Приказните създания са реални: Елфи, чудовища и същества от други реалности

От самото начало на човешката история, още преди първите писмени знаци, преди първите митове, преди първите религии, хората са усещали, че светът не е само това, което виждат очите, че зад видимото има невидимо, зад плътното има ефирно, зад тишината има шепот, зад сенките има присъствие. И затова във всички култури, на всички континенти, във всички епохи се появяват едни и същи истории — за елфи, феи, русалки, дракони, йети, гущероподобни същества, гиганти, джуджета, самодиви, духове на природата, същества от светлина, същества от мрак, същества, които идват и си отиват, които се появяват за миг и изчезват, които оставят следи, но не остават, които говорят, но не с думи, които наблюдават, но не се намесват, които живеят в светове, които се преплитат с нашия, но не се виждат от всички.

И когато съвременната наука започна да говори за паралелни вселени, за многомерни пространства, за честоти, за вибрации, за квантови реалности, за това, че материята е само сгъстена енергия, че всичко е поле, че всичко е информация, че всичко е честота, тогава древните легенди започнаха да звучат не като фантазия, а като спомен, като знание, което сме забравили, но което винаги е било тук. Защото ако реалността е многопластова, ако съществуват безброй измерения, ако всяко измерение вибрира на различна честота, тогава е напълно възможно същества от други реалности да бъдат около нас, но да останат невидими, докато не се промени честотата, докато не се отвори портал, докато не се промени съзнанието, докато не се разшири възприятието.

Хора, които практикуват медитация, шаманизъм, енергийни практики, често разказват за срещи с елфи, които се появяват в горите като светлинки, като ефирни фигури, като същества с дълги тела и сияещи очи. Те описват феи, които танцуват в лунната светлина, които се появяват като малки светлинни сфери, които се движат с интелигентност, която не може да бъде случайна. Те разказват за дракони, които се появяват в небето като огромни сенки, като енергийни форми, като същества, които не са от плът, а от светлина. Те разказват за русалки, които се появяват в езера и реки, за йети, които се движат в планините, за гущероподобни същества, които се появяват в блатата, за гиганти, които се виждат за миг и после изчезват.

Има свидетелства от полицаи, войници, пилоти, учени, които са видели същества, които не могат да бъдат обяснени с биологията. Има случаи, в които хора са стреляли по същество, което се разтваря във въздуха, сякаш е холограма. Има случаи, в които камери засичат прозрачни фигури, които се движат бързо, които се появяват и изчезват. Има случаи, в които хора са били нападани от невидими сили, които оставят белези, но не оставят следи. Това не е фантазия — това е взаимодействие между реалности.

Морските чудовища, змиеподобните същества, русалките — всички те са били наблюдавани в различни части на света. В някои реки хора са били нападани от същества, които никой не е виждал ясно, но които са оставяли следи, които са изчезвали, когато реката пресъхне, сякаш са били свързани с водата, с енергията, с мястото. Това подсказва, че съществата се появяват при определени енергийни условия, когато порталите между световете се отварят.

Дори динозавроподобни същества са били наблюдавани — велоцираптори, птеродактили, огромни птици, които не би трябвало да съществуват. Някои изследователи предполагат, че времеви портали се отварят и позволяват на същества от минали епохи да се появят за кратко в нашата реалност. Това обяснява и разказите за хора от други времена — облечени в дрехи от миналото, говорещи на стари диалекти, които се появяват и изчезват, сякаш са преминали през времето, сякаш са се плъзнали между реалностите.

Шаманите, контактьорите, хората с отворено съзнание твърдят, че тези същества са част от огромна мрежа от светове. Те не са тук, за да навредят — те са наблюдатели, пътешественици, пазители, същества, които преминават между измеренията. Елфите често се описват като красиви, ефирни, хармонични същества, които носят знание, които лекуват, които пазят природата. Йети и рептилоиди се появяват в гъсти гори, в планини, в блатисти местности — те се появяват внезапно, взаимодействат с хора или животни, и после изчезват, сякаш никога не са били там.

Съществуват и случаи на водни създания, които приличат на миражи, но се държат като живи същества — нападат, плуват, взаимодействат. В някои езера хора са виждали същества, които се появяват само при определена лунна фаза, само при определена температура, само при определено състояние на водата. Това подсказва, че порталите между световете се отварят при специфични енергийни условия.

Многоизмерността на човека също играе роля. Ние не сме само физическо тяло — имаме енергийни, емоционални, духовни нива, които могат да се свързват с други реалности. Когато сме в състояние на повишена чувствителност — чрез сън, медитация, болест, екстаз, страх — можем да възприемем същества, които обикновено са невидими. Това обяснява защо децата виждат повече — те са чисти, отворени, неподправени. Това обяснява защо хора в изменени състояния на съзнанието виждат същества, които другите не виждат.

Древните култури са знаели това. Затова са говорили за феи, елфи, богини, гномове, джуджета, гиганти, дракони, русалки. Затова са пазели портали — свещени места, каменни кръгове, пещери, извори. Затова са правили ритуали — за да общуват със съществата от другите светове, за да ги почитат, за да ги умилостивят, за да ги призоват.

И днес, когато светът се променя, когато честотата на Земята се повишава, когато завесата между реалностите се разтваря, все повече хора започват да виждат, да усещат, да чуват, да сънуват същества от други светове. Феи, които се появяват като светлинки. Дракони, които се разтварят в небето. Русалки, които се показват в езера. Йети, които се движат в планините. Гущероподобни същества, които се появяват в блатата. Самодиви, които танцуват в мъглата. Елфи, които наблюдават от сенките на гората.

Всички тези явления подсказват, че реалността не е фиксирана. Тя е динамична, многопластова, жива. И ние сме част от нея. Съществата от други светове не са мит — те са реални, но съществуват в други честоти. Когато условията се подредят — чрез енергия, съзнание, място и време — те се появяват. И ако древните са знаели това, може би е време да си спомним. Защото приказните създания никога не са изчезвали — просто сме спрели да ги виждаме.