Мъж по време на извънтелесно преживяване излезе извън границите на нашия свят: какво видя там?

Това е разказ, който не може да бъде побран в рамките на обикновеното. История, която не се вписва в медицинските диагнози, нито в научните обяснения, нито в религиозните догми. Това е свидетелство за преживяване, което сякаш разкъсва самата тъкан на реалността и позволява на човешкото съзнание да надникне отвъд границата, която обикновено остава недостъпна. Историята на Валерий Степанов от Далнегорск е толкова необикновена, че дори самият той, години след случилото се, не може да я обясни, но я помни до последния детайл — сякаш е била по‑реална от живота, по‑ярка от съня, по‑истинска от всичко, което е преживявал преди или след това.

През юни 1997 година Валерий работел на строителен обект. Денят бил обикновен, рутинен, без никакви знаци за предстояща трагедия. Но скелето под него не издържало. То се срутило, а Валерий паднал от голяма височина. Тялото му останало на земята, но съзнанието му — не. В следващия миг реалността се свила до черно петно, до точка, до нищо. И тогава започнало нещо, което не може да бъде описано с човешки думи, но той се опитва — защото това, което видял, не било сън, не било халюцинация, не било фантазия. Било пътуване.

Той почувствал, че може да преминава през материята, да лети, да се разширява до гигантски размери или да се свива до микроскопична точка. Тялото му го нямало, но съзнанието му било по‑живo от всякога. Той описва усещането като „невъзможно за възпроизвеждане приживе“. Докато лекарите се борели за живота му, а съпругата му плачела край болничното легло, той се носел през космоса. Планети, звезди, комети, астероиди — всичко преминавало покрай него с невероятна скорост. Ускорението било толкова голямо, че възприятията му се размили, а пространството около него избухнало в ярка, ослепителна белота.

И тогава той се озовал в място, което не било нито пространство, нито време, нито материя. Било светлина — първична, чиста, неподправена. В тази светлина нещо се движело. Той се приближил и видял, че това е част от гигантско същество. Когато се отдалечил още повече, разбрал, че пред него стои нещо, което не може да бъде описано с човешки понятия. Същество, съставено от галактики, вселени, енергии, материи — фрактално, безформено, живо. То потрепервало и при всяко движение създавало нови светове. Галактиките, родени от него, се отправяли към черна фуния — вероятно портал, през който се разпределяли във Вселената. Това било същество‑творец. Не бог в религиозния смисъл, а космическа сила, която създава реалности.

След това Валерий бил прехвърлен в друго пространство — огромно поле от мехурчета. Всяко мехурче било отделна вселена. Малка сфера, в която се побира цял свят. Безброй такива, подредени като мрежа от реалности, съществуващи едновременно, но отделени една от друга. Той разбрал, че това е мултивселена — структура, в която нашата Вселена е само една от безброй. В далечината видял нещо като океан — безкрайна течност, неподвижна, без вълни. Той се гмурнал в нея и плувал дълго, докато от дълбините не се издигнала гигантска пирамида или планина. Тя пробила повърхността и засияла. В нея се отворил проход. Валерий влязъл и видял вътре звездно пространство — планети, галактики, космически структури, които се групирали и образували същество с човешка форма, но съставено от космоса.

Това същество го повело към пулсиращо златисто образувание — сърце от светлина, съставено от енергийни влакна. То било живо. То било разумно. То било център на нещо огромно. Съществото посочило на Валерий да го докосне. Той опитал, но невидима сила го спирала. Колкото повече се опитвал, толкова по‑силно пулсирала пирамидата. Пространството започнало да се променя — водата се върнала, мехурчетата‑вселени се появили отново, а после черната фуния го засмукала обратно през галактиките.

И тогава чул гласове. Познати гласове. Болка. Светлина. Болнична стая. Съпругата му плачела: „Той се върна!“ Валерий се събудил. Тялото му било смазано от болка, но съзнанието му било кристално ясно. Той помнел всичко — всяка секунда, всяка картина, всяко усещане. И до днес не е забравил нищо. Защо му било показано това? Кой го водел? Защо точно него? Той не знае. Но е убеден, че не е било случайно. Че някой или нещо му е позволило да види отвъд границата, която обикновено е недостъпна за живите. Да надникне в механизма на сътворението. Да види мултивселената. Да види същества, които не са от нашия свят.

Това преживяване променило живота му. Той никога повече не изпитал подобно нещо, но споменът останал — ярък, жив, неизличим. И ако ежедневните спомени избледняват, това пътешествие стои в съзнанието му като издълбано в камък. Историята на Валерий е едновременно мистична и космическа, лична и универсална. Тя повдига въпроси, на които науката още няма отговор: какво е съзнанието, какво се случва след смъртта, съществуват ли други реалности, има ли същества, които създават светове, и защо понякога някой от нас получава шанс да ги види.