Съвременните концентрационни лагери на Новия световен ред по тайните им програми и проекти за унищожаване на човечеството

В момента има над 600 затворнически лагери в Съединените щати напълно готови да
приемат затворници. Във всички има персонал и дори ги охраняват, но все още са празни. Те ще са под юрисдикцията на FEMA (Федерална Агенция по аварийни ситуации) в случай, че бъде обявено военно положение в страната.

Програмата ,,Рекс 84" е установена заради масовата имиграция откъм границата с Мексико. ,,Рекс 84" е причината много военни бази да бъдат превърнати в затвори.

Операциите Cable Splicer и Garden Plot са две суб-програми, които ще бъдат приложени веднага след като Програмата ,,Рекс 84" влезе в сила. Garden Plot се отнася за контрол над населението, а Cable Splicer - за преврат в даден щат и поставянето му под контрола на федералното правителство. FEMA е изпълнителната ръка на бъдещата полицейска власт и ще контролира всички дейности. Президентските заповеди също част от легалната работа на тази операция.

През всички лагери минават железопътни линии и пътища, водещи към и от военните затвори. Много от тях имат и летища. Голяма част от лагерите могат да задържат по 20 000 затворници. В момента най-големият от тези комплекси е извън Феърбанкс, Аляска. Той може да побере 2 000 000 лагеристи.

Човек, с името Тери Кингс описа потресаваща фактология за откритията си на лагери в южна Калифорния:
,,През последните два месеца неколцина от нас разследваха три затвора, които скоро ще работят в южна Калифорния. Бяхме чули за тях и искахме да се уверим.
Първият беше в Палмдейл, Калифорния. В момента не изпълнява функцията на затвор, а на водна станция. Защо ще има база в такъв вид посред нищото, без никакви затворници? Оградите, обграждащи огромната база са насочени навътре, и цялата мръсотия, която е по-вътрешната част, пречи да се наблюдава вътрешността от пътя. Има 3 големи дока. Какво ли зареждат в тях?

Наблюдавахме бели микробуси, патрулиращи местността и изведнъж един излезе пред нас, а охранителите ни поздравиха. След това ни проследиха до излизането ни от охраняваната зона. Какво ли щеше да се случи, ако бяхме решили да влезем през отворените порти или задавахме въпроси?
Лагерът е отвъд улицата на Palmdale Water Department. Пространството около The Water Department има огради, сочещи навън, за да държат хората настрана. Но от страната на улицата те сочат навътре. Защо? За да пазят хората вътре ли? Какви хора?

На всеки 16-18 метра има надписи: State of California Trespassing Loitering Forbidden By Law Section 555 California Penal Code.
Надписът на входа гласи: Pearblossom Operations and Maintenance Subcenter Receiving Department, 34534 116 Street East. Има дори и пазач.

Не влязохме вътре, но обикаляхме около лагера, за да видим дали нещо се вижда от пътя. Виждахме огради, дълги километри, с върхове сочещи навътре. Има железопътни линии наблизо. Доковете са достатъчно големи да побират влакове.
Питам се за какво им трябва това съоръжение? Могат лесно да натикат 100 000 души, но кои ще са те и защо?

Друга база се намира в Бранд Парк, Глендейл. Има нови огради (насочени навътре). Те обграждат сух резервоар. Има също така нови сгради в местността. И четирима души военен персонал, които се разхождат в парка. Откога обществен парк се нуждае от армия?

Третият е построен в долината на Сан Фернандо, близо до Water District. Отново историята с оградите е същата. Интересното беше, че освен навътре гледащите огради, на върха имаше полицаи. Изградени са пътища, нови сиви военни бази и голяма площадка. За какво? Полицейски коли патрулират периметъра от няколко мили.
От паркинга на Ресторант ,,Одисей" можеше да се види повече, отколкото от магистралата. Имаше зона, в която имаше 100 черни контейнера, които приличаха на вагони. Бяхме чули, че се произвеждат в Орегон. Но от нашата позиция трудно можехме да определим какво виждаме.

След претърсването на Интернет открих, че има 600 от подобни затвори в страната (може би повече). Те са оборудвани, но без затворници (все още). За какво са им всички тези лагери? Какво чакат? Постоянно чуваме, че обикновените затвори са претъпкани и че някои освобождават затворници, заради ситуацията. Има толкова много въпроси, на които не можем да си отговорим.
Какво събитие би довело до пълноценното използване на тези бази?
Човешки или природна катастрофа? Земетресение, паника, масово отравяне, или масова психоза, причинена от нещо невиждано?

Когато се стигне дотам (дали ще е истинско или симулирано събитие, не е от значение) да обявят Военно положение, FEMA ще бъдат нашите ,,закрилници". Но какво ще стане, когато започнем да питаме за тяхната власт и чия свобода ще отнемат? Ние ли ще сме лагеруващите? И кого ще затварят - тези с оръжията или тези, които задават въпроси? Тези, които искат да знаят какво става? Това включва ли всеки от нас - търсещите истината?

Когато се натъкнах на тази информация, беше отречено всичко, свързано с нея. Как може такова нещо? Мислех, че нашата страна е свободна. Третирахме всички с респект и уважавахме другите, надявайки се че ще отвърнат със същото.

Просто не се интересуваме достатъчно, за да намерим истината и се доверяваме на нещата, които ни сервират медиите. Вече е късно да се връщаме в дните на неведение и да си забиваме главите в пясъка, защото реалността е твърде жестока и ясна. Дните, когато ще питаме ,,Какво се случи със свободата ни, свободата на словото, правото да се защитаваме, да мислим индивидуално, да се изявяваме както пожелаем? - наближават.

Веднъж на прага на загубата, ще разберем какво сме имали. Колко то нас са готови да поемат риска? Разбира се, много малко, иначе нямаше да се намираме в такова деликатно положение днес. Нямаше да оставим нещата да излязат извън контрол и да минат в ръцете на тези, които искат да ни държат здраво, без значение какво им коства, дори и използването на сила в случай, че се задават неудобни въпроси.

Питанията незаконни ли ще са утре? Зачестиха случаите, когато хора добрали се до истината не биват допускани до публични конференции, или биват премахвани от тях чрез сила. Това се отнася за всички онези, които са несправедливо осъдени, пратени в психиатрични клиники, осмивани или дискредитирани.

Защо отричат всичко това? Не сме ли чували за концентрационни лагери в Германия, дори и в САЩ по време на Втората световна война? Японци са малтретирани и заключвани в наши затвори по онова време.

Не мислите, че може да ви сполети същото? По същия начин са мислили и убитите, преди съдбата да се отнесе жестоко с тях. Как може уважавани хора да са станали неволни свидетели на такива неща и да не казват нищо? До къде се стигна с всичко това? Как можахме да го допуснем?"