Вярвате или не, видях хуманоид в имота си“ – необикновен разказ от Ставрополски край

Сред тишината на селския живот, където времето тече бавно, а природата диктува ритъма на деня, понякога се случват неща, които надхвърлят границите на обичайното. Един жител на Ставрополски край, който прекарва по-голямата част от годината във вилата си, споделя история, която звучи като извадена от научнофантастичен роман – но за него тя е съвсем реална.

Мъжът живее в уединен имот, където отглежда био храна и се грижи за градината си. Две котки – Шурик и Васка – са негови верни спътници и пазители. Те са ловци, бдителни и смели, и никога не показват страх. Затова, когато един ден влетяват в къщата, паникьосани, съскащи и с разширени зеници, той разбира, че нещо необичайно се случва.

Първоначално не вижда нищо. Излиза навън, оглежда двора, цветните лехи, градината – всичко изглежда нормално. Но когато се връща, котките все още са свити в ъглите, отказвайки да се успокоят. Това го подтиква да излезе отново и да огледа по-внимателно. И тогава го вижда – същество с размерите на длан, зеленикаво-сиво, с кожа, наподобяваща тази на костенурка, държащо в ръцете си странни устройства.

Хуманоидът не прилича на нищо познато. Той не издава звук, но извършва действия с прецизност – движи антената си по земята, активира синя светлина, поставя куфар, който се трансформира в машина и започва да пробива дупка. След секунди се качва на летящо устройство и изчезва. Котките излизат от скривалището си, сякаш нищо не се е случило.

Мъжът отива до дупката – тя е дълбока, без дъно. Светлината от фенерчето не достига дъното, сякаш поглъщана от безкрайна празнота. Опитва се да я запълни – успява, но му трябват над 50 килограма пръст. Почвата не се срутва, не се разпада – сякаш машината е изрязала пространството с хирургическа точност.

Девет дни по-късно всичко се повтаря. Котките отново нахлуват в къщата, паникьосани. Този път мъжът не се колебае – излиза веднага и започва да търси. Открива съществото зад къщата, до нова дупка. Събира смелост и му проговаря. Хуманоидът насочва антената си към него – и той губи съзнание.

Събужда се след 7-8 часа, легнал на земята. За щастие, е лято – земята е топла, няма опасност за здравето му. Но фактът остава – не само е видял хуманоид, но е бил и временно „изключен“ от него. Без болка, без травма – просто изчезване на съзнанието.

След тези две срещи, нищо подобно не се случва. Мъжът не търси повече контакт, не иска повторение. Любопитството му е заменено от уважение и предпазливост. Той вярва, че съществото не е било агресивно, но е възможно да го е възприело като заплаха. И макар да не е бил наранен, усеща, че е прекрачил граница, която не бива да се преминава.

Най-интересното е реакцията на котките. Те, които не се страхуват от кучета, от диви животни, от хора – се паникьосват при появата на това същество. Това подсказва, че хуманоидът излъчва нещо, което животните усещат инстинктивно – може би енергия, може би честота, която ги плаши.

Историята на този мъж от Ставрополски край е необичайна, но не и уникална. В различни части на света хора съобщават за срещи с малки същества, които извършват действия с неизвестна цел – сондиране, събиране на проби, наблюдение. Те не комуникират, не нападат, но и не се крият напълно. Появяват се, извършват своето и си тръгват.

Дали това са изследователи от друга планета? Роботи, изпратени от далечна цивилизация? Или същества от паралелна реалност, които понякога се припокриват с нашата? Никой не знае със сигурност. Но едно е ясно – понякога, дори в най-обикновеното селско ежедневие, може да се случи нещо, което променя начина, по който гледаме на света.

„Вярвате или не, видях хуманоид в имота си“ – казва мъжът. И макар мнозина да се усмихват скептично, той знае какво е преживял. И котките му също.