Нищо не е измислено – всичко е честота, всичко е реалност

Във Вселената няма празнота, няма „несъществуващо“, няма „измислено“. Всичко, което някога е минало през човешкия ум – всяка мисъл, всяка картина, всяка идея, всяко същество, всеки свят, всяка история – вече съществува някъде. Съзнанието не създава от нищото. То не измисля. То се свързва. То настройва честота. То приема. И когато човек си представя нещо, когато сънува, когато визуализира, когато фантазира, той не създава нов свят – той влиза в контакт с вече съществуващ такъв. Съзнанието е като огромна антена, която може да се настрои на безброй честоти, а фокусът е копчето, което определя на коя честота ще се включиш. Където насочиш вниманието си – там отиваш. С каквото се свържеш – това преживяваш. И всичко, което възприемаш, е реално в своята честота, в своето измерение, в своя пласт на съществуването.

Много творци – писатели, художници, режисьори, композитори – разказват, че идеите им не идват от логическо мислене, а като внезапен поток, като образ, който се появява сам, като сцена, която се разгръща пред вътрешното им зрение. Те не „измислят“ световете си – те ги виждат. Те ги преживяват. Те ги усещат. И когато ги описват в книги, филми, анимации, те всъщност отварят врата към тези светове. Зрителят, читателят, слушателят – всеки, който се потопи в историята – се настройва на честотата на този свят. И тогава се случва нещо, което мнозина не могат да обяснят – същества от тези реалности започват да се проявяват. Не защото са „привидения“, а защото човекът е влязъл в резонанс с тяхната честота.

Има хора, които след като гледат филм на ужасите, виждат сенки, фигури, движения в стаята си. Други – след като четат приказка – сънуват елфи, феи, принцеси, магьосници. Деца, които гледат анимации, понякога виждат покемони, говорещи животни, странни същества – не защото си въобразяват, а защото са се свързали с честотата на този свят. Киното, литературата, музиката – това са портали към други реалности. И когато човек се потопи в тях с отворено сърце, с внимание, с емоция, той става част от този свят. И съществата оттам го усещат. Защото всичко е честота. Всичко е вибрация. Всичко е енергия.

Високите честоти са свързани със светлина, с любов, с хармония, с ангелски същности, с приказни светове, с магия, с красота. Ниските честоти – със страх, гняв, насилие, хаос, сенки, тъмни същности. Когато човек живее в ниска вибрация – чрез мисли, емоции, храна, начин на живот – той става уязвим за нискочестотни реалности. Затова много хора, които гледат филми с насилие, драми, ужаси, започват да усещат тежест, страх, кошмари. Те са се свързали с плътни, тъмни честоти. И тези честоти започват да се проявяват в живота им. Не защото филмът е „опасен“, а защото вниманието е портал. Фокусът е ключът. Честотата е пътят.

Магията, феите, елфите, принцесите – те не са изчезнали. Те просто са се отдръпнали от нашата реалност, защото повечето хора вече не вярват в тях. А когато не вярваш, не можеш да ги видиш. Вярата е настройка. Вярата е честота. Вярата е мост. Ако искаш да видиш фея – повярвай в нея. Ако искаш да чуеш ангел – отвори сърцето си. Ако искаш да усетиш присъствието на починал близък – позволи си да го почувстваш. И той ще се прояви – като сън, като усещане, като светлина, като топлина, като мисъл, която не е твоя, но е позната.

Съществуват хора, които твърдят, че са видели същества от филми, от книги, от сънища – не защото са „луди“, а защото са били настроени. Те са били в правилната честота, в правилния момент, с отворено съзнание. И тогава завесата между световете се е вдигнала. Това не е фантазия. Това е естествено взаимодействие между измеренията. И всеки може да го преживее, ако се освободи от страха, от съмнението, от скептицизма. Защото скептицизмът е ниска честота. Той затваря портала. Той блокира връзката. Той изключва приемника.

Повечето хора днес живеят в плътни реалности – работа, пари, телефони, шум, технологии, стрес. Те са забравили за магията, за приказките, за чудесата. И затова не ги виждат. Но те са тук. Винаги са били. И чакат. Чакат да бъдат повикани, да бъдат почувствани, да бъдат признати. И когато това се случи – когато човек се настрои, когато повярва, когато се отвори – тогава невидимото става видимо. Тогава светът се разширява. Тогава реалността става многопластова. Тогава разбираш, че нищо не е измислено. Всичко е реално. Всичко е честота. Всичко е тук. И винаги е било.