Живели ли са хората по времето на динозаврите? Спорното откритие на Антъни Тафт във Венецуела

Въпросът дали хората са съществували по времето на динозаврите е сред най-спорните в историята на науката. Според официалната хронология, динозаврите са изчезнали преди около 65 милиона години, докато първите представители на рода Homo се появяват едва преди около 2,5 милиона години. Разликата е колосална. Но през 1968 г. американският археолог и палеонтолог Антъни Тафт поставя под съмнение тази времева пропаст с едно откритие, което и до днес предизвиква дебати.

След земетресение в Гвианските планини, близо до венецуелските тепуи – мистични планини с плоски върхове – местни жители съобщават за разкрити скелети на гигантски същества. Тафт, известен с интереса си към древната биология, организира експедиция до района. Това, което открива, надхвърля очакванията му: над 140 скелета на динозаври, включително савроподи и велоцираптори, погребани в костно легло – масово погребение, вероятно причинено от катастрофално събитие.

Но истинската сензация идва по-късно. При разкопки в непокътнати геоложки слоеве, датирани на около 130-140 милиона години, екипът на Тафт открива нещо необичайно: тазова кост, прешлени и кости от крайник, които не приличат на нищо от познатата фауна на периода. След консултации с антрополози, заключението е шокиращо – това са човешки останки. И не просто човешки, а на индивид с ръст над два метра, с напълно оформена анатомия, съвместима с Homo sapiens.

Находката е публикувана в местни медии, но венецуелските власти бързо ограничават достъпа до района и забраняват износа на проби. Тафт остава в страната над три години, за да продължи изследванията и да покани международни експерти. Мястото на откритието е запазено, за да се избегне нарушаване на контекста. Провеждат се почвени тестове, които потвърждават възрастта на слоя – над 140 милиона години. Но геолозите предупреждават, че земетресенията в региона може да са разместили слоевете, което поставя под съмнение точността на датировката.

Тафт не приема това обяснение. Според него, минерализацията на човешките кости е идентична с тази на динозаврите, което предполага, че са били изложени на същите условия и за същия период от време. Той твърди, че ако костите са били „вмъкнати“ в по-стар слой, минерализацията би била различна. Но научната общност остава скептична. Аргументите му не са достатъчни, за да променят утвърдената хронология.

Разочарован от липсата на подкрепа, Тафт напуска научните институции, отказва се от титлите си и прекратява изследователската си дейност. Но въпросът остава: възможно ли е хората да са съществували по времето на динозаврите?

Теоретично, съществуват няколко обяснения:

🌍 Геоложки смущения: Земетресения и тектонични движения могат да разместят слоеве, смесвайки по-стари и по-млади находки.

🦴 Минерализацията: Процесът на фосилизация може да се случи при различни условия и скорости, което затруднява точната датировка.

🧬 Алтернативна еволюция: Възможно ли е да е съществувала паралелна човешка цивилизация, която е изчезнала без следа?

🕳️ Грешка в интерпретацията: Костите може да принадлежат на неизвестен вид примат, който не е човешки, но прилича на такъв.

След инцидента, венецуелските власти забраняват разкопки около тепуите, позовавайки се на екологични причини. Това допълнително затруднява достъпа до потенциални нови находки. Дали там има още доказателства за съвместно съществуване на хора и динозаври, остава неизвестно.

Историята на Антъни Тафт е пример за сблъсъка между нови идеи и утвърдени научни догми. Тя показва колко трудно е да се промени парадигмата, дори когато доказателствата изглеждат убедителни. И макар официалната наука да отхвърля възможността за съвместно съществуване на хора и динозаври, въпросът остава отворен – не защото липсват отговори, а защото понякога най-невероятните открития се нуждаят от време, за да бъдат приети.