Безкрайният път: мистериозният инцидент с шофьор и момиче в Каменсково

Пътищата на Русия крият не само географски маршрути, но и странни, понякога необясними явления, които се случват на пръв поглед в обикновени обстоятелства. Макар да сме свикнали да свързваме мистиката с гори, езера и забравени пещери, понякога самата магистрала може да се превърне в портал към нещо отвъд разума. Такъв е случаят с Егор и Диана — двама млади хора, които преживяват нещо, което не може да бъде обяснено с логика или физика.

Историята започва обикновено. Егор, 14-годишен шофьор, добре запознат с пътищата около Каменсково, тръгва на пътуване с Диана — 22-годишна местна жителка. Маршрутът е ясен: Гаврилов Посад, Суздал, Каменсково, Ковров. Няма сложни завои, няма опасни участъци. Всичко изглежда рутинно. Но когато колата напуска града, започва нещо странно.

Първият сигнал е появата на автобусна спирка, която никога не е съществувала на това място. Двамата я подминават, но петнадесет минути по-късно отново се озовават в Каменсково. Това не би трябвало да е възможно — пътят е прав, без отклонения. Проверяват картата, но тя не показва никакви кръгови маршрути. И все пак, през следващите два часа, колата се движи в кръг, сякаш е попаднала в затворен цикъл.

Егор спира на същата автобусна спирка, за да провери какво се случва. Излизат от колата, но градът е изчезнал. Няма светлини, няма хора, няма звуци. Уличните лампи угасват една по една, а телефоните губят обхват. Диана изпада в паника, а Егор усеща, че нещо не е наред. Решават да вървят пеша — градът би трябвало да е наблизо. Но пътят не свършва. Той просто продължава. И продължава.

Сякаш са попаднали в друго измерение. Няма вятър, няма шум, няма движение. Само тъмнина и безкраен асфалт. Диана се срива, плаче, а Егор започва да подозира, че са загинали в катастрофа и душите им се скитат в някакъв тунел между световете. Небето е черно, но не от облаци — то е празно, без звезди, без луна. Времето не тече. Те вървят, но не стигат никъде.

Изтощението ги побеждава. Краката им са разранени, телата — дехидратирани. Усещането за глад и жажда е реално, физическо. Но къде са? Какво е това място? И тогава, в момент на пълна безнадеждност, чуват звук. Отварят очи и се оказват обратно в колата. Егор е зад волана, Диана — до него. Колата се движи с висока скорост по магистралата. Спират рязко, излизат, и се втурват към близкия магазин. Купуват вода, храна, и се срутват от умора.

Но телата им не са същите. Краката им кървят, мускулите болят, лицата им са бледи. Това не е сън. Те са били някъде другаде. Някъде, където времето не съществува, но физическото страдание е реално. Нито един лекар не би могъл да обясни как е възможно да се появят такива симптоми след няколко секунди шофиране. Нито един учен не би могъл да определи какво точно се е случило.

Може би това е зона, в която законите на физиката се променят. Място, където пространството се огъва, а времето се разпада. Може би това е портал към друго измерение, към паралелна реалност, или към нещо още по-непознато. Единственото сигурно е, че Егор и Диана са преживели нещо, което не може да бъде обяснено с обикновени средства.

Този случай е първият, за който се съобщава в Каменсково. Но дали е единствен? Или просто другите са забравени, скрити, или никога не са били разказани? Пътищата крият тайни. И понякога, когато се движим по тях, не знаем дали ще стигнем до крайната точка. Или ще се изгубим в безкрая. Защото понякога изглежда сякаш вървим по път, който няма край.