Шумерското познание е заровено в свещените земи на Дилмун

В шумерската митология свещената земя Дилмун е представена като „чиста” и „светла” земя, блажено място, където не съществуват болести и смърт. Дилмун е място, изпълнено с духовна енергия и изобилие от водни ресурси, донесени от подземния свят от Уру/Шамаш- богът Слънце, по заповед на Енки. Тези води преобразили по-рано сухата, неплодородна почва в една истинска градина на боговете, където богинята майка Нинхурсаг отглеждала тайнствени растения. Според вярванията Дилмун бил дома на много божества, включително и на Енки.

В древната космология Енки бил представен като владетелят на океана със сладки води абзу. Освен това е считан за прототип на Посейдон. Твърди се, че Енки изпраща от водите на океана своите чародейци, за да се свържат с кралете на Вавилония. Това, с което се отличава свещената земя Дилмун от много други древни митологични местности, е признанието за нейното съществуване от изследователските среди.

Археолози, сред които Питър Брус Корнуал и Дейвид Рол определят Дилмун с острова на Бахрейн, разположен на юг от Ериду в Персийския залив. Заемащ територията между Месопотамия, Индия и източния бряг на Африка, Бахрейн е бил силно развит търговски център на мед, руда, диордит злато, слонова кост, метал и полускъпоценни камъни в Шумер, Вавилония и Асирия до средата на второто хилядолетие пр. Хр. Тези дейности били характерни за населението на дилмунската цивилизация, населяващи Бахрейн и съседния Арабски бряг. Някога островът на Бахрейн изобилствал от извори и много от тях са все още непокътнати, обградени от останките на светилища на различни цивилизации.


Дилмун бил дома на много божества, включително и на Енки
Намират се и извори, недалеч от брега, под солената вода, където водни балончета извират от масивния подземен водоносен хоризонт. Може би именно това е връзката към митичната земя и подземния свят, която се нарежда сред най- великите археологически мистерии в света – конструкция с над 200 000 погребални могили в Бахрейн.

По-голяма част от могилите са построени между 2300 и 1800 година пр. Хр. Размерите им варират от 1 до 3 метра височина, а ширината им е от 3 до 11 метра. Някои от могилите са обградени със  стени от прецизно изработени варовикови  блокове, чиито диаметър е двойно по-голям от този на вътрешността на могилата. През 1959 година е направено обстойно наблюдение от самолет, при което се установява, че 46 от 75 023 могили са с пръстеновидни стени, някои опасват територии около Дилмун на близкия бряг на Саудитска Арабия. Смята се, че тези ограждания загатват за особи с високо положение, може би на един или повече властващи потекла. 18 от могилите са близо до село Аали, с големина по диагонал от 20 до 52 метра, а външния кръг от 50 до 94 метра.

Много от големите могили, наречени в литературата „Царствени могили“ са характерни с две гробници и малък тунел или вертикален процеп с вход. Първоначално могилите се строели доста примитивно, с грубо обработени камъни. Постепенно по- сложните техники за строежа са показатели за социалното развитие и поява на елитна класа. Царствените могили на Бахрейн са построени в близост до територии, от където излизат извори, в предварително избрани възвишения. Вероятно така се установява връзка с боговете на абзу.



Знатните владетели на Бахрейн били погребвани с бронзови оръжия, украшения за коса и ценни артефакти от слонова кост и богато украсени бокали. Гробниците били ориентирани на запад, вероятно, за да са насочени към залеза на слънцето. В залива на Саудитска Арабия се наблюдават обширни територии от могили подобни на тези в Бахрейн, като най-голямата е областта Дхахран. Тя включва в състава си около 50 000 могили, датиращи около 2500 година пр. Хр.
Считат се за предшественици на възвишенията в Бахрейн, а именно преди столицата на Дилмунската цивилизация да бъде преместена на острова.

В областта Дхахран са открити глинени съдове от периода на Урук, Джембет Наср и Барбар, което подсказва за търговски обмен с Месопотамия. Елитът на Дилмун може би се е считал за истински кралски особи от Месопотамия. Доказателство за това е писмо, намерено в Гирсу, в което се описват дарове, получени от кралицата на Лагаш от тогавашната кралица на Дилмун.