Учителя Беинса Дуно за молитвата
Няма защо човек да се моли много дълго време — като се помоли искрено, нека прекрати молитвата си и да чака отговор.1
* * *
Молитвата е акт на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи към особен свят. Понеже учените живеят в съвсем друг свят, те трябва да правят превод, за да разберат какво представлява истинската молитва. Ученият казва: «Да се моля на Бога, това значи да искам нещо от Него. Трябва ли да занимавам Бога със себе си?» Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя със следния въпрос: трябва ли богатият човек да се моли на фурнаджията за хляб? Не, той ще даде пари на слугата си и ще го изпрати на фурната да вземе хляб, колкото му трябва. Богатият няма да се моли на хората да му направят къща — той ще извади пари от джоба си, ще извика няколко работника, и къщата му ще се направи. Бедният обаче трябва да се моли, защото няма пари; невежият се моли, защото не знае и не разбира нещата. Молитвата подразбира едно естествено, непринудено Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли.2
* * *
Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото Съзнание. Защо? Защото или Бог е зает с нещо и молитвите няма да стигнат до Него, или пък не трябва да се моли за неща, които утре ще му донесат разочарования и нещастия. Тогава Бог не обръща внимание на никакъв плач, на никакви сълзи и викове.3
* * *
Ако човек иска по-скоро да получи отговор на молитвата си, тя трябва да бъде кратка, ясна, интензивна.4
* * *
Мнозина мислят, че учените хора не се молят. Сам Христос се молеше Той отиваше на планината да се моли. Питам: Ако е вярно твърдението, че учените не се молят, защо тогава Христос се молеше? Ние знаем, че всички учени, всички велики хора се молят.5
* * *
Молитвата има и друга положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на Земята. Питам: Знаете ли кога се е родила мисълта, която в даден момент минава през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в настоящия момент. Не, като знаете какво представлява молитвата в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че всяка мисъл, която минава в даден момент през ума на човека, се е родила преди него. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и техните мисли минават през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минат през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно се състои красотата на живота. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от Невидимия свят. Дали съзнавате това или не, безразлично е, но то е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.6
* * *
Молитвата не се състои в механическото произнасяна на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва или от тази мисъл. Ако човек е тръба, през която водата само минава, без да остави нещо, тази тръба след време ще се изтрие. В съзнанието на човек винаги трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал.7
* * *
Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек, и от която побеляват косите на младия. Ако старият се моли и косите му не почерняват, той не се е молил както трябва. Ако младият се моли и косите му не побеляват, и той не се е молил както трябва.8
* * *
Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му — поне едно положително чувство, и в душата му — поне един малък подтик към възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави в човека тези три неща едновременно, тя вече е реализирана, изминала е целия кръг.9
* * *
За духовния човек молитвата е един необходим акт. Докато човек се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва защо трябва да се моли, той не е на прав път. Да се задава такъв въпрос е все едно да се пита защо трябва да се пие вода.10
* * *
Когато говорим за молитвата, подразбираме будността на съзнанието. И тогава всеки човек ще съзнае, че той живее за всички и всички живеят за него. Първият момент на истинския, на съзнателния живот започва с молитвата — пробуждането на съзнанието започва с молитва. След пробуждането на съзнанието се проявява мисълта, после — чувството, и най-после — действието.11
* * *
Молитвата е личен акт. Човек се моли за себе си по свой вътрешен подтик, а не затова, че хората го принуждават. Само човек може да се моли — това значи, че молитвата е достояние само на съществата с будно съзнание.12
Няма нищо по-красиво от молитвата на човек, чието съзнание се е пробудило. Този човек има правилна мисъл, правилни чувства, правилни действия. Това са трите области, от които човек черпи своите богатства. Мъдростта се проявява в мисълта, Любовта в чувствата, а Истината — в действията.1
* * *
Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувства и действа чрез нас. Това наричаме вдъхновение. Значи човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите Мисли, Чувства и Действия.2
* * *
Ако душата на човека иска от него да се помоли, той трябва да да я послуша.3
* * *
Молитвата подразбира контакт, допирна точка с Бога, с разумните и възвишените същества. Без молитва, човек не може да има никакъв контакт с тях.4
* * *
Без молитва нищо не се постига. Някои питат защо трябва да се молят. Щом яде, човек трябва да се моли. Щом яде, той непременно трябва да плаща — който не иска да плаща, не трябва да яде. Като не яде, той ще умре; щом умре, той ще излезе вън от живота на задълженията. Тогава той няма да има никакви задължения и ще бъде лишен както от страдания, така и от радости. Такъв живот се отличава с непоносима мъка за човека. Той се движи навсякъде, но в пълно усамотяване, без смисъл в живота. Като се намери в известно затруднение, човек казва: «Искам да умра, за да се освободя от страданията.» — Ако човек умира, за да придобие живот, смъртта има смисъл; а ако умира, за да влезе в още по-голямо мъчение, тогава смъртта е безпредметна. Попадне ли в този живот на мъчение, и великият адепт, и светията едва могат да преживеят един ден. Страшен е животът на самотията! По-голямо мъчение от самотията не съществува. Когато обикновеният човек попадне в тази зона на живота, той непременно иска да се самоубие.5
* * *
Не е въпрос човек да се моли по цели дни. Ако искате нещо от един разумен човек, достатъчно е само един път да му се помолите. Ако трябва да ви даде това, за което му се молите, той ще ви го даде изведнъж — няма защо да му се молите десет пъти за едно нещо. Трябва ли да се молите на Господа много пъти за едно и също нещо? Ако това нещо трябва да ви се даде, достатъчно е един път да се помолите, и ще го имате. А не трябва ли да ви се даде, колкото и да се молите, гласът ви ще остане глас в пустиня.6
* * *
Казваш: «Да се молим, да се молим, да се молим!» И като казваш все това, ще заспиш. Това е еднообразие! Молитвата трябва да се съедини с нещо друго, трябва да се съедини с някаква мисъл. В молитвата има хиляди неща, които трябва да знаеш. Молитвата е един език, който си има своите правила. Велико нещо е, човек да знае да се моли! Като казваме „да се молим“, подразбираме нещо много обикновено. Вземете тези, които свирят за първи път — как свирят малките деца някои упражнения по цигулка? (Учителят прави движения с ръка, като че свири на цигулка.) Или изпейте някоя малка песен. Това е едно упражнение.7
* * *
Молитвата, към която прибягваме, има за цел да ни избави от неблагоприятните условия на живота. Тя е връзката между нас и възвишените същества от Невидимия свят. Щом дойдат при нас, те започват да ни учат. Човек трябва да се моли, ако иска да учи.8
* * *
Болестите не са нищо друго, освен нисши същества, които влизат в човека и започват да се размножават за негова сметка. На научен език тези същества се наричат микроби. За освобождаване на човека от тези същества Христос казва, че това може да стане само с пост и молитва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава — една силна войска може за една нощ да разруши града. За тези войници Христос казва: Този род не може да излезе, освен с пост и молитва. Какво представлява молитвата? Молитвата подразбира връзка на човешката душа с Първичната Причина на нещата. Постът подразбира отнемане храната на войската — щом лишите войската от храна, тя се принуждава да отстъпи.9
* * *
Заблуждение е, когато делите хората на праведни и грешни само поради това, че едните се молят по няколко пъти на ден, а другите не се молят. Външното молене не определя човека като праведен.10
* * *
Няма нищо по-велико за човека, от възможността му да мисли право и да се моли. Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа. […] Изправите се на молитва и започнете да мърморите защо сте бедни, защо никой не ви помага. Като си лягате вечер, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите и въпреки това нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си? Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, за да работите, да се учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяния? Защо не работите и не учите? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава. Това обаче е невъзможно — невъзможно е човек да работи и да бъде беден.11
* * *
От моя гледна точка ето как бих желал да видя Бога, как бих се молил: Господи, дай ми знание и мъдрост на ума; нека Твоята Любов и Твоят Живот да се вселят в сърцето ми, а Свободата и Истината — в моята душа. Силата и доброто да пребъдват в душата ми, а вечното право и благото на Живота, да пребъдват в моята воля.12
Молитвата е най-приятното нещо, което човек може да направи. Няма нищо по-красиво за човека от молитвата, от разговора му с Бога.1
* * *
Молиш се по 2-3 пъти на ден, произнасяш Името Божие, но не получаваш отговор на молитвата си. Защо? Защото Бог отговаря само един път.2
* * *
Как се моли мъдрецът? Като забравя себе си. Истинската молитва е оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите.3
* * *
Друг метод за усилване на волята и оформяне на брадата, е молитвата. «Не зная как да се моля.» — Знаеш, не знаеш, ще се молиш. — «Какво да искам от Господа?» — Ще се молиш и без да искаш нещо. Като се молиш десетина години наред, ще се оформят и челото, и брадата, и устните ти. Това ще се отрази не само върху волята, но и върху ума ти. Умственият и сърдечният ти живот ще се подобрят. — «За кого да се моля?» — За себе си — молитвата не е за Господа, а за самия теб. Като се молиш, ти придобиваш нещо, а не Господ. Ще се молиш в тайно — никой да не те вижда.4
* * *
Молитвата е непреривен процес — молитва, която се прекъсва, не е истинска. Щ
е се молиш и като спиш, и като ставаш от сън; ще се молиш и като работиш, и като почиваш. Целият ти живот трябва да бъде молитва. Тя е закон на Любовта.5
* * *
Защо хората не успяват в живота? Защото не са научени да се молят. Когато искат да постигнат нещо, те трябва да се обърнат към Бога и да кажат: «Господи, научи ни как да постъпваме — как да изпълняваме Твоята воля, за да изправим живота си.» — Сам човек не може да се изправи, нито да постигне нещо. И хората отвън не могат да го изправят. Но щом Бог влезе в него, Той отвътре ще го изправи.6
* * *
Почесваш се отзад по главата и казваш: «Ще отида да се помоля на Господа». — Който се чеше отзад по главата и застава на молитва, няма да бъде приет от Господа. Ще се явиш пред Господа, както студентът се явява пред своя професор. Ако студентът знае урока си, професорът ще го слуша. Ако нищо не знае, професорът му казва: «Не искам да те слушам.»7
* * *
Питате: «Как трябва да се молим — да правим ли поклони, както църквата ни съветва?» — Поклоните, колениченето показва, че човек влиза в противоречие с Господа. — «Тогава да вдигаме ръцете си нагоре?» — Трябва да знаеш как да вдигаш ръцете си. Трябва да знаеш как да изправиш тялото си.8
* * *
Казвате, че се молите на Бога да ви помогне. Да се молиш, това е дълг, поет доброволно; да учиш, това е необходимост. Молитвата ти може да се приеме, но ако не учиш, ще останеш невежа — баща ти може да ти достави всичко необходимо, но ако не учиш, ще останеш невежа. Молитвата не прави човека учен; добротата не прави човека учен. Българинът казва: «Лозето не ще молитва, а мотика.»9
* * *
Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава Любовта, а дясната — Мъдростта.10
* * *
Болен си, лекарите намират, че болестта ти е неизлечима. Обърнеш ли се към Бога с молба да ти помогне, след 24 часа състоянието ти ще се подобри. Гони те неприятел — помоли се на Бога и Той ще ти помогне.11
* * *
Постоянно трябва да се молим! Молитвата е нужна за нас, а не за Бога — нужна е, за да раздаваме от благата, които носим: ще се молиш и ще раздаваш от своето благо. Ще се молиш и ще търсиш Господа в душата си и ще разговаряш с Него. Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти си на крив път. Докато си свързан с Бога, всичко можеш да направиш — ако си болен, веднага ще оздравееш; ако си обезсърчен, веднага ще се насърчиш. […] Ако си беден, гладен, пак се обърни към Бога. Ще дойде някаква помощ отвън.12
Мнозина говорят за молитвата, очакват да ги науча да се молят. Аз мога да ви науча, но ще съжалявате. […] Казвам: Всички страдания на хората се дължат на нежеланието им да се молят. Няма да се мине много време и те ще се научат да се молят. Как? Бедни ще станат, болни ще бъдат, гладни ще останат, богатството си ще изгубят, жената и децата им ще забягнат някъде, и когато са сами и нещастни, ще започнат да се молят на този, на онзи да им помогнат. Сега аз не искам да ви убеждавам да се молите. Вие мислите, че много се молите. Молите се, но само при тоягата. Трябва да ви чукне горният праг, за да видите долния. И това не е лошо, но по-добре е да не ви чукне горният праг. По-добре е, без да ви чукне горният праг, да имате вътрешно разположение на духа.1
* * *
Вярата има смисъл само в разумния свят. В свят, лишен от разумност, вярата няма никакъв смисъл. Ако не се отговаря на молитвата ви, вие сте в неразумния свят.2
* * *
Питам: Защо, като не получавате отговор на молитвата си, вие се усъмнявате в Бога? Вие искате Бог да задоволи едно от желанията ви, което засега не ви е потребно. Например искате да бъдете учени — засега това не ви е нужно. Искате да станете писатели и това не ви е нужно; сегашният свят не се нуждае от много писатели. Искате да станете поет — сегашният свят няма нужда и от много поети. Той се нуждае от офицери, инженери, от изобретатели на взривни вещества, на задушливи газове и т.н. Сега не е време за поезия. Сегашният свят няма нужда и от молитва. Той се нуждае от работници, копачи, орачи.3
* * *
Всичко, което днес е определено за човека, му е дадено. Днешният билет е изваден вече. Определено е колко въздух да поглъща всеки ден и какво да яде. Въпросът за днес е разрешен. Следователно, като се моля, аз имам предвид днешния ден, понеже днес искам неща, които вдругиден не могат да станат. Днес искам да постигна нещо в умствения свят. Трябва да бъда доволен и от най-малкото, което днес мога да постигна. Казано е в Писанието: Денят ще се погрижи за себе си. […] [Повечето от съвременните хора] отиват при Господа, искат нещо. Той им дава едно — те искат друго. Искат неща, които не са в тяхна полза. Не искайте неща, които ще ви причинят зло.4
* * *
Питате: «Защо Бог не отговаря на молитвите ни?» — Защото искате това, което ви е дадено. Искаш да станеш учен. Дадени са ти способности — нищо не ти остава, освен да учиш. Учи и ще станеш философ, професор, какъвто искаш. «Аз се моля!» — Знанието с молитва не се придобива. Ако се молиш и същевременно учиш, това е друг въпрос. Казваш: «Аз знаех само два-три въпроса от целия материал, и като се помолих, падна ми се това, което знаех.» — Не се заблуждавай! Не се уповавай на това. Утре ще ти се падне един от най-трудните въпроси, какво ще правиш тогава?5
* * *
Молитвата е велико нещо. Моли се, но така, че молитвата ти да се придружава с песен, музика, учене и работа. Само така ще разрешиш задачите си. В широк смисъл на думата, молитвата подразбира работа. Като учиш и работиш, ти се молиш.6
* * *
Някой ви донесе нещо и вие казвате, че Господ е послушал молитвата ви. Вие получавате отговор на молитвата, но не защото се молите. Въпросът е съвсем друг — направили сте добро на някого, този човек вижда, че се нуждаете от нещо, и за благодарност ви отговаря пак с добро. Някои си мислят, че Бог е горе някъде, на Небето. Те се молят и Той оттам отговаря на молитвата им. Това е заблуждение, невежество. Молиш се за пари — невежество е това; молиш се за дрехи, за обувки — невежество е това.7
* * *
Защо молитвата на хората не дава всякога резултат? Защото не е силна, не е искрена. Някой се моли, но вътре в него нещо кряска, не му дава покой. Такава молитва не е на място. Докато нещо кряска и вика в тебе, мисълта ти не може да се предаде.8
* * *
Казвате: «Толкова години вече се молим за България — какво е излязло от нашата молитва?» — Трябва да ви се плати ли, че сте се молили за България? Аз няма защо да се моля за България. Аз се моля за ония българи, които обичат Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. За тия българи сe моля и на тях съдействам. Как постъпиха евреите с Христа, който дойде между тях? Освен че не го приеха, те го разпнаха.9
* * *
Като говоря за молитвата, може да се яви спор между молещите. Всички казват, че се молят. Какво е допринесла молитвата им? Ще кажете, че праведните се молят и осигуряват бъдещия си живот. Доброто отваря пътя на човека за другия свят. Някой казва, че ще се хване за крака на праведния и на добрия човек и с него заедно ще влезе в другия свят. Краката са символ на доброто. Следователно, прав е човек, като мисли да се хване за крака на праведния — значи той се хваща за доброто. Важно е да се задържи за доброто, да не го изпусне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар