Рептилоидът от тресавището с острица: мистерията на английското блато и съществото, което не би трябвало да съществува

В самото сърце на Англия, там където земята е мека, влажна и тежка, където въздухът е наситен с мирис на гниещи листа, на кал, на мъх и на древни тайни, се намира тресавището с острица, място, което от векове буди страх, почуда и суеверие, място, което хората избягват, но към което ловците се връщат отново и отново, защото там дивечът е изобилен, а тишината е толкова плътна, че човек може да чуе собственото си сърце, място, което някога е било убежище на вещици, на жени, които владеели билки, ритуали, заклинания, които говорели с вятъра, с водата, с земята, с духовете на блатото, място, където инквизиторите влизали, но често не се връщали, сякаш самото тресавище ги поглъщало, сякаш земята ги засмуквала, сякаш сенки ги отвеждали в дълбините, място, което хората избягвали, но което винаги е привличало онези, които търсят нещо повече от обикновеното, нещо отвъд видимото, нещо, което не може да се обясни.

Когато последните вещици напуснали тресавището в края на XIX век, хората си отдъхнали, но легендите останали, шепотът останал, усещането, че нещо живее там, останало, и когато ловците започнали да навлизат в блатото, те го правели предпазливо, но с времето страхът намалял, а увереността се увеличила, птиците били много, дивечът бил изобилен, а блатото изглеждало спокойно, така тресавището се превърнало в официална ловна зона, място, където хора от цяла Великобритания идвали да търсят приключения, трофеи и адреналин, един от тях бил Оуен Стрейндж, ловец с над тридесет години опит, човек, който познавал тресавището като дланта на ръката си, човек, който никога не се връщал без плячка, човек, който вярвал, че е видял всичко, докато през 2014 година не видял нещо, което не би трябвало да съществува.

Той бил в лодката си, скрит сред гъсталака, чакайки ято птици, когато чул шум, стрелял, но вместо простреляната патица да падне спокойно във водата, от храстите изскочило нещо, което не било нито човек, нито животно, нито нещо познато, двукрако същество, високо около метър, с тяло, покрито със зелени люспи, с жълтеникав корем, с израстъци по гърба, с малка, но масивна опашка, с походка, която била напълно човешка, но с външен вид, който бил напълно рептилски, същество, което грабнало простреляната патица и побягнало с невероятна скорост, толкова бързо, че Оуен едва успял да го проследи с поглед, той замръзнал, инстинктът му казвал да стреля, но разумът го спрял, защото ако това е човек, ако това е дете в костюм, ако това е някаква шега, той не можел да рискува, но кой би тичал в блатото, облечен като гущер, кой би се движил така, кой би имал такава походка, такава бързина, такава опашка, такава кожа, такава реакция, никой.

Когато разказал историята си, хората му се смели, казвали, че е видял лисица, куче, дете, пиян човек, халюцинация, но Оуен знаел какво е видял, и година по-късно, през септември 2015, баща и син Бърчи видели същото същество, то пробягало през гъсталака, без да краде плячка, без да напада, просто бягало, сякаш се страхувало, сякаш бягало от нещо, сякаш не искало да бъде видяно, те го описали по същия начин — зелени люспи, жълтеникав корем, израстъци по гърба, човешка походка, невероятна бързина, скок почти на височината на собствения му ръст, нещо, което нито човек, нито животно от региона може да направи.

Скоро след това госпожа Виктория, която събирала билки, видяла съществото да крачи бавно между храстите, не бягало, не ръмжало, не нападало, просто се движело, сякаш е част от пейзажа, сякаш е свикнало да бъде там, сякаш това е неговият дом, сякаш наблюдава, сякаш мисли, сякаш разбира.

Изследователи дошли, търсили следи, отпечатъци, кожа, гнезда, тунели, но не намерили нищо, но Кларк Мъри казал, че ако съществото се появява само веднъж или два пъти годишно, няма как да бъде открито за месец, и тогава започнали нови sightings — 2017, 2021, 2023, един мъж дори се опитал да го преследва, но съществото се гмурнало под водата и изчезнало, сякаш се разтворило в блатото, сякаш е част от него, сякаш е създадено от него.

Какво е това същество? Лизардмен? Рептилоид? Оцелял древен вид? Същество от паралелна реалност? Остатък от магическите времена? Никой не знае, но едно е сигурно — то е там, живее там, наблюдава, крие се, появява се, изчезва, и историята му тепърва започва, защото тресавището с острица пази тайни, които не могат да останат скрити завинаги, а рептилоидът… той чака.