Книгата на Енох и неразказаната история на света
Откакто е преведена за първи път през 1800 година от древни текстове, открити в Етиопия през 1768 година, книгата на Енох предизвиква смут сред академичните среди. Апокрифът доказва съществуването на Енох, синът на Иаред, потомък на първия човек Адам. Археологически находки от близките години тревожат учените по света с нов прочит на текста от Битие 6: 1-4 „В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.“
През 1948 година са намерени няколко копия от книгата сред Кумранските ръкописи. Някои дори твърдят, че можем да проследим истории, които са много близки до цивилизацията на шумерите. В част от книгата се споменава присъствието на зли ангели, които отвличали и се чифтосвали с земните жени и така поставили началото на хибридна цивилизация, известна в научната и религиозна история като Исполини. В научните среди и до днес се водят спорове по темата с променлив успех за поддръжниците и на двете хипотези. Всъщност текстът е факт и не е отричан официално.
В първите части от книгата се описват в детайли осъществяването на връзка между падналите ангели и човешкия род:
“И Семиаз, техният началник ги предупреди: Това е неизпълнимо и не бива да се прави. Страхувам се, че ще бъда наказан за вашите престъпления. И всички в един глас му отговориха: Ние се заклеваме, че ще се обвържем помежду си с взаимна омраза, без тебе. Не желаем да променим намерението си и ще изпълним онова, което сме замислили. Те наистина се заклеха и се обвързаха с ненавист към небето. Те бяха двеста на брой паднали ангели, които слязоха в Ермонската планина, на мястото, наречено Арадис. Това място бе наречено така, защото там се заклеха и се обвързаха взаимно с омерзение.“
Така се поставило началото на Исполините
„Ръстът им достигна до 300 лакти (около 20 метра). Те започнаха да изяждат всичко, което хората произвеждаха, но въпреки това не можеха да бъдат изхранени. Тогава се обърнаха срещу хората и започнаха да ги разкъсват и да пият кръвта им. Изтребваха и птиците, животните, влечугите и рибите, за да се наситят с месото им и да утолят жаждата си с кръвта им“.
Във въведението на книгата четем, че „Енох е олицетворение на мечтата на човечеството – постигнал висшето познание, доближил се до Твореца на всичко видимо и невидимо и спечелил вечния живот, без преди това да премине през ада на смъртта“.
Съществува списък с имената на 18 от 200 ангела, извършили греха. Според древното писание “падналите ангели научиха хората да произвеждат оръжие – саби, ножове, щитове, ризници и огледала. Аазел ги посвети и в изкуството да изработват всякакви украшения, да си боядисват веждите и клепките, да използват скъпоценните камъни и всякакви багрила така, че да изглеждат порочни и покварени. Амазарак пък научи хората на всякакви магии и чародейства, разкри им всички тайни на билките“.
Баркаял им показа как да наблюдават движението на звездите. Акибеел ги посвети в тайните на знаците, а Тамиел ги въведе в астрономията.
„Дори по времето на Ной, Земята бе осквернена преди Бог и Земята бе изпълнена с жестокост, навсякъде царяха нечестивите постъпки на плътта.“
Опасявайки се за опасностите, падналите ангели призовали Енох да говори с Бог от тяхно име. Но Творецът използвал Енох, за да предаде своето наказание към падналите ангели. Бог не им простил, че научили хората да използват силата на магията и войната. Това е обобщено детайлно от авторитетния пастор Крис Уард. Той пише в свое изследване на древния текст: “Според книгата на Енох, Бог осъдил падналите ангели затова, че са възпроизвели исполини. Той отредил те да бъдат изпратени в Тартар. Исполините също получили своето наказание – телата им трябвало да се върнат на земята с мир, но душите им били обречени да се скитат завинаги из земята, като скитащи се призраци.“
По материали от чуждата преса и „Книгата на Енох“
Няма коментари:
Публикуване на коментар