„Видях снимки на град на Луната.“ Историята на Мик Валънтайн за една странна папка със снимки.

През 1996 г. специалистът от НАСА Мик Валънтайн говори в предаване за странна инфраструктура на лунната повърхност. Журналистите буквално бомбардират агенцията със запитвания, но получават стотици откази. Мик работи в космическата индустрия от 1962 до 1994 г.

Той не беше посочен като астроном или инженер-конструктор, а по-скоро като обикновен секретар. По-голямата част от документацията минаваше през него. Той изпращаше оригиналите или в архивите, или в други отдели, според ситуацията. Той също така обработваше множество документи, свързани с покупко-продажбите на НАСА.

„Един ден намерих няколко папки с документи на бюрото си. Първата се отнасяше до закупуване на климатици за офиса ни, другата беше за предстояща проверка от регулаторна агенция. Третата споменаваше подготовка за конференция и трябваше да се обадя на посочените като потенциални участници. Имаше и други папки там, но не мога да си спомня какво съдържаха.“

Единият от тях беше някакъв доклад. Беше пълен с текст и цифри, които не разбирах. Някакви специални кодове или нещо подобно. Единственото нещо, което забелязах, бяха фотографираните лунни пейзажи. Обикновено не получавам такива папки; отделът за снимки и доклади от мисии не е моята област на експертиза. Съдържаше десетки сериализирани изображения. Една от сериите включваше някои много странни изображения.

Той не можеше да разбере какво точно вижда на снимките.

Те показваха десетки или стотици куполообразни структури. Имаше и големи платформи, вероятно космодруми, и няколко големи структури – фабрики или атомни електроцентрали. Изглеждаше сякаш снимките са на индустриални комплекси или нещо подобно. Инфраструктурата беше несравнима с нищо на Земята. В страната имаме голям брой фабрики, но тези бяха различни. По някаква причина първото нещо, което ми дойде на ум в този момент, беше, че сме снимали град, принадлежащ на неизвестна цивилизация.

След като прегледах папката няколко пъти, се обърнах към началниците си, защото нямах абсолютно никаква представа какво да правя с нея. Последва такава суматоха! Веднага ме отведоха в друга стая и ме помолиха да изчакам. След известно време влязоха трима мъже. Попитаха ме дали съм виждал документите в папката. Естествено, отговорих „Да“. След това ми предложиха две възможности. Първо, щях да забравя за деня и да не казвам на никого какво съм видял. Второ, щях да си навлека огромни неприятности.

В този момент осъзнах, че съм се сдобил с нещо, което никой цивилен не бива да вижда. Дадоха ми необходимите документи за подпис. Информираха ме, че ако наруша споразумението, ще бъда наказан съгласно американския закон за „нарушаване на държавни тайни“.

И така, случайно се озовах в тази ситуация. Папката случайно попадна на бюрото ми и през следващите 16 години работа (от 1978 г., когато всичко се случи), исках да говоря за това всеки ден. Сигурен съм, че човечеството заслужава да знае – някой има градове на Луната. Като се има предвид нивото на технологиите на Земята, не мисля, че това е нашата инфраструктура. Но нямам отговор на въпроса чия е тя.“

Мъжът говори за снимки на лунния град.

Мик Валънтайн оцеля около месец след обявяването му. Причината беше продължително заболяване. И въпреки че го няма, той предизвика буря от противоречия. Както вече отбелязах, НАСА получи стотици запитвания от изследователи и журналисти. Изненадващо, отговорите бяха различни.

В някои случаи се твърдеше, че Мик Валънтайн никога не е работил за агенцията. Други твърдяха, че специалистът всъщност е бил секретар и е измислил цялата история, защото снимките не са съществували. Трета теория твърди, че мъжът е объркал снимките със скици и дизайнерски модели на лунни бази и бъдещи градове.

Това може и да е вярно. Но според мен в тази история има редица странности. Първо, защо агенцията разпространи толкова много различни истории за този човек? Второ, защо не показаха тези скици тогава? Трето, каква е била мотивацията на стария, болен мъж, освен да разкрие истината? Може би е видял нещо. Но какво точно е било то, е строго пазена тайна.