Историята, която той разказал, била още по-страшна. Преди векове, на това място се удавил магьосник. Силата му позволила да сключи сделка с обитателя на блатото – древно същество, което се хранило с души. Магьосникът останал жив, но цената била висока – трябвало да довежда хора в басейна. Колкото повече души, толкова по-дълго живеел. Злото се криело не във водата, а в самата същност на това място.

С времето, легендата се превърнала в предупреждение. Но не всички вярвали. Някои се опитвали да обяснят случилото се с природни явления, с психоза, с внушение. Но мъжът, който загубил приятелите си, знаел истината. Той я носел в себе си, в спомените си, в страха, който никога не го напуснал.

Днес, селото е почти празно. Само няколко възрастни живеят там. Но дори те казват, че понякога чуват плач от реката – сутрин и вечер. Басейнът е покрит с пясък, но злото не е изчезнало. То е там, скрито, чакащо. И може би, някой ден, отново ще се прояви.

Историята на този мъж не е просто разказ. Тя е предупреждение. За това, че не всичко може да се обясни. Че понякога, легендите са реални. И че злото може да живее на най-неочакваните места – дори в тиха, спокойна вода.