Изгубената плоча на Анунаките: мистерията на сътворението, описана от Франк Лейнууд

В историята на археологията има моменти, които сякаш се изплъзват от времето. Един от тях е свързан с загадъчен артефакт, описан от британския историк и антиквар Франк Лейнууд през XIX век — каменна плоча, открита в Османската империя, която според неговите записки изобразява създаването на човечеството от Анунаки. Този артефакт, макар и изгубен, продължава да предизвиква интерес и спекулации сред изследователи, езотерици и любители на древни мистерии.

Франк Лейнууд е живял в Лондон между 1801 и 1864 г. и е бил известен със своята страст към древните култури. Той е пътувал из Европа, Близкия изток и Северна Африка, събирайки артефакти и документирайки находките си в обемни дневници, които днес се съхраняват в частната колекция на неговия наследник Майкъл Харви. В тези дневници се съдържат описания на над 3500 предмета, много от които са изгубени или никога не са били признати от официалната наука.

Сред най-загадъчните находки, описани от Лейнууд, е плочата от мрамор, открита през 1838 г. близо до град Дивриги в днешна Турция. Археологът Хари Стюарт и неговият екип попадат на руини, които според тях предшестват класическите цивилизации на Атина и Рим. В една от каменните структури те откриват плоча с внушителни размери — дълга почти два метра, широка близо метър и дебела 18 сантиметра. Теглото ѝ надхвърля 600 килограма, а материалът е кремав мрамор, изключително добре запазен.

Предната част на плочата е покрита с барелеф, който изобразява три високи фигури, облечени в облекло, характерно за шумерските богове. Те стоят над платформа, от която се излъчва лъч светлина. От долната страна на платформата се появяват малки човешки фигури — сякаш се раждат или се материализират. Липсата на надписи, включително клинопис, е необичайна за артефакт от този регион, но според Лейнууд това само засилва мистерията.

Интерпретацията на сцената е спорна. Някои смятат, че тя изобразява сътворението на човека от висши същества — Анунаки, както ги наричат в шумерската митология. Други предполагат, че човешките фигури не се създават, а се издигат към платформата, което би означавало възнесение или духовна трансформация. Въпросът дали трите фигури са гиганти или просто символи на власт остава отворен.

Качеството на изработката е изключително. Каменната зидария е толкова прецизна, че някои съвременни специалисти биха я нарекли невъзможна за изпълнение с инструментите от онова време. Това поражда съмнения дали плочата не е била създадена от по-развита цивилизация, която е притежавала технологии, непознати на древните народи.

След откритието плочата е транспортирана до Лондон, където Лейнууд я описва подробно и я включва в своите дневници. Но през 1860-те години артефактът изчезва. Няма запис за продажба, дарение или унищожение. Някои предполагат, че е била скрита или унищожена нарочно, тъй като съдържанието ѝ противоречи на религиозните и научни догми на времето. Други вярват, че е била открадната и сега се намира в частна колекция, недостъпна за обществеността.

Съвременната наука не признава съществуването на Анунаки като реални същества. Те се разглеждат като митологични фигури от шумерската култура — богове, които управляват небето и земята. Но изследователи като Захария Сичин, Ерих фон Деникен и други предлагат алтернативна гледна точка. Според тях Анунаки са извънземна раса, дошла от планетата Нибиру, която е създала човечеството с цел добив на ресурси, особено злато. Те интерпретират шумерските текстове буквално и вярват, че древните артефакти съдържат доказателства за тази теория.

Плочата, описана от Лейнууд, се вписва идеално в тази хипотеза. Изображението на създаването на хора чрез лъч от устройство, контролиран от висши същества, напомня на сцени от съвременната научна фантастика. Но ако приемем, че артефактът е автентичен, това би означавало, че древните народи са имали познания, които надхвърлят нашите представи за тях.

Кралското дружество на учените в Лондон, което е разгледало дневниците на Лейнууд в края на XIX век, отхвърля повечето описани артефакти като фалшификати. Но дали това е било научна преценка или опит за цензура? Много от предметите, описани от Лейнууд, не се вписват в утвърдените исторически рамки. Те предполагат съществуването на цивилизации, които са били по-развити от известните древни култури. И ако това е вярно, то историята на човечеството трябва да бъде пренаписана.

Изгубената плоча от Дивриги остава една от най-големите загадки в археологията. Нейното изображение, макар и съхранено само в скица, продължава да вдъхновява търсачи на истината. Дали Анунаки наистина са създали човека? Дали древните артефакти крият отговори, които сме отказали да приемем? И дали някъде, в забравен склад или тайна колекция, тази плоча все още чака да бъде открита отново?

Историята не винаги е това, което пише в учебниците. Понякога тя се крие в изгубени дневници, в забравени артефакти и в сенките на миналото, които отказват да бъдат осветени. А плочата на Анунаките може би е една от онези сенки, които ни напомнят, че човечеството има много повече тайни, отколкото истини.