Учителя Беинса Дуно за духовната същност на водата

Водородът и кислородът не са родили водата, а се явяват само като условия за нейното проявяване“

Водата е условие, а не среда, както Светлината и въздуха. Било е време, когато човек е бил потопен във водата, но вече е излязъл от нея и днес водата не е среда за него, а условие — единственото нещо, което уталожва жаждата на човешката душа, е водата. Като се говори за водата, не разбираме морската, изворната и речната вода, а онази, която е в пространството, т.е. в невидимия, етерния свят.

На земята водата е повече в течно и твърдо състояние, а малко във въздухообразно състояние, във вид на пари. В каквото и състояние да се намира, тя е съставена от два обема водород, който гори, но не поддържа горението, и един обем кислород, който не гори, но поддържа горенето. Кислородът е мъжкият принцип, който дава част от любовта си. Като приема любовта на кислорода, водородът  се запалва и гори. Значи, дето е Любовта, там винаги има горене.

Приятни са светлината, пламъкът и топлината на това горене. Понеже Любовта ражда Живота, затова и Животът сам по себе си е горене. Ако в мислите и чувствата на човека няма Божествена Топлина, водата не прониква в него. Топлината е влага, която прониква в Битието, а оттам и в живота на всички живи същества, с цел да ги научи как да живеят.1

* * *

Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, а говорим за водата като носителка на Живота. Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена.

Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях? Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща? Правилно ли е агнето да не прилича на овцата? — Не е правилно.

Следователно в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, а се явяват само като условия за проявяването на водата. Значи във водата има един особен елемент, който химиците не познават. Този елемент е жизненият еликсир, носителят на Великия Живот.2

* * *

Водата не е само материал, тя не е само и живот, а е високоинтелигентна и разумна. В бъдеще учените ще обяснят едно от великите свойства на водата, с което хората ще могат да се лекуват.3

* * *

Водата, въздухът и Светлината са живи същества — тяхното съзнание е колективно, управлява се от възвишени духове. Ето защо, не е позволено да се цапат изворите. Седнете ли до някой извор да пиете вода, първо ще си измиете ръцете далеч от него и след това ще гребнете с ръцете си. Ако искате да измиете краката си, пак ще отидете далеч, ще искате позволение от извора и тогава ще пристъпите към миенето.

Ще кажете, че водата е несъзнателно същество. Не е така, тя е книга, написана от някое разумно същество. Ако не можете да четете тази книга, нямате право да разхвърляте листата ѝ. Какво би било вашето положение, ако напишете една книга и дойдат деца да я цапат, да разхвърлят листата ѝ? Свещено нещо са водите, изворите в природата! Ако човек не се отнася добре с изворите, как ще разреши мъчните задачи в живота си?

Ще каже някой, че е пил от водата на този или онзи извор, познава я. Водата, която някога е пил, днес не е същата — тя всеки ден се мени. Нито вашето вчерашно верую прилича на днешното. Всеки ден се влива нещо ново в живота. Това се отнася и до мислите, до чувствата, до постъпките на човека.4

* * *

Господ желае хората да живеят и затова е създал толкова много вода в света. Това показва, че всичкият живот е скрит във водата. Водата е най-добрият проводник на живота. И когато тя започва да изчезва в организма ни, той изсъхва, кожата също изсъхва, но след като внесете малко вода, в организма настава омекчаване. И онези хора, които по характер, по темперамент са кисели, имат малко вода в тялото си; онези пък, които са съвсем флегматични, имат в тялото си застояла вода.5

Когато влезеш в едно общество, дето улиците са кални, това показва, че в него няма морален устой.“
Съвременните химици казват, че водата е съставена от водород и кислород. Вярно е, че водата е съставена от водород и кислород, но тя съществува и независимо от тия два елемента.1

* * *

Водородът и кислородът не образуват водата, а дават условия за проявяването ѝ. Водата е носител на живота.2

* * *

Относно водата аз зная, че тя се е образувала от Закона на присаждането. Така върху един глог може да се присади една хубава ябълка, но тази ябълка не е произлязла от глога, а само е присадена върху него. И когато химиците говорят за елементите и взаимодействието върху тях, аз при това подразбирам Закона на присаждането — всички елементи са присадени към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи или силите на Великия Живот, скрити в тях.

Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него? — От него ще остане една възвишена фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които ще действат в нея, ще бъдат разнородни. Именно в такава среда живеят всички напреднали същества.3

* * *

Било е време, когато водата не е замръзвала. Откакто водата започнала да замръзва, и животът се е изменил. Казвате, че водата замръзва при 0°. Учените хора не са разрешили този въпрос. Те казват, че водата замръзва, когато се намали топлината ѝ. Значи на леда липсва топлина.4

* * *

Когато говоря за водата и за леда, аз разбирам поляризирането на две състояния — преминаването от едно състояние в друго. Защото и пàрите, и ледът не са нищо друго, освен две състояния на водата. Значи животът и при пàрата, и при леда постоянно се мени.5

* * *

Във водата има и едно друго свойство — користолюбие. Като те види, тя казва: «Господине, в тебе има доста кир; аз няма да ти взема пари, но влез в мене и всичко, каквото смъкна от тебе, ще го задържа за себе си.» […] Водата изобщо много обича човека — като го види, любезно го поканва и казва: «Много умен човек е този.» Но ако седиш по-дълго време в нея, тя ще ти отнеме всичката топлина и ти ще се простудиш. Тя казва: «Влез в мене, но след като се измиеш, повече не стой.»6

* * *

Вървим вчера из града с един приятел и той ми каза: «Чудно нещо, ако си в един европейски град и завали дъжд, улиците се измиват добре, приятно ти е да ходиш, а в София всичко се разкаля след дъжд.» Аз вадя заключение: Като влезеш в едно общество, дето улиците са павирани, това показва, че и умственият свят на хората там е чист и павиран, а когато влезеш в едно общество, дето улиците са кални, това показва, че в него няма морален устой. Затова казвам: Когато улиците са много кални, не ходи; когато улиците са много прашни, не ходи. «Ами кога да ходя?» Идеалното ходене е, когато няма кал, когато няма прах. Състоянието на улиците изразява физическия свят.7

„Понеже водата е носителка на живота, тя е в съприкосновение с нас, с разумния живот“
Ако аз ви покажа онази изобилна вода на Великия или Тихия океан, то не е, за да я изпиете. Тази вода не е създадена, за да я пият хората. Тя не е създадена и за да плуват корабите по нея, не е създадена и за да живеят рибите в нея. Водата е създадена за светлината, водата е създадена за живота — нищо повече! Понеже водата е носителка на живота, тя е в съприкосновение с нас, с разумния живот.

Съвременните хора имат едно материалистическо схващане — те смятат водата за несъзнателна материя. Според окултното съзнание, водата не е само материя, тя не е само и животът; тя е още високо интелигентна и разумна. Че е разумна, това показва, че щом влезе в океана първият кораб, където и да мине, отвсякъде се раздава глас: «Тук е влязъл един нехранимайко — не е тъй чист!» Пък и между вятъра и водата понякога има съгласие — като духнат върху кораба, направят го на миш-маш.

И какво става с хората там? По някой път се хванат за някоя брънка, за някоя халка, държат се, а понякога обичат да се покланят на парахода — клатушкат се насам-натам. Учените хора обясняват тия неща с това, че в морето ставала буря, вследствие на което ставали големи вълнения и т.н. И след като излезе човек от океана, казва: «Още веднъж не влизам в този кораб, не минавам през океана!» Защо се вълнува океанът? — Вълнението е най-красивото нещо в океана, то показва, че в него има живот. Ама вятърът духа! Че това духане на вятъра внася живот. Този кипеж на водата е също живот. Като падне на суша, водата донася живот, опреснява го.



Тази вода не пада само на сушата, а влиза и в нашия организъм, освежава го. Бъдещите физиолози ще обяснят едно от великите свойства на водата, с което хората могат да се лекуват. От какво стават хората неврастеници? — От липса на достатъчно вода — суша има в тях. Тези хора, които са изсъхнали, нямат вода — влагата е потънала дълбоко в пластовете им. У други хора пък има застояла вода, която аз наричам жабурнясала вода. Водата у тях е жабурнясала, защото като няма възможност да се разнася по организма им, понеже е подпушен, тя застоява на едно място. Три четвърти от теглото на човека съставя вода.

Някой казва: «Не зная защо моето състояние е особено!» Казвам: Ти имаш в себе си вода — три четвърти от теглото ти съставя водата. И ако всичката вода у човека се изпари, какво ще стане с него?1

* * *

Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира. Ще кажете, че рибата не умира — от каквато височина и да хвърлите рибата във водата, тя няма да умре, защото знае да плава.2 Ето защо човек първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата.3

* * *

Бонус: За вятъра като принцип
Във вятъра пък има друго свойство — той нищо не иска, всичко дава. Вие носите широки, големи шапки — той не ги обича. Като види някого с такава голяма, широка шапка, казва му: «Господине, кой ти даде право да носиш тази широка шапка? Хайде долу! Бъди както Господ дал!» Някой път си туриш някоя дълга, широка мантия; той я развява, докато я свали от гърба ти.

Вятърът не обича модите на хората, затова постоянно ги развява, отдето е излязла и българската поговорка „вятър го вее на бял кон“. Кой е белият кон? Казвате: «Е, поговорката си е такава.» Не — колко съдържателна е тази българска поговорка! Белият кон е чистият, възвишен човешки ум с онези възвишени добродетели в него. Значи човек мисли с този бял, възвишен кон. Аз бих желал българите да ги вее вятърът на бял кон!