Загадката на кратера Коши: какво видя астрономът-любител?

Намибийската пустиня е едно от най-известните места на планетата за наблюдение на нощното небе. Без светлинно замърсяване, с кристално чист въздух и безоблачно небе, тя привлича хиляди ентусиасти, които търсят уединение и възможност да се докоснат до космоса. Сред тях е и полският астроном-любител Матеуш Карол, който през 2016 г. решава да осъществи мечтата си – да наблюдава Луната с мощен телескоп в сърцето на Африка.

Първите му нощи са посветени на класическите лунни образувания – Морето на спокойствието, кратерите Плиний, Карел, Рос и Араго. Детайлите, които успява да различи, надминават всичко, което е виждал преди. Но истинската мистерия започва на втората нощ, когато вниманието му се насочва към кратера Коши – малка, но добре очертана формация, която внезапно се отличава с необичайна тъмнина.

Матеуш забелязва няколко ярки точки, които се движат към кратера. Те не приличат на звезди, нито на отражения. Изглеждат като обекти, които летят с цел и изчезват в тъмната зона. Според него, сякаш люк се отваря и ги поглъща. Това не е просто игра на светлина – той е убеден, че е станал свидетел на нещо необяснимо.

Следващите нощи не носят нови открития, освен едно кратко изригване между Морето на спокойствието и Морето на плодородието – явление, което макар и рядко, е документирано от различни обсерватории. Но това, което се случва в кратера Коши, остава извън официалните доклади. Нито една научна институция не потвърждава подобни наблюдения. Всичко се свежда до свидетелствата на любители, които нямат достъп до академичната сцена.

На петата нощ кратерът отново потъмнява. Няма облаци, няма обекти, които да хвърлят сянка. Просто внезапна промяна, която трае няколко минути. Това съвпада с наблюденията на друг астроном-любител – Крис Уайлд от Малдивите, който също съобщава за подобно потъмняване на Коши в същите дни. Двама независими наблюдатели, на хиляди километри един от друг, виждат едно и също нещо.

Подобни явления не са нови. През 2014 г. японски и австралийски ентусиасти наблюдават как кратер в Морето от облаци внезапно потъмнява и след това се връща към нормалното си състояние. Това поражда въпроси – дали Луната крие нещо под повърхността си? Дали има подземни структури, които се отварят и затварят? Или всичко това е просто оптична илюзия, породена от атмосферни условия и особености на наблюдението?

Научната общност не бърза да приема такива твърдения. Без солидни доказателства, без повторяемост и без професионални потвърждения, подобни истории остават в периферията на астрономията. Но за хора като Матеуш Карол, това не е просто фантазия. Това е преживяване, което променя начина, по който гледат на Луната.

Матеуш не твърди, че е видял извънземни. Той не прави сензационни изводи. Просто описва това, което е наблюдавал – ярки точки, движение, потъмняване, необяснима активност. И задава въпроси, които мнозина се страхуват да зададат. Може ли Луната да крие тайни? Може ли да има структури, които не са естествени? И ако да – кой ги е създал?

Неговата история не е единствена. В интернет има десетки подобни свидетелства – от любители в Чили, Япония, Австралия, Южна Африка. Всички те описват странни светлини, движения, промени в цвета на кратери. Някои говорят за летящи обекти, други за „врати“, които се отварят и затварят. Общото между тях е липсата на официално признание.

Може би това е просто съвпадение. Може би телескопите на любителите не са достатъчно точни. Може би човешкото око и ум търсят смисъл там, където няма нищо. Но може би – само може би – Луната не е просто мъртъв спътник. Може би тя е нещо повече. Място, което наблюдава, което крие, което чака да бъде открито.

Историята на Матеуш Карол остава отворена. Той продължава да наблюдава, да записва, да търси. И макар да не знае какво точно е видял, той знае, че не е било обикновено. Няколко ярки точки се приближаваха към кратера Коши. И след това – тишина. Но понякога именно в тишината се крият най-големите тайни.