Великаните от планината Шаста проговарят. Какво ни казват археологическите находки?
Странните истории, свързани с планината Шаста не спират и до днес. Според древните легенди планината е станала убежище на раса от праисторически великани, които някога населявали територията на Тихоокеанския бряг в Северна Америка. В резултат на големия потоп тяхната цивилизация била унищожена, а оцелелите след гибелта на континента получили подслон в планината Шаста. В началото на 20 век, докато изследвал териториите в района, търсач на съкровища потвърждава наличието на доказателства, според които потомци на Ануаки- известни още като „Наблюдатели“ и „Исполини“ (the Watchers and Nephilim). В далечната праисторическа ера може би са достигнали до бреговете на Северна Америка. Преди обаче да даде точни данни за местоположението на тази “изгубена цивилизация“, той изчезнал безследно.
Възможно ли е тази легенда да се окаже правдоподобна?
Прокълнатите съкровища
Всеобщо известни са историите от първа ръка за иманяри, които не съумяват да запазят свещените места, на които се натъкват. Съществуват много свидетели за жертви, нарушили вечния покой. Но дори и това не е пречка за търсачите, които са готови на всичко в името на мечтата за изгубени богатства и скрити тайни под земните ядра. Много хора са запознати с легендата за Изгубената немска мина. Според някои, в мистичните планински масиви на Аризона, е скрито прокълнато съкровище, за което и до днес се правят опити да бъде открито.
Смята се, че поредица от няколко гравирани камъка, известни като Peralta Stones, съдържат информация за местоположението на мината. Но дори и до днес, никой не е успял да се натъкне на изгубеното немско злато, въпреки че някои дори рискуват с живота си.
Гравираните камъни, известни като Peralta Stones
Планината Шаста се слави с подобна легенда, която от десетилетие насам буди интерес сред търсачите. Легендата се базира на случайно открита подземно мощехранилище, за което се твърди, че съдържа съкровища и скелетни останки от изгубена цивилизация на праисторически великани.
Легендата на Дж. К.Браун
През 1904 геологът и търсач на съкровища Дж. К.Браун е нает от минния синдикат, с цел да търси злато в района около Каскади в Северна Калифорния. Докато изследвал дивите територии, Браун споделил, че се натъкнал на отчупен скален масив. Той предположил, че може би нещо е погребано под него и започнал да разячиства територията. Под падналата скала, Браун описва наличието на мистериозен тунел с нечовешки размери. Според неговите данни подземния коридор бил висок малко над 3 метра и широк 2 метра. Навътре в тунела Браун се натъква на внушителен брой странна техника. Според него машините са имали предназначение в минната дейност.
Освен това, той намира и необикновени древни златни съкровища и реликви, които са принадлежали на непознати на нас обитатели на Калифорния. След богатствата, Браун се натъква и на златни плата и чинии, всички надписани с причудливи йероглифи и клиновидни знаци. Били открити също така и копия от мек мед, изработени като сплави с памет на формата. Така дори и при максимално огъване на копието, то може да възвърне първоначалната си форма.
Освен това Браун описва и съществуването на “стая за поклонения“. В нея били намерени статуи, иконографски изображения на символи от слънчевата система и странни кръстове, за които се предполага , че са със средиземноморски произход.
Търсачът на съкровища попада и на друга стая, в която преброил 27 скелета на великани. Те били разположени в ъглите на стените. Най-малкият бил с големина 2 метра, а най-високият – 3. В друго помещение се натъква на телата на мъж и жена, облечени в царски одежди, вероятно балсамирани и мумифицирани по непознат за нас начин. Според Браун това са кралят и кралицата на изгубената раса праисторически великани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар