Макар, че множество малки градчета твърдят, че имат по една-две обитавани от призраци стари сгради, градът с мистичното име Аркадия от щата Флорида се явява направо център на паранормалното. Там живеят около 7 100 жители и някои от "горещите точки" са:
- Обитавана от духове опера
- Обитаван от духове хотел
- Обитавано от духове "висящо дърво"
- "Скалата на любовта" в местна река. Според поверието, двойките, които отседнат на лагер край нея, със сигурност ще се оженят.
- Фантомен автостопаджия
- Призракът на момче, което се появява в местна река
- Мистериозна черна катафалка виждана по местните пътища
- Близък изоставен призрачен град
- Няколко обитавани от духове жилища и магазини за антики
- Хълм на който са забелязвани призрачни светлини
- Обитавано от духове гробище
Дадените по-долу истории са свързани с последните два феномена.
Северно от града се намира хълмът, който местните наричат "Козия хълм" (Goat Hill). За жалост земята е частна собственост и не е достъпен за посещение от желаещите. Пътят към него е преграден от порта, има и знак, че посетителите не са добре дошли. Все пак някои са успели да зърнат мистериозните светлини свързвани с този хълм.
В интернет сайта 'Haunted America Tours' Клифърд Мърфи разказва:
"Отбихме край реката и започнахме да се придвижваме нагоре по реката бавно и тихо. Опитвахме се да не използваме фенерчета, а и да отбягваме осветените от луната места.
Веднъж отдалечили се от пътя, мястото изглеждаше зловещо. Бреговете са високи и пълни с дъбове и кипариси. Сенките са тъмни и има много дънери и пънове. Когато вече си на север от железопътния мост, няма никакви къщи на километри.
Накрая стигнахме до голям завой на реката с висок бряг с бял пясък. Това беше най-близкото място до Козия хълм. Всичко беше покрито със странна мъгла издигаща се едва на няколко сантиметра от земята. Огради, дървета и други неща стърчаха от мъглата и трябваше много да внимаваме къде стъпваме.
Трудно е за обяснение, но колкото повече се отдалечавахме от реката, толкова повече нещата ставаха все по-странни. Всичко притихна около нас. Излязохме от дърветата и пред нас се откри хълма - беше на няколко десетки метра от нас. Голям закръглен хълм покрит с дървета. Беше черен в сравнение с мъглата наоколо. Видяхме стадо крави - краката им не се виждаха в мъглата.
Тогава все едно нещо се случи. Почувствах, че нещо студено дойде към мен. Косата ми настръхна. Кравите започнаха да мучат и да бягат през мъглата. Спогледахме се.
И тогава видяхме светлините. Ченето ми увисна. Тази бледа оранжева светлина бавно се надигна от основата на дърветата на хълма и се изкачи до върховете им. Рееше се там. Още три-четири светлини се изкачиха нагоре. Ставаха все по-ярки, все по-големи и бели на цвят.
След това сякаш от нищото се появи вятър и мъглата взе да се движи по земята, а светлините сякаш напуснаха хълма и се насочиха към нас. Някой каза "да се омитаме от тук" и всички побегнахме към реката. Звучи смешно, но тогава не ни беше смешно".
Има две теории за светлините на Козия хълм. Едната е свързана с трагичното убийство на седем деца през 1967 година. Всички деца на Джеймс и Ани Мей Ричардсън се почувствали зле след като се наобядвали на 25 октомври 1967. До 24 часа всички били мъртви, храната им била отровена. И двамата родители работели и за децата се грижела съседката Беси Рийз. Тя им сервирала обяда, който бил предварително приготвен от майка им.
Бащата Джеймс е арестуван, съден и вкаран в затвора на базата на мъгляви доказателства. След десетилетия ще бъде освободен след като Беси Рийз признала на смъртния си одър, че тя е отровила децата.
Гробищните архиви показват, че децата са погребани в гробището, което е точно на юг от Козия хълм. Дали техните духове не са отговорни за светлините?
Другата теория свързва светлините с 23-мата британски пилоти погребани в същото гробище. През втората световна война британци са се обучавали в Южна Флорида. Тези 23-ма пилоти загинали при тренировъчен инцидент.
Един потребител на Фейсбук разказва, че когато посетил гробището, при гробовете на британските пилоти било закачено знамето на Великобритания. Когато обаче преглеждал снимките от там, такова знаме никъде не се виждало. Други казват, че са чували през нощта гласове с английски акцент и дори песни да се носят от гробището. В една песен се пеело за "белите скали" (Довър?) и за "светлините, които продължават". Поне в един случай полицията е идвала през нощта в гробището за да провери кой свири на гайда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар