Звездни Цивилизации

понеделник, 7 ноември 2016 г.

ТЕЛЕВИЗИОННО   И   КОМПЮТЪРНО  ЗОМБИРАНЕ



   От опасността на настоящата компютъризация предупреждават много учени и изследователи. Развитието на телевизията и компютърните мрежи създават предпоставка за манипулиране на човешкото възприятие и поведение, а зависимостта на хората от компютърните технологии ги прави техни заложници и роби.
   Изследователя Е.Корниш предупреждава: „ Много хора може да се откажат от реалния живот в полза на един виртуален свят, създаден от развлекателната индустрия. В този свят не е необходимо да имаш фантазия и въображение, тъй като новите технологии предлагат свръхреалистична имитация на интериор, хора и събития. Такъв един свят на илюзии ще бъде толкова привлекателен, че повечето хора биват насърчавани да прекарват живота си в него. Виртуалната реалност може почти напълно да замени действителността."


   Психолозите твърдят, че компютърът е полезно и необходимо нещо, но крие и сериозни опасности. И това не е загубата на време, глупавите игри и всички лоши неща които бълва мрежата и може да увреди по-слабата психика. Всичко това може да се преодолее със силата на волята и умението да извличаш полезното от многото информация. Това са по - скоро проблеми на човека, а не на техниката. Опасността е другаде. Човек, дълбоко потопен във виртуалната реалност губи връзка с обществото и най-вече със семейството си. Това става неусетно. Намалява времето на общуване с близките си не защото играе на игри или сърфира в интернет, а защото хората вече започват да го дразнят
    В последно време учените откриха някои информационни вируси, способни да влияят на човешката психика, които получиха името психовируси. Вероятната причина е пренаситената информационна среда, тъй като тези психовируси се проявяват в страни с високо развити информационни технологии и телекомуникации.
  Така например в резултат от въздействието на вируса «V 666» през 1994 са регистрирани 46 смъртни случая. Неговото въздействие се дължи на специално подбраната цветова комбинация, която влияейки на подсъзнанието да променя ритъма и силата на сърдечния мускул, което от своя страна води до промяна на кръвното налягане. Друг подобен случай е в Япония, когато на 1 декември 1997 г. след поредната серия на популярния „ Покемон“ 770 деца са били приети в болница със симптоми на епилепсия. По мнение на психиатрите многобройните светлинни ефекти във филма са причина за състоянието но децата. Лекарите също така доказаха, че вибрационното излъчване на червения цвят за една секунда първоначално предизвиква очно дразнение, последващо от частичен спазъм на мозъчните съдове , водещ до загуба на съзнание, гърчове и дори спиране на дишането.Всичко това показва уязвимостта на човека от информацията получена на подсъзнателно ниво от излъчващите екрани.
  Много хора забелязват колко раздразнителни стават / особено децата/ след продължителен престой пред екрана. Учените вече доказаха въздействието на „25 кадър“ върху човешкото подсъзнание. След излъчване на някои реклами за хранителни продукти и напитки се появява апетит за същата храна или жажда за рекламираната напитка, което подсказва, че са предизвикани от подсъзнателната намеса на тези технологии. Аналогично може да се манипулира нашето светоусещане налагайки на подсъзнанието точно определена реална картина отговаряща на определени / не задължително човешки/ интереси.

Ученият О. Гревцев заяви: „За мащабите на манипулация и обработка на населението можем само да гадаем. Телевизията, радиото, интернет са вече масово достъпни и са се превърнали
в един вид наркотик. Хората с часове прекарват пред „вълшебните кутии“ и нямат воля да се откъснат от тях. Телевизията определя стила и начина на живот на младите хора. Децата, наблюдавайки как след изморителния работен ден първото нещо, което правят родителите им е да включат телевизора или компютъра попиват техния навик и е въпрос на време да се превърнат в теленаркомани. Да четеш книги е вече сложно и досадно, тъй като са свикнали да получават информацията наготово и не са способни да анализират случващото се наоколо.За разлика от четенето на книги, гледането на телевизия активира основно дясното полукълбо на главния мозък. Голяма част от времето, прекарано пред телевизионния екран,затруднява работата на говорния център. Същото важи и за компютърните игри. Всичко това оказва фатално влияние върху вербалния интелект на младото поколение. Речта на тези млади хора в началото на 21 век е крайно бедна и се изразява в кратки, прости фрази пълни с различни жаргонизми."

От телевизионните екрани ни заливат с нискокачествени продукти изобилстващи със секс, насилие, примитивни сериали и чести реклами, вместо с предавания за самоусъвършенстване и личностно развитие. Подменя се стойностната система към материално потребление и жажда за пари .
Способите за манипулиране на съзнанието на хората чрез медиите отдавна са събрани и описани от лингвисти и социолози. Тук са представени само някои от техниките, които лесно можете да проверите за себе си чрез анализ на съдържанието на телевизията и останалите медии.
Основният елемент на държавното управление е отвличане на вниманието от важни човешки въпроси и взетите решения от управляващите политически и икономически кръгове, чрез постоянно насищане на информационното пространство с незначителни съобщения. Сравнете колко процента от ефирното време заемат различните ток-шоу с обсъждане на личния живот на звездите, сърцераздирателни битови драми, и колко – сериозните аналитични програми.
Друга техника – да се създават проблеми и след това да се предложи начин за решаването им.
Създава се проблем, за да предизвика определена обществена реакция заради това самото общество да изиска приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, да се нагнети спирала от насилие в градовете, или да се организират кървави терористични атаки, за да поискат самите граждани приемане на закони за засилване мерките за сигурност и политики, нарушаващи гражданските свободи.Още един “добър” способ – да се отнасят към хората като към малки деца. Може да се трогнете от това, но в основата му съвсем не е бащинска загриженост за вашето добруване. Колкото по-усърдно някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни, примитивни фрази, за да опрости информацията. Ако някой се отнася към вас като че ли сте на 10- 12 години или по-малко, на ефекта на внушаемост с определена степен на вероятност ще липсва критична оценка, което е типично за децата.Класическият метод – фокусиране върху емоциите, а не на размисъла. Емоциите блокират способността на хората за рационален анализ, използването на емоционалните фактори могат да играят с подсъзнанието на хората и да предизвикват мисли, желания, страхове и устойчиви модели на поведение.
За да загубят хората способността си да разберат техниките и методите, използвани за да ги манипулират и контролират, се култивира тяхната посредственост - хората се насърчават да се възхищават на посредствеността. Вгледайте се в това това кой е герой в повечето предавания, какъв стил на живот се препоръчва по телевизията и си направете заключение.
Механизма за прилагане на предварително избрани стереотипи отдавна е в действие. Днес за промиване на мозъците няма нужда от психотронни генератори. Телевизията с лекота превръща хората в зомбита.

Илюзорна реалност краде души. Къде сме ние …?

Знаете ли къде се намирате? Сега, в този точно момент – знаете ли кой сте, какво сте, къде принадлежите, в каква реалност живеете, кой създава тази реалност? А дали пък не е илюзорна реалност?

Хайде, да си го кажем честно. Вече стана ясно, че 95% от ежедневните ни думи, мисли, емоции, дела, решенията които взимаме, начина по който реагираме на външни дразнения, храната която избираме, ВСИЧКО в деня ни – е продукт на неосъзнати подсъзнателни програми. А тези автоматизирани програми, се базират на системата ни от убеждения, спомени, закодирана в подсъзнанието информация. Това знание от една страна може да бъде много полезно, ако го използваме, за да трансформираме и пренаписваме негативните убеждения в положителни, окуражаващи, градивни такива. Това и правим с клиентите ми в терапевтичните ни сесии с “Пренареждане на Матрицата”.

Но хайде да разгледаме това и от една друга гледна точка. Тази информация за функционирането на човешкото съзнание, е достояние освен на нас, стремящи се към себепознание и развитие, и на редица други същества, с не толкова добри намерения. Да речем разни световни лидери, корпоративни играчи, политически фигури. Хора, за които умението да манипулират и направляват в желаната посока масовите нагласи, мисли и дела, е от изключително значение.


Други добре известни психологически похвати са следните:

Непопулярни мерки (тоест неприемливи, опасни, застрашаващи живота и свободата действия), няма как да се наложат директно. Хората биха се разбунтували и възнегодували. Но ако се създадат поредица от други, разсейващи вниманието събития, и още повече – достатъчно разтърсващи събития, даже застрашаващи живота; то те биха направили въвеждането на другите, иначе неприемливи мерки, да изглеждат съвсем на място и даже желани. Например: Изваждането на хората от естествената им среда и вкарването им във виртуални симулации на живот, където са абсолютно манипулируеми и предсказуеми, не е нито социално, нито морално приемливо. Но пък представено като технологично развитие, преимущество и хиляди нови възможности за комуникация и забавление – това вече изглежда супер, нали? Друг пример: Обвързването за столетия напред във финансова, социална, политическа и физическа подчиненост с някоя световна сила не изглежда никак вероятно да бъде прието. Но ако се представи като насъщна, щедра финансова, дружеска помощ – вече минава лесно.
Хляб и зрелища. Древният римски прийом, днес се е превърнал само в зрелище. Е, добре – и някое и друго кебапче. Вниманието на хората трябва да се придържа към нивото на оцеляването, на низките сблъсъци и съревнования. В противен случай, човешкото съзнание би могло да се пробуди от унеса и да се замисли за неща, които да тръгнат в опасна посока. Имаме си ежедневни зрелища, разиграващи се в телевизии, радиа, а защо не и в интернет? Трагедии, вдигане на цените на всичко, драми, ТВ реалити формати, съдебни скандали, забрана за къмпингуване и спасител на бял кон – все зрелища.
Богати външни стимули и дразнения. Или с други думи – пак отвличане на вниманието. От вътрешния ти свят. Външната среда е толкова пренаситена, толкова силно отвличаща, че вече дори онези крехки 5% съзнателност, ги няма. Вече всяка минута, всяка секунда, вниманието ни е навсякъде другаде, насочено навън, но не и към самите нас. Какво ти себепознание, каква съзнателност, какво живо живеене, като всяка секунда нещо дърпа вниманието ти навън? Как да чуеш онзи и без това крехък глас на душата ти, като в този момент или някой ти звъни по телефона, или ти праща sms, или картинка по Вайбър, или тече 20589-тото фейсбук известие? И това, докато се точат новините по радиото, преглеждаш 21-вия мейл за деня, а периферното ти зрение мярка рекламните банери на улицата и шарената брошура на поредния хипер маркет, обещаващ ти щастие ако си купиш най-новия Айфон, задължително с банков кредит.
Разбира се, никой няма да отрича полезността на технологичния напредък. Той ни свързва, обогатява възможностите ни за комуникация, свързаност, информираност. Но има ли мяра?

Има ли мяра, която да раздели полезността от потъването в несъзнателност? Защото, хайде да го погледнем в очите: технологичният напредък ни превръща в действащи на автопилот зомбита. Живото общуване, чувствата и оголената душевност не намират място в този технологичен свят. Все повече и повече хора изпадат в бездната на бездушевност, на апатия, на липсата на смисъл, цели, пълнота, свързване, реализиране. И потъват във все по-голяма дупка, губейки всякаква връзка със себе си, пропадайки в депресия и все по-голяма безсъзнателност.

Вече дори не са смешни карикатурите в който поредица от бледи зомбита се носят по улиците, забили нос в телефона си. Това е действителността, накъдето и да погледнеш. В този безспирен пренасищащ сетивата информационен поток, прехвърчат твърдения, стереотипи, подсказки, шаблони на поведение и мислене, които се отпечатват безжалостно в подсъзнанието ни. Та ние сме в информационния поток непрекъснато – докато ядем, минутки преди да заспим, минутки след като се събудим, по време на среща, в ресторанта, в кафето, в леглото!

И като съберем парченцата от всичко това, погледнато през една критична и будна призма, се получава интересна картинка. Изглежда сякаш обкръжаващата среда която се създава на съвременното човечество всячески цели да обезличи и изтрие връзката му с вътрешния свят – на творчески мисли, идеи, рационална преценка, чувства, душевност. Предизвикваните и ежедневно поддържани външни конфликти, дразнения и забавления сякаш хранят и щедро подсилват онези 95% несъзнателност, отговорни за взимането на решения, избирането на модел на поведение, чувстване, общуване. И всячески се внушават нови и нови негативни убеждения, на чиято база се изграждат подсъзнателните програми. Ако все още ви смущават термините “програмиране”, “автоматизирана програма” и други звучащи твърде много на компютърен език, припомнете си наскоро доказания факт, че човешката клетка е почти изцяло идентична с един компютърен чип. Think about it.

Навярно ще има достатъчно хора, които ще се изсмеят презрително и ще кажат “Айде, какви са тези конспиративни глупости, на кого пък му е притрябвало да създава цял свят от зомбита? То това просто е естественият път на развитие на човешката раса”

Дали?

В момента световната сцена се разтърсва от поредица експлозии: ЕС се разпада, един нов самовлюбен и себичен световен владетел (Тръмп) в САЩ се надига, един Путин също ходи по ръба на мира. Всички световни сили се надлъгват и борят за надмощие, а Европа е залята и още по-дестабилизирана от кървав мюсюлмански терор. Има предостатъчно вълнения, които държат вниманието ни, карат ни да разиграваме мислено всевъзможни сценарии, подготвят парче по парче нещо по-голямо. А междувременно, абсолютно необезпокояван си тече и набира сили абсолютно неизвестното Трансатлантическото партньорство за инвестиции и търговия (ТТИП). И ясно показва, че войната се води отдавна, на корпоративно ниво.

Цитирам накратко геополитически анализ (от тук): “Въпреки вълната от протести в много европейски държави срещу неравностойното обвързване на европейската и американската икономика и събрани над три милиона подписа срещу споразумението, то продължи да се развива. Дори повече – Европейската комисия наложи забрана за публичен достъп до документите от преговорите за партньорство за срок от 30 години, а през юни 2014 г. се разбра, че американското правителство също е блокирало публичния достъп до документите за ТТИП за срок от пет години поради „чувствителното естество“ на съдържанието им.

Случайно или не, по това време започна и мигрантската криза.

Защо Трансатлантическото споразумение е толкова важно? То всъщност е транснационална Конституция, регламентираща отношенията между ЕС, САЩ и Канада. Този документ ще постави под контрола на международния корпоративен елит всички сфери от нашия живот. Веднъж подписан, а след това ратифициран от всички страни в ЕС, този заробващ договор ще определя не само икономическите, но и социалните, правните и личните ни свободи. ТТИП съюзява големия бизнес от двете страни на океана и сметката ще платят обикновените хора. Каквито и да са конкретните стъпки, крайната цел е отнемане на част от нашите свободи в замяна за нашата сигурност. Прилагането на споразумението става независимо от факта кое правителство е на власт. Това означава, че парламентарните избори, основа на всяка демократична система, ще се лишат от съдържание. Няма да има никакво значение коя партия избираме, тъй като ръцете на всички бъдещи политици в националните парламенти ще бъдат вързани чрез въпросното споразумение. Корпоративните елити на САЩ и ЕС ще решават дали имаме право на по-високи доходи и пенсии. Същите ще одобряват или забраняват всяка една инициатива на националните правителства. Да, точно така.

Ако някой закон не им харесва, те просто ще го отменят в предвидените международни арбитражни съдилища, които ще имат надконституционална власт. Всъщност Конституцията няма да има силата на върховен закон.

Чрез ТТИП падат и всички регулации за ГМО храни. Падат и ограниченията, свързани с всякакви контролни регламенти, осуетяващи печалбите на корпоративния елит. Нещо повече – предвидено е ако на територията на дадена страна се води война, корпорациите да изискват обезщетения за изгубени печалби по време на военните действия. Правителствата на отделните държави няма да бъдат нищо повече от местни чиновници. Всъщност това е само малка част от последствията след ратификацията на ТТИП. Става въпрос за безпрецедентна власт на корпорациите, надхвърляща националните интереси. Един нов тотален контрол над народите на Европа и САЩ.”

Все още ли мислите, че световните стратези нямат никакъв интерес към всеобщото подчинение? По възможност – сляпо, заблудено, неинформирано, автоматизирано?

Всички използвани до момента похвати за отвличане на вниманието, за внушаването на система от убеждения, които предопределят и контролират поведението, сработват прекрасно и до сега. Но защо да не отидем още по-нататък? Ако клетките в човешкото тяло са толкова идентични с компютърни чипове, ако подсъзнанието работи така услужливо като хардуер със заменяеми и контролируеми програми, защо да не се използва тази особеност, за да се подсигурят още и още функционални единици в Матрицата?

Големите играчи на върха, както стана ясно, са световните корпорации. А те какво правят? А-хаа – грабят територии, ресурси, акумулират власт (над хора, територии и ресурси), произвеждат “блага”, които някой трябва да консумира! И не просто да консумира – трябва да има непрестанен апетит за свръх консумация! И не само това – трябва да има зависимост от тази консумация!

Нима един съзнателен човек би се впуснал в подобна игра на свръх консумация и зависимост? Нима би се съгласил (за негово добро) да бъде чипизиран, да му бъдат определяни правила за мислене, комуникация, поведение, изразяване? Не, разбира се. Не и ако поне част от будните му 5% функционират. И без това дори с тези 5% функционираме в една холограмна виртуална реалност. В какъв смисъл ли? – Е, тук намесваме малко квантова механика. Същинският свят на енергията, в който се създават “нещата”, преди да намерят аудио-визуално проявление в света на материята, е почти непознат за 98% от човечеството. Повечето хора живеят в света на следствията, без изобщо да познават енергийните закономерности. А енергията създава и моделира материята!

Но дори това не е достатъчно за пълен контрол! Затова световните кукловоди тласкат човечеството към илюзорна реалност в рамките на илюзорната реалност. Сън в съня! Тотално объркване и губене на почва под краката. Как ли? Съвсем доброволно, защото е ново, готино, забавно и всички го правят  Е, хайде сега. Колко време прекарвате във фейсбук, вместо в природата? Колко време прекарвате свързани, обвързани, завързани за електронните си устройства, откъдето се излива информацията от виртуалния свят? Новини, клипове, поща, съобщения, картинки, снимки, приятелски коментари и закачки. Кажете си честно – колко време прекарвате в среда извън интернет потока? Да, знам отговора… Това е само началото. Ами новата мания, завладяла света – Покемон Го? Не, наистина – на никой ли не му светва сигналната лампичка, че има нещо много нередно в това? – Забиваш нос в телефона, където тече симулация на реалност – същите улици, сгради и градинки през които минаваш реално, с реални изображения, подавани в реално време от сателити. Само че в тази реалност търсиш, преследваш и ловиш покемони! Провеждаш битки, тренировки, ловуваш. Вървиш по улицата, но живееш в реалността от телефона. На никой ли не му хрумва, че това е една много хитра проверовъчна тактика как ще се приеме една илюзорна реалност? На която хората явно реагират много радушно. Защото е модерно, забавно и готино. А фактът, че тази симулация на реалност може да принуди (доброволно), стотици души да се съберат на определено място, да се покатерят някъде, да навлязат в определени (понякога забранени) територии? Навярно пак е забавно за слепците, но аз виждам много добра тестова версия на манипулация на поведение. В масов, световен мащаб. Създателите на играта го наричат “добавена реалност”. Аз го наричам – подменяне на реалност.

Ако си мислите, че времето в което холограмни проекции, симулации на преживявания на плаж, планина, в обятията на страстна амазонка, или нещо друго мечтано, докато си седите в стаята, с игла във врата или електроди на главата, е далече, то помислете пак. Подобни компании и проекти, съществуват и в момента. Просто имат нужда от още малко време, за да добият масов популярност и да завладеят ежедневието.

Има предостатъчно романи, филми и всевъзможни визии, които рисуват едно такова бъдеще. Или вече е настояще? И то не е никак розово. Човекът с електроди на главата, губи тотална представа за реалност, за ценности, за смисъл на живота. Той даже предпочита да “живее” във виртуалната симулация, вместо в сивото си ежедневие. Дава мило и драго, за да получи още и още от външното дразнение, което го праща в илюзорния свят. И изобщо, ама изобщо не му и хрумва да се поинтересува, или пък оспори някаква далечна, неуловима и немислима власт.



И само за пари ли става дума в цялото това упражнение? И аз не мога да стигна толкова далече. Дали пък… на дъното на всичко това, след парите, пазарите, корпорациите, потреблението – не става дума отново просто за енергия? За човешки души? За човеци, носители, генератори на енергия? Спомняте ли си онази сценка от филма “Матрицата”, в която хората лежаха в контейнери, същински изкуствени утроби, с включен в тила електрически накрайник, свързващ ги към симулацията на виртуална реалност? Може би твърде плащеща метафора за някои, но за мен – абсолютно правдиво описана действителност. Една от възможните действителности.


Д-р Брус Липтън, конференция; снимка: Ирена Рельовска, председател на БАРЕП, личен архив
Филмът “Матрицата” винаги е бил за мен изключително реално описание на света ни. И, каква изненада – един от най-големите световни авторитети, изследовател на човешкия геном, д-р Брус Липтън, твърди същото: “Матрицата не е научно-фантастичен филм, а документален филм”.

Съвсем възможно е тази статия да ви се стори предлагаща невъзможни идеи, твърде близо до конспирациите (които никой рационален ум не обича, включително моят :)). Но ако пък се замислите и огледате ситуацията от предложената гледна точка, може би, само може би – бихме повишили онези загиващи 5% съзнателност, и бихме пренаписали този сценарий.

Все пак сме само на етап зомбиране и потъване в първа фаза на виртуална реалност. Или може би втора. Не знам за големия гео-политически мащаб, но знам, че голямото винаги е събирателен образ на единиците които го съставляват. Това, което можем да направим, е:

Да изберем повече реално свързване, човешко, емоционално, с разбиране, емпатия, чувственост, емоционалност. Да общуваме повече с природата, да се вслушваме в себе си, във вътрешния глас, да намалим до край външните дразнения и да възобновим връзката с човешата (божествена) искрица в себе си.
Да си наложим да бъдем наблюдатели, а не несъзнателно въвлечени във вихъра на случващото се кукли на конци. Да не се подхлъзваме по първата хвърлена кукичка, а да развием умението да мислим по-абстрактно, да виждаме цялостната картинка, вместо моментната снимка.
Да опитаме да живеем с по-малко, с достатъчното, вместо да се ловим на кукичката на консуматорството.
Да се събираме в групи, в общности, в живи срещи, дискусии и обмяна на опитности.
Да търсим начини да бъдем независими – в храната, образованието, информирането, енергията си.
Да отглеждаме сами храната си даже.
Да преразгледаме живота си, ценностите си, ежедневието, мечтите и стремежите си.
И преди всичко да възстановим онази крехка нишка вътре в нас. Онази, която ни свързва с Източника, със същината на всичко. С Любовта. Чрез наблюдение, медитация, съзерцание, приемане.
Да четем и да се информираме повече, от различни източници. Да се образоваме и учим нови неща, особено за това как функционира тялото, съзнанието, емоциите ни. Та ние не познаваме себе си, а се опитваме да опознаем външния свят!
Да идентифицираме, отработваме и пренаписваме редовно негативните убеждения вкоренени в подсъзнанието ни, и да ги подменяме с градивни такива. Посредством методи като “Пренареждане на Матрицата”.Особено когато се чувстваме затормозени, дисбалансирани, депресирани, загубили смисъл и посока! Да променяме вътрешния си свят, вместо да търсим временна утеха във външния.
Да си спомним това което винаги сме знаели, да намерим съзидателната сила във всичко. Някои я наричат Създател, други – Колективно Съзнание, трети Енергийното поле на Вселената, четвърти – Бог.
Когато си спомним кои сме, и какви сме, и се превърнем в съзнателни Творци на Реалност, всичко останало ще изгуби сила.

Няма коментари:

Публикуване на коментар