Бастет – Лирианската богиня, пазителка на Слънцето и тайните на Странджа

Бастет е едно от онези същества, които не могат да бъдат ограничени в рамките на митологията, защото тя не принадлежи само на древните текстове, на храмовете, на статуите или на легендите, а на самата памет на човечеството, на онзи дълбок пласт в съзнанието, който пази образи, символи и усещания, идващи от времена, когато човекът още не е бил отделен от космоса, когато боговете са били не просто идеи, а присъствия, когато светлината е имала форма, а тъмнината е имала лице, когато светът е бил по-пространен, по-широк, по-жив, когато границите между измеренията са били тънки като дъх и съществата са преминавали през тях така естествено, както днес човек преминава през врата. Бастет е богиня, която носи в себе си двойствеността на света, тя е едновременно лъвица и котка, войн и лечител, огън и нежност, Слънце и нощ, защита и радост, и именно тази двойственост я прави толкова дълбока, толкова многопластова, толкова вечна, защото тя не е просто божество, а архетип, който се появява отново и отново в различни култури, под различни имена, но винаги със същата енергия, енергията на котката, на лъвицата, на пазителя, на светлината, която наблюдава от сенките.

В древен Египет тя е била почитана като богиня на Слънцето, като лъвица, която носи огъня на живота, като котка, която пази дома, като същество, което съчетава в себе си сила и нежност, ярост и милост, защото египтяните са разбирали, че истинската сила не е в разрушението, а в защитата, не в нападението, а в присъствието, не в шума, а в тишината. Те са виждали в Бастет не просто богиня, а принцип, който управлява света, принцип на хармонията, на баланса, на вътрешната светлина, която не угасва дори когато всичко около нея потъва в мрак. Затова храмовете ѝ са били изпълнени с музика, танци, аромати, защото тя е била богиня на радостта, на живота, на онзи вътрешен пламък, който кара човека да се усмихне дори в трудни времена.

Но зад този земен образ стои нещо много по-дълбоко, много по-космическо, много по-древно от Египет, защото Бастет е символ, който се появява в различни култури, в различни епохи, под различни форми, но винаги с котешки черти, винаги с лъвска сила, винаги с поглед, който вижда отвъд видимото. Тя е архетип на космическата женска енергия, на интуицията, на вътрешното зрение, на способността да се усеща невидимото, на връзката между човека и светлината. В този смисъл Бастет може да бъде наречена Лирианска богиня, не защото идва от конкретно място в космоса, а защото носи в себе си идеята за древна, звездно-родена мъдрост, за същество, което е по-старо от цивилизациите, по-старо от писмеността, по-старо от историята, същество, което е било почитано още преди човекът да започне да записва своите митове.

Лирианците, в този символен смисъл, са представяни като котешки същества, като фелини, като същества, които съчетават грациозност и сила, интуиция и интелект, мистерия и яснота, същества, които живеят в хармония със светлината, които разбират енергията като език, които виждат света не като материя, а като вибрация. Те са били пазители на знанието, на светлината, на духовната еволюция, и Бастет е техният земен образ, тяхната проекция, тяхната еманация в света на хората. Тя е мост между космическото и земното, между звездите и човека, между невидимото и видимото.

Според някои предания Бастет е избрала да се оттегли в земя, която пази древна енергия, земя, която е била свещена много преди да бъде наречена България, земя, в която планините пазят тишина, която не може да бъде нарушена, земя, в която има места, където времето не тече по същия начин, където светът е по-тънък, където невидимото е по-близо. Странджа е една от тези земи, планина, която носи тайнственост, която пази легенди, която крие подземни пространства, които хората усещат, но не могат да обяснят, планина, в която има места, където човек чувства присъствие, което не е човешко, но е благосклонно, защитно, древно. Там, според легендите, се намира последното земно убежище на Бастет, място, което не е просто географска точка, а енергийна врата, пространство, в което древното и съвременното се докосват, място, което пази памет, която не може да бъде разрушена.

Бастет е пазителка на знанието, но не знание в смисъла на книги или текстове, а знание като вибрация, като памет, като усещане, което се предава от поколение на поколение, от душа на душа. Тя е пазителка на онова, което човекът е забравил, на връзката между тялото и духа, между човека и природата, между Земята и небето. Тя е напомняне, че светлината винаги присъства, дори когато човекът не я вижда, че интуицията е древен език, който никога не е изчезвал, че душата помни повече, отколкото умът може да разбере.

Историята на Бастет е история на светлина, която не угасва, на знание, което не се губи, на присъствие, което не изчезва. Тя е богиня, която е преминала през времето, през културите, през цивилизациите, и е останала, защото не принадлежи на нито една от тях, а на всички. Тя е символ на онова, което човекът е бил, което е и което може да бъде. Тя е напомняне, че истинската идентичност на човека е по-голяма от неговата история, по-голяма от неговата култура, по-голяма от неговото тяло, че човекът е същество на светлината, което временно живее в света на сенките.

И когато човек застане в тишината на Странджа, когато усети онова странно спокойствие, което идва от земята, когато почувства, че нещо го наблюдава, но не със страх, а с грижа, тогава може би докосва присъствието на Бастет, не като богиня от митологията, а като древна енергия, която пази, която води, която напомня, че светлината е вечна и че човекът никога не е бил сам.