Звездни Цивилизации

вторник, 26 януари 2016 г.

Третият Райх: Операция НЛО




В началото на 1947 г. поредна експедиция на легендарния американски изследовател, Ричард Бърд, пристига на брега на Антарктида. Експедицията е доста странна. За разлика от предишните три, тя е финансирана от флота на САЩ, под кодовото име „Операция Висок скок (High Jump)“. Под командването на адмирал Ричард Е. Бърд е мощна бойна група. Самолетоносач, 12 ескортиращи кораба, една подводница, повече от 20 самолета и хеликоптери и около 5000 човека. Съгласете се, странен избор за научна експедиция. 2 декември 1946 г., преди започване на експедицията, адмирал Бърд прави изявление пред пресата:
„Моята експедиция има военен характер.“ Без да споменава и дума за подробности. В края на януари 1947 г. започва въздушно разузнаване на област от Антарктида позната като:“Земя на Кралица Мод“. В първите седмици, всичко върви по план, направени са десетки хиляди снимки. Но внезапно се случва нещо необяснимо. Експедицията планирана за 6 месеца, е прекъсната само след два, и се завръща от бреговете на Антарктида. Това е истинско бягство. Американците губят разрушител, почти половината самолети и десетки моряци и офицери. Пред комисия на Конгреса на САЩ, адмирал Бърд заявява: „В случай на нова война, Америка може да бъде нападната от неприятел, който може да лети от полюс до полюс с невероятна скорост.“
Какво е накарало американците да избягат?
Лятото на 1945 г., 18 месеца преди експедицията, две немски подводници влизат в аржентинското пристанище Мар дел Плата и се предават на властите. Подводниците не са обикновени, те са от така наречения „Фюреров конвой.“ Това е тайната флота за изпълнение на специални мисии, които и до днес остават тайна.
Екипажът на подводниците не са искали да сътрудничат, но американците все пак успяват да разберат нещо. Командир на подводницата U-530, е говорил за участието си в операция под името „Валкирия 2“. Две седмици преди края на войната, подводница U-530 напуска Кил и се насочва към Антарктида. На подводницата се намират пътници, чиито лица са закрити с превръзки, както и реликви на Третият Райх. Командир на другата подводница, U-977, Хайнц Шефер, свидетелства, че е плавал по същия маршрут и преди. Потвърдено е, че немските подводници са пътували много пъти до Антарктида. Но защо точно там?
Антарктида
Откриват я в 1820 г., двамата руски изследователи, Беренцхаузен и Лазарев. От тогава, този мистериозен континент, по-голям от Европа, продължава да привлича изследователите като магнит. Въпреки това, ледените брегове високи десетки метри, са смятани много години за непристъпни. Почти цял век, Антарктида остава непозната. На картите са нанесени само линиите на бреговете.
Внезапно, за този далечен и „безполезен“ леден континент, се заинтересува нацистка Германия. За изучаването на Антарктида се дават огромни средства. В края на тридесетте, се организират две експедиции.Това е точно преди започването на войната.
Януари 1939 г., два самолета: „Пасат“ и „Борей“ са катапултирани от палубата на кораба „Швабия“ и започват разузнаване над областа във Антарктида „Земята на Кралица Мод“. За три седмици, пилотите на Луфтвафе чрез метални вимпели със свастика отбелязват територия с размерите на Германия. Тя получава името „Нова Швабия“.
Април 1939 г., опитният полярник и изследовател на Антарктида, капитан Алфред Ритчер докладва:
„Завърших мисията, която ми повери маршал Гьоринг.“
„За първи път, германски самолети летят над Антарктида.“
„На всеки 25 километра, изхвърляхме вимпели, покривайки област от 600 000 квадратни километра, от които 350 000 са фотографирани.“
Въздушните асове на Гьоринг свършват своята работа. Тогава странната мисия се предава в ръцете на фюреровите Морски вълци: подводниците на адмирал Дьониц. В дълбока секретност, немските подводници тръгват за края на Земята, към ледените брегове на Антарктида. По-късно, Дьониц казва странна фраза:
„Моите подводници намериха истинския Рай на Земята.“
1943 г., разгара на войната в Русия, адмирал Дьониц произнася не по-малко странна фраза: „Немските подводничари могат да са горди, че на другия край на света, направихме непристъпна крепост за нашия Фюрер.“ Тогава думите на адмирал Дьониц са разбрани от много малка група информирани хора. Сега можем само да предположим какво е имал предвид адмирала. Почти на километър под леда са намерени огромни езера.Температурата на водата в тях е плюс 18°С. Под повърхността има куполовидни сводове пълни с топъл въздух. Възможно е, от тези топли езера, постоянно да тече топла вода в океана.
В продължение на хиляди години тези топли реки са формирали големи подземни тунели в леда, удобни за направа на тайни бази. Под повърхността на океана, подводница лесно може да влезе в такъв тунел. И ето ви готова база, защитена от бури и студ, далече от погледа и обсега на неприятеля. Ако немците е трябвало да избират място за тайна база или зона, която да изглежда от вън, като непристъпна … Полярната зона, включително и Антарктида, би била напълно удобна за това ниво на сигурност. Според свидетелски показания и документи, нацистите наистина са успели да направят тайна база на Антарктида. Тя е имала кодово име: „База 211.“
В началото на 1939 г., от Германия до Антарктида е имало редовна линия по която е пътувал специално снабдения и модифициран кораб, „Швабия“. Той пренасял до „Земя на Кралица Мод“, техника и оборудване за релсов път, машини за пробиване на тунели, камиони и вагонетки. Там пристигат даже и учени, инженери и квалифицирани работници. Защо на Германия й трябва такава база?
Има различни предположения. Някои мислят, че немците са искали да контролират южните морета. Други вярват, че са ги привлекли големите рудни богатства, най-вече уранът, без който не може да се направи супер оръжието. Много мислят, че в случай на загуба на войната, Антарктида е трябвало да стане убежище за елита на Третия Райх.
До 1942 г., е започнало прехвърляне на жители в Нова Швабия, не само учени и инженери, но и членове на нацистката партия и държава. Прехвърлени са и някои тайни технологии от Германия. След войната, американците вербуват немски учени да работят в САЩ, и с удивление разбират, че хиляди висококвалифицирани специалисти на Третия Райх са безследно изчезнали. Изчезнали са също така и повече от 100 подводници, които не са намерени. Американското разузнаване е събрало информация, която показва, че част от нацисткото наследство, техният технически потенциал, изследвания и учени, са били евакуирани от Германия в Антарктическата полярна област, която е станала център на техните интереси.
Има също и свидетелства на немски подводничари, предали се на аржентинските власти. Изглежда това е развълнувало силно американците защото в края на 1946 г., прочутият полярник и адмирал на САЩ, Ричард Бърд, получава заповед да унищожи нацистката база на Антарктида.
Но нещата не се развиват добре.Съпротивата, на която се натъкват американците, поставя много въпроси.
Адмирал Бърд съобщава не само за бойни самолети с невероятни възможности.Съобщава също за атака на „странни летящи чинии“ върху експедицията, които излитали от водата с голяма скорост, нанасяйки големи щети. Ето, как описва случилата се на 26.02.1947 г. битка, друг очевидец, опитният пилот Джон Саерсън:
„Излитаха вертикално от водата, летейки около мачтите толкова бързо, че корабните антени се изкривяваха от удара на звука.“
„Няколко „Корсара“ успяха да излетят, и за миг-два от тях бяха улучени от някакъв лъч, излизащ от предната част на летящите чинии.“
„След това влетяха във водата близо до корабите.
„Бях на палубата на „Казабланка“ и нищо не разбрах.“
„Тези обекти летяха, без да издават никакъв звук, безмълвно се носеха между корабите, и бълваха убийствен огън.“
„Внезапно разрушителя „Мърдок“ който беше на около 40 метра, избухна в ярък огън и започна да потъва.“
„Въпреки опасността, спасителите от другите кораби дойдоха веднага. Кошмарът трая около 20 минути.“
„Когато летящите чинии се върнаха във водата, започнахме да оглеждаме нашите загуби. Те бяха ужасяващи.“
Чий са били тези чинии? Може би на Нацистка Германия?
Аненербе
След войната, в нацистките тайни архиви са намерени интригуващи снимки и чертежи. Те доказват, че немските учени наистина са работили върху разработка на летателен апарат с формата на диск. Нищо подобно по това време не е съществувало. Как нацистите са постигнали такъв технологичен скок?
Организацията Аненербе: най-мистериозната организация в Третия Райх.
Дори и сега, тайните служби на водещите сили търсят техните тайни, но защо?
Много просто, това е единствената организация в историята, която се е занимавала с окултизъм и мистицизъм с финансиране от Третия Райх.
Нито една организация не е имала на разположение такава информация, и влияние за развитието на магичната технология, като Аненербе. Основателите на Аненербе са от върхушката на Третия Райх. Изследването на магията и паранормалните феномени силно е било подкрепяно от SS Райхсфюрера Химлер, който не е действал самостоятелно, а под инструкциите на Адолф Хитлер.
Официално Аненербе е основано през 1935 г., за изследване на историческите корени на немската нация. Аненербе в превод означава „наследство на предците“. Но областта на интереси на сдружението, е била много по-широка от изучаването на немската история. Ръководителите на Третия Райх разбирали, че с численост на армията няма да могат да спечелят бъдеща война. Затова приемат така наречената концепция „качествено надмощие“, което означава, че войната може да се спечели с по-малки сили, като количество, но по-качествени.
За целта на обезпечаване на качествено превъзходство, Аненербе привлича специалисти с окултни знания, с нетрадиционни и паранормални знания. За да постигнат предимство в области, в които противниците не са достигнали. Нацистката идеология е основана върху теорията, че в миналото е имало цивилизация, която е притежавала тайните на Вселената. И някъде трябва да са запазени тези тайни и именно те са длъжни, да намерят тайните за „супер мъжете“ на Германия.
Особено са се интересували от Атлантида, за която германските учени вярват, че е прародината на арийската раса. И поради това, Германия има право върху познанията на атлантидците, които според легендата, правили огромни въздушни кораби задвижвани от непозната сила. Търсили са скрити познания, търсили са знания по история на цивилизацията, произхода на германската цивилизация, както и всяка друга.
Изследванията на Аненербе започват още преди войната и без съмнение, членовете на Аненербе са знаели за невероятната карта, намерена през 1929 г. Картата е направена през 16 в. от турския адмирал, Пири Рейс.
Поразява фактът, колко детайлно е отбелязан северния бряг на Антарктида. И това е направено 300 години преди официалното откритие на този континент. В бележките на картата, адмиралът записал, че е ползвал други извори, някои от които, са стари най-малко 3000 години. Най-озадачаващото е, че бреговете са начертани без ледена обвивка. И до ден-днешен, картата озадачава.
Ето мнение на специалист от военновъздушните сили на САЩ:
„Бреговата линия на картата е начертана преди да бъде покрита с лед.“
„Дебелината на леда на този бряг е около 1,5 километра.“
„Нямаме представа как тези данни са получени през 1513 г.“
Международни експедиции проучили картата на Рейс, твърдят, че тя е по-точна от тези от 20 в. Сеизмическите анализи потвърждават факт, доскоро непознат. Някои планини смятани за цял масив, се оказват съединени острови, както е показано на старата карта. Може да си представим какво впечатление е оставила през 30-те картата на Пири Рейс, на основателите на Аненербе.
Каратат е донесла надежда в търсенето на техно магическото наследство на Атлантида. По една хипотеза, Антарктида е бившата Атлантида, покрита с лед заради преместването на полюсите. Щом съществува такава карта, то някъде трябва да има и други тайни знания. Тайна експедиция на Аненербе търси древни реликви и ръкописи по цял свят. От Тибет, до Южна Америка.Особено са търсили архивите на рицарите Тамплиери, които съдържат показания, че са посетили Америка още преди Колумб. Твърди се, че Тамплиерите са имали ръкописи, подобни на картата на Рейс. Това предполага, че те са знаели нещо важно за Антарктида.
На окупираните територии, специална SS команда е конфискувала колекции и библиотеки. Аненербе е конфискувала и библиотеки на теологически факултети, както и разни тайни дружества, когато били открити.
Аненербе е събрала огромна библиотека. Според библиотекар от Бостънската библиотека, Аненербе е евакуирала библиотеката, отнасяйки 140 000 тома. Каталогът на тази библиотека вероятно е доста интересен.
Не е изключено Аненербе да са знаели нещо невероятно за Антарктида, което е направило проучването на този континент главна цел на нацистите. Всъщност, SS е търсил специфични знания, „Светия Граал“, който заедно със „Светото копие“, ще отвори пътя към световна доминация. Хитлер е чул за тази легенда още преди Първата световна война. „Копието на съдбата“, което е държано във Виенския музей, е взето от Хитлер през 1938 г. след присъединяването на Австрия. За да може да владее света, му е бил необходим „Светия Граал.
„Трябвало е да се съединят легендарното копие, символ на мъжкото начало и светското научно познание, с чашата, символ на женското начало и мъдрост.
Това е била доминираща идея, която погълнала нацистката върхушка. Да се свържат най-новите научни достижения със знанието от преди хиляди години. Това би могло да бъде хубава и продуктивна идея, ако целта на нацистките намерения не е била: Завладяване на целия свят, поробване на всички народи чрез използване на магии и технология.
За научните изследвания, Аненербе ангажира елитен персонал, главно прочути учени. Стотици работници от повече от 50 университетски отдела са ангажирани за проучване по математика, астрономия, генетика, медицина, развой на неконвенционално оръжие, плюс психоложки и психотропни методи на въздействие върху масите. Изследвани са окултни науки, религиозни и мистически практики. Изучавани са и човешките паранормални способности.
В Аненербе са се занимавали сериозно с такива изследвания, доказателство е фактът, че по директива на нейното управление, включително и на Химлер, преди започването на войната през 1939, е направено изследване за паранормалните способности на служителите, и всичко е заведено в досиета. В началото на войната, служителите с такива паранормални способности, са обединени в един отдел на Аненербе. За съжаление, няма данни за това с какво се е занимавал този отдел, нито, което е по-важно, какви са били резултатите.
Една от главните цели на сътрудниците на Аненербе е била употребата на паранормални способности за контакт с непознати същества, или като те са ги наричали „външни умове“: Целта е била, да се добави от високо развити извънземни и древни земни цивилизации мощно технологическо знание. Това и станало.
Дисковете
Декември 1919 г., членове на тайното сдружение „Туле“, предшественик на Аненербе, се събират в подножието на Алпите, във ферма близо до Бертесгаден. Между избраните има и двама опитни медиуми, или контактьори,както бихме ги нарекли днес. Един от тях се крие под мистериозното име „Сигрун“. Вторият е била Мария Орсич, от Загреб. Тя говори за странни неща. В състояние на транс, тя получава
от извънземни от съзвездие Телец, невероятна техническа информация. Това никого не шокира, дори повече, причинява огромен интерес, защото засяга конструкцията на необикновена летяща машина, която може да изменя времето около себе си. Крачка към мечтата на сдружението, машина на времето, която ще отиде далеч в историята и може да събере знания от стари цивилизации.
Това „получено знание“ е предадено на водещи учени, да го преведат в технически данни за конструиране. В 1922 г. е конструиран първия модел. Апаратът е имал три паралелни диска. При движение, горният и долния се въртят в противоположни посоки, така създавайки силно магнитно поле и антигравитационен ефект. Ако се вярва на доказателствата, апаратът не само лети, но и изменя структурата на времето около себе си.
Вероятно, този техно магически апарат е предтеча на бъдещите летящи чинии, базиран на некласическите принципи на летене. За развитието на тези супер дискове е работил специален технологически отдел на SS, свързан с Аненербе.
Две основни идеи са доминирали във висшето ръководство на нацистите.
Първата е създаване на супер хора и втората, овладяване на техно магическата енергия. Това не е включвало само ядрената енергия, а също така и летящите обекти във формата на диск. Преследването на идеите се насочило в различни посоки, то е включвало не само медиуми и инженери, но дори и историци. Още преди войната, от експедициите в Германия са доставени стотици стари свитъци на санскритски, старокитайски
и други източни записи. Подложени са на най-сериозно изучаване.
Вернер фон Браун, инженер и изобретател, пионер в ракетостроителството и космическите пътувания, казва:
„Много научихме от тези свитъци.“
Резултатите от експедициите се предават лично на Хитлер. Някои от тях са вдъхновили толкова водача на Третия Райх, че мислите му за най-силното оръжие и полет в космоса не го напускат до края на войната. Конструкторите дават всичко от себе си, но да знаеш принципите на антигравитационното летене не е достатъчно. Необходим е двигател, но такъв няма. Технологията безнадеждно изостава след такива напреднали идеи.
Юли 1934 г., Хитлер и елита на тайните сдружения „Туле“ и „Врил“, поканват Виктор Шаубергер да работи за тях. Неговият легендарен „имплозивен“ мотор е способен да произведе светлина, топлина и механична енергия, чрез употреба само на въздух и вода. От Шаубергер им трябва само едно: да направи мотор за летящите дискове. Подписан е договор, и пет години по-късно, 1939 г., прототипа „Врил“ полита с мотора на Шаубергер.
Напредъкът с техно магическите дискове върви много бавно, заради недостатъчен опит и специалисти в тази област.
В развитието на супер дисковете е включено и „Зондер Бюро 13.“ Този специален научно- изследователски отдел на SS, започва работа по чувствителна тема, изучаването на НЛО.
Дори с помощта на най-добрите учени и летци изпитатели, проектът попада в задънена улица, и повече не се развива. Всичко е най-дълбока тайна.
В края на 1942 г., във въздуха се издига леко въоръжен летящ диск, „Врил 1“ или „Ягер“, с диаметър 11,5 метра. Твърди се, че до края на войната са направени 17 такива апарата. Немците са искали да ги ползват за разузнаване.
Между чертежите и снимките на диска се вижда и чиния с името „Хонебу“. Данните за нея звучат като научна фантастика. Според описанието, тя е използвала алтернативен извор на енергия, конвертора на Ханс Колер, които не използва изкопаеми горива.
Дори е било планирано „Хонебу 3“ да бъде изпратен в космоса. Невероятно?
В пленения архив е открит още един мистериозен документ. Чертеж на 139 м. дълъг апарат, във форма на цигара, с името Андромеда, с хангари за пет диска от типа на „Хонебу 2“ или „Врил“. За какво са били предназначени те?
Някои вярват, че са били за дълги полети в Космоса. Има и друго, по-просто обяснение.Това е проект на подводен контейнер, който ще се ползва за превоз на стоки, оборудване и техника,
до тайните бази на Третия Райх, включително и тази на Антарктида.
Според американското разузнаване, до края на войната, немците са имали девет изследователски обекта, които са работили за летящите дискове.
Разследването открива, че осем от тези фабрики, заедно с учените и управата, са евакуирани успешно от Германия, деветата е унищожена.
Подполковник Уендъл Стивънс си спомня:
„Имахме таен доклад за това, че някои от тези фабрики са пренесени в Антарктида на място наречено „Нова Швабия“.
„Най-малко една фабрика е пренесена там.“
„Втора, в района на Амазонка, а трета, на северния бряг на Норвегия.“
„Евакуирани са в тайни подземни скривалища.“
Но Третия Райх не е имал време за реализиране на този грандиозен план. Изглежда, до края на войната, техно магически дискове никога не са влезли в индустриално производство. Дисковете видени над Антарктида през 1947 г., вероятно не са същите. Може да са били немски, които са летели на класически принципи. Няколко прототипа са били произведени и са се представили добре.Това е бил гигантски технологически скок, а противниците на Германия не са били дори близко до това. Но и тези дискове не са се доближавали до тези, за които вождовете на Третия Райх са мечтали.Тези прототипи, направени от немците са могли да летят само във въздуха.В краен случай, може би върху течна или твърда повърхност.Също като днешните, които летят на въздушна възглавница. Защото всичките са върху така наречения вентилаторен принцип.
Тяхното предимство пред конвенционалните апарати е, че нямат опашка и са лесни за управление. Но те не са пригодени за високи скорости, а и качеството е много ниско. Един от най-напредналите прототипи, така наречения „Белонзо“, изпитан за първи и последен път на 14 февруари 1945 г. в покрайнините на Прага.
Неговият мотор е бил безшумният и безпламенен мотор на Шаубергер. Докладът казва, че безпилотният апарат достигнал височина 15 км за 3 минути, и хоризонтална скорост 2200 km в час. Летящият диск доказал, че може
да се задържа във въздуха и да лети напред и назад без завъртане. Успех? Абсолютно.
Но войната вече се водела на територията на Германия. Без да чакат окупацията на Германия, нацистите унищожават всички фабрики и прототипи, които не могат да вземат. Унищожен е и единственият прототип „Белонзо“. Създателят на главния мотор, Виктор Шаубергер, си спомня:
„Моделът изпитан през февруари 1945. беше изработен в сътрудничество с експерти инженери от световна класа от концентрационния лагер Маутхаузен.“
„По-късно те са върнати в лагера, и това беше техният край.“
„Прототипът бе унищожен по нареждане на фелдмаршал Кайтел.“
Трябва да се отдаде признание на немските учени и инженери, които са постигнали такъв огромен успех.
Скокът на Третия Райх в науката и технологията не е случаен. Комбинирането на научни изследвания с анализите на старото познание е донесло невероятни резултати, но и поражението на нацистите не е случайно. Светият граал не е само символ на старото познание, но и на почитания от векове морален кодекс.
Кодексът, който нацистите съзнателно са отхвърлили. Много легенди и слухове са свързани с дисковете на Третия Райх, като добавка на тези истории, тук са и слуховете за немските дискове, които излитат направо от водата на Антарктида през 1947 г. Когато говорим за летящи чинии, които излитат от водата през 40-те, и днешните свидетелства за НЛО над морета и океани, езера и т. н. съм сигурен съм, че през 1947 г. немците не са могли да имат такива апарати, както и никоя друга държава.Но ако не немците са нападнали американската експедиция, кой тогава?
Антарктически портал
Излитащите от водата, светящи чинии и обекти с форма на цигара в полярните области не са рядкост.
Северните държави, Южна Америка, Австралия, Южна Африка, навсякъде са забелязани непознати летящи обекти. Съобщения за тях постъпват редовно във флота на бившия СССР. Неправилно е да се мисли, че НЛО се появяват само на север, забелязвани са и над Атлантика, южния Атлантик, Антарктида.
През 1976, японски изследователи, използвайки най-ново оборудване засичат 19 кръгли обекта, които се спускат от космоса върху Антарктида, а след това изчезват от екрана. Какви са тези обекти и откъде идват?
През 80-те, научна сензация правят астрофизика Кип Торн и негов колега. Те обосновават възможността почти мигновено придвижване в пространството и пътуване във времето. Публикуват интригуваща теория за тунелите и черните дупки според която, черни дупки се намират непосредствено до нашата планета и имат формата на тунел. С помощта на тези тунели, е възможно интергалактически полети. Кип Торн посочва, че близо до Земята се намира вход в тунел, който води до съзвездие Вега.
Американците може би знаят много добре, по какъв начин се появяват и изчезват НЛО в атмосферата на нашата планета. През 1992 г., на Аляска започва изграждането на мощен радиоелектронен комплекс „ХААРП“. Официално, това е система за изучаване на йоносферата и за противоракетна отбрана. Неофициално, това е разработка на ново оръжие: геофизическо, климатично и психотронно. Или огромно вълново оръдие, като глобална микровълнова печка. Днес може със сигурност да твърдим, че главната задача на тази инсталация е търсенето на входа и тунела.
Което означава, че американците приемат, че входът се намира някъде в полярната област. Радио станциите могат да определят формата на тунела, както и да намерят къде се намира входа и изхода. През 1998 г. комплексът на Аляска е пуснат в действие. Идентичен предавател е изграден и в Норвегия, на ред е и трети,
още по-мощен, в Гренландия. Земята има два полюса, но каква е ролята на всеки от тях в теорията на Кип Торн?
На пример, летящите чинии използват и двата полюса като вход и изход. През Аляска, използват портала, за да влязат, а излизат от Антарктида или обратно. През Антарктида НЛО влизат в атмосферата на нашата планета, а през Аляска, северния портал, си отиват.
Теорията на ефекта на тунела, не противоречи с факта, че Северният полюс е входът, а Южният – изходът, което свързва нашата планета с други планети и звезди, на ниво енергия и информация. Възможно е, характеристиките на нашите полюси да се ползват от НЛО за комуникация с други части на космоса. Не е случаен фактът, че по-голяма част от хората в американската база на Антарктида са от Службата по Национална безопасност, от военно техническото, електронното разузнаване и ЦРУ.
Възможно е, учените на Третия Райх, да са заключили също, че Арктика и Антарктида не са само полюси на Земята. Може би неслучайно в нацистка Германия била толкова популярна теорията за кухата Земя, където полюсите са представени като порти към звездите. Може би в основата на тези идеи, е неясното разбиране за нещо подобно на днешните тунели. И възможността за пътуване през времето и пространството е привлякла немците към Антарктида. Шестият континент все още крие своите тайни. Добавят се нови въпроси, и с годините този списък се увеличава. Дали работата по направа на летящи чинии спира след войната? Или са продължени на други, тайни територии на Земята? Трябва ли всички НЛО, да се приписват на съвременните тайни разработки? НЛО са забелязвани далеч в миналото, дори по времето на Александър Велики. Що за обекти са излезли от водата и нападнали флота на адмирал Бърд? Дали това са тези непознати, с които немците са искали да сътрудничат? Какво е това? Мит, или реално съществуващи сили,които от хиляди години изпълняват своите невидими действия на нашата планета Земя?

Няма коментари:

Публикуване на коментар