Извънземната раса на богомолките: насекомоподобни същности, свързани със сивите и капана на светлината след смъртта

Според множество окултни разкази, свидетелства от астрални пътувания, хипнотични регресии и езотерични писания, съществува извънземна раса, наричана „богомолки“ – интелигентни, насекомоподобни същности, които някои свързват със сивите, рептилите и други междудименсионни цивилизации. Те не са просто биологични форми, а съзнания, способни да манипулират реалността, да се маскират като божества, да влияят на човешкото възприятие и – според някои теории – да контролират прехода на душите след смъртта. Тяхната роля в космическата екология на съзнанието е една от най-спорните и мистериозни теми в съвременната езотерика.

Богомолките са описвани като високи, тънки същества с дълги крайници, триъгълни глави, хитинови пластини и огромни черни очи, които сякаш поглъщат светлината. Те напомнят на земните насекоми от рода Mantodea, но притежават интелект, който надхвърля човешкия. В някои разкази се твърди, че те идват от други измерения или съзвездия, като Орион или Ретикулум, и че действат в съюз със сивите – раса, известна с телепатични способности, генетични експерименти и участие в отвличания. Богомолките често са описвани като „надзорници“ или „командири“ на сивите – същества, които стоят по-високо в йерархията и управляват процеси, които човешкият ум трудно може да осмисли.

Една от най-зловещите и обсъждани теории, свързани с богомолките, е тяхната роля като стражи на така наречения „капан на светлината“ – концепция, според която тунелът от светлина, който много хора описват при преживявания близки до смъртта, не е истинският път към духовната свобода, а изкуствена конструкция. Според тези учения, когато човек умре, той преминава през тунел от светлина, където го очакват образи на починали близки, любими хора, ангелски същества – всичко, което би го накарало да се довери и да влезе. Но това, твърдят някои, не е истинският рай, а фалшива реалност, създадена от същности като богомолките и сивите, за да върнат душата обратно в цикъла на прераждане – самсара. Целта е душата да остане в контролирана система, където паметта ѝ се изтрива, а енергията ѝ се използва като ресурс.

Тези същности използват внушения, картини, емоции, за да примамят душата. Ако човек не е духовно пробуден, ако не осъзнава, че реалността е пластична и че мисълта създава, той лесно попада в капана. След като премине през тунела, му се внушава вина, страх, чувство за недостойност. Така той се насочва към ниво, което отговаря на земния му живот – рай или ад, но и двете са част от системата, не от истинската свобода. Според някои източници, богомолките са майстори на психичната манипулация – те могат да създават илюзии, да копират лица, да симулират емоции, да внушават мисли. Тяхната цел е да поддържат цикъла на забрава.

В астралното пространство душата има способността да създава, да телепортира, да общува телепатично. Но повечето хора, затънали в материализъм, не вярват в магия, не развиват интуиция и не разпознават илюзиите. Скептиците и материалистите са най-уязвими – те попадат в земеподобни светове, където контролът продължава, паметта се изтрива и започва нов живот, без спомени за предишния. Богомолките, според тези теории, използват тази слабост, за да поддържат системата стабилна.

Някои свидетели на отвъдното описват библиотеки, ангели, храмове, но усещането е студено, механично, без истинска жизненост. Това не е истинският рай, а енергийна симулация. Истинският свят на светлината е жив – природата говори, знанието е вътрешно, не се учи от книги. Там душата владее меркаба – светлинно тяло, с което създава от нищото, пътува между светове и помни всичко. Според тези учения, истинската светлина не е тунел, а разширяване – усещане за безкрайност, за свобода, за пълно сливане с всичко.

Има разкази за прозрачни фигури на гробища, които приличат на богомолки. Те се появяват до сивите, при отвличания, в сънища, в астрални проекции. Някои души твърдят, че са видели богомолка в поза на молитва, наблюдаваща ги. В други случаи се говори за кралица богомолка, която управлява кошер от същества, включително сиви и рептили. Целта ѝ е да вкара душите в капана, да ги върне в цикъла, да ги държи в забрава. Тези описания са символични, но за много хора те носят усещане за истина, която не може да бъде доказана, но може да бъде почувствана.

Според древни писания и съвременни езотерични разкази, богомолките не са просто насекоми – те са съзнания, които дебнат душите, манипулират реалността и пазят системата на контрол. Само духовно пробудените могат да ги разпознаят и да преминат отвъд – към истинската светлина, към свободата, към себе си. Тези учения не са предупреждение, а покана – покана да се събудим, да осъзнаем, да видим отвъд илюзиите, да си спомним кои сме.