Звездни Цивилизации

понеделник, 29 май 2017 г.

     СТРАШНИ  ИСТОРИИ  ЗА  ДУХОВЕ



Едно семейство(баща,майка и син) си купили нова къща и отишли до магазина,за да купят пердета за стаята на детето.Започнали да разглеждат и момчето си харесало едни черни перденца,но продавачката го предупредила да не взима точно тях,защото ще го сполети нещастие,но въпреки всичко момчето настояло и му взели точно тези черни пердета.Вечерта,когато ги сложили всички си легнали..в момента в който момчето заспало от пердетата излязла една ръка и го удошила!На следващата вечер майката решила да спи в стаята на детето..същата съдба сполетяла и нея.Зловещата ръка излязла и удошила и нея!На следващата вечер,бащата съкрушен и съсипан решил той да спи в стаята на покойният си син,но в ръката си държал нож!В момента,в който ръката започнала да излиза от пердетата той се обърнал и я отрязал!На следващият ден бащата отишъл в магазина да върне пердетата и какво да види...продавачката била само с една ръка...


Една вечер едно малко момиче останало само вкъщи.То гледало телевизия,но телевизора се изклучил и момиченцето чуло глас-Аз съм жълтата лейди и съм в твоя град.Стъписано момичето решило че това е някаква шега и отново пуснало телевизора.След 10 минути телефона звъннал когато момичето вдигнало отново чул гласът-Аз съм жълтата лейди и съм пред твоята врата.Изплашено до краен предел момичето седнало в средата на хола и притискало куклата си и отново чуло този глас,но още по-близо-Аз съм жълтата лейди и съм зад теб.Когато детето се обърнало зад него стояла една висока,стройна жена,облечена в жълто,но на лицето си имала нещо като златен воал и когато го махнала от лицето си,лицето и било набръчкано и грозно и мом ичето изпищяло.На другия ден го намерили мъртво в гардероба със збръчкано лице.



Младеж си харесал едно момиче и започнал да я сваля. Веднъж я поканил на среща и тя дошла със снежно бяла рокля. Но без да иска момчето я зяляло с боровинков сок. Момичето станало и побягнало. Гонейки я, момчето стигнало до тях и почукало. Отворила му майката и той поискал да говори с дъщерята. Майката се разплакала и му казала, че момичето е починало преди 10 години. Младежа разказал всичко и описал момичето толкова точно, че родителите се съгласили да разровят гроба, просто да са сигурни дали е имало нещо. Вадейки ковчега откриват момичето, останали вече само кости, облечена в снежно бяла рокля, улята с боровинков сок



в едно село имало семейство,в което жената все раждала,но децата и преди да навършат 2 години умирали всичките.И накрая отишли при гледачка и тя им казала,че им е направена магия.Да си дадат следващото дете на сестрата на жената,докато мине 2г и да го нарекат Найден.Така и станало.И това дете не умряло.Но след време трябвало да се прави ремонт на къщата им като разкопавали видяли,че там където започва вътрешната им стълба имало 7 ръчички.Когато разкопали гробовете на децата си видяли,че и на седемте деца им липствала по една ръка.

Имало едно семейство- Джесика и Марк. Те живеели в много малък апартамент и решили да си намерят къща. Един ден след работа се отбили да разгледат няколко предложения и си купили.
2-3 месеца след като се нанесли, странни неща започнали да се случват. Един ден Джесика и Марк се връщали от магазина и разопаковали покупките, включително бурканче с горчица. Малко по-късно същия ден мъжът решил да си направи сандвич. Той отворил хладилника , но горчицата не била там. Той претърсил цялата къща , колата, всичко, но не я намерил. В крайна сметка решил, че може да я е загубил някъде по пътя.
Приятел на семейството се преместил да живее при тях малко след случката. Един ден тримата седели в хола и си подхвърляли една от играчките на кучето. Джесика хвърлила играчката. Тя се ударила веднъж в земятя и изчезнала. Тримата търсили в хола и не само, но не могли да я намерят.Когато седнали отново Джесика видяля на един от столовете играчката, но когато посегнала да я вземе нея отново я нямало. От този момент семейството и приятелят им започнали да се чувстват така, сякаш дете си играе с тях. В първата спалня спял Джейк (приятелят). Винаги когато затварял вратата, после я намирал отворена и обратното. И винаги когато питал Джесика и мъжът и дали те не са отворили, отговорът бил не.
Приятелка на Джесика-Аманда, отишла да ги посети. Джесика и показала първата спалня и говорили за усещането, което се появявало по лицата им(нещо като залепила се паяжина), когато детето на Аманда станало много буйно и маика му го ударила.
От този момент започнали да се случват наистина страшни неща.
Една вечер Джесика отишла до банята. Когато светнала лампата, чула стъпки на тичащ човек, които идвали от хола и се приближавали към нея. Джесика се обърнала, за да види от кой идва, но нямало никой. Шумът от стъпките спрял точно зад нея и от страх тя се долепила с гръб до стената. Тогава точно зад нея се чул детски смях.Та изтичала в спалнята и легнала до мъжа си.
Три вечери по-късно, мъжът и отивал до банята, когато 2 ръце го сграбчили. Той се обърнал, но не видял никой. Когато се върнал при жена си видял, че тя спи(както и Джейк)
Една вечер Джесика останала сама и тъй като я било страх ришила да отиди да спи в приятелка. Отишла да си вземе лекарствата , но усетила, че някаква ръка я гали по главата. Тя се разпищялаи тръгнала към вратата. Тичайки чувала зад себе си пищене и дращене по вратата сякаш някой се опитва да излезе.
На следващия денДжесика, марк и джеик се пренесли. От съседите научили, че в тази къща живеела жена и нейното дете, което умряло от пребиване.

Един таксиметров шофиор си карал и минал през едно гробище.Навън били много студено,а на пейката пред гробището стояло едно малко русичко,бледо момиченце със синя рокличка с презрамки.Тъй като навън било много студено,а момиченцето било самичко,шофиорът го качил в колата и му дал якето си и го закарало в къщи.Момиченцето посочвало пътя само с мимики.Най накрая стигнали и мъжът казал на момичето ако иска да влезне да вземе пари да му плати и момичето кимнало.Изминал се половин час,но детето не дошло и затова мъжът решил да звънне на вратата да си вземе поне якето и му отворила една жена.Той казал на жената че преди половин час тук е влезнало едно момиче,като подробно дал описанието на момичето и жената му казала:Вие знаете ли,че преди една седмица погребаха дъщеря ми изглеждаща по този начин!След време същият този мъж отишъл на гроба на един свой приятел и съседният гроб бил този на момичето върху който било поставено якето му!

Едно семейство /мъж, жена и малкият им десет годишен син/ пътувало на дълъг път през ноща.
Изведнъж нещо на колата се повредило и останали на пътя... Бащата се сетил че преди стотина метра е подминал някаква голяма сграда, изглеждаща предимно запустяла, но решил да проверят все пак за телефон. Двамата с майката тръгнали, обаче казали на детето за по-сигурно да се заключи и скрие в колата, и в никакъв случай да не отваря... Минал час, когато изведнъж детето чуло някакво странно дращене по покрива на колата, умряло от страх реве и трепери сгушило се долу. Дращенето не спирало. Изведнъж се чули наблизаващите сирени на полицията...
Наобиколили колата и един от полицаите на високоговорител казал на детето да излезе от колата без да се обръща назад, и да отиде при него. Детето излязло, но може би и от страх, решило да се обърне. Оказало се, че някакъв психопат драскал по покрива с главите на майка му и баща му.
А запустялата сграда била психиатрична болница.

Едно момиченце било в кома близо 3 месеца и накрая родителите решили да изключат поддържащия живота му апарат. Вечерта след погребението майката сънувала сън, в който дъщеря и плачела, изглеждала ужасно раздърпана и уплашена и и говорела : "Мамо, защо ме пратихте на такова тъмно и студено място, защо ме оставихте самичка, елате да ме вземете, страх ме е..." Майката не обърнала внимание на съня, било нормално да сънува обичната си дъщеря, която загубила толкова нелепо. На следващата вечер обаче сънят се повторил. Дъщерята плачела и молела да я приберат вкъщи, питала защо са я заровили жива и т.н. Сънят се повтарял всяка нощ и накрая майката придумала бащата да разровят гроба. Когато отворили ковчега пред тях се разкрила ужасна гледка. Момичето, погребано с най-хубавата си рокля, било свито в единия ъгъл, а не както го оставили спокойно лежащо по гръб, с разкъсана рокля, а по пръстите имала рани, ноктите били мръсни и изпочупени. По вътрешната страна на ковчега ясно личали дълбоките резки, оставено от ноктите и имало вдлъбнатини, сякаш от удари с юмрук. Момичето, неясно как събудило се след комата вече погребано, изпаднало в ужас от страха, тъмнината и недостига на кислород, се е борило да излезе от ковчега няколко часа, докато накрая се е задушило....Била погребана жива!

един малък град имало две момичета , които постоянно се обаждали по телефона и си правили шеги с хората.Един ден те отишли на един хълм без позволение,но един луд ги хванал и искал да ги убие,но някакси момичетата се добрали до телефон и се обадили за помощ, но никой не им повярвал и те били жестоко убити.И сега ако някой ти се обади по телефона и мълчи-това са двете момичета, които търсят отмъщение за нелепата си смърт!


 Синият нокът
Един мъж и една жена решили да заминат на почивка, но детето им не искало да отива с тях.Майката и бащата повикали съседката да се грижи за децата им през тези дни, в които ще са на почивка.Така и станало.Съседката имала големи ръкавици, които изобщо не сваляла.
Мъжът и жената се върнали от почивка и видели ужасна картина-децата им удушени, лежат на пода, а върху шията на едното имало отпечатък от синьо.
На другият ден мъжът отишъл при съседката им и я попитал, защо децата им са мъртви.Тя отговорила, че не знае.Тогава мъжът свалил ръкавицата и и видял голям син нокът.Тогава разбрал кой е убиецът на децата му.

 едно старо градче хората били много страхливи.Имали огромен страх от мъртавци, демони и други същества, но както на всякъде имало един смелчага който им се смеел и казвал, че не го е страх. Веднъж отишъл в кръчмата и там за да сложи покритие над самочуствието си казал, че в дванайсет полунощ ще отиде на гробището и там ще стой един час.Станало нощ и хората се насабрали на пътя за да гледат как той се качва на горе при гробищата защото те се намирали на хълм. Стоял там един час и решил да си върви.Народът още стоял там и го чакали да се върне.Бил още на сто метра далечина и им подвиквал "Ей, страхливци видяхте ли, че мога"?Тогава един от тръните край пътя го закачил за ризата и той умрял на място от страх защото си помислил, че е някой мъртвец.Така, че не елиминирайте някои неща заради налудничевото им эначение.Няма невъэможни неща!

В град Беляне преди няколко години,по пътя за кулата станала една ужасна катастрофа-автобус и кола се блъснали и един пешеходец умрял.Катастрофата била толкова силна,че човекът бил разчленен от кръста на долу.Полицаите се опитали да намерят краката на загиналия човек,но така и не успяли.И сега като вървиш през ноща през тази улица все още можеш да чуеш стъпките на този човек зад себе си.


Имаше един млад мъж,който много обичаше да кара мотора си със пълна скорост.Един ден той си пийна малко.И отпраши със пълна скорос.Блъснал се толкова яко,че тялото му било на парчета.Намерили му само половината от тялото му.Не намерили всичко от кръстта на горе.И до днес се разправя как вечертта точно във 12 се чувало бръмчене на мотор и виковете на млад мъж на улицата,на която се случило нещастието.

В едно малко селце една възрастна дама била мислена от всичкиза луза.тя се разкарвала с черен гарван на рамо.От тогава тя проклела селото.На която къща кацне гарвана цялото семейство умира при инцидент,а децата влезли в гората никой повече не чул за тях.Останала само тази вещица.На входа на селото пишело:"Тук почива жената с черния гарван"Който влезел в селото и види тази жена след това не се чувало нищо за него
Имало една жена,която целия град я мислел за добра.Едно момченце си седяло веднъж в тях само.И чуло вратата да се отваря.Помислил си,че е майка му и питал:Майче ти ли си?А тя му казала:Аз съм синко?След това Детето видяло,че тва там не е майка му.Попитало я,защо се е представило за майка му.Тя му запяла песен и то се превърнало в жена(мъртва).Жената казала:Сега ще си със майка си завинаги,но ще си вътре в нея,и ще седиш заровен под земята.Така и станало.Той останал под земята завинаги.Заключвайте добре вратата.Ако чуете хлопане се присторете на заспал или умрял

По време на руско-японската война през 1904-1905 г. в едно глухо село на Полтавската губерния, където живеела Наталия Кравченя, започнали мистериозно да изчезват млади симпатични девойки. Момичетата се страхували да излизат от къщи дори денем.

Приставът Николай Солово, който проявявал интерес към последните достижения на криминалистиката, обърнал внимание на особеното и усамотено разположение на дома на Кравченя.

Освен това, въпреки че била вече над 60 г., тя подозрително младеела и не изглеждала на повече от 25 - затова всички я наричали "вещицата".

Николай организирал обиск в дома й, където полицаите открили замаскиран капак на пода, отвеждащ в мазето. Там намерили и обезкръвените трупове на седем девойки.

Оказало се, че когато започнала да старее, Кравченя възстановила по окултни книги рецептата на вечната младост, в която се използвала кръв от девици.

Убийцата била подложена на психиатрична експертиза и лекарите категорично се произнесли, че е абсолютно здрава. Смъртната присъда била произнесена и незабавно изпълнена.

                                        Брегът на призраците

Не помня как стигнахме до гробището.
Помня, че небето притъмня - и после се озовахме там.
Двамата със сестра ми Тери подминахме няколко редици стари, напукани и покрити с мъх надгробни камъни. Беше лято, но над земята се беше спуснала влажна, сивкава мъгла, от която повяваше хлад.
Разтреперих се и се загърнах по-плътно с якето.
- Тери, почакай! - извиках. Както обикновено сестра ми бързаше напред. Гробищата винаги са я възбуждали. - Къде си? - едва не ревнах.
Напрегнах очи. Едва различавах очертанията й през сивата мъгла. Тери спираше за няколко секунди пред всеки от надгробните камъни.
Прочетох думите, изписани върху един камък в краката ми:
"В памет на Джон,
син на Дейниъл и Сара Нап,
който почина на 25 март 1766 г.,
на 12 години и 22 дни."

Странно, рекох си. Това хлапе е било на моята възраст, когато е умряло. През февруари навърших дванайсет. В същия месец Тери стана на единайсет.
Забързах нататък. Отнякъде повя студен вятър. Затърсих между редовете от стари гробове дребната фигура на сестра ми. Беше изчезнала в гъстата мъгла.
- Тери? Къде се изгуби?
- Тук съм, Джери - долетя отговорът.
- Къде? - попитах, докато стъпвах по гнилите листа. Вятърът се завъртя около мен.
Някъде отблизо долетя тих вой.
- Трябва да е куче - промърморих полугласно.
- Дже-ри! - Гласът на Тери сякаш идеше от хиляди мили.
Повървях още малко, сетне се подпрях на един надгробен камък.
- Тери! Почакай ме, де! Спри да щъкаш наоколо!
Пак този страховит вой.
- Не вървиш накъдето трябва - извика ми Тери. - Тук съм.
- Страхотно. Много ти благодаря - троснах се аз. Защо си нямах сестра, която да харесва бейзбол, вместо да ме влачи по гробища?
Вятърът довяваше странни, шептящи звуци. Облак изсушени листа ме блъсна в лицето. Затворих очи.
Когато ги отворих, видях Тери клекнала до малък гроб.
- Не мърдай - рече тя. - Ей сега идвам.
Заобиколих няколко паметника и застанах до нея.
- Стъмва се вече - казах. - Да си вървим от тук.
Обърнах се. Направих крачка и... нещо ме сграбчи за глезена.
Изпищях и направих опит да се освободя. Но хватката се затягаше.
Ръка. Протягаща се от калта до гроба.
Изпищях отново. Тери също пищеше.
Ритнах силно и се освободих.
- Бягай! - крещеше Тери.
Вече се носех презглава.
Докато двамата с Тери тичахме през мократа трева, отдолу изскачаха зелени ръце: Щрак! Щрак! Прас! Прас!
Ръцете се надигаха. Протягаха се към нас. Хващаха ни за глезените.
Свърнах наляво. Щрак! Отскочих надясно. Прас!
- Бягай, Джери! Бягай! - врещеше сестра ми. - Вдигай високо крака!
Чувах маратонките й да тропат зад мен. След това чух ужасен вик:
- Тери! Хванаха ме!
Обърнах се задъхан. Две яки ръце я бяха сграбчили за глезените.
Замръзнах неподвижно, втренчил очи в сестра ми, която се дърпаше отчаяно.
- Джери, помогни ми! Не искат да ме пуснат!
Поех дъх с пълни гърди и се хвърлих към нея.
- Хвани се за мен - наредих й и протегнах ръце.
Изритах всяка от ръцете, които я държаха. Но те не помръдваха, не я пускаха.
- Аз... не мога да се помръдна! - проплака Тери.
Почвата под краката ми се разтърси. Погледнах надолу и видях от земята да се подават още ръце.
Задърпах Тери за китката.
- Тичай! - изкрещях й истерично.
- Не мога!
- Разбира се, че можеш! Опитай пак! Оххх! - изстенах, когато и в моите глезени се вкопчиха две ръце.
Сега и аз бях техен пленник.
И двамата бяхме паднали в капана.

- Джери! Какво ти става? - попита ме Тери.
Премигнах. Сестра ми стоеше до мен върху една скалиста площадка на брега. Погледнах към спокойните води на океана под нас и поклатих глава.
- Уф. Ама че странна работа - промърморих. - Спомних си един кошмар отпреди няколко месеца.
Тери ме погледна начумерено.
- Сега пък какво беше?
- Ами за гробището - отвърнах. Обърнах се и погледнах към малкото гробище в покрайнините на боровата гора, което бяхме открили преди няма и половин час. - Сънувах, че от земята се подават зелени ръце и ни сграбчват за краката.
- Трева - отвърна Тери. Тя отметна назад един кичур. Като се изключи, че е с няколко сантиметра по-висока от мен, инак си приличаме като брат и сестра. И двамата имаме кестеняви коси, луничави лица и кафяви очи.
Една-единствена разлика - Тери има трапчинки на бузите, когато се усмихва, аз нямах. Слава на Бога.
Няколко минути се разхождахме по брега. На места боровата гора стигаше почти до водата.
- Може би си спомняш съня, защото си нервен - рече замислено Тери. - Нали знаеш? Задето цял месец ще сме далеч от дома.
- Може и тъй да е - съгласих се. - Никога не сме отсъствали толкова дълго. Но какво може да ни се случи тук? Брад и Агата са наистина страхотни.
Брад Садлер е наш далечен братовчед. Стар далечен братовчед ще е по-точно. Татко казва, че Брад и жена му Агата били стари още когато той бил дете!
И двамата са много забавни и дейни за възрастта си. Ето защо когато ни поканиха да им гостуваме в къщата им в Ню Ингланд на брега на океана, двамата с Тери се съгласихме ентусиазирано. Идеята ни се стори великолепна - особено сравнена с възможността да останем в тесния, задушен апартамент в Ню Джърси, където живеехме.
Пристигнахме с влак тази сутрин. Брад и Агата ни чакаха на перона и ни откараха в боровата гора, където беше тяхната къща.
След като си разопаковахме багажа и обядвахме, Агата предложи:
- А сега, деца, защо не се поразходите наоколо? Има толкова много интересни места.
Ето как двамата се озовахме на брега.
Тери ме сграбчи за ръката:
- Ей, хайде да се върнем и да разгледаме онова малко гробище! - предложи тя ентусиазирано.
- Ами... не знам.
Сънят все още бе жив в спомените ми.
- О, я стига. Няма да срещнем никакви зелени ръце. Обещавам ти. Обзалагам се, че има много интересни надгробни камъни.
Тери обожава да изследва стари гробища. Въобще обича всякакви страшни неща. Все чете книги на ужасите. Най-странното е, че първо прочита последната глава.
Прави го, защото иска да узнае тайната. Не може да търпи да не знае отговора.
Сестра ми има милион интереси, но разходките из стари гробища са най-странното й хоби. Понякога залепва оризова хартия върху надписите и драска отгоре с химикал, за да ги отпечата.
- Ей! Почакай! - извиках я.
Но Тери вече тичаше към крайбрежното гробище.
- Побързай, Джери - подкани ме тя. - Не бъди такова шубе.
Последвах я по брега и в боровата гора. Миришеше на смола. Гробището започваше веднага след първите дървета. Беше заобиколено от порутена каменна ограда. Пъхнахме се през един тесен отвор в нея.
Тери се зае да разглежда паметниците.
- Брей. Някои от тези надписи са ужасно стари - обяви тя. - Виж тоя например.
Тя посочи един малък камък. Отпред бяха изрисувани череп с криле от двете страни на темето.
- Това е ръката на смъртта - обясни сестра ми. - Много стар пуритански символ. Страшничко, а? - Тя се наведе и прочете надписа: - "Тук лежи тялото на г-н Джон Садлер, който напусна този живот на 18 март 1642 г., навършил 38 години."
- Садлер. Като нас - рекох. - Брей. Интересно, дали не ни е роднина. - Направих някои бързи изчисления. - Ако е така, този Джон Садлер трябва да ни е пра-пра-пра-пра-прадядо. Умрял е преди 350 години.
Тери вече се беше преместила на следващия камък.
- Този тук е от 1647, другият - от 1652. Мисля, че нямам толкова стар надпис. - Тя изчезна зад един висок надгробен камък.
Вече знаех къде ще прекараме целия месец. Но за днес ми стигаше да се мотая из гробища.
- Тръгвай. Хайде да се разходим по брега - рекох и се огледах за Тери. - Ей, Тери? Къде изчезна? - Надникнах зад високия камък.
Нямаше я там.
- Тери? - Океанският бриз разлюля клоните над нас. - Тери, престани, чуваш ли? Нали знаеш, че не харесвам тия номера.
Главата на Тери се показа иззад един камък.
- Защо? Плашиш ли се?
Не ми харесваше усмивката на лицето й.
- Кой, аз ли? Никога.
Тери се изправи.
- Добре, пъзльо. Но утре пак ще се върна тук. - Тя ме последва надолу към скалистия бряг.
- Интересно, какво ли ще видим там - мърморех, докато се оглеждах.
- О, я погледни това. - Тери се наведе и откъсна някакво жълто диво цвете, щръкнало между два камъка. - Обикновена петлога -обяви тя. - Странно име за диво цвете, нали?
- Вярно - съгласих се. Второто хоби на Тери Садлер са дивите цветя. Къса ги и ги поставя между страниците на дебелите книги да изсъхнат.
Тери се намръщи.
- Какъв ти е проблемът сега?
- Непрестанно спираме. Искам да огледаме всичко наоколо. Агата каза, че там долу има един малък плаж, където може да плуваме.
- Добре, добре - отвърна тя и завъртя очи.
Вървяхме още известно време и стигнахме малък пясъчен залив. Но и тук камъните бяха повече от пясъка. От водата се подаваше дълъг, скалист вълнолом.
- Питам се това за какво може да е - рече Тери.
- За да задържи пясъка - обясних аз. Готвех се да подхвана една кратка лекция за крайбрежната ерозия, когато Тери неочаквано възкликна:
- Джери, погледни! Виж там! - Сочеше към високия каменист хълм до брега. Сгушена сред камъните, на върха на една широка площадка се виждаше тъмна пещера.
- Хайде да се изкатерим и да влезем в пещерата - предложи тя разпалено.
- Не, почакай! - изведнъж си спомних какво ми казаха мама и татко тази сутрин, когато се качвахме на влака: да държа под око Тери и да не й позволявам да измисля разни налудничави идеи. - Може да е опасно - казах. - Аз съм по-големият от двама ни. Освен това съм и по-разумният.
Тя се начумери.
- О, я стига - рече и се затича към основата на скалата. - Поне ще я погледнем отблизо. По-късно ще попитаме Брад и Агата дали може да се качим.
Последвах я неохотно.
- Добре де, добре. Ако си мислиш, че старците ходят по пещери.
Докато се приближавахме, започнах да осъзнавам, че пещерата е доста голяма. Никога не бях виждал по-голям вход, освен в едно списание за скаути.
- Интересно, дали някой живее там - бърбореше развълнувано Тери. - Някой отшелник например. - Тя сви ръце на фуния и извика: - Ехоооо!
Понякога Тери е голяма досадница. Представяте ли си, да живеете в пещера и някой да ви крещи отвън?
- Ехоооооо! - повтори отново сестра ми.
- Да си тръгваме - подканих я.
И тогава от вътрешността на пещерата долетя протяжно изсвирване.
Двамата се спогледахме.
- Брей! Какво беше това? - прошепна Тери. - Бухал?
Преглътнах.
- Не мисля. Бухалите спят денем.
Отново този звук. Протяжно изсвирване от вътрешността на пещерата.
Какво можеше да е това? Вълк? Койот?
- Обзалагам се, че Брад и Агата вече се питат къде сме - прошепна Тери. - Може би трябва да вървим.
- Да. Права си. - Обърнах се и понечих да тръгна. Но отново чухме звука. Този път беше по-силен.
Засенчих очи с длан и погледнах нагоре.
- Не! - сграбчих Тери за ръката, когато мярнах една сянка - грамаден прилеп се носеше право към нас и съскаше злобно, беше с ококорени кръвясали очи и щръкнали зъбки.

Легендата за Мери

Освен известната на всички Дама Пика, съществува подобен мит и за Кървавата Мери. Разликата е, че втората наистина е съществувала. Казвала се Мария I Тюдор, петото дете на прочутия прелъстител крал Хенри VIII, сменил цели шест съпруги. Мери е живяла в далечния 16 в. Качва се на британския престол едва три години преди края на своя живот - 1553 г. Още приживе се сдобива със зловещото прозвище, защото повреме на управлението й на кладата са изгорени 300 еретици.

Много хора смятали, че кралицата е вещица. Сред широко разпространяваните легенди е и историята, че Мери убивала малки момиченца и се къпела в кръвта им, за да запази младостта си.

Ако изпълните познатата процедура за викане на черната Дама, но повторите 13 пъти Блъди Мери, какво мислите ще се случи? Някой ще ви изненада с коктейл от водка, доматен сок и черен пипер? Не, изведнъж ще се появи непозната жена и ще започне да ви драска по лицето. Съществува обаче и вярването, че при смяна на думите Кървавата Мери с Адската Мери, ще си уредите среща не с кого да е, а със самия Сатана. Затова вимавайте, когато решите да си поприказвате с отдавна починали хора.


Едни дечица си играели покрай еднин строеж...топката им паднала във варта и едното отишло да я вземе но паднало вътре-другото отишло да му помогне но и то паднало...след време със тази вар застроили детска градина и все още се чуват гласовете на децата идещи от стените....

Един таксиметров шофиор си карал и минал през едно гробище.Навън били много студено,а на пейката пред гробището стояло едно малко русичко,бледо момиченце със синя рокличка с презрамки.Тъй като навън било много студено,а момиченцето било самичко,шофиорът го качил в колата и му дал якето си и го закарало в къщи.Момиченцето посочвало пътя само с мимики.Най накрая стигнали и мъжът казал на момичето ако иска да влезне да вземе пари да му плати и момичето кимнало.Изминал се половин час,но детето не дошло и затова мъжът решил да звънне на вратата да си вземе поне якето и му отворила една жена.Той казал на жената че преди половин час тук е влезнало едно момиче,като подробно дал описанието на момичето и жената му казала:Вие знаете ли,че преди една седмица погребаха дъщеря ми изглеждаща по този начин!След време същият този мъж отишъл на гроба на един свой приятел и съседният гроб бил този на момичето върху който било поставено якето му!

Опасните кукли

Историята започнала от знаменитата кукла "Бейло-Бейби", направена в началото на миналия век. Родителите на малката Роза Ман помолили известния майстор Чарлз Уинкокс да направи за момиченцето им красива играчка. Куклата наистина изглеждала прекрасно иРоза искрено й се зарадвала. Но - за кратко. Два дни след това детето напуснало този свят с последния си подарък в ръце. Дванайсет години по-късно майката - госпожа Ман, купила от вехтошар кукла, която поразително приличала на първата. Скоро след това се хвърлила през прозореца на жилището си, стискайки в ръце играчката...
Според някои парапсихолози хората изпаднали в емоционален транс и децата, които искрено вярват, че не държат в ръце играчка, а живо същество са способни да "оживят" куклите. Те "вливат" в тях от своята бионергия и от бездушно изображение ги превръщат в заплашителна реалност. На студенти в Ярославския театрален институт преподавател обяснил, че за да овладееш изцяло куклата трябва да се откажеш от себе си, да забравиш, че те има. И тогава ставало чудото - не ти ръководиш нея, а тя - теб. Естествено това може да се обясни с т. нар. творчески процес,но понякога случилото се е прекалено далеч от него... Една от студентките трябвало да изработи кукла с образа на Смъртта. Но веднага щом я завършила, изпаднала в депресия. "Баба ми ме гледаше изумена и не разбираше какво се случваше с мен - разказва тя. - А аз изведнъж се чух да казвам: "Изгори смъртта!". Баба наистина изгори куклата и в тази минута се успокоих, забравих истериите и виковете и отново се върнах към себе си."
Според американския изследовател на паранормални явления Джоан Пилър около нас живеят малки "същности", които трупат у себе си душевна енергия, разпиляна от нас при гняв, радост или мъка. И понеже децата я излъчват най-лесно, тя се "заселва" в играчките и куклите им, за да е близо до тях. Това според Пилър понякога им струва твърде скъпо - заболяване или мошо самочувствие.
Будистката религия твърди, че светът е пълен с такива "същности". Това са зли духове, които похищавали дъха на хората и животните, а после ги отнасяли в храма Угс-Кханг - на брега на свещената река Брахмапутра. Човекът "без дъх" имал само една съдба - да заболее и да умре. Със злосторниците се борели севщени лами, които ловели духовете и ги затваряли в глинени фигурки (ингдомо), превръщайки ги в "безопасни" сувенири. Но попаднали в домовете на туристите, те отдалечавали живота им от всичко добро... Злият дух можел да бъде "заключен" и с ритуално убийство. Така отмъщавали на враговете - "заселвали" духа на жертвата в специална фигурка. Ако някой, нищо не подозиращ, я отнасял в дома си, сингдомо стоварвал върху него своя гняв.
И при магьосниците 'вуду" куклата е начин за отмъъщение. Дори когато изглежда съвсм невинно (например със забодена едва видима карфица в тялото), тя носи в себе си нечия жестока смърт. Заровена в цемата страшната кукла дочаква деня, в който нароченият изгубва живота си...
Могат ли куклите да определят съдбата на притежателите си? Или ни е приятно да вярваме, че можем да надарим с душа всичко, до което се докоснем със силната си любов, мъка или омраза? Ако е така, поне по това приличаме на децата...


Имало едно време един силен мъж който си карал по пътя. На пътя имало един хотел и било полунощ и той решил да си отдъхне. Всичките стаи били заети освен стая 13. Той се качил горе и легнал на леглото. По едно време чул един глас да казва "Ще те гепам, ще те изям." Първо си мислел, че сънува и не обърнал внимание. После гласът станал по-писклив и по-силен и пак "Ще те гепам, ще те изям." Той се уплашил и скочил през прозореца.
На другата вечер един боксьор си карал по същият път, видял същият хотел и всичките стаи били заети освен стая 13 и той се качил горе и си пуснал телевизора. След малко чул писаците "Ще те гепам, ще те изям" и той като другия избягал и се хвърлил от 13ия етаж.
На следващата вечер трети човек си карал по същия път, видял хотела и пак всичките стаи били заети освен стая 13. Качил се горе и чул още щом затворил вратата, "Ще те гепам, ще те изям". Пуснал си силна музика за да не чува, но писъците станали викове с ехо "Ще те гепам, ще те изям". Спрял музиката и се ослушал и разбрал, че идват от тъмен коридор. Преближил се до една врата която водила към банята и бавно я отворил и изведнъж видял
едно ...момченце което седяло на тоалетната с пърст в носа и крещяло ..."ЩЕ ТЕ ГЕПАМ, щЕ ТЕ ИЗЯМ!

Имало една жена,която се обличала винаги в черно и целия й дом бил в черно.Веднъж спряла едно такси.Накарало го да я заведе на гробището.Със себе си носела червени рози.Тя слязла на гробището без розите.Минала всички гробове и на всеки се изплюла.След това се прибрала в таксито и така обиколили още два гроба и се случило същото.След това отишли пак на гробището.Жената пак оставила розите в колата.После се качила на един гроб и затанцувала.После изчезнала.Таксиметровия шофьо се учудил.Погледнал на задната седалка и видял,че рози няма,а само кръв.След това погледнал към гробището и видял никролог на тази клиентка.Той показва,че тя е починала приди 5 години.

Имало една жена,която винаги се обличала в бяло и дома й винаги бил в бяло.Веднъж си поканила приятелки.Пили вино.Една от тях оцапала килима.Слез това всички си тръгнали.По-късно жената,която оцапала килима се прибрала и телефона й звъннал.Казали й,че ако не почисти килима до час ще умре.Тя се опитала да го почисти,но не успяла.След това пак й се обадили и й дали половин час.Тя пак не успяла.Накрая чула страшен глас.Слязла към мъзето на приятелката си.Там било тъмно.Открехнала вратата и видяла сянка.Тогава се светнало и един мъж и казал:Вениш,за да почистите петното!


Имало един много красив мъж.Всяка жена,която се влюбвала и женила за него умирала.Това се случило с 7-те му жени.8-ма девойка се оженила за него.Странно,но тя не била намерена мъртва след първата брачна нощ.Мъжът се учудил и решил да се постарае за да умре.На другия ден когато се връщал от работа вратата била отворена,а вътре било тъмно.Мъжът попитал:Скъпа,там ли си?И се чул глас на възрастна жена:Да любими,тук съм.На другия ден мъжът бил намерен удошен.Тогава на погребението му жена му била с окървавена булченска рокля.Всички се чудили,защото това всъщност не била жена му,а старицата,която го убила.После,когато отворили ковчега,видяли,че вътре лежи истинската му жена със окървавена рокля,на която пишело:Тук вътре съм любими.


Значи отивам на село (бе то това е град,ама карай...) и близо до нас има една порутена къща,може би е започнала да се събаря от преди двайсетина години и така си и стои,и момчетата са наплашили момичетата и френдките ми идват и почват да разправят: Тука има една къща,викат и къщата на Кървавата Мери,отзаде в двора има гроб,има и една тръба пълна с кръв  ,бе лапешка му работа,какво да ви кажа,обаче че наистина си я имаше кръвта,то това и аз го видях...и ми викат,горе има едно бесило  ,преди да влезеш в къщата трябва да се прекръстиш три пъти и мене ми стана интерестно и реших да отида с една френдка и ние въоражени с икона и с цветя,за гроба влизаме  ,и кво гледаме,една жена дето си пасе кокошките,разгледах ме ние постройката,ни гроб имаше ни бесило  ,абе пълни измишльотини,и понеже повечето се страхуваха реших ме да ги наплашим и почвах ме да си съчиняваме с френдката дето влязох ме ,викаме им вътре има на стената надпис написън с кръв Умри ,има бесило и легло по което има следи от куршуми и те наще едва не се напикаха,а ние им гледах ме сеира!
Беше много забавно!


Значи до Елин Пелин има едно село Мусачево се казва и там точно в края на селото навремето е имало турски гробища в тях са погрибали хората живи в чували с слама пълни и ги зариват.По късно на това гробище е построена църва която е била разрушена от турците,които построяват къща на нейно място и я прокълнават.Тази къща сега е извистна под името"Прокълнатата къща".Къщата я купува младо семейство/мъж,жена и тяхното бебе/една вечер както всички спят мъжа става на сън,отива до кухнята,взима един сатър и отива в спалнята където са жена му и детето му.Първо убива жена си,после детето и накрая себе си.Преди около 2 години брат ми с един негов пирятел ходиха до къщата......честно казано бая потресавоащо се е получило.Значи влезли са вътре и са обиколили из къщата намерили черепи,кости и разни такива неща.След това заварили един старец да спи отвън на двора.Влезли в къщата и вратата внезапно се заключила.След известно време врата се отворила и брат ми и приятеля му излезли,но вече нищо не било същото.Когато излезли на светло на приятеля на брат ми окото му било цялото окървавено както вътре така и извън него.Излязли вече изцяло от къщата и когато си тръгнали по пътя една кола щяла да прегази брат ми.Точно до портата за да влезеш вътре в къщата има един огромен камък за който казват че ако стъпиш на него ще умреш.А точно срещу къщата се намират сегашните гробища.мои приятели преди месец бяха ходили,но не са посмяли да влязат.Аз съм навитачка да отида но честно да си кажа само при мисълта какво може да ми се случи настръхвам


Ето няколко за Дама Пика
Убито момиче/истински случай/
Имам една приятелка от Германия.Тя ми е разказала това,което се е случило с някакво момиче там
Една вечер момичето остава само в дома си и решава да вика Дама Пика.Отива на голямото огледало в коридора и го напръсква с дезедорант след което взима карта на Дама Пика и я залепва с образа на Дама Пика към огледалото.Застава пред огледалото,затваря си очите и започва бавно да вика"Дама Пика появи се,Дама пика появи се,Дама Пика появи се............." и така около 100 пъти.Когато чула странно шушнене спряло да изрича думите за призоваване на Дама Пика.Отворило очите си и когато погледнало в огледалото картата я нямало.Момичето изпаднало в паника когато чуло глас който й шептял"Ако до утре вечерта не ми намериш черна роза,ще те убия".Веднага след това картата отново се озовала в/у огледалото,а момичето почнало да плаче,защото незнаело откъде да намери черна роза.Не намерило,но и нищо не споделило с родителите си.........на другия ден момичето знаело,чи неможе да избяга,но тайно се надявало по някакъв странен начин да намери черна роза.След неуспешни опити на другата сутрин родителите на момичето го заварили както си лежало с дупки по връта и вече мъртво......

"На това което ще напиша след малко аз бях един от участниците и може би от тогава умирам от страх като чуя за духове,вампири и т.н.
Аз,брат ми и един общ приятел когато бях 1-ви клас след училище си говорехме за духове и този общ приятел ни предложи да викаме духове.Е ние с брат ми естествено се съгласихме и дойдохме в нас.Подготвихме си дезедорант и огледало.Слязохме долу в мазето,защото Кики/приятелят ни/каза че трябва да сме на тъмно място.Влязохме напръскахме огледалото,слжожихме го на земята,обърнахме се надясно,затворихме си очите и започнахме да викаме"Подаръчко ела,подаръчко елба,подаръчко ела....."Вече към 90-тия път отворихме очите си/понеже не трябва да се отварят докато се призовава духа/и когато погледнахме в огледалото видяхме образа на Дама Пика.Такава паника и страх настъпиха че и тримата се изнизахме от мазето на секундата........от тогава кракът ми не е стъпвал там"

По истински случай
Аз и 2 мои приятелки отидихме до едно гробище в Орландовци(там живее една от приятелките ми)
Разхождахме се и видяхме един гроб от черен мрамор.Нямаше снимка,а само издълбано изображение върху мрамора,а името беше просто "Барбито" и нищо повече.От долу пишеше "Съжаляваме за нелепата ти смърт...",а годината беше 1991-2008 Естествено ние си помислихме,че е просто грешка.Продължихме си нагоре,но решихме да се връщаме,защото имахме планове и да отидем до една доста зловеща къща на една мъртва жена.Когато се връщахме на същия този гроб беше дошло едно момиче,цялото облечено в черно,с черна забрадка,която махна.Когато я махна ние 3-те останахме стъписани-това момиче беше до сущ като момичето изобразено на гроба  Бяхме се наредили като аптекарски шишета на средата на парцела и гледахме,когато и тя ни погледна,усмихна се,а след това постави 2 тъмно червени рози и една снимка.Изведнъж се осъзнахме,че седим като малоумни и решихме да минем на другия парцел докато момичето изчезне.Не мина и една минута и като се обърнахме нея я нямаше.Помислихме си,че е излезнала от входа който беше на 5 крачки тъй като около нас нямаше абсолютно никой и беше невъзможно да е някъде около нас.Изтичахме към входа,а пазача ни попита дали търсим някой и ние го попитахме къде отиде онова момиче с черното облекло,а той ни отвърна :"Какво момиче? Вие сте единствените,които влезнаха тук през последния половин час!"  Тогава решихме да се върнем на онзи гроб за да видим това,което остави момичето.Когато отидихме там стояха розите и снимката.Когато погледнахме снимката,тя беше на това момиче  Обедени,че полудяваме решихме да си ходим като отново попитахме пазача наистина ли не е видял никой,а той каза :"Както виждате наблюдавам съвсем внимателно кой влиза и кой излиза от тук!" Тогава си отидохме и не казахме на никой за това,но бяхме мноого объркани!



В село имаше една баба дето от 2 години не е проговорила.  Всички й се чудеха и маеха как е издържала толкова време.Преди три месеца я намериха умряла(убесена) и до нея стояло едно устройство за звукозабис и там тя казва:"Ще се видим в ада"....направо е ужасно!

П.П.Тва наистина е по действителен случай,знам го от хора,които не ще ме излъжат.Няма лъжа-няма измама!


Един човек се прибирал от работа късно вечерта и видял двама човека-възрастни хора.Спрял колата попитал ги къде живеят и предложил да ги закара .След като стигнали до домът им,те му предложили да хапне ,той приел.След това си тръгнал,но чак като стигнал долу забелязал,че си е забравил ключовете .Тогава се качил отново позвънил,но никой не отворил .Почукал на съседната врата и там му казали,че тези хора ,които той описва са починали преди 5-6 години.На другия ден викнали роднините им отворили вратата и на масата си стояли неизмитите чинии.Всички присъстващи видяли това,но никой не му повярвал,впреки че ключовете му също били на масата.....

КЛАДЕНЕЦЪТ

Било през лятото.Една майка и двете й дъщери тръгнали за вода на един кладенец извън селото, но по пътя срещнали познат с каруца и майката решила, да се върне с него и по- малката дъщеря обратно. По- голямата продължила сама за вода. Заваляло. Момичето стигнало кладенеца, напълнило стомните, но не можело да измине обратния път в дъжда и решило да се скрие в една къща, която видяло наблизо, но за пръв път, защото преди я нямало.
Влязло вътре. Отпървом нищо не видяло, защото било много тъмно, но после различило на пода разни раздърпани одеяла. Зачудило се кой ли живее тук и в същия момент чуло странно хриптене и гъргорене. Преди да разбере какво става, една отвратителна вещица с дълги нокти се метнала върху него и с един замах му откъснала главата, а сетне... се нахранила.


Дама Пика

Имало две деца, които много иксали да извикат Дама Пика. Една нощ това се случило. Те направили процедурата, но тя не се появявала, те се ядосали и започнали да вика "Дама Пика детски гъз!" и тя се появила. До сутринта ги гонела и най накрая ги намушкала с нож.

Розовата Дама

Имало едно момиче, което веднъж сънувало, че е в къщата на Дамо Каро, която цялата била направена от карти и същото това момиче е бутнало и Дама Каро го проклела.
След много, много време момичето вече било забравило ужасния си сън и една вечер като се върнала от дискотека и си пуснала телевизора тя чула странен глас, който и казал "Изгаси си телевизора, защото Розовата Дама е пред входната ти врата!". Момичето си помислило, че майка и се прави шега и за това си загазило телевизора, но пък си пуснало радиото. Гласът пак се обадил "Изгаси си радиото, защото Розовата Дама е пред вратата на стаята!" Момичето пак си помислило същото нещо. Изгасило си радиото, но пък си пуснало уокмена. Тайнствения глас пак се разнесъл, но още по-близо и този път казал "Загаси си упокмена, защото Розовата дама е зад теб!" Този път момичето се обърнало и Розовата Дама го наръзгала и на следващи ден намерили момичето изкормено с извадени вътрешности.

Черната роза

Една майка искала да зарадва дъщеря си , като и купи цвете и по-точно роза. Отишла на пазара, но там имало само енда баба, която продавала една черна роза. Майката я купила и се върнала вкъщи но понеже вече било много късно детето и било заспало. Майката оставила розата до възглавницата и на следващата сутрин дъщеря и била удушена и чак била посиняла. Майката решила следващата вечер да спи с розата, но си била взела нож. Точно в полунощ една ръка излезнала от черната роза и се остремила към жената, но тя реагирала на време и отрязала ръката. На следващия ден майката решила да занесе чудовищната роза на бабичката, от която я била купила, но с изумления видяла, че едната ръка на старицата била отрязана.

Тази, която следва да ви разкажа е от учебника ми по английски New Snapshot, казва се "It was very strange", и така:

Беше много странно

Миналия Октомври, когато бях в West Country прегледах стара книга за града и реших да посетя стара къща наричана Compton Hall построена през 16 век.
Пристигнах там много късно и паркирах на паркинга. Нямаше други коли, но това не ме очуди, защото беше края на сезона. Тръгнах да обикалям и изведнъж едно младо момиче, към 18 госини се появи.
-Добре дошли в Compton Hall! Аз съм Клариса Комптън. Нека ви покажа къщата...
Тя ми показа всички стаи и ми разказа историята на къщата. Когато привършвах ме обиколката аз я снимах на прага на къщата. Тя мушна малък пакет в чантата ми и каза:
-Заповядай, това е подарък за теб.
Сбогувах ме се и когато аз се върнах в колата разопаковах подаръка си-малка картинка на къщата.
Вечерта, когато отидох в хотела, момчето на рецепцията ме попита:
-Забавлявахте ли се днес?
-Да, много! Посетих Compton Hall и Клариса Комптън.
Младият мъж изглеждаше озадачен.
-Compton Hall ли? Не... не това не може да бъде! Старата къща изгоря преди 5 години.
Миналата седмица отидох да изкарам снимките в фото студио. Започнах да ги разлеждам. Когато стигнах до снимката с Клариса Комптън на нейно място видях само сива мъгла.

Катасрофата

Едно семейтво се връщало от екскурзия, когато катстрофирало. За родост нямало пострадали. На близо видели една къща и понеже валяло много силен дъжд и те няма ли къде да пренощуват почукали на вратата. Отворили им едно семейство. Катастрофиралите им разказали за инцидента, а другото семейство ги успокоили, че могат да останат да спят в тяхната къща, а на сутринат да си тръгнат. Всички яли, пили и много се веселили...
На сутринта гостите си тръгнали, но си забравили ключовете. Започнали да звънят и да тропат по вратата и прозорците, но никой не им отворил. Те отишли до съседната къща и попитали да не би семейството да е излязло на разходка, но им отговорили, че същото това семейство катасрофирало преди 3 месеца.

Сега една, която не е много страшна и пак е от един учебник по английски Go 1:

Dr Jekyll
Mr Hyde
(by Robert Louise Stevenson)

Това е историяза еднин добър човек- Doctor Henry Jekyll. Dr Jekyll имал лаборатория под къщата си. В тази лаборатория имало стол, бюро, шкаф с книги, маса за експерименти, огледало и легло.
Една нощ Dr Jekyll отишъл долу в своята лаборатория, за да работи по един нов и опасен експеримент.
В шкафа имало ботилка с червена течност и малко бяла пудра. На масата имало чаша. Той смесил всичката пудра с половин литър от червената течност в чашата. Сега неговия експеримнт е готов.
Dr Jekyll изпил сместа бавно и неовото лице и тяло се променили. Коста му станала дълга, мръсна и спластена, очите му станали червени, а зъбите му станали дълги и остри.
Той вървял по улиците на Лондон. Сега той е ужасен и страшен мъж-Mr Hyde!!!

Е, това е от мен за сега.


На деня на вси светии две момичета взели от видеотеката касетата-13 призрака(или нещо от тоя сорт).Филмът им бил вече много познат и знаели какво се случва.ПОканили си две момчета на гости,а касетата била уж да се сгушат в момчетата,когато ги дострашее.Но когато дошли двете момчета,едно от момичетата пуснало касеатата,но вместо филм видяло една катастрофа с влак.Никой от другите не й повярвал,но тя убедила приятелката си да остане,заради някакво предчуствие.Момчетата заминали без тях на купон.След един час момичетата си пуснали телевизор и вдияли по новините,че двете момчета се напили и с колата си минали през релса и влакът ги премазал.Двете момчетат умрели на място.Тогава другото момиче благодарило приятелката си,че я спасило.


РЪКАТА

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ ЕДИН ТЪРГОВЕЦ, КОЙТО МНОГО ЧЕСТО ОТСЪСТВАЛ ОТ КЪЩАТА СИ. ТЪЙ КАТО БИЛ ПРОКЛЕТ И АЛЧЕН ЧОВЕК, СЕЛСКИТЕ ДЕЦА ИЗПОЛЗВАЛИ ОТСЪСТВИЕТО МУ, ЗА ДА СЕ ВМЪКВАТ В КЪЩАТА МУ И ДА СЪТВОРЯВАТ ПОРАЗИИ, А ТОЙ ИМ СЕ ОТПЛАЩАЛ КАТО ГИ ПРЕСЛЕДВАЛ ПО УЛИЦИТЕ.
ВЕДНЪЖ, ПРИБИРАЙКИ СЕ ВКЪЩИ СЛЕД ПО- ДЪЛГО ОТСЪСТВИЕ, ТОЙ ЗАВАРИЛ ДЕЦАТА ДА ВЪРШЕЯТ ИЗ ДВОРА МУ. ГРАБНАЛ ПРЪЧКА И С ВИКОВЕ ГИ РАЗГОНИЛ.
КАТО СИ ВЛЯЗЪЛ ВИДЯЛ, ЧЕ НА ПОДА В ГОСТНАТА МУ ИМА КАМЪК, ПОГЛЕДНАЛ НАГОРЕ И СЪЗРЯЛ ДУПКА В ПОКРИВА СИ. ВБЕСИЛ СЕ, НО ТЪЙ КАТО БИЛ МНОГО УМОРЕН, РЕШИЛ ДА ОСТАВИ РАЗПРАВАТА С ДЕЧУРЛИГАТА ЗА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН И СИ ЛЕГНАЛ ДА СПИ.
СЪБУДИЛ СЕ ПОСРЕД НОЩ ОТ СТРАНЕН ШУМ, ИДВАЩ, КАКТО МУ СЕ СТОРИЛО, ОТ ГОСТНАТА.
СЛЯЗЪЛ ТОЙ ДОЛУ, МИСЛЕЙКИ ЧЕ СА ГАДНИТЕ ХЛАПЕТИИ, ОТИШЪЛ ВЪВ ВЪПРОСНАТА СТАЯ, НО ТАМ НЯМАЛО НИКОЙ. ПОГЛЕДНАЛ КЪМ ДУПКАТА, НО ВИДЯЛ САМО КЪС ЧЕРНО НЕБЕ, ОБСИПАНО СЪС ЗВЕЗДИ. СВЕЛ ОТНОВО ПОГЛЕД И РЕШИЛ, ЧЕ МУ СЕ Е ПРИСЪНИЛО. ПОНЕЧИЛ ДА СЕ ВЪРНЕ В СПАЛНЯТА СИ И ТЪКМО ТОГАВА ЕДНА СЛУЗЕСТА РЪКА С ОСТРИ НОКТИ СИ СПУСНАЛА ОТ ДУПКАТА, СГРАБЧИЛА ГО ЗА ВРАТА И ГО УБИЛА.
НА СУТРИНТА ОБЕЗГЛАВЕНИЯ МУ ТРУП БИЛ ОТКРИТ ОТ ДВЕ ДЕЦА, КОИТО СИ ГЛЪТНАЛИ ЕЗИЦИТЕ ОТ СТРАХ И ЗАГУБИЛИ РАЗСЪДЪКА СИ.
КЪЩАТА БИЛА ЗАПЕЧАТАНА ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА, А ГРАДИНАТА БУРЕНЯСАЛА, ЗАЩОТО НИКОЕ ДЕТЕ НЕ ПРИПАРВАЛО ВЕЧЕ В НЕЯ.

Поне веднъж в детството си сме били изкушавани да призовем духа на Дама Пика.

Души от отвъдното не се викат в момент на превъзбудено състояние в банята с дезодорант и запалка, както и след употреба на алкохол или опияти, защото е против правилата и е обидно за починалите, съветва известната астроложка Алена. Според нея това, в което вярват повечето случайни спиритисти, са по-скоро литературни герои. Невъзможно е да извикаш духа на литературен образ или филмов герой, защото той е плод на фантазията. Когато поискате да контактувате с такива, на тяхно място задължително се появява за разговор случаен дух. Ето защо няма как да разберете дали е злонамерен или не.

Въпреки множеството различни мнения за същността на Дама Пика и способностите, които притежава тя, всички са единодушни за начина на призоваването й - в тъмна стая пред огледалото с тесте карти в ръка. Смята се, че с Дамата-призрак могат да разговарят само личности с тъмни коси и очи. Малко хора обаче са наясно с факта, че в стаята трябва да има две жени и трима мъже - нито повече, нито по-малко. Избраникът изважда картата с образа на Дама Пика, поставя я пред огледалото и три пъти призовава духа. Останалите трябва да държат в себе си Жокер, но да не го поглежда 10 секунди след появяването на призрака.


3 коментара:

  1. Петдесет сенки освободиха целия филм

    http://ifsanmovies.co/movie/337167/fifty-shades-freed-2018

    http://4k.useehd.us/movie/337167/fifty-shades-freed.html

    https://ifsanmovies.cf/movie/337167/fifty-shades-freed.html

    ОтговорИзтриване
  2. Петдесет сенки Освободени пълния филм HD 1080p ===== >>>> https://fullmoviesonlinefiftyshadesfreed.blogspot.co.id/


    Петдесет сенки Освободени пълния филм HD 1080p ===== >>>> https://fullmoviesonlinefiftyshadesfreed.blogspot.co.id/


    Петдесет сенки Освободени пълния филм HD 1080p ===== >>>> https://fullmoviesonlinefiftyshadesfreed.blogspot.co.id/


    Петдесет сенки Освободени пълния филм HD 1080p ===== >>>> https://fullmoviesonlinefiftyshadesfreed.blogspot.co.id/


    Петдесет сенки Освободени пълния филм HD 1080p ===== >>>> https://fullmoviesonlinefiftyshadesfreed.blogspot.co.id/


    Петдесет сенки Освободени пълния филм HD 1080p ===== >>>> https://fullmoviesonlinefiftyshadesfreed.blogspot.co.id/

    ОтговорИзтриване

  3. Great movie! I finally watched it online in HD. I figured some of you guys would want to watch it too!
    Here is the site where I watched it: NEW MOVIES UPDATE 2018/20019 HD
    CLICK BLUE LINK TO WATCH FULL MOVIE HD===>>> https://M.useehd.us

    ОтговорИзтриване