Древни текстове твърдят, че ĸoтĸитe ca cчитaни зa cъщecтвa c извънзeмeн пpoизxoд

   
Котката се завръща – нещо повече от митична история

Котката присъства в живота на хората от 9000 години. Тя е редом с нас, след като предците ни са напуснали убежищата в пещерите. Оттогава котките биват обезсмъртявани чрез изкуството. Те се превръщат в обект на фрески, каменни скулптори, сребърни и златни отливки, издълбавани са в дърво и дори им се преписват различни значения. Представителите от семейство котки са мумифицирани, вкаменявани, а днес образът им може да бъде видян във филми, печатна преса и популярната литература. През вековете те винаги са всявали респект чрез своето величие.
Преклонение пред котката в Древен Египет


Защо котката е широко разпространена в различни култури?

Какво се крие зад образа на едно толкова скромно животно да бъдат събрани толкова много митове?
Първи египтяните, преди 5000 години, започват да отдават почит към котката. Тогава те я възприемана като богиня с двойнствена натура и като животно с очи, отразяващи лунните цикли на реда, безредието, хармонията и липсата на равновесие.

В митовете за Ирокези от Северна Америка се говори за възрастна „жена луна“ (Old Woman Moon) и нейната котка, Бобкат. Докато плетяла лента за глава, символизираща формата на луната, Бобкат търпеливо и правел компания. След като станала, за да разбърка съда с качамака, котката скочила на лентата и я разплела. Според легендите, котката успяла да унищожи луната, променяйки формата и всеки месец. Циклите на луната и тези на жената са силно свързани в този мит.

В космологията на инките от Южна Америка, се говори за вътрешна земя, наречена Moon House. Според преданията в нея живее пума. Ранните обитатели на планината Анди са виждали това същество като господар на Слънцето, който гризе луната, променяйки формата и от пълна до полумесец. Интересно е да споменем фактът, че думата пума в Кечуа произлиза от културата на инките.

Някои индиански племена вярват, че котката седи над всички небеса. Американските индианци благоговеят голямата котка от гористите местности, наричайки я “Soft-Foot Brother.” Като такава, тя е възхвалявана в изкуството, плетенето, песните и мънистата. Местните ловци доловили в потайната котка изкусен маниер за преследване на плячката.
Човек трудно може да устои дори на погледа на бездомните софийски котенца/сн. НП
Човек трудно може да устои дори на погледа на бездомните софийски котенца/сн. НП

Някои древни текстове твърдят, че ĸoтĸитe ca cчитaни зa cъщecтвa c извънзeмeн пpoизxoд преди хиляди години. Споменава се, че те ca извънзeмни, ocтaвeни нa Зeмятa ĸaтo „нaблюдaтeли“. Например в ĸoмплeĸca oт пиpaмиди в Πepy ca oтĸpити пeщepни pиcyнĸи, изoбpaзявaщи лeтящи ycтpoйcтвa, извънзeмни и живoтни, пpиличaщи нa ĸoтĸи.

В ĸнигaтa „Дa зaпaлиш oгън“ писателят Лобсанг Рампа paзĸpивa тaзи хипотеза: „Hяĸoгa миcлex дa нaпишa ĸнигa зa ĸoтĸитe, в ĸoятo дa имa лeгeнди и иcтинcĸи иcтopии. Биx иcĸaл дa ĸaжa, нaпpимep, ĸaĸ в eдин дpyг cвят, в дpyгa cиcтeмa, нaмиpaщa ce мнoгo дaлeч oт Cлънчeвaтa cиcтeмa, e имaлo виcшa ĸoтeшĸa цивилизaция. Ceгa тe биxa мoгли дa изпoлзвaт cвoитe „пpъcти“, ĸaĸтo xopaтa гo пpaвят, нo пpитeжaвaйĸи блaгopoдcтвo, c ĸoeтo нe paзпoлaгaт xopaтa, тe били изпpaвeни пpeд избop: дa зaпoчнaт cвoя циĸъл oтнoвo или дa oтидaт в дpyгa cиcтeмa, зa дa пoмoгнaт нa oщe нepoдeнa paca“.

В началото на зараждащата се наука в Европа, котките били интересен обект на наблюдение от племената. Доста преди испанската инквизиция през 14 в., култът към котките във Франция, Германия и Британските острови бил в апогея си. Хиляди години след смъртта на Клеопатра, жените в Рейн тайно се срещали в горите и отдавали почит на котките за плодовитост, любов и късмет.

В Германия и скандинавските страни името на богинята котка било Фрея. Оттук е наследена думата Friday (петък). Според преданието група котки теглят колесницата на богинята по небесата. Като богиня тя разпространява идеята за любов в Италия и Франция. Когато настъпи залеза на старите боговете, Фрея посещава погребението на Балдур – богът котка на младостта. След ритуалите за преминаване в отвъдния свят, Фрея пренася Балдур във Валхала.


В Шотландия, котките винаги са били считани за свещени. Фергус, първият крал на Шотландия, имал египетска кръв. Според легендата неговото семейство пренасяло египетски котки в планинските териториите на Шотландия. А негов предшественик, занимавал с отглеждането на котки е Скота (Scota), което и по-късно дава името на страната. Нещо повече, котката все още присъства в герба на Шотландия. Там тя се възприема не само като животно, но и като войник. Когато отивали на война, мъжете си слагали котешки маски и носели знамена на Клан Хаттан. Споменава се дори че и звукът, които произвежда гайдата произлиза от котешките боеве.