Анастасия – момичето, което говореше с животните

Още от най-ранна възраст Анастасия от Новочеркаск показвала необичайна способност – тя можела да общува с животни така, сякаш те я разбирали напълно. Това не било просто детска игра или въображаеми приятели. Родителите ѝ, макар и скептични в началото, скоро станали свидетели на сцени, които трудно можели да се обяснят с обикновена случайност.

На четири години тя донесла вкъщи ранена врана. Котката ѝ, която по принцип ловувала птици, се отдръпнала след молба от момичето. Враната оздравяла, а Анастасия започнала да ѝ чете, да ѝ показва картинки и да я учи на броене. Когато птицата отлетяла, тя се връщала често – сякаш за да поддържа връзката с детето, което я спасило.

С времето Анастасия започнала да демонстрира още по-невероятни способности. Котенца, кученца, хамстери – всички домашни любимци сякаш разбирали какво им казва. Родителите ѝ били поразени, когато тя ги накарала да изпълнят сложна фигура, без никакви жестове – само с думи. Това било не дресировка, а нещо по-дълбоко – комуникация отвъд обичайното.

Съседите започнали да се събират пред блока, за да гледат мини-шоутата, които момичето правело с животните. Когато тръгнала на училище, интересът към нея не намалял. Децата я гледали с възхищение, а възрастните – с недоумение.

На 15 години Анастасия поискала да учи в цирково училище. Но там не открила това, което търсела. Театралността, пеенето, акцентът върху сценичните умения – всичко това ѝ било чуждо. Тя искала да работи с животни, не да бъде артист. След година се отказала и семейството ѝ започнало да търси нови възможности.

С помощта на познати, баща ѝ успял да уреди преместването ѝ в САЩ. Там талантът ѝ бил оценен. Делфинариумът се оказал най-привлекателната опция за Анастасия. Скоро тя започнала да работи с делфини, тюлени и косатки. И още от първия ден животните я слушали. Това било необичайно – обикновено обучението отнема месеци, понякога години. Но при нея нещата се случвали мигновено.

Колегите ѝ били шокирани. Тя не използвала стандартни команди, не разчитала на награди или наказания. Просто говорела с тях. И те я разбирали. Един от най-запомнящите се случаи бил, когато тюлен получил сътресение на мозъка преди представление. Анастасия не била в сградата, но когато пристигнала и поздравила животните, веднага разбрала, че нещо не е наред. Без медицински досиета, без преглед – просто чрез разговор.

След години успешна кариера, на 33 години тя се оттеглила от делфинариума. Търсела ново предизвикателство и го намерила в националния парк Йосемити. Там започнала работа, далеч от светлините на прожекторите. Обществените ѝ изяви били прекратени, но вероятно и до днес тя продължава да общува с животните – не за шоу, а за същинска връзка.

Случаят на Анастасия не е единствен, но е сред най-добре документираните. В света има около стотина души, които твърдят, че могат да разбират животните и че те ги разбират. Научната общност все още няма обяснение. Патопсихолози и зоолингвисти предполагат, че комуникацията може да се случва на ниво, което не е достъпно за обикновеното възприятие – чрез интонация, енергия, емоции.

Може би някой ден науката ще успее да обясни какво точно се случва в такива случаи. Засега обаче Анастасия остава загадка – момичето от Русия, което говореше с животните и те ѝ отговаряха.